№ 11079
гр. С, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110115651 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 94910/18.03.2025 г, с
която от името на „Т“ ЕАД, ЕИК *** против Д. Б., с ЕГН ********** и М. Б.,
австрийски гражданин, с ЛНЧ ***, родена на 19.03.1969 г., са предявени искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и
за обезщетение за забава на плащането на същото.
В исковата си молба ищецът „Т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна енергия
за битови нужди за следния недвижим имот: *, находящ се в гр. С, ж.к. И, ***, аб.
№ **. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Д“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че
на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са използвали
доставяна топлинна енергия през заявения в исковата молба период и не са
погасили задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж,
1
поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било
изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради
което и то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да
заплатят разделно /всеки по ½ част/ в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата
от 86,85 лева, представляваща стойност на предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ *, находящ се в гр. С,
ж.к. И, ***, аб. № ** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 18.03.2024 г. до окончателното й
изплащане; 2/ сумата от 19,07 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 17.07.2022 г. – 10.03.2025 г., върху главницата
за предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия;
От Д. Б., с ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените суми.
От М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ ***, родена на 19.03.1969 г., се
претендират 1/2 части от горепосочените суми.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в производството
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата
молба от ответниците в производството, с който се оспорват предявените искове.
Оспорва се, че от ответниците, през процесния период, е потребена, респективно е
доставена от ищеца, топлинна енергия, в количествата и на стойността, твърдени в
исковата молба. Навеждат се твърдения за извършени плащания на сумите,
предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.
Оспорват се и акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по подробно изложени в
отговора на исковата молба съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
2
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им
клиент на топлинна енергия, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесната главници, както и изпадането
на ответниците в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на
забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
3
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
4
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От събрания по делото доказателствен материал /в това число нотариален акт
за собственост върху недвижим имот –л. 17 от делото и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот – л. 15 от делото/ се установява в
производството, че 17/18 идеални части от процесният недвижим имот, *, находящ
се в гр. С, ж.к. И, *** са принадлежали приживе на Ю И. Б, ЕГН ********** и Х,
ЕГН **********.
От събраните по делото доказателства се установява, че Ю И. Б, ЕГН
********** е починала на 19.09.2004 г., като е оставила за наследници по закон
съпруга си Х и сина си Й. Установява се още, че Х, ЕГН ********** е починал на
01.11.2009 г., като оставил за наследник по закон сина си Й.
Следователно след смъртта на Ю И. Б, ЕГН ********** и Х, ЕГН **********,
сина им Й, ЕГН ********** е придобил, по реда на наследственото
5
правоприемство, 17/18 идеални части от процесния имот, от наследодателите си Ю
И. Б, ЕГН ********** и Х, ЕГН **********. По делото не е спорно и се установява
от събраните в производството доказателства, че лицата Й, ЕГН ********** и Д.
Б., с ЕГН **********, всъщност са едно и също лице.
От нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание давностно владение – виж л. 13 и 14 от делото, се установява в
производството, че Д. Б., с ЕГН ********** /с предишни имена Й/ е придобил
собствеността върху 1/18 идеална част от процения имот, като не е спорно по
делото, че към 14.11.2022 г. /датата на изповядване на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение/
същият е бил в брак с ответницата М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ ***, родена
на 19.03.1969 г., респективно, че придобитите 1/18 идеални части, са станали
съсобствени между Д. Б., с ЕГН ********** и М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ
***, родена на 19.03.1969 г., в режим на СИО.
Останалите 17/18 идеални части от процесния имот, са придобити от Д. Б., с
ЕГН ********** /с предишни имена Й/ по реда на наследственото правоприемство
от родителите му Ю И. Б, ЕГН ********** и Х, ЕГН **********, поради което и
същите са лична собственост на Д. Б., с ЕГН ********** /с предишни имена Й/.
От гореизложеното се установява в производството, че Д. Б., с ЕГН
********** /с предишни имена Й/, следва да отговаря за заплащането на
доставената в имота топлинна енергия и предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия – за 17/18 идеални части, в качеството си на
собственик на същите, придобити по по реда на наследственото правоприемство
от родителите му Ю И. Б, ЕГН ********** и Х, ЕГН **********, а за останалата
1/18 част солидарно с М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ ***, родена на
19.03.1969 г., в качеството им на собственици на 1/18 идеална част от имота,
представляваща СИО.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
6
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. се явява
основателна, като от страна на ответниците не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 86,85 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор
регистрационен индекс Д-0-74/09.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между Т ЕАД и МХ Елвеко ООД и представляващия Приложение № 2 към
него ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно за процесния период е дължима цена на предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 86,85 лева, за което
заплащане следва да отговарят ответниците.
По делото се установи, че Д. Б., с ЕГН ********** /с предишни имена Й/,
следва да отговаря за заплащането на доставената в имота топлинна енергия и
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия – за 17/18
идеални части, в качеството си на собственик на същите, придобити по по реда на
наследственото правоприемство от родителите му Ю И. Б, ЕГН ********** и Х,
ЕГН **********, а за останалата 1/18 част солидарно с М. Б., австрийски
гражданин, с ЛНЧ ***, родена на 19.03.1969 г., в качеството им на собственици на
7
1/18 идеална част от имота, представляваща СИО.
Следователно предявения срещу Д. Б., с ЕГН ********** /с предишни имена
Й/, осъдителен иск за сума, представляваща стойност на предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ *, находящ се в
гр. С, ж.к. И, ***, аб. № ** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. се явява
основателен и доказан за пълните заявени от ищеца размер /43,43 лева/ и период
/01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.
Следователно предявения срещу М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ ***,
родена на 19.03.1969 г., осъдителен иск за сума, представляваща стойност на
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия в имот,
представляващ *, находящ се в гр. С, ж.к. И, ***, аб. № ** за периода 01.05.2022 г. –
30.04.2024 г., се явява основателен и доказан за сумата от 4,83 лева и за период
01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 17.07.2022 г. – 10.03.2025 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Следователно по делото се установи, че:
1/ предявения срещу Д. Б., с ЕГН ********** /с предишни имена Й/,
осъдителен иск за сума, представляваща стойност на предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ *, находящ се в гр. С,
ж.к. И, ***, аб. № ** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., се явява основателен и
доказан за пълните заявени от ищеца размер /43,43 лева/ и период /01.05.2022 г. –
30.04.2024 г.
2/ предявения срещу М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ ***, родена на
19.03.1969 г., осъдителен иск за сума, представляваща стойност на предоставената
услуга дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ *,
находящ се в гр. С, ж.к. И, ***, аб. № ** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., се
8
явява основателен и доказан за сумата от 4,83 лева и за период 01.05.2022 г. –
30.04.2024 г.
При така частична основателност на предявените искове в тежест на
ответниците е да установят, че са погасили задълженията си, чиято дължимост се
установи в производството.
По делото не е спорно и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че от страна на ответниците, на 19.03.2025 г., е
извършено плащане в размер на 105,92 лева, което касае именно вземанията на
ищеца, предмет на предявените искове.
Извършеното от ищцовото дружество погасяване не обвързва настоящия
съдебен състав, още повече, че с плащането са погасявани суми за съдебни
разноски, каквито не са присъдени и могат да се погасяват едва след влизане на
съдебното решение, с което са присъдени, в законна сила /какъвто не е настоящия
случай/ и суми за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
17.07.2022 г. – 10.03.2025 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, по отношение на които съдът достигна до извод за неоснователност
на претенциите.
Следователно с извършеното плащане, следва да се погасят изцяло
задълженията на ответниците за главници за стойност на предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ *, находящ се в
гр. С, ж.к. И, ***, аб. № ** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. в общ размер от
48,26 лева.
Следва да се погасят и сумите за законна лихва върху сумите за главница,
считано от завеждането на исковата молба в съда 18.03.2025 г. до датата,
предхождаща датата на плащането, доколкото в дена на плащането ответниците са
се освободили от забавата си, който са в общ размер от 0,03 лева.
С остатъкът от сумата, следва да се погасят сумите за разноски, съобразно
изхода на спора.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат ищеца и ответниците Д. Б., с ЕГН ********** и М. Б., австрийски
гражданин, с ЛНЧ ***, родена на 19.03.1969 г. /доколкото съдът достигна до извод
за частична неоснователност на исковете, предявени срещу този ответник/
9
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 100,00 лева; 2/
за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза в размер на
600,00 лева; 4/ за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 100,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
Д. Б., с ЕГН ********** и М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ ***, родена на
19.03.1969 г. и двамата с адрес: гр. С, ж.к. И, ***, * следва да бъдат осъдени да
заплатят разделно /Д. Б., с ЕГН ********** – 1/18 част и М. Б., австрийски
гражданин, с ЛНЧ *** – 1/18 част/ в полза на ищеца Т ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С, Я, сумата от 306,84 лева, представляваща
разноски исковото производство по гр. д. № 15651/2025 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу тези ответници /като
е приспадната оставащата сума от платеното от ответниците – 57,66 лева/.
От името на ответника Д. Б., с ЕГН ********** се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, като са представени и
доказателства за извършеното плащане.
От името на ищцотовото дружество е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответниците
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото от
всеки от ответниците се претендира адвокатско възнаграждение под минимума,
предвиден за съответния вид работа, съгласно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С, Я следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Д. Б., с ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к. И, ***, * сумата от
70,98 лева, представляваща разноски исковото производство по гр. д. №
15651/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от
исковете срещу този ответник.
От името на ответника М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ ***, родена на
19.03.1969 г. се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лева, като са представени и доказателства за извършеното плащане.
От името на ищцотовото дружество е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответниците
10
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото от
всеки от ответниците се претендира адвокатско възнаграждение под минимума,
предвиден за съответния вид работа, съгласно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С, Я следва да бъде осъдено да
заплати в полза на М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ ***, родена на 19.03.1969
г., сумата от 272,64 лева, представляваща разноски исковото производство по гр. д.
№ 15651/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част
от исковете срещу този ответник.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – Д
ООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му се
следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, Я против Д. Б., с ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к. И, ***, *
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149
и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за
осъждането на Д. Б., с ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к. И, ***, ап. 24 да заплати
в полза на Т ЕАД, ЕИК *** суми, както следва:1/ сумата от 43,43 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в гр. С, ж.к. И, ***, аб. № ** за
периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 18.03.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 9,54
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 17.07.2022 г. – 10.03.2025 г., върху главницата за предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, Я против М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ ***, родена на
19.03.1969 г., с адрес: гр. С, ж.к. И, ***, * обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждането на М. Б., австрийски
11
гражданин, с ЛНЧ ***, родена на 19.03.1969 г. да заплати в полза на Т ЕАД, ЕИК
*** суми, както следва:1/ сумата от 43,43 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ *,
находящ се в гр. С, ж.к. И, ***, аб. № ** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 18.03.2024 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 9,54 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 17.07.2022 г. – 10.03.2025 г., върху
главницата за предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА Д. Б., с ЕГН ********** и М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ
***, родена на 19.03.1969 г. и двамата с адрес: гр. С, ж.к. И, ***, ап. 24 да заплатят
разделно /Д. Б., с ЕГН ********** – 1/18 част и М. Б., австрийски гражданин, с
ЛНЧ *** – 1/18 част/ в полза на ищеца Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, Я, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 306,84 лева,
представляваща разноски исковото производство по гр. д. № 15651/2025 г. по описа
на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу тези
ответници /като е приспадната оставащата сума от платеното от ответниците –
57,66 лева/.
ОСЪЖДА Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, Я да
заплати в полза на Д. Б., с ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к. И, ***, * на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 70,98 лева, представляваща разноски
исковото производство по гр. д. № 15651/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу този ответник.
ОСЪЖДА Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, Я да
заплати в полза на М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ ***, родена на 19.03.1969
г., с адрес: гр. С, ж.к. И, ***, * на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 272,64
лева, представляваща разноски исковото производство по гр. д. № 15651/2025 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу
този ответник.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач - „Д” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13