РЕШЕНИЕ
№ 3230
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. П.А
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110208247 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4
от ЗМВР.
Образувано е по подадена жалба от Г. С. Г., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ул.“С.к.“ № ** , ет.**, ап.**, чрез адв.С. П. от САК,
против Заповед за задържане на лице с рег.№230зз-463/27.05.2025 г.,
издадена от полицейски орган: Г. Б. Б., заемащ длъжността
„полицейски инспектор при 06 РУ-СДВР“, с която на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, е наложена принудителна административна мярка
„задържане за срок от 24 часа“.
Жалбоподателят навежда доводи за неоснователност и
незаконосъобразност на процесната заповед, поради издаването й при
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
липса на събрани доказателства, сочещи на извършено престъпление
от общ характер, при вземане предвид само на жалбата и твърденията
на една от страните в конфликта, но не и на обясненията на
1
задържаното лице или на посочените от него свидетели, както и
некоректна правна квалификация на деянието, тъй като дори да се
приеме, че е нанесена твърдяната телесна повреда, по никакъв начин
тя не е била при условията на хулигански подбуди.
Жалбоподателят лично, и чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител – адв.С. П. от САК, след приключване на
съдебното дирене, моли съда да отмени процесната заповед на
посочените в жалбата основания. Допълнително навежда доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт,
произтичаща от липса на представени доказателства за компетентност
на издателя на заповедта, доколкото са ангажирани единствено такива
за заеманата от него длъжност; липса на мотиви относно
фактическите обстоятелства – кога, къде какво и как се е случило, с
оглед на което не става ясно за какво е задържан жалбоподателя; не е
спазена процедурата за събиране на достатъчно доказателства за
вземане на решение дали да се издаде процесната заповед, макар и
тогава да са водени очевидци, които не са разпитани; не е спазена и
целта на закона, доколкото самоличността на жалбоподателя е била
установена, но не са били извършени неотложни процесуални
действия; заповедта е издадена, само въз основа на жалба, от която не
става ясно, че деянието е извършено по хулигански подбуди, поради
което и посочената правна квалификация е неправилна и произволно
дадена от полицейския орган.
Оспорва осъщественото процесуално представителство чрез
представени писмени бележки от юрисконсулт към държавното
учреждение, дококото ответната страна по жалбата не е ръководител
на съответното държавно учреждение и не може да упълномощи
лично юрисконсулта, включително и във връзка с направеното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Претендира присъждане на разноски за което представя списък
2
на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата – Г. Б. Б., редовно призован, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание, не взема становище
по същество на правния спор. Депозирани са писмени бележки, чрез
юрисконсулт при СДВР, какъвто жалбоподателят като полицейски
орган, не може лично да упълномощи, поради което изложените в тях
аргументи не следва да се вземат предвид.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен
за обжалване административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните
съображения:
Със заповед за задържане на лице №230зз-469/27.05.2025 г.,
издадена от Г. Б. Б. – полицейски инспектор при 06 РУ-СДВР,
жалбоподателят Г. С. Г. е задържан на 27.05.2025 г. в 21:50 часа, за
срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 06 РУ-СДВР, и
е освободен на 28.05.2025 г. в 11:35 часа. Като правно основание за
издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, а като фактическо – чл.131, ал.1, т.12 от НК /причиняване на
телесна повреда по хулигански подбуди/.
От събраните по делото писмени доказателства – процесната
заповед, протокол за личен обиск на лице, декларация за уведомямане
на задържан за правата му, книга на задържаните лица; заявление;
писмени сведения; протокол за предупреждение по реда на ЗМВР;
СМУ №176.05/2025 г.; листа за преглед на пациент; докладни записки;
удостоверение за заемана длъжност от издателя на заповедта, става
ясно, че жалбоподателят е бил задържан на посочените дата, час и
3
място, въз основа на подадена жалба от А.Й. , съдържаща оплакване,
че на 27.05.2025 г., около 19:00 часа, го е ударил по главата с юмрук и
го е ритнал, след като съпругата му А. Г. обидила 4-годишния му син,
и след направена забележка към нея, последната се обадила на
съпруга си и го излъгала, че я е заплашвал. Съгласно представените
лист за преглед и СМУ, при прегледа на пострадалия Й. на 28.05.2025
г. в спешен кабинет по неврохирургия при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
е била поставена диагноза: повърхностна травма на главата, с
придружаващи заболявания и усложнения: навъхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, а при
извършения му преглед на 29.05.2025 г. от специалист по съдебна
медицина е дадено заключение за причинени му травматични
увреждания на 27.05.2025 г., около 19:00 часа, чрез нанесен удар с
юмрук от познат мъж /негов съсед/, с оплаквания от главоболие и
гадене, изразяващи се в състояние след контузия на дясната тилна
област на главата и навяхване на шията, резултат от действието на
твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по време и начин, както
се съобщава в предварителните сведения, реализирали медико-
биологичния признак: болка и страдание.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от полицейски орган по смисъла
на чл.57 от ЗМВР. Видно от представеното удостоверение с рег.
№513р-67243/25.06.2025 г., издателят на обжалваната заповед – Г. Б. Б.
е назначен на длъжността: полицейски инспектор IV степен в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към
06 РУ-СДВР, считано от 16.09.2024 г., която длъжност изпълнява и
понастоящем. Неоснователно се явява релевираното възражение от
процесуалния представител на жалбоподателя за липса на
представени документи за компетентност за издаване на процесната
заповед от длъжностното лице, доколкото компетентността му
4
произтича от закона – чл.57 от ЗМВР, съобразно заеманата длъжност
и в кръга на предоставената с разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР
компетентност на полицейски орган.
Процесната заповед е издадена при спазване на изискванията за
форма и съдържание, предвидени в чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, но в
нарушение на закона и неговата цел.
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските
органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Действително за прилагането на тази принудителна
административна мярка не се изискват категорични доказателства,
установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е
съпричастно към него. При все това, дори и да са налице данни, които
дават основание да се предположи, че задържаното лице може да е
съпричастно към определено престъпление, предприетата спрямо него
мярка трябва е обоснована и съразмерна с целта на закона.
Задържането е принудителна административна мярка по смисъла
на чл.22 от ЗАНН, която е предназначена да предотврати и
преустанови извършването на противоправно деяние, както и да
предотврати и отстрани вредните последици от него. Целта на мярката
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено
по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се
укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно
преследване чрез заличаване или укриване на улики и/или лица или
други действия, пречещи на работата на разследващите органи. В
случая не е ясно защо жалбоподателят е задържан и с какво неговото
задържане е допринесло за постигане на преследваната от закона цел.
Безспорно в хипотезите на чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР, полицейският
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това не
означава, че е освободен от задължението да обоснове необходимостта
5
от задържането на лицето. Правомощията на органите на МВР да
задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато резултатът не
може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка,
което в случая не е така.
В случая полицейският орган не е посочил осъществилите се
факти, които са обосновали необходимостта от прилагането на
принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и основание за отмяна по
чл.146, т.3 от АПК. Мотивите, които следва да изложи полицейския
орган, трябва задължително да са съобразени с естеството на
административния акт и по ясен и недвусмислен начин да съдържат
съображенията на компетентния административен орган, който е
издал акта, така че да дадат реалната възможност на лицето, чиито
права са засегнати от акта, да се запознае с основанията за издаването
му, за да се защити по фактите, съответно да се реализира съдебен
контрол относно законосъобразността на задържането. Заповедта не
препраща и към друг съставен служебно в производството документ,
който евентуално да съдържа посочване на фактическите основания за
издаването й. Съгласно ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, ако
административният акт е издаден на основание на надлежно служебно
съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения
са такива и за издаването на самия акт, т. е. негови мотиви. Съгласно
даденото тълкуване в т.4 от ТРешение №1/18.04.2006 г. по а.д.
№1/2006 г. на ВАС, задължението за мотивиране на
административните актове е залегнало и в чл.59, ал.1 от АПК. То е
прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с
приемането на ППВС №4/1976 г., т.7; ТРешение №16/1975 г. на ОСГК
на ВС и ТРешение №4/2004 г. на ОС на ВАС. При тези факти, не се
установява наличието на хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
посочена като правно основание за издаването на заповедта, тъй като
приложената административна преписка не съдържа каквито да е било
6
данни за съпричастност на задържаното лице към извършване на
описаното престъпление. По делото липсват данни жалбоподателят да
се е укривал или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на
полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му
свобода за извършване на неотложни оперативно–
издирвателни мероприятия. Налице са данни за образувана
полицейска преписка в СРП, по която е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство на 24.06.2025 г. Следователно
процесната ПАМ е наложена в противоречие на целта на закона и
принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който
задължава административният орган да упражнява правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с издадения акт
не се допуска засягане на правата и законните интереси на гражданите
в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законната
цел. В случая заповедта превишава целта на закона, тъй като
разкриването и предотвратяването на предполагаемото престъпно
деяние не е налагало необходимостта от задържането на лицето, и
съставлява акт на неоснователна принуда спрямо него.
В този смисъл, посочените в акта фактически обстоятелства не
съответстват на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР и полицейският орган не е следвало да прилага процесната
ПАМ, която се явява необоснована и непропорционална. В нарушение
на закона, в издадената заповед не е посочено и какво е самото
фактическо основание за издаване на заповедта, доколкото като такова
са посочени само конкретни разпоредби от особената част на НК, но
по никакъв начин не са описани фактите, които очертават конкретно
извършени действия от жалбоподателя, осъществяващи
изпълнителното деяние на посоченото престъпление. Поради това
обжалваната заповед е незаконосъобразна, като противоречаща на
материалния закон и на целта на закона и следва да бъде отменена на
това основание.
7
С оглед на изхода от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на сторените от него разноски по делото, а
именно: претендираното адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 1100 лева, заплатено в брой, съгласно представения договор
за договор за правна защита и съдействие, както и внесената
държавна такса в размер на 10 лева. Претенцията е основателна и
следва да бъде уважена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по подадена жалба от Г. С. Г., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ул.“Студен кладенец“ №45, ет.3, ап.5, Заповед за
задържане на лице с рег.№230зз-463/27.05.2025 г., издадена от
полицейски орган: Г. Б. Б., заемащ длъжността „полицейски
инспектор при 06 РУ-СДВР“, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР е наложена принудителна административна мярка „задържане
за срок от 24 часа“.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ към Министерство на вътрешните работи, да заплати на
Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“Студен кладенец“
№45, ет.3, ап.5, сумата от 10 лева /десет лева/, представляваща
внесена държавна такса за образуване на настоящото производство.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ към Министерство на вътрешните работи, да заплати на
Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“Студен кладенец“
№45, ет.3, ап.5, сумата от 1100 лева /хиляда и сто лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9