Определение по дело №7037/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 47080
Дата: 19 ноември 2024 г.
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20241110107037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47080
гр. София, 19.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110107037 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
40423/08.02.2024 г., уточнена с молба с вх. № 132393/22.04.2024 г. на *******
против Е. П. П., родена на 12.11.1968 г., с местоживеене във Виена, Австрия.
С исковата молба са заявени обективно съединени осъдителни
претенции с правна квалификация по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ. Иска се от
съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца
изрично посочените в исковата молба суми, дължими по договор за продажба
на топлинна енергия.
Настоящият състав приема, че следва да обяви, че спорът между
страните не е международно подсъден и прекрати производството по делото,
при следните аргументи:
Видно от съдържанието на исковата молба в случая се касае за
потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.
Спорът е потребителски. Предвид това несъмнено е, че по същия ищецът има
качеството потребител на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на
потребителите/ ЗЗП /, поради което и приложение следва да намерят
специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това
число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.
Не се спори, че ответникът не е български гражданин. От
извършената справка в НБД "Население" се установява, че това лице няма
1
ЕГН и никога не е имало регистриран адрес в страната ни. Това съдът приема
за установено и от върнатите в цялост съобщения изпратени до адреса, сочен
от ищеца за връчване на съдебни книжа на ответницата с отбелязване, че
"Лицето не живее на посочения адрес в България. Лицето живее в Австрия".
Това се установява и от данните от издаденото удостоверение за наследници ,
съгласно които лицето Е. П. пребивава във Виена, Австрия.
Горното дава основание да се приеме, че ответникът няма обичайно
местопребиване в държавата ни. По аргумент от чл.19, ал. 1 ГПК в случаите
на спор с потребител, какъвто е настоящия случай не е допустимо спорът да
бъде решен от арбитражен съд.
По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117,
ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по
съгласие на страните, а договор за избор на съд по смисъла на чл. 117, ал. 3
ГПК не се твърди, нито установява.
Установява се, че ответникът няма постоянен и настоящ адрес в
Република България.
Съгласно Регламент ( ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, другата страна по договора може да предяви
иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където
потребителят има местоживеене. Понятието "местоживеене на потребителя",
посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва
да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към
датата, на която искът е предявен в съда – така с определение на СЕС от
03.09.2020 г. по дело С-98/20.
С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 КМЧП
международната компетентност се проверява служебно от съда, настоящият
съдебен състав приема, че предявения иск не му е международно подсъден. В
разглеждания случай, ищецът е българско юридическо лице, ответникът –
потребител, който няма обичайно местопребиване в страната ни, между
страните не е налице договор за избор на приложимо право след възникване
на спора, поради което спорът не е подведомствен на български съд. В този
2
смисъл и съдебната практика –Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. №
449/22, ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 ГПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по
исковете, предявени с искова молба с вх. № 40423/08.02.2024 г., уточнена с
молба с вх. № 132393/22.04.2024 г. от ******* против Е. П. П., родена на
12.11.1968 г., местоживеене: Виена, Австрия, въз основа на която е образувано
гр. дело № 7037/2024 година по описа на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 7037/2024 година по
описа на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3