Р Е Ш Е Н И Е
№ 260418 / 29.10.2020г.
гр. Перник, 29.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на пети октомври и през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 78 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – адв. В.Г., срещу А.М.В., с ЕГН: **********, с която се иска: 1/да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 336.99
лева, от които 88.60 лева,
представляват стойността на предоставени и потребени, но незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер *** въз основа на договор за мобилни
услуги от 06.04.2016 г. за периода от 10.05.2018 г. до 09.09.2018 г. и 248.39 лева, представляват неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, възлизаща на трикратния
размер на стандартните месечни абонаментни такси, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата; 2/ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от общо 146.03 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 23.01.2018
г. с абонатен номер *** за мобилно устройство ***за периода
от м. 9/2018 г. до м.12/2019 г. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на Договор за мобилни услуги от 06.04.2016 г. Посочва, че
по желание на ответницата по подадени от нея заявления договорът е бил изменян,
като е бил променян абонаметният план и е било закупено мобилно устройство. В тази
връзка договорът бил изменен на 23.01.2018 г. като била избрана програма Тотал
за 30.99 лева и бил сключен договор за лизинг. За ответницата бил определен
клиентски номер на абоната № ***.
На следващо
място се твърди, че в съответствие с договора на ответницата са предоставяни
мобилни услуги за периода от 10.05.2018 г. до 09.09.2018 г. Посочва се, че за
така предоставените услуги ищецът е издал два броя фактури – фактура №
**********/10.06.2018 г. /при период на потребление 10.05.2018 г. до 09.06.2018
г./ - за сумата от общо 108.39 лева с ДДС, от които 47.12 лева за посочения
отчетен период и 52.68 лева за предходен; фактура № **********/10.07.2018 г.
/при период на потребление 10.06.2018 г. до 09.07.2018 г./ - за сумата от общо
96.79 лева с ДДС, от които 32.51 лева за посочения отчетен период и 55.69 лева
за предходен. Във всяка от двете фактури било отразено и вземане за 8.59 лева с
ДДС лизингова вноска.
Поддържа се,
че ответницата не е заплатила дължимите по цитираните фактури суми в общ размер
от 88.60 лева, поради което процесният абонамент е бил деактивиран на
10.09.2018 г. Уточнява се, че е начислена неустойка в размер на 248.39 лева,
формирана от трикратния размер на абонаментния план /3х25.82 лева без ДДС/ и
неустойка, представляваща разликата между стандартната цена на закупеното от
ответницата устройство без абонамент и получената отстъпка или сумата от 170.93
лева или общо неустойка 248.39 лева.
С тези
аргументи се иска предявеният установителен иск да бъде уважен.
На следващо
място в исковата молба се твърди, че между страните е налице и договор за
лизинг – от 23.01.2018 г. /допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги/ като въз основа на същия на ответницата е предоставено устройство ***. Доколкото
ответницата е прекратила плащанията по посочения договор за лизинг за
процесното устройство, то ищецът посочва, че от страна на последната са
останали незаплатени сумата от 146.03 лева. Уточнява се, че за тези вземания е
издадена фактура № **********/10.09.2018 г. С тези аргументи се иска и
предявеният осъдителен иск да бъде уважен.
С исковата
молба са представени: договор за мобилни услуги от 06.04.2016 г. и приложения
към него, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 23.01.2018
г. , договор за лизинг от 23.01.2018 г. три броя фактури - №
**********/10.06.2018 г.; № **********/10.07.2018 г. и № **********/10.09.2018
г., както и общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги и спогодба между КЗП и ищцовото
дружество. По делото с исковата молба са представени и други документи, но
същите не са относими към процесния спор, поради което и съдът не ги обсъжда.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, чрез назначения му особен представител
– адв. Д.Д. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като недопустими, евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта
се твърди, че от исковата молба не ставал ясен размерът на исковите претенции.
Освен това същите не съответствали на вземанията, претендирани по ч.гр.д. №
4544/2019 г. на Пернишкия РС, въз основа на което се развивало настоящото
производство.
По отношение на основателността на
първо място се оспорват представените по делото фактури като се твърди, че
същите са документи, отразяващи изгодни за ищеца факти, а освен това от тях не
ставало ясно как са начислени претендираните суми и за какви услуги, нито какъв
е обемът на представените услуги и дали въобще такива са реално предоставени.
На следващо място се излагат
подробни доводи, че претендираната неустойка била нищожна, доколкото излизала
извън функциите на неустойката съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. №
1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не ставало ясно и защо неустойката се претендира в
посочения размер при положение, че трикратният размер на месечната такса бил
25.82 лева. Твърди се и че неустойката била поначало незаконосъобразно
начислена, доколкото незаконосъобразно бил прекратен и процесният договор, тъй
като по делото не се доказвало ответницата да е в забава на месечните плащания
по същия.
С тези аргументи се иска предявените
искове да бъде отхвърлени.
В съдебно заседание, проведено на
05.10.2020 г. ищецът не се явява, представител не изпраща. Изразява писмено
становище за уважаване на исковете.
Ответникът редовно призован, не се
явява. Вместо него се явява назначеният му особен представител – адв. Д., която
изразява становище за отхвърляне на исковете по съображенията, изложени в
отговора.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за част от вземанията, които са предмет на настоящото производство
/за установителния иск/. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е
издал заповед № 3038/01.08.2019 г. по ч.гр.д. № 4544/2019 г. по описа на РС
Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представените по делото доказателства /договор за
мобилни услуги от 06.04.2016 г. и приложения към него за номер *** и
абонаментен план Нон стоп 29.99 лева, допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 23.01.2018 г. за абонаментен план Тотал 30.99 лева и договор
за лизинг от 23.01.2018 г. за мобилно устроиство ***към него/ се установява, че между страните са сключени сделки за
доставка и ползване на мобилни услуги съответно за продажба на мобилни
устройства в периода от 06.04.2016 г. до 09.09.2018 г.
По делото са представени три броя фактури:
1.
Фактура № **********/10.06.2018 г. / при период на
потребление 10.05.2018 г. до 09.06.2018 г./ - за сумата от общо 108.39 лева с
ДДС. От тази сума – 8.59 лева представляват вноска по лизинг на мобилно устройство;
47.12 лева представляват месечни такси за абонаментни планове и начислени суми
за потребени услуги, а сумата от 52.68 лева – са задължения за минал период.
2.
Фактура № **********/10.07.2018 г. /при период на
потребление 10.06.2018 г. до 09.07.2018 г./ - за сумата от общо 96.79 лева с
ДДС. От тази сума – 8.59 лева представляват вноски по лизинг на мобилно
устройство; 32.51 лева представляват месечни такси за абонаментни планове и
начислени суми за потребени услуги; 55.69 лева – са задължения за минал период,
като е отразено и плащане на сумата от 52.70 лева.
3.
Фактура № **********/10.09.2018 г. /при период на
потребление 10.08.2018 г. до 09.09.2018 г./ - за сумата от общо 483.02 лева. От тази сума – 88.60 лева представляват
задължения за минал период; 146.03 лева – представляват вноска за лизинг, а
248.39 лева представляват неустойка. Потребление за текущия отчетен период не е
начислено.
В тази връзка по първите две фактури са начислени вземания на обща стойност
от 96.79 лева – за потребени мобилни услуги и вноски за лизинг / 2х8.59 лева +
32.51 лева + 47.12 лева – 0.02 лева = 96.79 лева. Основанието за начисляване на
вземанията, част от посочената сума, както и видът и количеството услуги, за
които същите са начислени, се установяват от представените извлечения към
фактури. Ответникът от своя страна също не оспорва така начислените суми. От
посочената сума от 96.79 лева се претендират 88.60 лева съгласно последната фактура №
**********/10.09.2018 г.
От представения договор за
лизинг – от 23.01.2018 г. се установява, че на ответницата е предоставено едно
устройство ***– като месечната
вноска за него е по 8.59 лева. Общата лизингова цена на същото с абонаментен
план е 206.16 лева, а без план стойността на устройството възлиза на 479.90
лева т.е. отстъпката е 273.74 лева. Доколкото ответникът е прекратил плащанията
по посочения договор за лизинг за процесното устройство са останали незаплатени
сумата от 146.03 лева за 17 вноски /146.03 лева / 8.59 лева = 17 вноски/. По делото е представена обща фактура № **********/10.09.2018
г., от която е видно, че неплатените вноски за лизинг
възлизат на общо 146.03 лева. Липсват твърдения същите да са заплатени. Отново
от представената фактура № **********/10.09.2018 г. е видно, че сумата за неустойка е 248.39 лева, но
липсват данни как същата е начислена.
Съгласно общите условия на ищеца към
договора за лизинг при разваляне на договора по вина на лизингополучателя
последният дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и
незаплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в
писмения договор за лизинг.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Установителният
иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които
е издадена заповед № 3038/01.08.2019 г. по ч.гр.д. № 4544/2019 г. на Пернишкия РС
за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск
в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК / в редакцията му от преди ДВ. бр.
100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като
целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
Действително налице е известно несъвпадение между стойността на вземанията
по заповедното и по исковото производство, но предявяването на вземане на
по-малка стойност в исковата производство спрямо заповедното такова е
допустимо.
Осъдителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 вр. с
чл. 205 от ЗЗД вр. с чл. 124 от ГПК.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
По делото категорично се установява, че между страните е била налице
облигационна връзка в периода от 10.05.2018 г. до 09.09.2018 г.
Първата установителната искова претенция съдът намира за основателна в
пълния й размер – от 88.60 лева. Посочената сума обаче представлява не само
стойност на потребените мобилни услуги, но и стойност на съответни месечни
лизингови вноски за предоставеното на ответника устройство.
Втората установителна претенция – за неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за мобилни услуги – съдът намира за основателна до сумата от 77.46
лева. Посочената сума съдът изчислява съгласно посоченото от ищеца в исковата
молба, че претендира неустойка в размер на три стандартни вноски по абонамента
без ДДС т.е. 3х25.82 лева. Не се установява на какво се дължи разликата до пълния
претендиран размер от 248.39 лева или сумата от 170.93 лева. В тази връзка
съдът отбелязва, че в представената последна фактура не е разяснено как е
формирана посочената сума /липсва детайлна справка извлечение, както към
другите фактури/. Само за пълнота следва да се отбележи и че посоченото
разминаване не може да се дължи на някакви отстъпки или преференциални условия,
доколкото посочените месечни абонаментни такси са уговорени изрично в такъв
размер в договора. Липсва в договорите посочване на други суми в договора за
лизинг, които да обусловят посочената неустойка. В тази връзка и съдът не
възприема твърдението в исковата молба, че сумата представлявала разликата до
нормалната цена на предоставеното на лизинг устройство. Това е така, доколкото
съгласно общите условия на ищеца към договора за лизинг при развялане на същия
по вина на лизингополучателя неустойката е единствено в размер на оставащите
лизингови вноски /чл. 11, ал. 2/. Никаква друга неустойка не е уговорена още
по-малко такава до цената на вещта без абонамент. Само за пълнота следва да се
отбележи и че тази сума в случая принципно възлиза на 273.74 лева съгласно
договора за лизинг, а не на 170.93 лева. В тази връзка и не става ясно как е
формирана посочената сума от 170.93 лева.
Осъдителният иск също следва да се приеме за частично основателен. За
устройството ***се
претендират шестнадесет неплатени вноски – от 09.2018 г. до 12.2019 г. вкл.
Всяка вноска е по 8.59 лева т.е. вземането е основателно до размера от 137.44
лева /16х8.59 лева/. До пълния претендиран размер от 146.03 лева т.е. за ощо
8.59 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С исковата молба се претендира законна лихва от датата на ЗИЗП до
окончателното плащане само на вземането за 88.60 лева.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 4544/2019 г. по описа на РС П.+/заповедно
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 205 лева,
от които 25 лева държавна такса и 180 лева – адвокатско възнагражение. С оглед
изхода на делото съобразно уважената част от установителната претенция от
тези разноски следва да му бъде присъдена
сумата от 128.81 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 78/2020 г. по описа на РС П.+/исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 355 лева,
от които 75 лева държавна такса, 180 лева – адвокатски хонорар и 100 лева
възнаграждение на особен представител, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Посочените разноски са действително извършени, видно от представени по
делото платежни нареждания. От така посочените суми с оглед изхода на делото на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер 223.06 лева съобразно
уважената част от иска.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено
по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.М.В., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно
наименовие „Космо България мобайл” ЕАД/, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 1/ сумата от 88.60 лева – представляваща стойността
на предоставени и потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги и
лизингови вноски за абонатен номер *** въз основа на договор за мобилни услуги
от 06.04.2016 г. и допълнение към него от 23.01.2018 г. за периода от 10.05.2018
г. до 09.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.07.2019 г. до
окончателното плащане на вземането и 2/ сумата от 77.46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4544/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ поради неоснователност иска
за сумата от 170.93 лева, представляваща разликата между уважения размер от
77.46 лева за вземането за неустойка и пълния размер на претенцията от 248.39
лева.
ОСЪЖДА А.М.В., с
ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, с
ЕИК: ********* /предишно наименовие „Космо България мобайл” ЕАД/, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
сумата от общо 137.44 лева – представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 23.01.2018 г. с абонатен номер *** за
мобилно устройство ***за периода
от м. 9/2018 г. до м.12/2019 г, КАТО ОТХВЪРЛЯ поради неоснователност иска
за сумата от 8.59 лева,
представляваща разликата между уважения размер от 137.44 лева и пълния размер
на претенцията от 146.03 лева.
ОСЪЖДА А.М.В., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно
наименовие „Космо България мобайл” ЕАД/ сумата от общо 128.81 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 4544/2019 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 223.06 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство съобразно уважената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4544 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА