Р Е Ш Е Н И Е № 322
гр. Пловдив, 21.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, II търговски състав, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело N 524 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „А.Ж.“ ООД – *** и „В.д.“
ЕООД *** – и двете чрез пълномощника на същите адв. С.О., съдебен адрес:*** против
решение №65 от 22.06.2018 г., постановено по търг. д. 119/2017 г. по описа на Х.
окръжен съд, с което на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е обявена за недействителна
спрямо “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ***,
****, ЕИК *********, сделката, предмет на договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ******
– парцел *** в масив *, по плана на землището на с. О., с площ от 27, 434 дка,
с начин на трайно ползване – др. тер. нестоп., находящ се в местността „Ю.“,
при граници и съседи: имот № ****** – нива на „А.– Ж.“ ООД, имот № ****** –
местен път на Община Х. и имот № ****** – залесена територия на МЗГ – ДЛ, който
поземлен имот е образуван от разделянето на имот № ******, ведно с построените
в имота сгради: СГРАДА № * – вила със застроена площ от 151 кв.м., на два етажа
и СГРАДА № * – склад, с друго предназначение, със застроена площ от 38 кв.м.,
на един етаж, сключен на 10.03.2015г. между „А.– Ж.А“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** – продавач, от една страна, и от друга
страна, като купувач - „В.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ****, за която е съставен нот. акт № *, том **, рег. № ***,
дело *** от ****г. на Нотариус М. Д., рег. № *** на НК, с район на действие РС
– Х. и с което са осъдени „А.– Ж.А“ ООД, ЕИК ********* и „В.Д.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят по
сметка на ОС-Х. държавна такса в размер
на 470 лева, а на “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на
управление ***, ****, ЕИК ********* да
заплатят направените по делото разноски в размер на 26.20 лева.
Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което
да отмени обжалваното и по същество да постанови друго, с което да отхвърли предявения
иск - по съображения, развити в жалбата. Претендират присъждане на сторените по
делото разноски.
Въззиваемата страна “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, със
седалище и адрес на управление ***, ****, ЕИК ********* изразява становище, че
счита жалбата за неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Иск с правна квалификация чл.135 от ЗЗД.
Ищецът “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, със седалище и
адрес на управление ***, ****, ЕИК ********* твърди, че по силата на сключен на
03.05.2007г. договор за банков кредит е предоставила на *я ответник „А.– Ж.А“
ООД кредит в размер на 1 900 000 лева, с цел осъществяване на инвестиции
за покупка на недвижими имоти в общ. Х., обл. Х. /земеделски земи, лозя, овощни
градини и др./ и други разходи, свързани със сделките за покупко-продажба и със
стопанисването на закупените имоти. Съгласно уговорката в чл.18 от договора
кредитополучателят трябвало да погаси главницата по кредита в срок до
25.03.2013г. на 50 равни месечни вноски, в размер на 38 000 лева всяка
една от тях, платими на 25-то число на съответния месец, считано от
25.02.2009г. до 25.03.2013г. Твърди, че към този договор са били подписани
Анекс № 1/19.09.2007г., Анекс № 2/10.01.2008г., Анекс № 3/06.03.2008г., Анекс №
4/21.08.2008г., Анекс № 5/19.09.2008г., Анекс № 6/12.12.2008г. и Анекс №
8/24.03.2009г., въз основа на които “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/
предоставила на „А.– Ж.А“ ООД допълнителни суми по кредита, с което общият
размер на дължимата главница се увеличил на 7 300 000 лева. Твърди,
че уговореният в Договора от 03.05.2007г. погасителен план също е бил променен.
Твърди, че с Анекс № 12/08.01.2014г. е уговорено неиздължената към момента на
подписването му главница в размер на 2 488 881.46 лв. да бъде
издължена до 25.12.2014г. на 6 месечни погасителни вноски, първата от които в
размер на 414 811, 46 лв., платима на 25.07.2014, а останалите 5 вноски –
всяка в размер на 414 814 лв., платими на падежи, както следва – на
25.08.2014г., 25.09.2014г., 25.10.2014г., 25.11.2014г. и 25.12.2014г. Твърди,
че ответникът не е погасил задълженията си в уговорените срокове като към
05.10.2016г., задълженията на „А.– Ж.А“ ООД по Договора от 03.05.2007г.
възлизали на 3 512 055.65 лева, /2 488 210.20 лева –
просрочена главница; 42 034.49 лева – просрочена лихва върху редовна
главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 888 267.09 лева – просрочена
лихва върху просрочена главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 93 543.87
лева – неустойки върху просрочената лихва за периода от 06.11.2014г. до
05.10.2016г.
Твърди, че въз основа на друг договор за банков кредит от
19.04.2011г. е предоставила на „А.– Ж. А.“ ООД кредит в размер на
3 000 000 лева, с цел създаване на нови лозови масиви (закупуване на
земеделски земи, изграждане на капково напояване и конструкции), както и за
отглеждане на съществуващи лозя в землището на с. К., общ. Х.. Съгласно
уговорката в чл. 17 от договора главницата по кредита е следвало да бъде
погасена в срок до 25.03.2015г. на 24 равни месечни погасителни вноски в размер
на 125 000 лв. всяка една от тях, платими на 25-то число на съответния
месец, считано от 25.04.2013г. до 25.03.2015г. Впоследствие погасителния план
бил изменен, като е уговорено непогасеният размер на главницата в размер на 2 999 600
лева да бъде издължен на 9 месечни погасителни вноски, платими на 25-то число
от съответния месец, считано от 25.07.2014г. до 25.03.2015г. Твърди, че и
задълженията по този договор не били погасени в уговорените срокове като към
05.10.2016г., задълженията на „А.– Ж.А“ ООД по втория договор за кредит възлизат
общо в размер на 4 189 893.59 лева / 2 999 600 лева –
просрочена главница; 80 507.80 лева – просрочена лихва върху редовна
главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 1 003 699.45 лева
– просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 06.11.2014г. до
05.10.2016г.; 106 086.34 лева – неустойки върху просрочена лихва за
периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.
Твърди, че по силата на трети договор за банков кредит от
15.07.2013 г. е предоставила на „А.– Ж.А“ ООД кредит в размер на
1 000 000 лева, с цел осъществяване на инвестиции за закупуване на
машини, съоръжения и оборудване съгласно условията на Договор № 26/121/05413 от
10.04.2013г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „М.З.С.“ от П.Р.С.Р.
(ЕЗФРСР), сключен между Д.Ф. „З.“ и кредитополучателя. Съгласно клаузата на чл.
17 от цитирания договор този кредит е следвало да бъде погасен в срок до 20.06.2016г.
на 25 равни месечни погасителни вноски от по 40 000 лева всяка, платими на
всяко 25-то число на съответния месец, считано от 20.06.2014г. до 20.06.2016г. След
изменението на погасителния план с Анекс
№ 1/18.06.2014г., е предвидено главницата 1 000 000 лева да бъде
платена на 18 месечни погасителни вноски, първата от които в размер на
55 548 лв., а останалите в размер на 55 556 лв. всяка, платими на
20-то число от съответния месец, считано от 20.01.2015г. до 20.06.2016г.
Твърди, че „А.– Ж.А“ ООД не е изпълнил задълженията си по този договор и анекс
към него да върне получената сума в уговорените срокове. Твърди, че към
05.10.2016г. задълженията на ответника по договора за кредит от 15.07.2013г.
възлизат на 1 279 608.32 лева / 986 923.59 лева – просрочена
главница; 94 063.05 лева – просрочена лихва върху редовна главница за
периода 27.10.2014г. до 05.10.2016г.; 174 621.27 лева – просрочена лихва
върху просрочена главница за периода от 26.01.2014г. до 05.10.2016г.; 24 000.
41 лева – неустойки върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014г. до
05.10.2016г./. С оглед на сключените между страните договори за банков кредит
от страна на Банката се твърди наличие на качеството кредитор по отношение на *я
ответник „А.– Ж.А“ ООД. Твърди, че на 10.03.2015г. „А.– Ж. А.“ ООД е прехвърлил
на „В.д.“ ЕООД чрез договор за покупко-продажба следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № ****** – парцел *** в масив *, по плана на землището на с. О., с площ от
27, 434 дка, с начин на трайно ползване – др. тер. нестоп., находящ се в
местността „Ю.“, при граници и съседи: имот № ****** – нива на „А.– Ж.“ ООД,
имот № ****** – местен път на Община Х. и имот № ****** – залесена територия на
МЗГ – ДЛ, който поземлен имот е образуван от разделянето на имот № ******,
ведно с построените в имота сгради: СГРАДА № * – вила със застроена площ от 151
кв.м., на два етажа и СГРАДА № * – склад, с друго предназначение, със застроена
площ от 38 кв.м., на един етаж. Твърди, че тази сделка е действие, увреждащо
банката. Твърди, че към 10.03.2015г., когато е сключен договора за
покупко-продажба, „А.– Ж.А“ ООД е знаел, че уврежда правата на кредитора, тъй
като падежът за плащане на главницата по Договора от 03.05.2007г. вече е
настъпил, а по Договора от 19.04.2011г. бил настъпил падежът на всички вноски,
без последната, платима на 25.03.2015г., а по Договора от 15.07.2013г., бил
настъпил падеж на две вноски, които също не са погасени в срок. Твърди, че
вторият ответник „В.д.“ ЕООД също знаел за увреждащия характер на сделката
както с оглед на това, че продажната цена е по-ниска от пазарната, така и с
оглед липсата на данни за плащането и, както и за предаване на владението върху
имота. Това - според ищеца - свидетелствало за намерението на *ят ответник да
прехвърли само формално собствеността, за да бъдат увредени интересите на Банката.
Твърди, че е налице свързаност между двамата ответници по смисъла на § 1, ал.
1, т.1 от ДР на ТЗ – управителят на „А.– Ж.“ ООД Ж .Е. А. е б. на у. на „В.д.“ ЕООД В. Ж. А., предвид
на което се предполага както знанието на „В.Д.“ ЕООД за задълженията на „А.–
Ж.А“ ООД към Банката, така и за увреждащия характер на сделката.
Моли съда да обяви за относително недействителен спрямо “К.Т.Б.“
АД /в несъстоятелност/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****** – парцел *** в масив *, по плана на землището на с. О.,
с площ от 27, 434 дка, с начин на трайно ползване – др. тер. нестоп., находящ се
в местността „Ю.“, при граници и съседи: имот № ****** – нива на „А.– Ж.“ ООД,
имот № ****** – местен път на Община Х. и имот № ****** – залесена територия на
МЗГ – ДЛ, който поземлен имот е образуван от разделянето на имот № ******,
ведно с построените в имота сгради: СГРАДА № * – вила със застроена площ от 151
кв.м., на два етажа и СГРАДА № * – склад, с друго предназначение, със застроена
площ от 38 кв.м., на един етаж, сключен на 10.03.2015г. между „А.– Ж.А“ ООД и „В.Д.“
ЕООД, чрез нот. акт № *, том **, рег. № ***, дело *** от **** г. на Нотариус М.
Д., рег. № *** на НК, с район на действие РС – Х..
С писмен отговор от 26.09.2017г. ответниците „А.– Ж.А“
ООД и „В.Д.“ ЕООД изразяват становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорват сключването на договорите за кредит между „А.– Ж.“ ООД и „К.Т.Б.“ АД.
Твърдят, че към 04.09.2017г. – когато е предявена исковата молба – Банката вече
няма качеството кредитор по отношение на ответника „А.– Ж. А.“ ООД, тъй като с
Постановление за възлагане № 7-0027/04.09.2017г., издадено от Председателя на
УС на Ф. за г. на в. в б.е всички вземания на “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/
към „А.– Ж.А“ ООД по трите договора за банков кредит и анексите към тях били
възложени на „Б.У.И.“ АД, ЕИК ********.
С оглед на липсата на качеството кредитор от страна на Банката по отношение на *я
ответник, считат иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД за неоснователен.
С допълнителна
искова молба ищецът не оспорва твърдението в отговора на исковата молба за
извършено възлагане на вземанията на банката към „А.– Ж.А“ ООД на третото лице „Б.У.И.“
АД, осъществено в изпълнение на одобрената от УС на Ф.Г.В.Б. П.О.И.П. на “К.Т.Б.“
АД /в несъстоятелност/. Твърди обаче, че прехвърлянето на вземанията по трите
договора за кредит е станало по време на висящия процес. Счита, че в този
случай спорът продължава между същите страни като е приложима нормата на чл.
226, ал.1 от ГПК.
С допълнителен отговор ответниците „А.– Ж.А“ ООД и „В.Д.“
ЕООД изразяват становище, че с възлагането на вземанията банката се е
удовлетворила и не се явява кредитор на *я ответник, за да се твърди, че са
увредени правата и.
Съгласно чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. По този иск
преди да се изследва въпроса какво действие е извършил длъжника и дали то
уврежда кредитора, както и дали той и трето лице, с което е договарял, е знаело
за увреждането, следва да се установи качеството кредитор на ищеца, респ. качеството
длъжник – на ответника, договарял с третото лице.
В случая се възразява, че към датата на исковата молба ищецът е загубил качеството кредитор на *я ответник.
Видно от представеното Постановление за възлагане № 7-0027/04.09.2017г., издадено от Председателя на УС на Ф.Г.В.Б.В на “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ към „А.– Ж.А“ ООД по договор за банков кредит от 03.05.2007г., по договор за банков кредит от 19.04.2011г. и по договор за банков кредит от 15.07.2013г., както и анексите към всеки тях са възложени на „Б.У.И.“ АД, заплатил 328 000 лева – цена на придобиване на имущественото право. Постановлението е в сила от датата на издаването му. Исковата молба – видно от разписката, издадена от „Б.П.“ ЕАД /стр.31 от делото на ОС/ е подадена на 01.09.2017г. Тя е постъпила в съда на 04.09.2017г. Съгласно чл.125 от ГПК искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. Тази разпоредба обаче има за предмет указване на момента, от който възникват процесуалните задължения на съда по движението на продадената искова молба. В този смисъл е становището, възприето в съдебната практика – Решение № 182/17.11.2010г. по т.д.№76/2010, ІІ т.о. Тази норма не се намира в колизия с нормата на чл.62 ал.2 от ГПК относно начина на изчисляване на сроковете. Срокът не се смята за пропуснат, ако изпращането на молбата е станало по пощата. В цитираното решение е залегнало схващането, че разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК се отнася за предявяването на иска като процесуално действие. В случая следва да се приеме, че ищецът е реализирал процесуалното действие – предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД против ответниците на 01.09.2017г., когато е изпратил исковата си молба по пощата. Към този момент “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ е титуляр на вземанията към „А.– Ж. А.“ ООД по представените три договора за кредит и анексите към тях. След предявяване на иска вземанията действително са прехвърлени на трето лице. Съгласно чл.226 ал.1 от ГПК ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Независимо дали приобретателят встъпи или бъде привлечен в делото като трето лице, постановеното решение при всички случаи ще представлява пресъдено нещо и спрямо него – по аргумент от чл.226 ал.2 и 3 от ГПК.
Ответникът „А.– Ж. А.“ ООД признава сключването на договор за банков кредит от 03.05.2007г., договор за банков кредит от 19.04.2011г. и договор за банков кредит от 15.07.2013г., както и анексите към всеки тях. Същите са представени и по делото с исковата молба. По всички тях от страна на *я ответник е поето задължение към ищеца да погаси паричните си задължения съобразно уговорения погасителен план. Той не ангажира никакви доказателства по делото да е изпълнил задълженията си да върне предоставените му суми по договорите за кредит, ведно с дължимите лихви и неустойки. Ето защо следва да се приеме, че към 05.10.2016г. задълженията на ответника „А.-Ж.А.“ООД-с.К. към ищеца възлизат на следните суми: по Договор за банков кредит от 03.05.2007г. се дължат 3 512 055.65 лева, по Договор за банков кредит от 19.04.2011г. - 4 189 893.59 лева, а по Договор за банков кредит от 15.07.2013г. - 1 279 608.32 лева. Налице са валидни правоотношения между ищеца и ответното дружество „А.– Ж.“ ООД по трите договора за банков кредит, по които ищецът е изпълнил задължението за превод на предоставената сума, уговорения падеж за връщането и е настъпил, но и по настоящем задълженията на ответното дружество не са погасени. В този смисъл ответникът „А.– Ж.“ ООД, извършило атакуваните разпоредителни сделки, има качеството длъжник по смисъла на чл.135 от ЗЗД по договорите за кредит – правоотношенията, от които възникват вземанията на ищеца. Павловият иск е приложим по отношение на действията, извършени от длъжника, с които същият уврежда кредитора.
Практиката приема за увреждащо всяко действие, всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора в това число извършено опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и т.н. В този смисъл е и произнасянето на ВКС с Решение №639 от 06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. , IV г.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК и има задължителен характер за съдилищата съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 2010г. на ОСГТК на ВКС.
Очевидно е, че длъжникът по трите договора за кредит знае за увреждането, доколкото е наясно със съществуването на дълга, но пристъпва към намаляване на имуществото си чрез продажбата на описания недвижим имот.
По отношение на третото лице – съконтрахент по атакуваната сделка: Съгласно чл.135 ал.2 от ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая едноличен собственик на капитала на „В.Д.“ ЕООД е В. Ж. А., явяваща се д. на у. на „А.-Ж.А.“ООД – Ж. Е. А.. Налице е свързаност по смисъла на пар. 1, ал. 1, т.1 от ДР на ТЗ. От това следва, че и търговските дружества, контролирани и управлявани от тези лица са свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 1, т.1 от ДР на ТЗ. Настоящата инстанция не намира за оборена презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД.
С оглед на изложеното предявения иск, с който се иска обявяване за недействителна по отношение на “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ на сделката за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****** – парцел *** в масив *, по плана на землището на с. О., с площ от 27, 434 дка, с начин на трайно ползване – др. тер. нестоп., находящ се в местността „Ю.“, при граници и съседи: имот № ****** – нива на „А.– Ж.“ ООД, имот № ****** – местен път на Община Х. и имот № ****** – залесена територия на МЗГ – ДЛ, който поземлен имот е образуван от разделянето на имот № ******, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА № * – вила със застроена площ от 151 кв.м., на два етажа и СГРАДА № * – склад, с друго предназначение, със застроена площ от 38 кв.м., на един етаж, сключена на 10.03.2015г. между „А.– Ж.А“ ООД и „В.Д.“ ЕООД, чрез нот. акт № *, том **, рег. № ***, дело *** от **** г. на Нотариус М. Д., рег. № *** на НК, с район на действие РС – Х., се явява основателен. Като такъв той следва да бъде уважен.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
От страна на “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ се претендира заплащане на разноски за въззивното производство, но не са ангажирани никакви доказателства за сторени такива, поради което и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №65 от 22.06.2018 г., постановено по търг. д.
119/2017 г. по описа на Х. окръжен съд, с което на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД
е обявена за недействителна спрямо “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, със
седалище и адрес на управление ***, ****, ЕИК *********, сделката, предмет на
договор за покупко-продажба на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****** – парцел *** в масив *, по плана на
землището на с. О., с площ от 27, 434 дка, с начин на трайно ползване – др.
тер. нестоп., находящ се в местността „Ю.“, при граници и съседи: имот № ******
– нива на „А.– Ж.“ ООД, имот № ****** – местен път на Община Х. и имот № ******
– залесена територия на МЗГ – ДЛ, който поземлен имот е образуван от
разделянето на имот № ******, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА № * –
вила със застроена площ от 151 кв.м., на два етажа и СГРАДА № * – склад, с
друго предназначение, със застроена площ от 38 кв.м., на един етаж, сключен на
10.03.2015г. между „А.– Ж.А“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** – продавач, от една страна, и от друга страна, като купувач - „В.Д.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ****, за която е
съставен нот. акт № *, том **, рег. № ***, дело *** от ****г. на Нотариус М. Д.,
рег. № *** на НК, с район на действие РС – Х. и с което са осъдени „А.– Ж.А“
ООД, ЕИК ********* и „В.Д.“ ЕООД, ЕИК *********
да заплатят по сметка на ОС-Х. държавна
такса в размер на 470 лева, а на “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, със седалище
и адрес на управление ***, ****, ЕИК *********
да заплатят направените по делото разноски в размер на 26.20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличието на предпоставките по чл.280
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател:
Членове:1.
2.