Р Е Ш Е Н И Е №261515
30.11.2020 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на девети
септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 13532 по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искова молба на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. Ястребец № 23 Б,
против П.Л.П., ЕГН **********,***, и
с искане до съда да се признае за
установено по реда на чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79 и 86 от Закона за задълженията и договорите вземане на ищеца за
доставена до обект на ответника топлоенергия
и обезщетение за забава в плащането на тази главница.
Според изложеното в исковата молба,
ответника е собственик на топлоснабден имот
- апартамент в гр. *********************, абонатен номер ***************, при което, по
силата на договор, при Общи условия, ищцовото дружество му доставило до обекта за периода от м.
05.2015г. до 04.2018г. топлинна енергия на стойност от 648.71 лв. – главница, и
30.73 лева- стойност на услуга „дялово разпределение” , за които доставки били
издадени и доведени до знанението на ответника множество фактури. Въпреки съставените фактури обаче,
стойността на доставеното останала незаплатена в сроковете, договорени между
страните. Затова в тежест на ответника била начислена и лихва като обезщетение
за забавата в плащането на топлинната енергия – 141.19 лева за периода от
14.09.2016г до 21.03.2019г, и лихва като обезщетение за забава в плащането на
стойността на дяловото разпределение – 5.60 лева за периода от 30.03.2016г до
21.03.2019г. Предвид неплащането,
ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на това парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена под номер 4567 /29.05.2019г. по
ч. гр. дело № 8692/2019г. по описа на ПРС.
Срещу така издадената заповед ответникът
възразил в срок, и затова ищеца иска установяване на вземането си по реда на чл.
422 от ГПК, като му се присъдят и сторените по делото разноски.
Ответникът приема иска за допустим, но го
оспорва; твърди да е поставен под пълно запрещение, при което извършената от
ищцовото дружество едностранна промянана титуляра на партидата, отговарящ за
плащане на доставената до процесното жилище топлоенергия, не можела да му бъде
противопоставена поради липса на негова воля и съгласие. Оспорва реалната
доставка на топлоенергия до имота , приема иска за недоказан от приложените изходящи от ищеца частни
документи, и възразява да е изтекла кратката погасителна давност за вземанията
на ищеца.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че общото задължение на ответника по издадените в
негова тежест фактури е 648.71 лева –
главница , такса за дялово разпределение – 30.73 лева , лихви за забава в
плащането на топлоенергията – 146.79 лева , лихва за забава в плащането на
стойността на дяловото разпределение- 5.60 лева.
Исковете са допустими при интерес от исканото
установяване, сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени. Не е пречка да се упражни от ищеца право на
иск по чл. 422 от ГПК факта, че в издадената заповед за плащане сумата ,
представляваща стойност на топлинна енергия, от една страна, и стойност на
услуга „дялово разпределение” , от друга, е заповядана общо за плащане от съда
, тъй като в заявлението за издаване на заповедта тези суми са посочени
отделно.
Съдът съобрази следното:
Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката
, отношенията между доставчик на
топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат
чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните
обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани
недвижими имоти или техни наематели. На л. 29 от
делото е представено копие от
нотариалния акт № *, т.*, нотариално дело
******. на нотариус при РС София,
неоспорен от ответника, по силата на който, процесния имот е продаден от
Я. Ц., майка на ответника, на трето на спора лица, като продавача запазва за
себе си и за сина си П.П. вещно право на ползване “ докато са живи“. Очевидно ,
за купувача е разкрита партида при ищеца , тъй като на л. 31 от делото има
заявление от И. до ищеца , с което иска партидата да бъде закрита поради
„покупко – продажба с право на ползване от от Я. Ц. Т.“. По делото отсъства
друг нотариален акт, затова следва да се
приеме , че да обоснове искането си , И.
се позовава на същия нотариален акт, с който е придобила собствеността върху
имота, и на следващо място - че продължава да
собственик на същия . Тоест, установява се от анализа на приложените
писмени доказателства, че в процесния период, топлоснабденото иначе ( спорез
заключението ва ВЛ Г. , което съдът кредитира ) жилище има собственик и две лица със запазено
вещно право на ползване, ползватели по смисъла на чл. 149 от ЗЕ. Нито Закона за
енергетиката обаче , нито общите условия на „Топлофикация София“ АД за продажба
на топлинна енергия на крайните – битови-
потребители предвиждат в тази хипотеза ред, по който а се разкриват партидите на ползвателите.
Тооплоснабдителното дружество може , в хипотеза по чл. 61 от ОУ , да разкрие партида на името на
новия собственик , както е и направено през 1998 г; то може , съобразно чл.
62 и 61 т. 3 от ОУ , да разкрие допълнителна – към вече
същестуващите такива на името на Я. и О.
- партида на името на П.П. като
нов ползвател, след представяне обаче на
изискуемото от чл. 64 от ОУ нотариално заверно съгласие , каквото липсва. Това,
което топлоснабдителното дружество няма право да направи, е да промени титуляра
на партидата без негово нотариално заверено съгласие, и по заявление на собственика, който продължава
да е такъв. Вярно е , че топлоснабдителното дружество може и служебно да
разкрие партида на името на ползвателя , но не и да заличи във вреда на
последния партида на собственик, или да
претендира задължението за имота само от едно от трите лица, които имат
качеството на „ клиенти „ по смисъла на втората дефиниция в общите условия. С
изключение на наследствено правоприемство , в договора или закона отсъства
методика на разпределение на стойностите на доставеното при повече от един клиент с отделни партиди; по
делото няма представен обаче
споразумителен протокол по смисъла на чл. 61 ал. 4, при което ,
задължено лице по смисъла на тази разпоредба остава собственика , но не и
ползвателя на имота.
Разноските по делото се понасят от ищеца; исковете
са неоснователни. Това включва и
разноските по частното дело , образувано за издаването на заповед за плащане.
Воден от изложеното и на основание
чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля като неоснователни исковете на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, ул. Ястребец № 23 Б , да се
признае за установено по отношение на П.Л.П., ЕГН **********,***, че в
отношенията между страните , дължи на ищеца плащане на следните суми , за които
е издадена заповед за изпълнение
номер 4567 /29.05.2019г. по ч.
гр. дело № 8692/2019г. по описа на ПРС:
648.71 лв. – главница,
30.73 лева- стойност на услуга „дялово
разпределение” ,
141.19
лева лихва/обезщетение за забавата в плащането на топлинната енергия – за
периода от 14.09.2016г до 21.03.2019г,
5.60 лева лихва/обезщетение за забава в плащането на стойността на дяловото разпределение за периода от 30.03.2016г до 21.03.2019г.
Осъжда „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, ул. Ястребец № 23 Б , да заплати на П.Л.П., ЕГН **********,***, сумата от 50 лева разноски по двете производства.
Осъжда Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , ул. Ястребец № 23 Б,
да заплати на адвокат Е. Г. И. , личен номер на адвокат **************, сумата
от 600 лева хонорар по
двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред
състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ