№ 187
гр. О. 08.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – О. в закрито заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20231460100280
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д"С.П." БУЛСТАТ
1210150561535, със седалище и адрес на управление в гр. О. ул. „К.Л.“ № 20,
представлявана от Директора Д.Н.М. против З. А. Ц., с ЕГН **********, с
постоянен адрес и настоящ адрес в с. О., общ. О. обл. Враца, ул. „Л.К.“ № 10,
с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ДСП О.
сумата от 125 лева главница, дължима за недобросъвестно получена
еднократна социална помощ за ученик, записан в осми клас през учебната
2020/2021 г. по реда на чл. 12 а от ЗМДВИПОРНСПП, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 21.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на влязла в сила
Заповед № 0605 РД 01-0021 от 23.03.2021 г. за възстановяване на
недобросъвестно получена социална помощ по реда на чл. 12 а от
ЗМДВИПОРНСПП.
След извършена проверка по чл. 129 и чл. 130 ГПК съдът констатира, че
предявеният иск е недопустим по следните съображения:
Съдът констатира, че ищецът не притежава правоспособност, съобразно
изискванията на чл. 27 от ГПК. Процесуалната правоспособност на
юридическите лица е уредена в цитираната разпоредба, която предвижда
хипотеза, че процесуална правоспособност има този, който е правоспособен
по материалното право. От анализа на нормативните актове, уреждащи
статута на Дирекцията „С.П.“ – Закона за социалното подпомагане (ЗСП),
Устройствения правилник на Агенцията за С.П. и Правилника за прилагане на
Закона за С.П. се налага извод, че Дирекция „С.П.“ (ДСП) представлява
неперсонифицирано държавно учреждение, което не е юридическо лице, а
представлява териториално поделение на Агенцията за С.П. (АСП).
По смисъла на публичното право и в частност на административното,
ДСП – О. е административен орган с административна правосубектност, т.е.
във властническите правоотношения с другите частно правни субекти и в
административното съдопроизводство. За разлика от публичното право, в
сферата на гражданското право и гражданското съдопроизводство
административният орган може да встъпи в граждански правоотношения
1
само ако е юридическо лице, каквото качество не притежава ДСП О..
В чл. 27, ал. 2 от ГПК е предвидено известно отклонение от този
принцип, придавайки правоспособност на държавни учреждения, чиито
ръководители са разпоредители с бюджет. ДСП не е такъв разпоредител и
следователно не може да участва в гражданския процес като надлежна страна.
В настоящия случай не сме изправени пред особената хипотеза,
предвидена в чл. 14б, ал. 2 от ЗСП, според който „Принудителното
изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се допуска по искане на Дирекция
"С.П." по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс“. С тази норма
законодателят е предвидил легитимация на ДСП, но с ясно ограничено
правомощие – да инициира производство по издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на влязла в сила мотивирана заповед за възстановяване
на получената социална помощ заедно със законната лихва, издадена от
директора на ДСП по реда на чл. 14а от ЗСП. Такова производство е
допустимо само в случай, че пред съда с документ е доказано съществуването
на влязла в сила заповед за възстановяване на получена социална помощ,
изпълнението на която е възложено на гражданските съдилища.
В настоящия случай заявлението по чл. 417 ГПК, по повод на което е
било образувано заповедно производство по ч. гр. дело № 699/2021 г. е било
именно по реда на чл. 418, вр. с чл. 417, т. 1 от ГПК – въз основа на документ,
поради което съдът е издал разпореждане, заповед по чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист в полза на заявителя ДСП О.. Последната е получила
принудително изпълнение чрез издаването на изпълнителен лист за
недобросъвестно получени суми, тъй като е бил приложен подлежащ на
изпълнение административен акт – влязла в сила заповед по чл. 14а, ал. 3 от
ЗСП на Директора на ДСП Опряхово, в който случай може да получи
незабавно изпълнение и в който случай ДСП е освободена от внасяне на
държавни такси – арг. от чл. 14в от ЗСП.
Предвид изложеното съдът достигна до извод, че ДСП О. не е надлежна
страна да инициира исково производство по предявения установителен иск,
който се явява продължение на заповедното производство по реда на чл. 417
ГПК, проведено по ч. гр. дело № 699/2021 г. и инициирано по заявление на
ДСП О.. Липсата на надлежна страна представлява липса на една от
абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството,
налагащи неговото прекратяване.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба Вх. № 1850/02.06.2023 г., депозирана от Д"С.П."
БУЛСТАТ 1210150561535 , със седалище и адрес на управление в гр. О. ул.
„К.Л.“ № 20, представлявана от Директора Д.Н.М. против З. А. Ц., с ЕГН
**********, с постоянен адрес и настоящ адрес в с. О., общ. О. обл. Враца, ул.
„Л.К.“ № 10.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 280/2023 г. по описа на РС
О. поради недопустимост на предявения от ДСП О. установителен иск.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ДСП О..
Съдия при Районен съд – О.: _______________________
3