Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 09.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІ А въззивен състав,
в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно
гражданско дело № 1833 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 06.08.2018г. по гр. д. № 73590/2016г. Софийски районен съд, ГО, 70 състав,
е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от П.П.И. срещу „С.П.“
ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването
на вземане в размер на 2 000 лева, представляващо целеви суми за месечен
наем съгласно чл. 3 от предварителен договор за учредяване право на строеж,
сключен на 30.04.2014г., дължимо за периода от м.10.2015г. до м.02.2016г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15205/2016г. по описа на СРС, ГО, 70 състав. Със същото
решение е уважен предявеният от „С.П.“ ООД срещу П.П.И. насрещен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за връщане на сумата от 8 400
лева, платена на отпаднало основание като месечни целеви суми за наем за
квартира за периода от 01.01.2014г. до 30.09.2015г. съгласно чл. 3 от
предварителен договор за учредяване право на строеж, сключен на 30.04.2014г.,
като насрещната претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50
лева, подлежаща на връщане на основание т. 2 от сключения на 30.04.2014г.
предварителен договор за учредяване право на строеж, е отхвърлена.
Срешу
решението, в частите, в които са отхвърлени предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и е уважен насрещният иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, е подадена въззивна жалба
от ищцата П.П.И.. Жалбоподателката релевира оплаквания, че първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, че от
събраните по делото доказателства е безспорно установено, че основанието за
заплащане на целевата месечна сума за процесния период е настъпило, поради
което претендираната парична сума е дължима и изискуема. В тази връзка поддържа
необоснованост на изводите на СРС, че поради разваляне на предварителния
договор и отпадане на основанието за получаване на целевите суми, предявеният
иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен. Оспорва се правото на ответното
дружество да развали процесния договор, тъй като е неизправна страна.
Жалбоподателката навежда съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния
съд, че тя също е неизправна страна по договора по отношение на поетото от нея
задължение да учреди право на строеж в полза на ответника. В тази връзка обръща
внимание, че според клаузите на предварителния договор, тя не е поемала никакви
допълнителни задължения за оказване на съдействие за изработване на нов
инвестиционен проект и депозирането му за одобрение и издаване на ново
разрешение за строеж. Твърди, че ответното дружество е следвало със собствени
действия и за своя сметка да извърши съответните административни постъпки във
връзка с учредяване процесното право на строеж. Счита, че в производството не
са събрани доказателства, че ищцата е отказала подписване на окончателен
договор, нещо повече – липсват доказателства дружеството да е предприело
действия във връзка със сключване на окончателен договор, нито е отправена
конкретна покана за дата, час и нотариус, при който да се сключи окончателен
договор. По тези съображения счита, че несключването на окончателен договор не
следва да се вменява във вина на ищцата, доколкото липсва активно поведение на
„С.П.“ ООД по повод учредяването на право на строеж. В жалбата се твърди също,
че дори и да се приеме, че предварителният договор е развален, то развалянето
няма обратно действие, доколкото по своето естество задължението за заплащане
на месечна сума за наем е такова за периодично изпълнение. Жалбоподателката
счита за неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД, тъй като в патримониума на ответното дружество не е възникнало
потестативното право за разваляне на процесния договор, тъй като същото не е
изправна страна – не е заплатило сумите за целеви месечен наем. В този смисъл
поддържа становище, че не е изпълнен фактическият състав на претенцията, доколкото
не е отпаднало основанието за плащане на претендираните от ищеца по насрещния
иск парични суми. По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да се уважи, а насрещната искова претенция по чл. 55, ал.
1, предл. 3-то от ЗЗД да се отхвърли.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „С.П.“ ООД е депозирал отговор
на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени
съображения. Въззиваемата страна поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно, като постановено въз основа на събраните по делото доказателства и в
съответствие с приложимите материални норми.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен
е първоначален иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 2 000
лева, представляващо целеви суми за месечен наем съгласно чл. 3 от
предварителен договор за учредяване право на строеж, сключен на 30.04.2014г.,
дължимо за периода от м.10.2015г. до м.02.2016г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
15205/2016г. по описа на СРС, ГО, 70 състав. В производството е приет за
съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД, предявен от „С.П.“ ООД срещу П.П.И., за връщане на сумата от
8 400 лева, платена на отпаднало основание като месечни целеви суми за
наем за квартира за периода от 01.01.2014г. до 30.09.2015г. съгласно чл. 3 от
предварителен договор за учредяване право на строеж, сключен на 30.04.2014г.,
както и за заплащане на сумата от 50 лева, подлежаща на връщане на основание т.
2 от сключения на 30.04.2014г. предварителен договор за учредяване право на
строеж е отхвърлена.
За
да постанови обжалваното решение СРС е приел, че страните са сключили на
30.04.2014г. предварителен договор за учредяване право на строеж, по силата на
който са постигнали съгласие ищецът да упълномощи ответното дружество да
проведе съдебна защита на накърненото й вещно право на собственост. Ответникът
е поел задължение считано от 01.01.2014г. до приключване на делото във всички
инстанции ежемесечно да заплаща на ищцата целева сума за наем за квартира в
размер на 400 лева. П.И. от своя страна поела задължение след влизане в сила на
решението да учреди по нотариален ред на ответника правото да построи върху
имота жилищна сграда. Първоинстанционният съд е установил, че за периода от
01.01.2014г. до м.09.2015г. ответното дружество е изпълнявало задължението си
по т. 3 от договора за заплащане на месечни целеви суми в размер на 400 лева. Прието
е още, че процесният договор е развален с едностранно волеизявление на ответното
дружество, обективирано в насрещната искова молба. В мотивите на решението е
посочено, че ищцата е неизправна страна по договора, тъй като същата не е
изпълнила задължението си да учреди право на строеж в полза на търговското
дружество, независимо от обстоятелството, че условието за това се е сбъднало –
разрешаването на правния спор относно принадлежността на правото на собственост
върху имот с влязло в законна сила съдебно решение. Предвид обстоятелството, че
развалянето на договора има обратно действие, е формиран извод, че платените за
периода от 01.01.2014г. до м.09.2015г. целеви суми подлежат на връщане. Поради
развалянето на предварителния договор и отпадане на задълженията на страните по
него с обратна сила, е отхвърлен предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
реално изпълнение.
Между
страните по делото не е спорно обстоятелството, че на 30.04.2014г. са сключили
предварителен договор за учредяване право на строеж в качеството им на
съсобственици на УПИ І-448, 1523, кв. 34 по ЗРП на м. „Витоша-ВЕЦ-Симеоново“,
по плана на гр. София, целият с площ от 1 081 кв.м. Според уговореното в
т. 1 от договора, П.И. поела задължение да упълномощи управителя на „С.П.“ ООД
или посочен от него адвокат да предяви от нейно име, ведно със съсобственика на
имота, иск за собственост върху изграденото в имота от „С.-**“ АД до момента, и
за отмяна на нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за
построяване на жилищна сграда. Ответното дружество поело задължение, считано от
01.01.2014г. до приключване на делото във всички съдебни инстанции, ежемесечно
да заплаща на П.И. сумата от 400 лева, която да бъде използвана от нея за
заплащане на наем за квартира, поради обстоятелството, че притежаваната от нея
в съсобствения имот жилищна сграда е била разрушена при започване на
строителството от „С.-**“ АД. От своя страна П.И. се задължила да учреди по
нотариален ред на „С.П.“ ООД правото да построи жилищна сграда върху
съсобствения им недвижим имот при същите условия, при които е било учредено
право на строеж на „С.-**“ АД /т. 4 от договора/. Това задължение възниква след
влизане в законна сила на съдебния акт, постановен по предявените от П.И. и „С.П.“
ООД искове. Съгласно т. 5 от договора, страните са постигнали съгласие, че
уговорката за заплащане на наем от 400 лева е валидна за срока от 01.01.2014г.
до влизане в законна сила на съдебния акт, постановен по предявените от
съсобствениците на имота искове и автоматично се подновява до въвеждането на
изградената в имота сграда в експлоатация, само в случай, че П.И. изпълни
задължението си и учреди на „С.П.“ ООД правото да построи /довърши/ сградата в
имота при същите условия, при които е учредила погасеното по давност право на
строеж на „С.-**“ АД. Уговорено е изрично, че наема от 400 лева се заплаща
безвъзмездно на ищцата в случай, че спази условията по договора и учреди право
на строеж в полза на ответното дружество.
С
решение от 15.07.2016г., постановено по гр.д. № 6678/2014г. по описа на СГС,
ГО, 10 състав, влязло в законна сила на 04.11.2016г., е признато за установено
по отношение на „С.-**“ АД /в несъстоятелност/ и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД по иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „С.П.“ ООД и П.П.И. са собственици
по силата на приращение на обект, представляващ строеж на сграда в УПИ І-448,
1523, кв. 34, по ЗРП на м. „Витоша-ВЕЦ-Симеоново“, по плана на гр. София, състоящ
се от стоманобетонна конструкция на вх. А, вх. Б и вх. В, от които – Вход А –
частично изграден до кота 0, 00 м., Вход Б и Вход В – частично изградени до
кота +11, 90 м. Със същото решение „С.-**“ АД /в несъстоятелност/ е осъдено на
основание чл. 108 от ЗС да предаде на „С.П.“ ООД и П.П.И. собственият им
недвижим имот, представляващ строеж на сграда в УПИ І-448, 1523, кв. 34, по ЗРП
на м. „Витоша-ВЕЦ-Симеоново“, по плана на гр. София, състоящ се от
стоманобетонна конструкция на Вх. А, вх. Б и вх. В, от които – Вход А –
частично изграден до кота 0, 00 м., Вход Б и Вход В – частично изградени до
кота +11, 90 м.
Не
е спорно и обстоятелството, че за периода от 01.01.2014г. до м.09.2015г.,
включително, ответното дружество е изпълнявало задължението си по
предварителния договор и е заплатило на ищцата сумата от общо 8 400 лева,
представляваща целеви суми за месечен наем съгласно чл. 3 от предварителния
договор. По делото не се твърди, а и не се установява, да е извършено плащане
на суми по т. 3 от договора в периода след м.10.2015г.
С
предявената на 31.05.2017г. насрещна искова молба ответното дружество е
отправило до ищцата покана за сключване на окончателен договор за учредяване
право на строеж съгласно условията по предварителния договор от 30.04.2014г., в
двумесечен срок, считано от получаване на насрещната искова молба. В исковата
молба е обективирано и волеизявление за разваляне на предварителния договор, в
случай, че в предоставения срок ищцата не изпълни задължението си за учредяване
на право на строеж върху недвижимия имот. Насрещната искова молба е получена от
П.П.И. и на 19.04.2018г. тя е подала отговор на същата. С нотариална покана,
получена от ищцата на 20.03.2018г., последната е поканена да се яви в кантората
на нотариус А.Г.на 02.04.2018г. в 15 часа и да предостави необходимите
документи /подробно описани/ за подготовка и за сключване по нотариален ред на
договор за учредяване право на строеж в полза на ответното дружество, при
зачитане действието и условията на сключения предварителен договор за
учредяване право на строеж от 30.04.2014г. Представен е констативен протокол от
02.04.2018г., съставен от нотариус А.Г., удостоверяващ обстоятелствата във
връзка с отправената нотариална покана. В протокола е отразено, че поканеното
лице П.И. се е явила в кантората, но не е представила исканите документи, тъй
като не съществували уговорки, които я задължават да представи документите,
посочени в нотариалната покана. По делото не е спорно, че до приключване на
съдебното дирене пред въззивния съд страните не са сключили договор за
учредяване право на строеж.
По правната характеристика на процесния
предварителен договор съдът счита следното:
Както е прието в решение № 148/30.06.2014г. на ВКС по
гр.д. № 5698/2013г. на ВКС, IV ГО,
преддоговорните отношения между страните могат да преминат през различни етапи,
предхождащи сключването на предварителен договор. Няма никаква пречка в рамките
на тези преддоговорни отношения страните да сключат и други съглашения – също с
организационен и подготвителен характер, но не пряко спрямо окончателния
договор, а спрямо следващ етап от преговорите между тях или спрямо сключването
на предварителен договор – да си обещаят, че преговорите ще продължат или че ще
сключат помежду си предварителен договор след определен срок от време и/или при
определени условия, т.е. – да поемат насрещни задължения за това. Тези
съглашения също имат договорен характер (чл. 8 от ЗЗД), като не е необходимо те
да имат съдържанието на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не са предварителни
договори – достатъчно е в тях ясно да е изразена взаимната насрещна воля на
страните, респ. – те да са поели насрещни задължения да продължат преговорите
или да сключат предварителен договор в определен срок, при определени условия и
пр.
При съобразяване на практиката на ВКС, намерила
израз в цитираното по-горе съдебно решение, настоящият съдебен състав приема,
че страните по делото са обвързани от валидно сключен ненаименован договор, които
има смесен характер – в едната си част има характеристиките на предварителен
договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, а в другата - включва права и задължения с организационен и
подготвителен характер спрямо бъдещите отношения между страните по повод сключването
на окончателния договор за посочения в него обект. По този договор и двете
страни са поели насрещни задължения – ищецът по насрещния иск да заплаща целеви суми за месечен наем, а П.И.
да учреди на „С.П.“
ООД правото да построи /довърши/ сградата в имота при същите условия, при които
е учредила погасеното по давност право на строеж на „С.-**“ АД. Безспорно е, че
задължението за заплащане на целевите суми е поето с оглед бъдещо сключване на
окончателен договор при настъпване на предвидените за това условия, а именно –
разрешаване на правния спор по отношение на собствеността върху изграденото до
момента в недвижимия имот, съсобствен между страните по делото. Страните изрично
са уговорили, че наема от 400 лева се заплаща безвъзмездно на ищцата в случай,
че спази условията по договора и учреди право на строеж в полза на ответното
дружество. С посочената клауза страните изрично са уговорили последиците на
неоснователното обогатяване при отпадане с обратна сила на правното основание
за заплащане на паричната сума по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД.
Те са уговорили едно прекратително условие по смисъла на чл. 25, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗЗД
по отношение на задължението за заплащане на целеви суми за месечен наем. При бездействие
на ответницата по насрещния иск да учреди право на строеж в полза на
търговското дружество, безвъзмездния характер на плащанията на целевите суми
отпада, т.е. отпада основанието за извършените от „С.П.“ ООД плащания и същите
подлежат на връщане. С оглед нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗД и
установеното в нея правило, че настъпването на прекратителното условие като
бъдещо несигурно събитие притежава обратно действие, при прекратяване на
договора всички разменени по него насрещни престации следва да бъдат
възстановени в приложение на правилото на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.
Страните по едно договорно правоотношение са свободни да уговорят правните
последици на неоснователното обогатяване, респ. да определят срок, до който следва
да бъде възстановено имущественото разместване - при отпаднало с обратна сила
правно основание. Именно това е била волята на страните, изразена в клаузата на
т. 5 от процесния договор - те са уговорили, че при настъпване на
прекратителното условие, при отпаднало с обратна сила правно основание /несключване
на окончателен договор за учредяване право на строеж върху недвижимия имот/, П.И.
дължи връщане на получените от нея целеви суми за наем /доколкото изрично е
посочено, че безвъзмедният характер на плащанията е само в случай, че П.И.
изпълни насрещното си задължение по договора/. Като неоснователни следва да се
преценят възраженията на ответницата по насрещния иск за освобождаване от
отговорност поради виновно неизпълнение на задълженията на търговското
дружество по т. 3 от предварителния договор. Задължението на П.И. да учреди
право на строеж не е обусловено от изпълнение на задължението на „С.П.“ ООД да заплаща целеви
месечни суми за наем. В този смисъл не е налице хипотезата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД и ищцата не може да се позовава на неизпълнение, допуснато от насрещната
страна.
По
изложените съображения се налага извод, че предявената по чл. 55, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД претенция е основателна за пълния претендиран размер. Прекратяването
на действието на договора поради настъпване на прекратително условие е с
обратно действие и страните дължат връщане на разменените престации. В случая страните
са уговорили имуществените последици при несключване на окончателен договор,
поради което доводите на въззивницата, че процесният договор е за периодично
изпълнение, нямат отношение към изключението от правилото по чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и приложното му поле.
Исковата
претенция за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД /за заплащане на сумата
от 2 000 лева, представляваща целеви суми за месечен наем съгласно чл. 3
от предварителен договор за учредяване право на строеж, сключен на
30.04.2014г., дължимо за периода от м.10.2015г. до м.02.2016г./ е
неоснователна. Прекратяването на договора с обратно действие води до извод, че
страните се освобождават от задълженията си него и ищцата не може да търси
реално изпълнение на задължението на ответното дружество.
Като
е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. На основание чл.
273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на „С.П.“ ООД следва да се присъдят
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 150 лева,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и договора за правна защита и
съдействие. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на въззивника за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е
определено при съобразяване на правилото по чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно което за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. В случая са предявени два иска, както следва: с
материален интерес от 2 000 лева и с материален интерес от 8 400
лева. При определяне на минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1/2004г. и по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. е видно, че техният
сбор е 1 120 лева /370 лева по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и 750 лева по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/.
Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 150 лева надхвърля
минималният размер с незначителна сума, поради което не са налице
предпоставките за неговото намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
464589/06.08.2018г., постановено по гр.д.
№ 73590/2016г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА П.П.И., ЕГН **********,*** да заплати на „С.П.“ ООД, с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 1 150 /хиляда сто и петдесет/ лева – съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.