№ 538
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000497 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК
**********, гр. С. въззивна жалба против постановеното по т. дело №
534/2020 г. по описа на П.О.С. решение № 110 от 25.03.2022 г. в частта, с
която ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК **********, **** е осъдено да заплати на С.
Г. К., ЕГН ********** и Н. П. К., ЕГН **********, двамата от **** по 80
000 лв. ведно със законната лихва считано от 07.02.2020 г. до плащането,
равняващи се на разликата между присъдените с решението по 130 000 лв. и
дължимите според жалбоподателя във връзка със спора предмет на същото по
50 000 лв. и представляващи застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност” сключена със застрахователна полица №
ВС/30/************ и срок на действие от 09.09.2016 г. до 09.09.2017 г., за
претърпени от тях неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на сина им И.Н. К., ЕГН **********, починал при
пътнотранспортно произшествие настъпило на 11.08.2017 г. в гр.П. и
причинено противоправно и виновно от И. Б. Ч. при управление на лек
автомобил „С.“, рег. №** **** **.
1
Решението се обжалва и в частите, с които застрахователят е осъден да
заплати по сметка на ПОС държавна такса.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, иска се отмяната
му и постановяване на друго отхвърлящо исковете за този размер.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Третото лице помагач на страна на ответника И. Б. Ч., **** не е
изразило становище по жалбата.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 18.08. 2020 г. в ПОС е постъпила изходяща от С. Г. К., ЕГН
********** и Н. П. К., ЕГН ********** искова молба против ЗАД „Д.Б.Ж.З.”
АД, ЕИК **********, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 11.08.2017 г. в ****
около 22,00 ч. лицето И. Б. Ч. управлявал личния си автомобил „С.“, рег. №
** **** **, като се движил по платното за движение в посока от север на юг.
Като пътници в автомобила се возили Б.К.С. и синът на ищците И.Н. К.. Той
седял на задната седалка зад шофьора. В един момент автомобилът достигнал
до ляв завой на пътя, в който водачът навлязъл със скорост от около 97 км/ч,
не успял да овладее превозното средство и то станало неуправляемо. По тази
причина напуснало платното за движение, ударило се в метален стълб и се
преобърнало на лявата си страна. В резултат на произшествието починал И.
К..
Инцидентът станал причина за образуване на н.о.х.дело №781/2019 г. по
описа на ПОС. То приключило с влязла в сила присъда №47/29.05.2019 г. С
нея Ч. бил признат за виновен в това, че на 11.08. 2017г. в **** при
управление на лек автомобил „С.“, рег. №** **** ** нарушил правилата за
движение по пътищата определени в чл.21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост
причинил смъртта на И. К., като така извършил престъпление по чл.343, ал.1,
б.“В“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
По- надолу в исковата молба е посочено, че ищците били в
изключително близки отношения със сина им и неочакванота му загуба ги
съкрушила и им причинила огромни по обем и интензитет болки и страдания.
Твърди се и че понастоящем те не са се отърсили от шока, който преживели.
2
В подкрепа на това се споменава, че по време на катастрофата синът им е бил
едва на 21 години, току-що започнал своя самостоятелен житейски път.
Живеел в едно домакинство с тях, бил опора и радост за родителите си, а
отношенията им се основавали на обич, разбирателство и взаимна
привързаност.
На тази база в обстоятелствената част е направен извод за наличие на
предпоставките за ангажиране отговорността на виновното лице за
претърпените от ищците неимуществени вреди.
Твърди се също, че за управлявания от него автомобил имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното дружество. Така е направен извод, че те могат да търсят
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя.
По тази причина се сочи, че предявили претенции пред него за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като по образуваните
преписки №0801- 000806/2020-01 и №0801-000806/2020-02 им били
определени и изплатени обезщетения в размер от по 50 000 лв. Те били
крайно занижени и недостатъчни за обезщетяване на уврежданият им
В тази връзка твърдят, че имат интерес от предявяване на искове за
осъждането на ответника да им заплати пълния размер на дължимото им се
според тях обезщетение. Същото е определено на по 250 000 лв.
На тази база е отправено искане за осъждането на ответното
застрахователно дружество да им заплати по още 200 000 лв. за обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди в резултат на причинената смърт на
сина им ведно със законната лихва върху от 18.08.2017 г. до изплащането им.
В отговора на исковата молба се изразява становище за
неоснователност на исковете.
В подкрепа на това на първо место е посочено, че ответникът е
обезщетил претърпените вреди от ищците с изплащането на обезщетенията
от по 50 000 лв., които били съобразени реално претърпените вреди, със
съдебната практика по аналогични случаи, с обществено икономическите
условия в страната към 2017 г., с доходите и стандарта на живот на ищците и
загиналия им син приживе, както и със значителния принос на пострадалия за
настъпване на вредоносните последици.
3
На второ место е изразено становище, че претендираното обезщетение
не е съобразено с реално претърпените вреди и залегналия в чл. 52 от ЗЗД
критерий за справедливост. В подкрепа на това е оспорено твърдението, че
загиналият и родителите му са имали добри взаимоотношения и силна
духовна и емоционална връзка
Изложени са и съображения за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалото лице изразяващо се в
непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на изискването на чл.137а
от ЗДП, доброволно качване и пътуване в автомобил управляван от рисков
водач, за когото загиналият предварително е знаел, че шофира рисковано и
безразсъдно с висока скорост и умишлено предизвикване на загуба на
устойчивост на автомобила /дрифтиране/. Твърди се и че загиналият се е
качил доброволно в автомобила знаейки че водачът му по принцип
употребява и че преди да предприемат процесното пътуване е употребил
наркотични вещества и е бил под тяхното въздействие.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва е
изразено становище, че такава се дължи от 05.05.2020 г., когато
застрахователят се е произнесъл по извънсъдебните претенции на ищците.
В ДИМ от страна на ищците са оспорени защитните възражения на
ответника, като по подробно е обърнато внимание на възраженията за
съпричиняване. В тази връзка те твърдят, че получените от сина им травми са
такива, че биха довели до летален изход, независимо дали пострадалият е бил
с или без предпазен колан. Сочи се също, че в проведеното наказателно
производство не е било установено наличие на наркотични вещества в кръвта
на И. Ч. и т.н.
Ответникът е подал отговор на ДИМ, в който е завил, че поддържа
направените с отговора защитни възражения.
От страна на ответника е поискано привличането като трето лице
помагач на водача на виновния водач И. Б. Ч., което искане е уважено от
съда.
Той от своя страна е депозирал становище по делото. В него той говори
за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.
Намира обаче претендираните обезщетения за прекомерни и несъобразени с
принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Изразява и становище, че от
4
страна на починалия е налице съпричиняване с оглед пътуването му без
предпазен колан.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя за репариране на причинените на ищците неимуществени
вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
След обсъждане на събрания по делото доказателствен материал е
формиран извод, че на всеки от ищците се дължи обезщетение от по 180 000
лв., а възражението за съпричиняване е намерено за неоснователно.
Съответно от тази сума са приспаднати доброволно платените по 50 000 лв. и
застрахователят е осъден да заплати на ищците по още 130 000 лв.
По отношение на лихвата е прието, че същата се дължи от по-ранната
дата измежду тази на уведомяване от страна на застрахования за настъпване
на застрахователното събитие и тази на подаване на претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение. Посочено, че ищците са подали
претеницята си на 07.02.2020 г. и от тази дата законната лихва е присъдена.
В останалата си част до пълния предявен размер исковете са били
отхвърлени.
Недоволен от решението в осъдителната му част е останал ответникът
и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.
С нея актът на ПОС се обжалва за сумата равняваща се на разликата
между допълнително присъденото обезщетение от по 130 000 лв. и
дължимото допълнително такова според застрахователя от по 50 000 лв., т.е.
за сумата от по 80 00 лв.
В самата жалба доводите за неправилност на решението са свързани с
това, че размерът на дължимото обезщетение не е съобразен с принципа на
справедливост определен с текста на чл. 52 от ЗЗД, характера на установените
по делото отношения между ищците и починалия и изживяното страдание.
Наред с това е оспорен извода за липса на съпричиняване.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
5
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищците от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ.
В този текст е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
6
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищците са предявили претенция за заплащане на обезщетение от по 250 000
лв. пред ответното дружество на 07.02.2020 г.
С писмо от от 11.05.2020 г. същите са уведомени, че им се определя
обезщетение от по 50 000 лв. и то им е било изпратено.
Така изложеното сочи, че претенцията им не е била удовлетворена
изцяло, което обуславя наличието на интерес за предявяване на искове по чл.
432, ал.1 от КЗ. Именно такива са били разгледани от първоинстанционния
съд, като предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за
искове от този тип.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК /чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
искови претенции от този тип на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителя на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
7
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покрИ.е вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая, както се спомена още в производството по доброволно
уреждане на отношенията между страните ответникът е определил и изплатил
на ищците обезщетение от по 50 000 лв. Наред с това решението на ПОС
относно допълнително претендираното обезщетение се обжалва от ответника
за разликата между присъдените още по 130 000 лв. и дължимите според
застрахователя по още 50 000 лв. Това сочи, че между страните спор относно
наличието на предпоставките обуславящи отговорността на застрахователя,
така и тези на застрахования няма. Освен това същият е разрешен и със СПН.
Реално предмет на преценка по настоящето дело следва да бъде
единствено въпроса с размера на дължимото обезщетение за вреди и респ.
това е или не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
8
починалия.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка начина на отразяване
върху духовното и психично състояние на увредения в случаите на смърт на
негов близък същата следва да се извърши и като се вземе предвид възрастта
на починалия. При преценка на близостта пък следва да се има предвид не
само наличието й от правна гледна точка, но и действителните отношения
между починалия и родственика претендиращ увреждане. Те от своя страна
за ПАС подлежат на преценка на база данните за начина, по който същите са
контактували помежду си и респективно реакциите, които членовете на
семейството са имали при моменти на трудност в живота на някои от тях.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че
починалият е единствен син на ищците. С оглед на това съставът на ПАС
намира за нужно да посочи, че връзката между дете и родител започва от
момента на раждането и с всяка изминала година до пълнолетието се
заздравява и задълбочава. В хода на тези отношения първоначално
родителите са тези които осигуряват физически и материални грижи за децата
си, участват при формиране на техните морални ценности и виждания за
живота, градят планове за живота на порастващите им наследници и
обвързват своите такива с тези на децата си. В последващия житейски път на
детето независимо от създаването на семейство, раждането на негови деца и
т.н. при нормално развитие на отношенията дете-родител за ПАС така
създадената връзка не отслабва по простата причина, че родителите като лица
с по- голям житейски опит са хората, които винаги помагат на своите дори и
пораснали деца във всеки момент на техния живот. Те изживяват всеки един
техен успех или неуспех като свой и т.н.
Внезапното прекъсване на така изградените отношение на любов, обич,
уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и икономически/ е
логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, при който
9
семейните отношения са били от типа посочен по- горе. Още по силно е
стресовото състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при
които прекъсването е следствие внезапната смърт на един от членовете му и
то в младежка възраст, а и от начина на настъпването й. Нарушаване на
нормалната психика идва не само от загубата на близък човек и състоянието
на празнота и безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той няма да е до теб,
няма да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и да получаваш синовна
подкрепа, както и от това, че няма да можеш да видиш реализирани всичките
мечти и планове, които си имал по отношение на него в периода на
отглеждането и възпитаването му.
В хода на тези разсъждения следва да се спомене и че определянето на
размера на обезщетението при смърт не е математическа операция по
събиране, изваждане, умножение или делене на константи, а сложен процес
по анализ на човешки съдби воден от мястото, което починалия е заемал в
живота на увреденото лице, респ. всичко това съобразено и с икономическите
условия в страната като цяло.
За установяване на отношенията между ищците и починалият им син
приживе, а и за изживяванията им впоследствие по делото са разпитани
двама свидетели. И. Г. Г. е сестра на ищцата, т.е. леля на починалото лице, а
В.Д.И. е кумица на двамата ищци, а починалият И. е бил кръстник на едно от
децата й. Това сочи, че двете жени са били в близки отношения със
семейството на ищците и са имали преки и непосредствени впечатления от
отношенията в същото и респ. в преживяванията на родителите след
внезапната смърт на сина им.
Двете жени в показанията си говорят, че И. и родителите му живеели в
едно домакинство. Отношенията помежду им били близки, топли и се
основавали на взаимно уважение, доверие и разбирателство. Починалият като
единствено дете в семейството бил отглеждан с много внимание, обич и бил
постоянно обгрижван и подпомаган от родителите си. Той им отвръщал със
същото. Свидетелите го описват като всеотдайно, целеустремено, креативно и
отговорно дете, помагащо на всички.
Внезапната му смърт и начина на настъпването й сломили двамата
родители и променил живот им. Те изживели неописуема мъка още от
момента, в който били уведомени за събитието и отишли на
10
местопроизшествието, където видели безжизненото и увредено тяло на сина
си. Плачели постоянно и ходели често на гробищата. Майката започнала да
получава паник атаки, а всеки път, когато минавала покрай мястото на ПТП-
то й прилошавало. Двете свидетелки излагат становище, че и към момента
двамата ищци не са преживели загубата на сина им. Болката даже им се
усилвала с оглед прекършените им мечтите и надеждите свързани с него.
Споменават, че и сега държат стаята му в жилището непокътната. В същото
щорите били постоянно спуснати и било затрупано със снимки на починалото
дете.
Това води до извод, че преживените от ищците болки и страдания от
смъртта на сина им са огромни и следва да бъдат обезщетени. При
определяне размера на обезщетението съдът е логично да изхожда и от
икономическата обстановка в страната. Това независимо от реално безценния
характер на живота налага определената за обезщетяване сума все пак да е
съобразена със стандарта на живот в нашето общество.
Ето защо на база описаните по- горе отношения в семейството,
изживяванията на родителите след смъртта на сина им и факта, че починалият
е и бил на 21 г., т.е. в началото на житейския си път води до извод, че
дължимия размер на обезщетението следва да е от по 180 000 лв.
Дали същото обаче следва да се изплати в този размер на ищците зависи
от отговора на въпроса е или не е налице съпричиняване.
По отношение на съпричиняването е нужно да се посочи, че според чл.
51, ал.2 от ЗЗД наличието му е основание да се намали дължимото
обезщетение.Изводите за това следва да се направят на база съпоставка
действията на деликвента и пострадалия към момента на произшествието и
преценка с оглед на същата дали то би настъпило независимо от поведението
на пострадалия.
По повод на възражението за наличие на такова поради липса на
обезопасителен колан е нужно да се спомене, че действително от данните по
делото се установява, че починалото момче не е имало поставен такъв.
Същото е пътувало на задната седалка на местото зад шофьора. От
заключенията на приетите по делото първоначална и повторна комплексни
САТМЕ обаче е видно, че уврежданият довели до смъртта му биха настъпили
и ако той бе пътувал с поставен предпазен колона. Това изключва извода за
11
съпричиняване.
Второто възражение за такова е свързано с това, че починалото момче
доброволно се качило и пътувало в автомобил управляван от рисков водач, за
когото загиналият предварително знаел, че шофира рисковано и безразсъдно,
с висока скорост, с умишлено предизвикване на загуба на устойчивост на
автомобила и т.н.
В тази връзка по делото не се събрани доказателства починалият и
виновният водач участващ по делото като трето лице помагач да са били в
степен на близост и в отношения, които да предполагат, че покойният е знаел
за склонността на шофьора да кара с високи скорости. Липсват и
доказателства, че преди качването в автомобила е научил за намерението на
шофьора да управлява същия с висока скорост и да се състезава по булеварда,
на който е станало ПТП-то с друг автомобил. Даже напротив от показанията
си разпитания по делото друг пътник в автомобила изрично излага данни за
липса на знания по тези въпроси.
Трето възражение за съпричиняване е свързано с това, че починалият е
знаел, че виновният водач по принцип употребява, а и че преди да
предприемат процесното пътуване е употребил наркотични вещества и е бил
под тяхното въздействие.
В тази връзка следва да се посочи, че доказателства за знание за
употреба на наркотични вещества по принцип не се ангажираха. Липсват
реално такива и за знание за употреба на такива към момента на качване в
автомобила. До извод в тази насока би могло да се достигне, ако починалият е
присъствал лично в момента на употребата на наркотика или трето лице му е
пресъздало същия. Това обаче не е доказано. Наред с това по делото не са
ангажирани и доказателства, че водачът е употребил такива. Реално до извод
в тази насока би могло да се достигне на база резултатите от направения
полеви тест след инцидента. Кръвният такъв видно от данните в приетата по
делото експертиза обаче е отрицателен, което изключва извода за твърдяната
употреба. Освен изложеното следва да се посочи, че с оглед чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В
случая с процесната присъда виновният водач е осъден за деяние по чл. 343,
12
ал.1, буква „В“ от НК, вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Това изключва извода, че е
имало употреба на наркотични вещества по причина, че в този случай
деянието би било по чл. 343, ал. 3 от НК.
На база изложеното следва заключение, че не може да се говори за
съпричиняване и ответникът дължи на ищците обезщетение в пълния посочен
по- горе размер от по 180 000 лв.
От тази ума логично следва да се приспаднат доброволно платените по
50 000 лв. и остават дължими по 130 000 лв.
Върху тази сума се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал.1, т. 2 или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. Той в случая е 07.02.2020 г
В посочения по- горе смисъл е и решението на ПОС и то следва да се
потвърди.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 534/2020 г. по описа на
П.О.С. решение № 110 от 25.03.2022 г. в частта, с която ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД,
ЕИК **********, **** е осъдено да заплати на С. Г. К., ЕГН ********** и Н.
П. К., ЕГН **********, двамата от **** по 80 000 лв. ведно със законната
лихва считано от 07.02.2020 г. до плащането, равняващи се на разликата
между присъдените с решението по 130 000 лв. и дължимите според
13
жалбоподателя по същото по 50 000 лв. и представляващи застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” сключена със
застрахователна полица № ВС/30/************ и срок на действие от
09.09.2016 г. до 09.09.2017 г., за претърпени от тях неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина им И.Н. К., ЕГН
**********, починал при пътнотранспортно произшествие настъпило на
11.08.2017 г. в гр.П. и причинено противоправно и виновно от И. Б. Ч. при
управление на лек автомобил „С.“ с рег. №** **** **.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 534/2020 г. по описа на
П.О.С. решение № 110 от 25.03.2022 г. в частта, с която ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД,
ЕИК **********, **** е осъдено да заплати по сметка на П.О.С. сумата от 10
400 лв. представлява дължима за производството държавна такса съобразно
уважената част на исковете.
Решението е постановено при участието на И. Б. Ч., **** в качеството
му на трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14