№ 19446
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110154036 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от А.С.А., със седалище и адрес на управление: гр. С.... срещу
С. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. С/адрес/ и И. М. П., ЕГН ********** с
адрес гр. С/адрес/ и двамата с назначен по делото особен представител адв. Б.
с искане за постановяване на решение спрямо тях, за това, че дължат сумата от
180,29 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
05.2020-03.2021г., ведно със законната лихва от 11.07.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 37,10 лева за
периода 15.09.2021г. до 07.06.2023г., както и 32,46 лева - главница за услугата
"дялово разпределение“ за периода 05.2020г. до 03.2021г. ведно със законната
лихва от 11.07.2023г. до окончателното плащане на вземането и мораторна
лихва за забава в размер на 8,61 лева за периода от 16.07.2020г. до 07.06.2023г.
или с обща цена на иска в размер на 258,46 лева.
Излага се, че за тях ищецът е сезирал съда със заявление по чл.410 от
ГПК, по което е издадена заповед от 24.07.2023г,. по гр.дело № 38684, която е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с оглед изпълнение на процедурата по
чл.415, ал.1 т. 2 от ГПК и указанията на съда се предявява и настоящия иск
като се ангажират доказателства и се претендират разноски.
1
Поддържа се, че ответниците са билисобственици на процесния имот
през исковия период, находящ се в гр. С/адрес/, като са използвали
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към
настоящият момент не са заплатени задълженията.
Излага се, че сградата, в която се намира имотът, е в режим на етажна
собственост и всички собственици и титуляри на вещно право на ползване са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ
на отоплителни тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредбата за топлоснабдяването.
Ищците твърдят, че поради изложеното ответниците се явяват клиент на
топлинна енергия и следва за тях да се прилагат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Излага се, че сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.“ ООД, което
дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен
интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено по отношение на тях дължимостта на посочените суми за
процесния период и се ангажират доказателства като се претендират разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
искова молба от И. М. П. чрез особен представител като оспорва изцяло
исковете. Навежда се, че е подадено заявление-декларация за открИ.е на нова
партида само на името на единия от съсобствениците, което представлява
предложение за сключване на договор за доставка от другия съсобственик.
Като сочи, че е налице сключен писмен договор за продажба на топлинна
енергия между С. П. и ищцовото дружество излага, че отговорността за
заплащане на начислените парични задължения е само за С. П..
В законоустановения срок про чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
искова молба и от С. М. П. чрез особен представител, с която исковете се
признават и се заявява съгласие за доброволно плащане и представя
доказателства за това. Противопоставя се на искането за допускането на
съдебно-техническа и съдебно[1]счетоводна експертиза, поради липса на
необходимост от тяхното извършване и представя доказателства за плащане.
2
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът признава стореното в хода на делото
плащане на част от сумите и желае решение съобразно него като претендира
разноски.
Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, с оглед събраните доказателства и изявлението на
страните, че исковете са допустими, а с оглед стореното признание за
извършено плащане от ищцовата страна в хода на делото, а и видно от
доказателствата – НА за покупко – продажба на недвижим имот с № 105 от
09.11.2012г., постановление за възлагане от 01.03.2021г. и заявление –
декларация от 23.10.2023г., се установява, че ответниците през исковия период
са били носители на вещни права върху имота и са сезирали ищеца с
декларация да бъде открита партида при него за исковия имот. Не се спори, че
за част от сумата в размер на 100 евро е постъпило плащане в хода на делото
от страна на ответницата С.. В тази връзка възражението на ответната страна
И., че не той е материално–правно легитимиран по правоотношението с ищеца
е неоснователно тъй като качеството му на потребител възниква ex lege по
силата на закона - чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, и в този смисъл и
двамата ответника като носители на вещни права върху имота носят
отговорност за начислената стойност за ТЕ.
От общия дълг следва да се приспадне платеното в хода на делото от С.,
което в равностойност в лева е от 195.40 лева и при липса на посочено
основание за плащане и за какво е постъпило по делото и на основание чл. 76,
ал.1 и 2 от ЗЗД следва да бъдат погасени най-обременителните такива в
поредност лихви и главница или със сумата от 195.40 лева са погасени в хода
на делото обезщетенията за забава и главницата за услугата за дялово
3
разпределение, както и 117.23 лева от стойността на главницата за доставена
ТЕ или следва да бъде уважен иска само за 64 лева като неплатен остатък от
дължимата главница.
Претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна по
аргумент на противното на основание чл. 78, ал.2 от ГПК – плащането е
станало в хода на делото и ответниците са дали повод за водене на делото, но
размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да е под минимума или
от 20 лева за производството по гр.дело с № 54036/ 2023г. и 25 лева за
ч.гр.дело с № 38684/ 2023г. Нормата на чл. 78, ал.8, изречение второ от ГПК
не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на
чл.37, ал.2 от ЗПП, което по аргумент на обратното основание, допуска
размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както
е в разглеждания случай /в този смисъл е определение № 518 от 03.12.2019 г.
на ВКС/. Следва да бъде присъдена и сумата от 400 лева за платено
възнаграждение на особен представител и още 100 лева за платена по делата
д.такса или общо разноски от 545 лева.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С...., че С. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. С/адрес/ и И. М.
П., ЕГН ********** с адрес гр. С/адрес/ и двамата с назначен по делото
особен представител адв. Б. на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД дължат на „Т..“ ЕАД сумата от 64 лева – по ½
за всеки от един от тях – като неплатена част от главница за стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 05.2020-03.2021г. ведно
със законната лихва от 11.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковете до горницата за пълния размер, а именно за
горницата до 180,29 лева за цена на доставена топлинна енергия за периода
05.2020-03.2021г., за мораторна лихва за забава в размер на 37,10 лева за
4
периода 15.09.2021г. до 07.06.2023г., за 32,46 лева - главница за услугата
"дялово разпределение“ за периода 05.2020г. до 03.2021г. и за мораторна лихва
за забава в размер на 8,61 лева за периода от 16.07.2020г. до 07.06.2023г.
поради плащане в хода на делото на датата 16.05.2024г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 24.07.2022г. по ч.гр.дело № 38684/2023
г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА С. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. С/адрес/ и И. М. П.,
ЕГН ********** с адрес гр. С/адрес/ и двамата с назначен по делото особен
представител адв. Б. да заплатят на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от
изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С.... на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 545 лева ( по ½ за всеки от тях)
разноски по гр.дело с № 54036/ 2023г. и по ч.гр.дело с № 38684/ 2023г. по
описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т.“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5