Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 11994 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск от Н.К.А., ЕГН:**********,
с адрес *** против ***, с правно основание чл.124 от ГПК. Ищцата моли съда да
постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо, че Н.К.А.,
ЕГН:********** не дължи на „***“ ЕАД, сумата в размер на 475,99
лв. от които 252,11 лв. неустойка по чл.21 от
договора за кредит, 77.50 лв. разходи за събиране на вземането, 120 лв.
–разходи за предсрочна изискуемост и сумата от 26.38 лв. представляваща законна
лихва начислена върху главница от 1200 лв. периода от 03.08.2018г. до
01.11.2018г. по Договор за кредит „*** 445311 от 12.12.2015г.
Ищцата излага, че е сключила договор с *** ООД за кредит „***“ 445311
от 12.12.2015г. Твърди, че кредитната карта е била
редовно обслужвана до м.май 2016г. През месец април 2017г. получила уведомление
от А.з.с.н.в. като задължението по договора било нараснало на 1921,95 лв. От
тогава ежемесечно погасявала задължението с месечни вноски по банков път, като
към момента твърди ,че е заплатила изцяло заетата сума от 1200лв. твърди
,че не е редовно уведомена за
извършеното прехвърляне на вземането на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД .
Твърди, че ответникът претендира от нея сумата от 475,99 лв., която
счита, че не дължи.
В едномесечния срок за отговор
ответникът депозира писмен отговор, като изразява становище за неоснователност
на иска. Излага, че дългът на ищцата е формиран от усвоена и непогасена
главница от 1198,90 лв., договорна лихва 181,04 лв., неустойка по чл.21 от
договора 252,11 лв.,разходи за събиране на вземането 77,50 лв.,законна лихва
92.40лв. и разходи за събиране предсрочна изискуемост от 120 лв. Твърди, че за
периода 01.05.2017г. до 01.11.2018г.е начислена лихва за забава общо в размер
на 106,52 лв. Счита, че твърденията на ищцата са неоснователни, тъй като тя не
отчита реалния размер на дълга , изчислен заедно с лихви и неустойки.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
По делото е представен договор
за кредит бяла карта от 12.12.2015г., сключен между ***“ ООД и Н.К.А. по силата на който кредитодателят
се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер на 1200.00 лв., под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта ***,
а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно предвидените в
договора условия. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, с подписването му кредитодателят предоставя на кредитополучателя следния
платежен инструмент – кредитна карта с No
445311/картата/, издадена от "***, а като Приложение No 1 към договора страните подписват Условия за ползване на
международна платежна карта ***, които съдържат
Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна ***.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора срокът на кредита е 6 години. В чл. 4,
ал. 1, т. 2 от договора страните са предвидили дължимост
на договорна лихва от кредитополучателя – фиксиран годишен лихвен процент по
заема – 43.2%, а върху усвоения размер на кредита – дневен лихвен процент в
размер на 0,12%, която лихва се начислява всеки ден върху усвоената и
непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е
с продължителност от 30 дни. В чл. 4, ал. 1, т. 4 е предвидено дължимост и на годишен процент на разходите /ГПР/ на заема:
45.9%. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, кредитополучателят се е задължил да
заплаща до 2-ро число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния
месец, което съгласно ал. 3 се определя като сбор от усвоената и непогасена
главница между 01 и 19-то число на текущия месец, усвоената и непогасена
главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислената и
непогасена договорна лихва върху тези две суми съгласно предвидения в договора
годишен лихвен процент, и неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи
за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец. Съгласно чл.
7, ал. 5 от договора, в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които
надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, то сумата на тази
транзакция увеличава максималния размер на кредита. В чл. 12, ал. 1 от договора
страните са се съгласили, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото
си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя обезпечение по чл. 15 от договора, както и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задълженията му в срока по чл. 15 от договора, а именно
3 дни от датата след падежа за заплащане на текущото задължение. Съгласно чл.
16 от договора, в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си
задължение на падежа, то същият се задължава в срок от 3 дни след падежа да
предостави на кредитодателя допълнително обезпечение
поръчител, което задължение за предоставяне на допълнително обезпечение
възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. В чл. 21 от договора е предвидено дължимост
на неустойка от кредитополучателя в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, в случай,
че не предостави допълнително обезпечение, като неустойката се начислява за всяко
отделно неизпълнение на задължението и се начислява на шесто число на месеца, в
който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение;
съгласно чл. 22, ал. 4 при забава в плащане текущото задължение или на сумата
по чл. 12, ал. 1, кредитополучателят дължи на кредитора разходи за действия по
събиране на задълженията в размер на 2.50 лв. за всеки ден, до заплащане на
съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, а в случай, че
кредитополучателят не представи допълнително обезпечение по чл. 16 от договора,
но заплати 15% от кредитния лимит, съгласно чл. 12, ал. 1 до 5-то число на
съответния месец, същият не дължи разходите за действия по събиране на
задълженията, но дължи неустойката по чл. 21 от договора в размер на 10%.
Съгласно чл. 22, ал. 1 при изпадане в забава за плащане на което и да е парично
задължение по договора с повече от 10 дни от страна на кредитополучателя или в
случаи, че същият не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит в
рамите на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени
общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то кредитодателят
има право да обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо, като
обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от предвидените в
чл. 28 от договора начини. В чл. 28 е посочено, че всички писма, покани,
съобщения или други документи между страните ще се считат за узнати от другата
страна, ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция, изпратени по факс или
e-mail адрес, посочен от страните в договора, а кредитодателят може да изпраща съобщения на
кредитополучателя и на лични му акаунт. По силата на чл. 22, ал. 5 от договора,
след настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи еднократно
заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя.
Видно
от заверено копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 07.11.2014 г., между **** и ищеца "***."
ООД е сключен договор, по силата на който страните са се съгласили "***,
в качеството му на продавач, да прехвърли възмездно на ищеца, в качеството му
на купувач, свои ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи от
договори за заем, сключени от продавача с физически лица, както и такива,
сключени от трето дружество и физически лица, които продавачът е придобил по
силата на договор за цесия от 01.07.2014 г., като вземанията ще се
индивидуализират в Приложение No 1, което ще бъде
неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Съгласно пар. 4, чл. 4.1 от договора, датата на подписване и
подпечатване на съответното Приложение No 1 се счита
за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени, и от този момент
съответното Приложение No 1 става неразделна част от
рамковия договор. В пар. 4, чл. 4.4 страните са
предвидили, че след подписване на съответното Приложение No
1 продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за
сключената цесия, а по силата на чл. 4.5. купувачът се е задължил от името на
продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия, като с подписване
на договора продавачът упълномощава купувачът с правата за уведомяване на длъжниците, и допълнително се задължава да издаде и изрично
пълномощно.
Представено
е заверено копие на Пълномощно от "***
към "А.з.с.н.в." ООД от 24.08.2015г., с което последното е
упълномощило ищцовото дружество да уведоми от негово
име всички длъжници (кредитополучатели) по всички
вземания на "А. Ф." ООД, които дружеството е цедирало
съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
07.11.2014 г., включени в което и да е подписано Приложение No
1 между страните, което е станало неразделна част от рамковия договор за цесия.
Видно
от заверено копие на от Приложение No 1/11.04.2017 г.
към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г, със
същото продавачът е прехвърлил на купувача изброени свои вземания, сред които
под номер 132 е и вземането по процесния кредит No 445311 с длъжник ответникът Н.А.. Посочено е, че отпуснатият кредит – главница,
е 1200.00 лв., непогасен остатъкът към 11.04.2017 г. е общо 1972,95 лв.
С
отговора на исковата молба е прдставено и Уведомление
за прехвърляне на вземанията от "***" ООД и ищеца
"Агенция за събиране на вземяния." ООД до ответника, изх.№ ***,
като същото е връчено на ответника на 02.05.2017г. видно от представено
известие за доставяне на л.94 от делото.
По
делото е изслушано заключението на вещото лице от заключението на което се
установява, че изчислената договорна лихва при главница от 1200 лева за периода
от 03.08.2018г. до 01.11.2018г. е 128.16лв. Законната лихва за периода от
03.08.2018г. до 01.11.2018г. при главница 1200 лв. е 30.33 лв. Към датата на цесията вземането отчетено при
ответника е в размер на 1 921.95лв. Към датата на изготвяне на експертизата
28.03.2019г. се дължи главница 754.56 лв. и лихва 37.94лв. Към същата дата дължима сума при ответника е
39.94 лв. за главница, 186.45 лв. законна лихва , 252.11 лева неустойка ,77.50
лв. разходи по чл.22,ал.5 от договора и 120 лв. по чл.22, ал.6 от договора.
Общият размер на неустойката при в.л. е 828,74 лв., а при ответника 777,36 лв.В
счетоводството на ответника е начислявана единствено законна лихва върху невнесена
в срок главница.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По предявената претенция в тежест на ответника е да докаже предпоставките дали
му основание да начисли процесните суми за неустойка
по чл.21 от договора за кредит, разходи за събиране на вземането, разходи за
предсрочна изискуемост и сумата от обезщетение за забава в посочените размери, наличието на валиден договор за прехвърляне
на вземане сключен между ответника „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и „*** относно
вземането по Договор за *** от 12.12.2015г. и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия.
Между страните не се спори относно наличието на
облигационно правоотношение между ищцата и *** относно
вземането по Договор за „Бяла карта“
445311 от 12.12.2015г.
Категорично се установява и обстоятелството,
че на 07.11.2014 г. между "*** към "***."
ООД е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
произтичащи от договори за потребителски заеми, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на
кредитополучатели по тях, и които вземания са индивидуализирани в допълнително
подписано между страните по договора за цесия Приложение No
1 от 10.01.2017 г., неразделна част от рамковия договор, като в представено по
делото Приложение No 1 от 10.01.2017 г. фигурира
вземането по процесния договор за кредит. За пълнота следва да се отбележи, че съдържанието на волята
кредитната институция, предоставила заема за разпореждане с вземането й е
достатъчно ясно изразено с предоставянето във фактическа власт на купувача на
списъка, съдържащ всички данни за договора с конкретното физическо лице. Съдът
приема, че предмета на цесията е концентриран с това описание както по
отношение на продаваемото вземане, така и по отношение на цената (подлежаща на
конкретизиране само като % от общата сума по пакета според пар.
3 от рамковия договор). В случая този фактически състав е довършен за процесното вземане на датата, указана в приложението, т. е.
на 10.01.2017г и съответно от този момент цесионерът
е можел да упражни и овластяването си да уведомява длъжника за настъпилата промяна
в личността на кредитора и да търси плащането на дълга в своя полза.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии,
обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между
страните. Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в
отношенията между цедента и цесионера
от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е
формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът,
е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по
силата на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект
може да направи единствено на цесионера.
В случая се установява, че
ищцата е редовно уведомена за извършената цесия, същата представя като
доказателство с исковата молба и полученото от нея уведомление.
Предвид изложеното съдът намира за доказано
наличието на вземания на ответника срещу ищеца. Спорен по делото е въпроса
относно дължимите суми във връзка с процесния договор -Договор за „Бяла карта“ 445311 от 12.12.2015г.
По отношение на вземането за разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение съдът намира иска за
основателен. Съгласно чл. 22, ал. 1 от сключения между "***"
ООД и ответника договор за кредит "Бяла
карта", при изпадане в забава за плащане на което и да е парично
задължение по договора с повече от 10 дни от страна на кредитополучателя или в
случай, че същият не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит в
рамите на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени
общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то кредитодателят
има право да обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо, като
обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от предвидените в
чл. 28 от договора начини, а в чл. 22, ал. 5 от договора е предвидено
възникването на задължение на кредитополучателя след настъпване на предсрочната
изискуемост за еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева на кредитора,
включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. Съгласно чл. 28 от същия
договор, всички писма, покани, съобщения или други документи между страните се
считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адресите за
кореспонденция, изпратени по факс или e-mail адрес,
посочен от страните в договора, а кредитодателят може
да изпраща съобщения на кредитополучателя и на лични му акаунт.
По делото, обаче, липсват представени
доказателства за упражняване на правото на кредитодателя
– частен праводател на ищеца - да обяви задължението
по договора за предсрочно изискуемо по чл. 22, ал. 1 от договора. Съгласно
клаузите на договора, обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по
някой от предвидените в чл. 28 от договора начини, а именно с доставяне на
писмото/съобщението на адреса/ите за кореспонденция, изпращането
му по факс или e-mail адрес, посочен от страните в
договора, включително с изпращане на съобщение на кредитополучателя и на лични
му акаунт. В случая ответникът възразява, че е извършил разходи за събиране на
вземането посредством кратко текстово
съобщение /sms/ на посочен от ответника телефон. Този
начин за отправяне на волеизявлението на кредитодателя
за обявяване на предсрочна изискуемост не е сред предвидените в чл. 28 от
договора начини за това, посочени по-горе, поради което и изпращането на кратко
текстово съобщение на телефон на ответника не съставлява надлежно отправено му
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и което
волеизявление да може да се приеме за достигнало до кредитополучателя. Наред с
това, представеното от ищеца доказателство за установяване на това
обстоятелство - електронен документ, възпроизведен на хартиен носител като
незаверен препис, не съставлява годно доказателствено
средство, тъй като в нарушение на изискването на чл.
184, ал. 1 от ГПК преписът не е заверен, поради което и съдът не го включва
в доказателствената съвкупност по делото.
Предвид това съдът намира за недоказано от
ищеца обстоятелството, дължимост на задължението за
еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева на кредитора, включваща
разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя, тъй като предпоставка за
възникване на това задължение е настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита, както и за сумата от 77,50 лв. разходи за събиране на вземането. При
това искът за установяване на недължимост на вземане
за сумите от 77,50 лв. и 120 лв. се явява основателен.
След като процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание §
13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е
длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да
има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК). С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г.
на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено
задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД
в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Неустойката в размер на
777,36 лева представлява половината от главницата и надвишава многократно
стойността на възнаградителната лихва по договора.
Предвид изложеното тази неустойка се явява несъответна на очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната
й функция. Тази неустойка по своя характер е единствено санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение и
забава на плащане), но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Тази клауза
задължава потребителя при неизпълнението на договора да заплати необосновано
висока неустойка.
Следва да се отбележи, че
изискването за осигуряване на обезпечение (поръчител, отговраящ
на многобройни изисквания – лице над 21 години с доход над 1500 лева; безсрочен
договор; минимум 6 месеца по трудово правоотношение; не обезпечава други
договори; липса на кредитна история и т. н.) цели да създаде единствено и само
предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата на
търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на
икономически по - силната страна. В този смисъл клуазата
за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Предвид изложеното предявеният иск за недължимост на сумата от 252,11 лв., претендирана
като част от неустойка по чл.21 от договора се явява също така основателен.
Съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото е
изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза, от която се установява,
че мораторната лихва за периода от 03.08.2018 г. до
01.11.2018 г. е в размер на 30,33 лева.
Предвид изготвената ССЕ и
извършените плащания от ищцата за погасяване на задължението, то заплатените
суми по недължима неустойка са погасили задължението за договорна лихва изцяло, включително
и претендираната сума от 30,33 лв., поради което
искът по отношение и на това вземане се явява основетелен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, но предвид
липсата на такова искане, такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.К.А., ЕГН: **********, с адрес ***
не дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК: ***, сумата в размер на 475,99
лв., от които сумата от 252,11
лв. представляваща неустойка по чл.21 от договора за кредит, сумата от 77.50
лв. представляваща разходи за събиране на вземането, сумата от 120 лв.
представляваща разходи за предсрочна изискуемост и сумата от 26.38 лв.
представляваща законна лихва начислена върху главница от 1200 лв. периода от
03.08.2018г. до 01.11.2018г. по Договор
за кредит „*** от 12.12.2015г. сключен между „***и
Н.К.А., като в последствие взимането по договора е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД по силата на Приложение № 1 от 11.04.2017 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014г., на основание
чл.124, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия: