РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Перник, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20231700500823 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. Р. Х., ЕГН ********** от *** и Р. Р.
И., ЕГН ********** от *** срещу Решение № 700/30.06.2023 г. по гражданско дело №
551/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която е признато за установено,
че дължат солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ООД разликата над 1060.89 лв. до
3342.35 лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит № *** от ***,
сумата от 475.82 лева - договорна лихва за периода от 10.02.2022 г. до 05.09.2022 г., сумата
от 75.19 лева - лихва за забава за периода от 11.02.2020 г. до 05.09.2022 г., сумата от 49.21
лева - законна лихва за периода от 05.09.2022 г. до 27.10.2022 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.10.2022 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3288/02.11.2022 г. по ЧГД № 5597/2022 г. по описа на ПРС.
Изложено е, че в тази част, решението е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до неизясняване на релевантните обстоятелства.
Поддържа се, че в нарушение на материалния закон съдът не е уважил възражението за
нищожност на целия договор за кредит, поради противоречие с императивните разпоредби
на чл. 11, т. 9 и т. 10, във вр. с чл. 11, т. 11 и т. 12, във вр. с чл. 22 от ЗПК и с добрите нрави.
1
Сочи се, че договорната клауза за размера на годишния процент на разходите, съдържа само
абсолютната стойност на същия – 49.23%, без да са конкретизирани компонентите, които са
включени в него. Твърди се, че възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ не са взети
предвид при определяне размера на ГПР, а същите са част от разходите по договора и заедно
с тях ГПР надхвърля императивно определения предел по чл. 19, ал. 4 от ЗКП. Счита се, че
при това положение целият договор за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.
24 от ЗКП кредитополучателите дължат връщане само на главницата, като в случая са
заплатили сумата от 3939.11 лв. и основателен се явява само иска за оставащата част от нея,
а именно 1060.89 лв.
Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и да реши
спора по същество, като отхвърли исковете в обжалваната част. Заявена е претенция за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД е подал писмен отговор, с който същата е оспорена като неоснователна.
Счита се за неоснователно възражението на въззивните жалбоподатели за нищожност на
договора за потребителски кредит, като се излагат подробни аргументи за съответствието му
с императивните правни норми и добрите нрави. Искането към въззивния съд е да потвърди
решението на Районен съд – Перник в обжалваната му част.
В съдебно заседание въззивните жалбоподатели, чрез пълномощника си – адв. П.,
поддържат въззивната жалба. Молят съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли исковете. Претендират присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е представляван.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонстанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. В обжалваната му част,
съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай предмет на спора пред настоящата инстанция е дължимостта на
суми, представляващи невърната главница, договорна лихва, лихва за забава и законна лихва
по договор за потребителски кредит, поради което на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.
2
С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковете за осъждане на въззивните
жалбоподателки да заплатят солидарно на ответното дружество сумата 1103.46 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ за периода от 10.09.2021 г. до
10.12.2023 г. и сумата от 2207.67 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ за периода от 10.09.2021 г. до 10.12.2023 г., поради нищожност на договорните
клаузи. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Приел е, че с общо
заплатената сума в размер на 3246.25 лв. са погасени частично уговорената договорна лихва
и главницата, като са останали дължими сумата от 3342.35 лева – главница, 475.82 лева -
договорна лихва за периода от 10.02.2022 г. до 05.09.2022 г., 75.19 лева - лихва за забава за
периода от 11.02.2020 г. до 05.09.2022 г., 49.21 лева – законна лихва за периода от 05.09.2022
г. до 27.10.2022 г., като е уважил установителния иск за посочените суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
5597/2022 г. по описа на ПРС и го е отхвърлил над тези размери до претендираните от
4053.66 лева – за главница, от 2504.36 лева – за договорна лихва и от 144.78 лева – за
законна лихва.
С решенето са разпределени и разноските между страните, съразмерно с уважената,
респективно – отхвърлената част от исковете, като молбата на „Профикредит България“
ЕООД за изменението му в тази част е оставена без уважение с определение №
3172/30.09.2023 г., което не е обжалвано и е влязло в сила.
От представените пред районния съд писмени доказателства се установява, че между
С. Р. Х./клиент/ и Р. Р. И./солидарен длъжник/ от една страна и „Профи кредит България“
ЕООД – от друга, на *** е сключен договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ***, с
който дружеството се е задължило да предостави на С. Х. в заем сумата от 5000 лв., а двете
са се задължили да върнат тази сума солидарно за срок от 36 месеца, с краен срок на
погасяване – 10.04.2023 г. на равни месечни вноски от по 241.60 лв., при ГПР 49.23%, ГЛП
– 41.00% и лихвен процент на ден – 0.11%. Общата дължима сума по кредите е 8697.60 лв.
С договора кредиторът и клиентът са постигнали съгласие и за предоставяне на
допълнителни услуги – „Фаст“ – за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и
„Флекси“ – за гъвкав погасителен план, за които въззивните жалбоподателки са се
задължили да заплатят солидарно възнаграждения в размер съответно от 1500 лв. и от 3000
лв., платими на 36 равни месечни вноски, заедно с вноските по кредита, всяка в размер на
125 лв. Общото задължение по кредита е изчислено на 13197.60 лв., а общата месечна
вноска – на 366.60 лв. Уговореният падеж за плащането на последната е 10-то число на
месеца.
Заетата сума е предоставена на потребителя, чрез превод по банкова сметка, което е
видно от представен документ за плащането от 14.01.2020 г.
От представеното извлечение от сметка към договора се установява, че в периода от
10.02.2020 г. до 10.09.2021 г. са извършвани погасявания от кредитополучателя, като общата
заплатена сума е в размер на 3939.11 лв. В извлечението е отразено, че е останала дължима
сумата от още 9869.15 лв.
3
Пред въззивната инстанция с оглед наведените оплаквания във въззивната жалба е
допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. В. и
неоспорена от страните. От нея се установява, че в посочения в договора за потребителски
кредит ГПР не са взети предвид уговорените възнаграждения за договорните услуги „Фаст“
и „Флекси“, които са в общ размер на 4500 лв. Експертът е посочил, че ако те се вземат
предвид при изчислението на ГПР, то размерът му ще бъде 116.29 %.
При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
С оглед наведените във въззивната жалба доводи, предмет на проверка пред
настоящата инстанция е съответствали на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и на чл. 19, ал.
4 от ЗПК изводът на първостепенният съд за действителност на процесния договор за
кредит, на който се основават предявените пред първоинстанционния съд претенции по чл.
422, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК.
Кредиторът „Профи кредит България“ ЕООД е финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Въззивниците са физически лица, които при сключване на договора за паричен заем, са
действали извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните имат
качество, съответно на кредитор и на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 4 и ал. 3 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на
специалните такива, предвидени в ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК задължителна част от съдържанието на договора за
потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Чл. 19, ал. 1 от
ЗПК посочва разходите, които се включват в ГПР и това са настоящи или бъдещи разходи,
представляващи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора.
Възнагражденията, уговорени за предоставяне на услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват
разход, който следва да бъде включен в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, защото макар и
уговорени като възнаграждения за допълнителни услуги, по съществото си, последните
представляват част от съществените особености на договорите за кредит, предоставяни от
финансови институции – бързина при отпускането им, респективно – възможност за
предоговаряне на клаузите им. Същевременно включването на този разход при
изчислението на ГПР, води до промяна на размера му, като действителният такъв е 116.29%.
Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
4
Към момента на сключване на договора за потребителски кредит/***, законната лихва
е определена с ПМС № 426/18.12.2014 г. /Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от
1.01.2015 г. /. Съгласно чл. 1, ал. 1 от същото годишният размер за просрочени парични
задължения е в равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Размерът на
основния лихвен процент на БНБ към *** съгласно Методика за определяне на основен
лихвен процент, приета с Решение № 149/16.12.2004 г., в сила от 1.02.2005 г., е обявен на
официалната страница на БНБ и е 0%. Следователно императивно определения максимален
размер на ГПР е 50% . Действителният ГПР по процесния договор е 116.29 %.
Изложеното, налага извода, че освен, че ГПР е в размер значително надвишаващ
законно-допустимия, при посочването му в договора не е спазена нормата на чл. 11, т. 10 от
ЗПК. Нейната цел е да се предостави на потребителя точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова трябва да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнително плащане по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Липсата на разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е възможно
да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването
му. Същевременно - посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Това от своя страна
означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и влече недействителност на договора в
неговата цялост.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски
заем е изцяло недействителен. Затова следва да се приложат последиците, предвидени в чл.
23 от ЗПК, а именно потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по
кредита, но не и лихви или други разходи.
В случая чистата стойност на кредита е 5000 лв. Солидарните длъжници по него са
заплатили общо 3939.11 лв. И дължима е останала сумата от 1060.89 лв. представляваща
главница.
С оглед изложеното основателна е претенцията само са сумата от 1060.80 лв. За
разликата над този размер до пълния предявен от 3342.35 лева, както и за сумите от 475.82
лева - договорна лихва за периода от 10.02.2022 г. до 05.09.2022 г., 75.19 лева - лихва за
забава за периода от 11.02.2020 г. до 05.09.2022 г., 49.21 лева - законна лихва за периода от
5
05.09.2022 г. до 27.10.2022 г. исковете са неоснователни. Като ги е уважил, районният съд е
постановил неправилно решение, което в тази част следва да се отмени, а исковете да се
отхвърлят, като неоснователни.
С оглед изхода от спора следва да се отмени частично и обжалваното решение в
частта за разноските. На всяка от страните съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК се дължат
такива съразмерно с уважената, респективно – отхвърлената част от претенциите.
Ищецът е направил разноски пред районния съд и в заповедното производство в
общ размер на 493.02 лв. Съразмерно с уважената част от иска му се дължат такива в размер
на 54.23 лв. С обжалваното решение са му присъдени общо 206.33 лв., поради което в тази
част за разликата над 54.23 лв. същото следва да бъде отменено.
Всяка от ответниците е доказала направени разходи за заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното и в исковото производство в размер на по общо 2200 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска на всяка от тях се дължи присъждане на разноски в
размер на 1958 лв. С обжалваното решение районният съд е им е присъдил по 920.32 лв.,
поради което се дължат по още 1037.68 лв.
Пред настоящата инстанция всяка от въззивните жалбоподателки е доказала
разноски от по 650 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, по 25 лв. – държавна такса и
по 100 лв. – възнаграждение за вещо лице или общо по 775 лв. Въззивната им жалба е
изцяло основателна, поради което на всяка от тях следва да се присъдят по 775 лв. –
разноски за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 700/30.06.2023 г. по гражданско дело № 551/2023 г. по описа на
Районен съд – Перник, в частта му, с която е признато за установено, че С. Р. Х., ЕГН
********** от *** и Р. Р. И., ЕГН ********** от *** дължат солидарно на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В сумата, представляваща разлика над 1060.89 лв. до
присъдения размер от 3342.35 лева – непогасена главница по договор за потребителски
кредит № *** от ***, сумата от 475.82 лева - договорна лихва за периода от 10.02.2022 г. до
05.09.2022 г., сумата от 75.19 лева - лихва за забава за периода от 11.02.2020 г. до 05.09.2022
г., сумата от 49.21 лева - законна лихва за периода от 05.09.2022 г. до 27.10.2022 г., както и
законната лихва върху главницата над 1060.89 лв. до 3342.35 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 28.10.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3288/02.11.2022 г. по ЧГД № 5597/2022 г. по
описа на ПРС, както и в частта, с която С. Р. Х. и Р. Р. И. са осъдени да заплатят солидарно
на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД разноски за заповедното и исковото производство за
разликата над 54.23 лв. до присъдения размер от 206.33 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
6
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, в частта му за признаване на установено, че С. Р. Х., ЕГН
********** от *** и Р. Р. И., ЕГН ********** от *** дължат солидарно на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В сумата представляваща разликата над 1060.89 лв. до
присъдения размер от 3342.35 лева – непогасена главница по договор за потребителски
кредит № *** от ***, сумата от 475.82 лева - договорна лихва за периода от 10.02.2022 г. до
05.09.2022 г., сумата от 75.19 лева - лихва за забава за периода от 11.02.2020 г. до 05.09.2022
г., сумата от 49.21 лева - законна лихва за периода от 05.09.2022 г. до 27.10.2022 г., както и
законната лихва върху главницата над 1060.89 лв. до 3342.35 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 28.10.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3288/02.11.2022 г. по ЧГД № 5597/2022 г. по
описа на ПРС, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на С. Р. Х., ЕГН
********** от *** сумата от още 1037.68 лв./хиляда тридесет и седем лева и шестдесет и
осем стотинки/, представляваща разноски за първоинстанционното производство и за
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 775
лв. /седемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на Р. Р. И., ЕГН
********** от *** сумата от още 1037.68 лв./хиляда тридесет и седем лева и шестдесет и
осем стотинки/, представляваща разноски за първоинстанционното производство и за
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 775
лв. /седемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7