Решение по дело №861/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 289
Дата: 30 август 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20195510200861
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 30.08.2019 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                            председател:  Михаил Михайлов,

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №861/ 2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №284а-1732- 28.05.2019г., издадено от началник РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора.  

Жалбоподателят останал недоволен от наложеното му наказание. Моли съда да отмени обжалваното от него НП, което намира за незаконосъобразно и неправилно.В с.з. същият поддържа жалбата си.

                   Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

                   Съдът, след като извърши цялостна проверка на АУАН и наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено следното:     

                   Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради което съгласно чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.       

                   От събраните по делото доказателства, преценени  поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: На 17.05.2019г. в гр.К., ул.„Д. С.“ №* в група „БДС“ при РУ-Казанлък било установено от компетентно длъжностно лице, че И.П.К. не е опазил от изгубване български личен документ-паспорт №*********, издаден на 07.02.2005г. от МВР-Стара Загора. 

Впоследствие било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 30/тридесет/лева, на основание чл.81,ал.2,т.2 от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/ за нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

                   Съгласно нормата на чл.7,ал.1 от ЗБЛД, гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване, а съгласно чл.8,ал.2 от ЗБЛД, при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на МВР.

Видно от разпоредбата на чл.81,ал.2,т.2 от ЗБЛД, за така визираното по-горе нарушение по чл.7 от ЗБЛД наказанието е глоба от 30 до 200 лева.

Нарушенията по чл.7,ал.1 от ЗБЛД са формални, на просто извършване и с факта на тяхното установяване законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици.

В тази връзка съдът намира, че в хода на административно-наказателната преписка са били допуснати нарушения на процесуалните правила които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза, което води до незаконосъобразност на обжалваното НП.

Актосъставителят, в нарушение на разпоредбата на чл.42,т.3 от ЗАНН, не е конкретизирал датата и мястото на извършеното административно нарушение.

При съставяне на АУАН и впоследствие при издаване на обжалваното НП като дата на извършеното нарушение е посочена 17.05.2019г., т.е. когато същото е констатирано при посещението на жалбоподателя в РУ МВР-Казанлък. Непосочването на дата на извършеното административно нарушение, като е налице само и единствено отразяване на дата на установяване(констатиране) на същото, принуждава настоящия състав, по пътя на тълкуването и чрез използване на вероятности, да приеме за установен факт на извършване на нарушение, който не е доказан по безспорен и категоричен начин, което е недопустимо в административно-наказателното производство.

Същото в пълна степен се отнася и до отразяването като място на извършване на нарушението сградата на РУ МВР-Казанлък, която въззивника е посетил на 17.05.2019г.   

Посочените нарушения не са отстранени и по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, поради което съдът намира, че същите представляват нарушение и на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.  

За пълнота на изложението следва да се отбележи и че АНО, по реда на чл.49,ал.2, във връзка с ал.1 от ЗБЛД, е следвало да обяви за невалиден паспорта на И.П.К., чийто срок на валидност е изтекъл още на 07.02.2010г.

Приложимата санкционна норма в случая следва да е тази на чл.81,ал.1,т.6 от ЗБЛД, тъй като нарушителя не е предал паспорта си на органа, който го е издал в тримесечен срок от изтичане на неговата валидност, а оттогава са изминали повече от девет години. Предвид факта, че на АНО е било известно кога е издаден документа за самоличност на жалбоподателя, респ. кога е изтекла валидността му, съдът намира, че същия не би бил затруднен да установи и датата на извършване на деянието му.

Бездействието на началник РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора в тази посока е довело до разминаване между словесното описание на нарушението и цифровото му такова, т.е. до нарушаване на нормите на чл.57,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

                   Несъобразяването с разпоредбите на чл.57 от ЗАНН всякога следва да се тълкува като накърнено право на защита на наказаното лице, което неспазване от своя страна представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до единствения възможен извод- отмяна на обжалваното НП. Повърхностното описание на нарушението и липсата на конкретика, относно датата и мястото на извършването му и нарушените законови норми, винаги води до незаконосъобразност на обжалваното НП. Те не могат да се подразбират, предполагат или извличат по тълкувателен път от някакви обстоятелства, защото се касае за санкционна отговорност. Същите са съвкупност от обстоятелства, индивидуализиращи конкретното деяние и представляващи задължителен реквизит за НП. Нормите на ЗАНН, които ги уреждат са императивни по своя характер, поради което не подлежи на преценка, от страна на наказващия орган, необходимостта от включването им в съдържанието на тези актове.  

Изброените допуснати съществени процесуални нарушения опорочават процедурата по реализиране на административно- наказателната отговорност и като такива са абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

Досежно приложението на чл.28 от ЗАНН настоящият състав намира, че преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен,е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респективно- с налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока от негова страна не съставлява процесуално нарушение-извод,следващ по аргумент от процесуална норма на чл.57,ал.1 от ЗАНН, лимитираща задължителните реквизити на НП.

От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, настоящият състав счита, че процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай и това е така, както поради неговия формален характер- за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи обстоятелства. Факт е, че жалбоподателя притежава документ за самоличност, но закона не санкционира непритежаването на такъв, а невъзможността при проверка да се представи такъв с оглед установяване самоличността на лицето, обект на проверката. Законът има за цел да санкционира нехайното отношение на лицето към редовно издаден документ, какъвто е документът за самоличност. Самият състав на административно нарушение не изисква настъпването на каквито й да е вредни последици(както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение), като функцията на разпоредбата е превантивна с цел да се осигури общественото спокойствие и сигурност. Именно поради това съдът счита, че липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл.28 от ЗАНН и в този смисъл приема преценката на АНО по член 28 от ЗАНН за съответстваща на закона.    

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,предл.3 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

        

ОТМЕНЯ наказателно постановление №284а-1732-28.05. 2019г., издадено от началник РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора, с което на И.П.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание- глоба в размер на 30/тридесет/ лева.    

        

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                          

Районен съдия: