Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:
Стоян Колев
С участието на
секретаря АННА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията Стоян Колев
адм. дело № 680 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр.
чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Община Д. с адрес гр. Д., ул. „Г. Д.“ № ***,
представлявана от нейния кмет Г.Г., срещу решение за верификация на постъпило искане за междинно
плащане изх. № BG05M90P001-4.003- 0006/20 от
15.03.2021 г. Ц. С. – ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма "Развитие на човешки ресурси" 2014-2020 г. /УО на
ОПРЧР 2014-2020г./, с което са определени неверифицирани разходи в размер на 11 347,23 лв. на осн. чл.
62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ по искане за плащане № 2
от ИСУН 2020 с отчетен период 03.07.2019г.-31.10.2019г. по проект „Интегриран
социален офис“ с №BG05M9OP001-4.003-0006-C01.
Жалбоподателят твърди неизпълнение указанията
на съда дадени с решение № 897/10.07.2020 г. на АС – Варна, потвърдено с
решение № 852/22.01.2021 г. на ВАС, при предходно разглеждане на второто искане
от страна на общината за междинно плащане е издадено на основание чл. 62, ал. 1
във вр. с ал. 3 ЗУСЕСИФ във връзка с административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) с peг. № BG 05М90Р001-4.003-0006-С01 от
20.02.2019 г., сключен между Община Д. и ръководителя на УО на ОПРЧР при МТСП.
Налагат се оплаквания, че отново липсва спазена форма на адм. акт и конкретно
на предписанието на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не е налице изложение на
конкретни факти, които да обосновават взетото решение за неверифициране на
разходи. Не са посочени нормативни основания в част от точките в решението,
като по този начин е нарушено правото на защита. Релевира се също и съществено
нарушаване на административнопроизводствените правила поради липсата на обоснованост в изводите на
органа относно неефикасност при разходване ресурсите на съюза.
Твърди се материална незаконосъобразност на атакуваното
решение. Налагат се доводи, че допълнителният разход за смяна на пътник от
целевата група е резултат от извънредни обстоятелства , които не са могли да
бъдат известни при подаване на
проектното предложение. Относно направен разход за приоритет на пътниците,
осигуряващ качване на борда на ръчен багаж до 10 кг, се сочи спазване на
принципа на добро финансово управление, тъй като е избран
вариант на пътуване с икономична класа
на ниско тарифна авиокомпания. Обяснява
направеният разход за избор на места в самолета с необходимост да се осигури
компактност на целевата група и
недопускане на разходване на времеви потенциал. Разходите за трансфер от летище
до хотел в гр. Бергамо не са разходи в населено място на командировката. Приемащата организация в Италия не поема разходите за храна и поради тази
причина настаняването в хотел ***** се е осъществило по стандарта - Настаняване
НВ (Half Board) - цената включва нощувка, закуска и вечеря и е била на по-ниска
стойност за групова резервация през неактивния сезон. Счита за
незаконосъобразен и отказът за верификация на разхода за 5 броя кафе паузи,
както и разходите за модератори/лектори и координатор по време на
командировката на о-в Сардиния, тези за превод от и на италиански език и
непреките разходи, представляващи 10 на сто от преките такива.
Отправеното към съда искане е за отмяна на
издадения адм. акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
представлява, с молба по съществото на спора заявява, че поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Прави се възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Ответната страна – ръководителят на УО на ОПРЧР
2014-2020г. се представлява от гл. експерт с юридическо образование А.Т., който
депозира писмен отговор за неоснователност на оспорването. В проведено открито
съд. заседание пълномощникът поддържа писмения отговор на жалбата и отправя
искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски по приложен списък на същите.
Съдът, след като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Обжалва се последващо издаденото решение на
ръководителя на УО на ОПРЧР, издадено на
основание чл. 62, ал. 1, вр. ал. 3 ЗУСЕСИФ относно неверифицирани разходи в общ размер от 11347,23
лева. Подобно произнасяне подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по
аргумент на чл. 64, ал. 4 ЗУСЕСИФ. Жалбата е адресирана до териториално
компетентния административен съд при спазване на предписанието на чл. 133, ал. 1 АПК. Оспорването изхожда от адресата на атакуваното решение, с което решение за
него се създава финансово задължение и това обуславя съществуването на личен,
пряк и непосредствен правен интерес от подаване на жалбата.
Решението е
съобщено на Община Д. на 15.03.2021 г. чрез ИСУН 2020 (видно от експорт
кореспонденция от ИСУН 2020 приложена към административната преписка,
представена от органа в електронен вид), а видно от входящ номер в
администрацията на УО на ОПРЧР жалбата до АС-Варна е подадена чрез същия орган
на 29.03.2021 г. (л. 9 от делото). Въз основа на това съдът приема, че
потестативното субективно право на оспорване е упражнено в законоустановения
14-дневен срок от уведомяването.
В обобщение
жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
На основание
чл. 26, вр. с чл. 25 ЗУСЕСИФ ръководителят на УО на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ 2014-2020 е одобрил документация за провеждане на
процедура чрез подбор на проекти е открита процедура за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проекти BG05M9ОP001-4.003
„Транснационални партньорства” по приоритетна ос: „Транснационално
сътрудничество”/л. 273/.
На 20.02.2019 г. е бил сключен административен
договор с рег. № BG05M9ОP001-4.003-0006-С01 за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 г., процедура чрез подбор на проекти BG05M9ОP001-4.003 „Транснационални
партньорства“, между Министерство на труда
и социалната политика и Община Д. (файл „адм. договор 0006“ в основна директория на
електронния носител на преписката). Същият е сключен на основание чл. 37, ал. 3
от ЗУСЕСИФ във връзка с постъпило проектно предложение BG05M9OP001-4.003 и т.
III от оценителен доклад, одобрен с решение РД05-104/15.08.2018 г., изменено с
решение РД05-112/12.09.2018 г., между Министерство на труда и социалната
политика, чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и
проекти“, наричан „Управляващ орган“ и община Д., наричан „Бенефициент“ (файл
„формуляр за кандидатстване“ в основна директория към електронния носител на
преписката).
Община Д. е депозирала искане за междинно плащане
№2, технически отчет и финансов отчет чрез системата ИСУН 2020 за отчетен
период 03.07.2019- 31.10.2019 г.
По изследване допустимост на разходите по това
искане УО на основание чл. 63 от ЗУСЕСИФ е поискал представяне на документи, относими към
неверифицираните разходи (файл „ИСУН 2020“ в директория „Искане за плащане“ към
електронния носител на преписката).
Такива заедно с писмени обяснения са представени от
община Д. (директория „Технически отчет“ към електронния носител на преписката).
След извършена проверка на документите по искане за
плащане с №2 от ИСУН 2020 с отчетен период 03.07.2019 г. - 31.10.2019 г. по
проект: „Интегриран социален офис” с №BG05M9ОP001-4.003-0006-C01 и предвид
установените факти и обстоятелства и на основание чл. 62, ал. 3 във връзка с
чл. 64, ал. 1, предложение второ от ЗУСЕСИФ, ръководителят на УО на ОПРЧР е
издал Решение № BG05M90P001-4.003-0006/7 от 27.03.2020 г. с което е определил
общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане и общ
размер на сумата за плащане: 23 152,59 лв., както и общ размер на неверифицираните средства: 11
347,23 лв., подробно посочени по вид и размер.
С Решение № 897/10.07.2020 г. на АС - Варна,
постановено по адм. дело 859/2020 г., потвърдено с Решение № 852/22.01.2021 г.
на ВАС е отменено решение за верификация на постъпило искане за междинно
плащане изх. № BG05M9OP001-4.003-0006/7 от 27.03.2020 г. на зам. министъра на
труда и социалната политика - ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма "Развитие на човешки ресурси" 2014-2020 г. в частта по т. 2
- определени неверифицирани разходи в размер на 11 347.23 лв. и връща
преписката на административния орган за ново произнасяне по искане за плащане №
2 от ИСУН 2020 с отчетен период 03.07.2019 г. - 31.10.2019 г. по проект „Интегриран
социален офис“ с № BG05M90P001-4.003-0006-C01/20.06.2019 г., съобразно дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на съдебното
решение.
В изпълнение указанията на съда ръководителят на
Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешки
ресурси" 2014-2020 г. е издал оспореното Решение за верификация на
постъпило искане за междинно плащане изх. № BG05M90P001-4.003- 0006/20 от
15.03.2021 г.
Със заповед № РД-03-2 от 01.12.2020 г. министърът
на труда и социалната политика е делегирал на Ц. С. функциите на ръководител
на УО на ОП РЧР 2014-2220 / л. 4/.
Изложената установеност налага следните правни
изводи:
Оспореното Решение изх. № BG05M90P001-4.003- 0006/20 от 15.03.2021 г. на ответника
обективира отказ за верификация на
разходи по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.
В изпълнение на задължението
си по член 123, §1 от Регламент № 1303/2013 г. българската държава, чрез
централния си колегиален орган на изпълнителната власт - МС, в устройствените
правилници на съответните администрации е определила управляващия орган за
всяка от програмите, а в чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ е приела, че ръководител на УО е
ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или определено от него лице.
Съгласно чл. 4, т. 7 от
Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет
с ПМС № 266 от 10.11.2009 г. министърът на труда и социалната политика
управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от
предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз и от други
международни финансови институции и донори.
Съгласно правилото на чл. 64, ал. 4 ЗУСЕСИФ
ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите,
включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост.
Събраната като писмено доказателство по делото
заповед № РД-03-2 от 01.12.2020г. на министъра на труда и социалната политика,
издадена на осн. чл.
25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, чл. 4, т. 7 и
чл. 29, ал. 1 от УП сочи за валидно овластяване на издателя на решението с
функциите на ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020 г.
В обобщение налице е
нормативно предвидена възможност за делегиране на правомощия и изрично издаден писмен акт, с който се прехвърля
компетентност от притежаващия я орган.
Обжалваният индивидуален административен акт е
издаден в предвидената от закона писмена форма и противно на твърденията в
жалбата съдържа фактически и правни основания и конкретни юридически факти,
които да обосновават взетото решението за неверифициране на разходи, липсва и
релевираното противоречие в мотивите за отказ по верификация на разходи.
Основният предмет на спора е дали заявените за
плащане разходи от Община Д. са допустими и следва да бъдат верифицирани, за да
се възстановят чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициента
от структурните фондове на ЕС. Верифицирането на извършените от бенефициента
разходи по изпълнението на проекта е вид проверка, която се прави с цел
одобряване или отказ да бъдат изплатени същите суми. Резултатът е обусловен от
преценката на тяхната допустимост. Последната се определя от съответствието на
извършените разходи с нормативно регламентираните условия.
Уредбата на производството по верификация на
разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби
междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и
финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се
възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.
Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз
основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на
проверки на място, когато това е приложимо.
Общите условия за допустимост на разходите са
регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ
конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите
за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от
закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Такива на
национално ниво са Постановление № 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални
правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 -
2020 г. и Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за
плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и
отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и
правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и
програмите за европейско териториално сътрудничество.
Съгласно чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ, "Междинни и
окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта. Управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от
постъпване на искането за плащане на бенефициента." Според ал. 2 на същата
норма "Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само
допустими разходи, верифицирани от управляващия орган." Съгласно ал. 3
"Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на
проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на
място, когато това е приложимо."
От разпоредбите на цитираните норми става ясно
това, че за да бъде извършено едно междинно или окончателно плащане следва при
условията на кумулативност да са налице следните две предпоставки по чл. 62,
ал. 1 ЗУСЕСИФ: 1. Верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените
разходи и 2. Наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Допустими и респективно подлежащи на верификация са
разходите за които отговарят на условията изброени изчерпателно в разпоредбата
на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ: 1. разходите са за дейности, съответстващи на
критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти
съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2 ЗУСЕСИФ; 2. разходите попадат във включени в
документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект категории разходи; 3.
разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни
дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право
на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в
счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични
сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична
одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент
(ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) №
1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби
за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд,
Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от
13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите
съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с
приложимите правила за предоставяне на държавни помощи.
Следователно, законодателният подход е всички
разходи, които не отговарят на условията в посочената правна норма са
недопустими и не подлежат на верификация.
В т. 3.60 на АДПБФП е
предвидено, че за да бъдат признати за допустими по договора, разходите трябва
да отговарят на изискванията, предвидени в Условията за кандидатстване по
конкретната процедура.
В Условията за кандидатстване с проектни предложения
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР 2014-2020, в раздел 14
Категории разходи, допустими за финансиране в т. 14.1 е предвидено, че при
отпускане на безвъзмездна финансова помощ ще бъдат взети под внимание само
“допустимите разходи”, които се определят на база изискванията на глава 5,
раздел I от ЗУСЕСИФ и ПМС №189/28.07.2016г. за приемане на национални правила
за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния
фонд на Европейския съюз и от Европейския фонд за морско дело и рибарство,
разпоредбите на Регламент №1303/2013, Регламент №1304/2013, Регламент №966/2012
и приложимото национално законодателство за финансовата рамка 2014 – 2020 г.
Според приложените в
административната преписка 5 бр. заповеди за командировка (директория „Финансов
отчет/Командировки“ към електронния носител на преписката) относно Служебна
командировка в чужбина - Италия, във връзка с реализиране на работно посещение,
в рамките на Процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
(АДПБФП) с peг. № BG 05М90Р001-4.003-0006-С01 от 20.02.2019 г., сключен между
Община Д. и ръководителя на УО на ОПРЧР при МТСП, отчетен период
03.07.2019-31.10.2019 г. проект „Интегриран социален офис“ с №BG05M90P001
-4.003-0006-С01 общ бюджет: 198 880,00 лв. БФП по проекта: 198 880,00 лв., от
които 188 936,00 лв. европейско съфинансиране; бенефициент по проекта: ОБЩИНА Д.,
ЕИК **********; обща стойност на постъпилото искане за плащане: 34 499,82 лв. е
организирана обучителна визита на представителите на целевата група - 5 лица,
посочени поименно в заповедите за командировка в община ****, о-в Сардиния,
Италия по маршрут, гр. Д. - гр. Варна - гр. Бергамо, Италия - о-в Сардиния,
Италия и обратно. В обучителната визита по проекта участват и лицата Г. Г., М.
Н., Н. Д., Т. М. и Ф. Х..
В производството по постъпилото
искане за плащане е установено, че с
Решение № 852 от 22.01.2021 г. Върховния административен съд оставя в сила
Решение № 897 от 10.07.2020 г., постановено по адм. дело № 859/2020 г. на
Административен съд - Варна, с което съдът отменя Решение № ВG05M9OP001-4.003-0006/7
от 27.03.2020 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в частта по т. 2 - определени
неверифицирани разходи в размер на 11 347,23 лв. и връща преписката на
административния орган за ново произнасяне по Искане за плащане №2 от ИСУН 2020
с отчетен период 03.07.2019 - 31.10.2019 г. по проект „Интегриран социален
офис“ с № BG0 5М9ОР001-4.003-0006-СО1/20.06.2019 г.
При извършена проверка на
всички предоставени документи е прието за установено, че Финансов отчет №1 към
Искането за плащане №2 от ИСУН 2020 се състои от 9 (девет) реда, по които
бенефициентът е отчел разходи, възлизащи на сума в общ размер на 34 499,82 лв.
Отчетени са разходи, извършени от бенефициента през периода 03.07.2019 г. -
31.10.2019 г. - разходи за командировки на служители на бенефициента с цел
участие в работно посещение в община ****, о-в Сардиния, Италия и разходи за
организиране на посещението, както и непреки разходи, които се финансират чрез
прилагане на единна ставка, определена чрез прилагане на процент към една или
няколко определени категории и разходи, съгласно чл. 67 (1), точка г., чл. 67
(5), точка a, (i) и (ii) и чл. 68 (1) буква (а) от Регламент 1303/2013 г. За
доказване на извършени разходи за командировки. Предявени са за верификация
разходи в Искане за плащане №2 от ИСУН 2020, както следва:
22 800,00 лв. с ДДС отчетени
разходи по фактура № **********/07.10.2019 г ., издадена от „*********“ ЕООД за
извършена услуга по организиране на работен семинар в община ***, о-в Сардиния,
Италия;
1 621,73 лв. отчетени разходи
по разходен касов ордер №7/08.10.2019 г, за възстановени разходи на
командированото лице Г. Й. за пътни, дневни, квартирни пари;
1 621,73 лв. отчетени разходи
по разходен касов ордер №8/08.10.2019 г. за възстановени разходи на
командированото лице М. Н. за пътни, дневни, квартирни пари;
1 587,79 лв. отчетени разходи
по разходен касов ордер №5/08.10.2019 г. за възстановени разходи на
командированото лице Т. М. за пътни, дневни, квартирни пари;
1 715,02 лв. отчетени разходи
по разходен касов ордер №6/08.10.2019 г. за възстановени разходи на
командированото лице Ф. Х. за пътни, дневни, квартирни пари;
1 587,79 лв. отчетени разходи
по разходен касов ордер №9/08.10.2019 г. за възстановени разходи на
командированото лице Н. Д. за пътни, дневни, квартирни пари;
182,00 лв. отчетени разходи по
фактура №067582597Z/13.09.2019 г., издадена от Wizz air за смяна на пътник;
247,41 лв. отчетени разходи по
фактура №**********/13.09.2019 г., издадена от Ryanair за смяна на пътник;
3 136,35 лв. отчетени непреки
разходи в размер на 10 на сто от отчетените преки разходи в Искане за плащане №
2 от ИСУН 2020.
Въз основа на приложените от
бенефициента документи, както и предвид предоставената информация от
бенефициента, изискана от УО в хода на производството по верификация на Искане
за плащане №2 от ИСУН 2020, органът е установил, че част от направените от
бенефициента „Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни) на лицата от
целевата група“. По процедура BG05M90P001 4.003 „Транснационални
партньорства“ не са допустими и е
отказал тяхната верификация.
1. По предявения за верификация разход в размер от 429,41 лв. за
платени такси към самолетни авиокомпании за промяна името на пътник на полети
от гр. Варна до гр. Бергамо, Италия и от гр. Бергамо, Италия до остров Сардиния
отчетен с фактури №**********/13.09.2019 г., издадена от Ryanair и
№067582597Z/13.09.2019 г., издадена от Wizz air.
Необходимостта от извършването
на този разход бенефициентът обосновава с необходимостта да бъде заменен
участникът Е. Е. с друг такъв – в случая М.Н., обяснена с довода, че
първоначално е закупен билет за Е. Е., но поради кандидатирането му за кмет на
община и включването му в предизборна кампания - Местни избори 2019 г. не е можело
да осъществи пътуването си.
УО е отказал верификацията на
този разход, като в решението си е изложил мотиви, че същият е необоснован
съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2
ПМС 189/2016г., вр. с НСКСЧ, тъй като от една страна разходът не присъствал
като такъв в Наредбата, а от друга защото не е свързан с изпълнение на дейност
по проекта. Прието е също и че поисканият за верификация разход се явява
недопустим и на основание чл 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, доколкото не е съобразен
с раздел І. „Разходи за персонал“ на т. 14.3. „Допустими разходи“ от Условията
за кандидатстване по схема BG05M90P001-4003. Другият аргумент с който УО отказва
да верифицира разхода е липсата на надлежна одитна следа за същия – чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗУСЕСИФ.
Настоящата инстанция на съда
приема за безспорно установено и всеизвестно обстоятелството, че указът на
Президента на Република България за провеждането на всеобщи местни избори -
2019 обнародван в ДВ бр. 56 от 16.07.2019г., като задължителното ползване на
отпуск въведено с ЗИДИК е обнародвано в ДВ бр. 39 от 26 05.2016г. По делото не
е спорно, а и е видно от приложената в административната преписка фактура, че първоначалната
резервация на билетите е направена на 24 08.2019г.
Съгласно чл. 161, ал. 1 ИК
(редакцията след изменението ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.)
Кандидат, който е държавен или местен орган или заема служба в администрацията
на държавен или местен орган, с изключение на кандидат за общински съветник,
задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен
отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите. Следователно
за провеждането на местните избори – 2019 г. и за възможността участникът Е. да
е възпрепятстван да участва в работното посещение поради отпуск следва да е
било известно на бенефициента към момента на закупуване на билетите. Дори това
обстоятелство не му било известно същият е следвало да го предвиди и да посочи
друг участник. В този смисъл съдът споделя изцяло извода изложен в мотивите на
оспореното решение, че в случая не е било налице непредвидимо или непреодолимо
обстоятелство, тъй като се касае за лице, кое е заместник - кмет на община Д.
още от 2002 година и участието му в изборите би могло да бъде предвидено от бенефициента.
2. По заявения за верификация разход в размер на 450.00 лева, отчетен
с фактура №066228725Z/24.08.2019 г. издадена от Wizz air за приоритетно качване
на борда на самолета, осигуряващ по 10 кг. багаж на петима командировани
експерта за осъществени полети от гр. Варна до гр. Бергамо, Италия и обратно.
Точка 2 от решението съдържа отказ
за верификация на
разход в размер на 450 лв., извършен за
платен приоритет за 5 пътника,
осигуряващ на всеки от тях качване на борда на самолета на ръчен багаж до 10
кг. за полета по маршрута гр. Варна - гр. Бергамо.
Установен е от УО и не се
оспорва от жалбоподателя факта, че
при следващия полет от гр.
Бергамо до о-в Сардиния, Италия, където се намира мястото на командировката на
въпросните 5 пътника, същите са пътували
с 10 кг. регистриран багаж без приоритет. Съобразно тези обстоятелства, неясни
при отправеното от жалбоподателя искане
за междинно плащане и съответно спорни в съдебния процес остават фактите за необходимостта от заплащане на приоритет
за до 10 кг. ръчен багаж на борда на самолета.
При установеният факт за пътуване с 10 кг. регистриран багаж без
приоритет при вторият полет, органът е извел логичен и обоснован извод, че за
първият полет не е доказана фактическа необходимост за плащане освен на чекирания багаж и на такъв с
приоритет. Фактът за наличието на такава необходимост
представлява положителен и благоприятен за жалбоподателя юридически
факт, тъй като установяването му би имало за последица верифициране на
поисканата от него за плащане сума в размер на
450 лв. Видно от
съдържанието на жалбата, тя не съдържа изложение или твърдение относно
този спорен факт, като жалбоподателят изцяло си служи с правни аргументи
цитирайки разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина и правилата за пътуване в „икономична класа”. Въпреки дадените му от съда на основание
чл. 170, ал. 2 АПК с определение от 14.04.2021 г. и в първото съдебно заседание указания по
доказателствената тежест, жалбоподателят
не представя в съдебния процес доказателства, които да установяват факти за необходимост от плащане на приоритет
за до 10 кг. ръчен багаж на борда на самолета само за част от маршрута.
Съобразно последното, доказан остава единствено факта за необходимост от плащане на 10 кг. чекиран багаж за
полета по маршрута гр. Варна – гр.
Бергамо, така както се е осъществил втория полет от гр. Бергамо до о-в
Сардиния, Италия. Това навежда на извода,
че плащането на разход в размер на 450 лв. за приоритет е било
извършено от жалбоподателя при отсъствието на
фактическо основание за това. В този смисъл, разходът се явява незаконосъобразен като
несъответстващ на регламентираният в чл. 33 от Регламент 2018/1046 принцип
на добро финансово управление и
качество на изпълнението, което съответства на посочената в оспореното решение
разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. Незаконосъобразно извършеният разход
не е допустим такъв, поради което при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта на закона е отказано
верифицирането му.
3. По заявения за верификация разход в размер на 172.00 лева, за избор
на място за сядане в самолет при осъществени полети от петима командировани
експерта от гр. Варна, България до гр. Бергамо, Италия в размер на 172,00 лв.,
отчетен с фактура № 066228725Z/24.08.2019 г., издадена от Wizz air.
Разходът е определен от УО
като допълнителен и оскъпяващ цената на самолетния билет, поради което
извършването му нарушава принципа по чл. 33, ал. 1, б. „а“ от Регламент
2018/1046 за добро финансово управление. Относно тази точка не е налице спор по
фактите – спорът е правен, а именно дали е налице нарушение на 33, ал. 1, б.
„а“ от цитираният Регламент,
разрешаването на който е обусловено включително от правилността на извода на УО
за необосновано оскъпяване цената на
самолетния билет.
Изложените в жалбата аргументи
за обратното са свързани с компактността на групата при осъществяване на
служебни командировки, която била от особено значение за безпроблемното
протичане на работното посещение. Според бенефициента целевата група е била съставена от
експерти в социалната сфера, които не владеят чужд език. При направено
предварително проучване сред тях повече от 80 % за пръв път пътуват със
самолет, поради което направеният разход е целесъобразен с цел постигане целите
на проекта. Същият е част от разходите за пътни и като такъв е напълно
законосъобразен, поради което е допустим съгласно т. 14.3 от Условията за
кандидатстване и е в съответствие с чл. 13, ал. 2 от НСКСЧ.
В тази връзка, нито в хода на
адм. производство, нито в хода на съдебното производство са представени от
жалбоподателя доказателства сочещи на необходимост от закупуване на места с оглед изпълнение на
целите на командировката, поради което
извършеният за това разход действително се явява допълнителен такъв и
необосновано оскъпяващ цената на самолетния билет. С оглед последното, както правилно е прието в
мотивите на оспорения акт, нарушен се явява принципа на икономичност по чл. 33,
ал. 1, б. ”а” от Регламент 2018/1046 ,
поради което разхода се
явява незаконосъобразен и съответно недопустим съгласно чл. 57, ал. 1, т.
4 ЗУСЕСИФ. Като не е верифицирал недопустимият по изложените съображения разход,
УО е постановил материално законосъобразно и
съответстващо на целта на закона
решение в тази му част.
4. По заявения за верификация разход за вътрешен транспорт в размер на
48.90 лева, отчетени с билети за влак/автобус за трансфер летище-хотел в
гр. Бергамо, Италия.
УО е приел разхода за недопустим, тъй като
стойността на билета не надвишава 30 на сто от размера на дневните пари, поради
което съгласно чл. 18 от Наредбата извършените разходи за
транспорт следва да са за сметка на дневните пари. Изложените
в жалбата аргументи са за това, че разхода правилно е отчетен като пътен разход
до мястото на командировката – гр. *****,
а не като разход в населеното място за вътрешен градски
транспорт.
По делото не е налице спор
относно факта, че гр. Бергамо е мястото на първата нощувка на командированите
лица, както и че в командировъчните заповеди и в издадените от Община Д. на
командированите служители разходни касови ордери, разхода е отчетен като такъв за градски транспорт. Също така не
е налице спор, че разхода от 9,78 лв. за всяко едно от командированите 5
лица не
надвишава 30 на сто от размера на дневните пари. Средствата за вътрешен
транспорт са регламентирани в чл.
18, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като
регламента за 30 % има предвид транспорта от летището до населеното място на
командировката. В случая Община Д. поема този разход за своя сметка, след като освен
дневните пари изплаща на командированите от нея служители и средствата за трансфера от летището до хотела в гр. Бергамо,
въпреки че същите не надхвърлят 30 на сто
от размера на дневните пари. Първото изречение на чл. 18, ал. 2 от Наредбата
определя, че средствата за вътрешен транспорт се определят заедно с маршрута и превозното
средство в заповедта за командировка, при което след като последната включва в маршрута
гр. Бергамо като място на първа нощувка, то това населено място правилно е квалифицирано от УО, като населено място на командировката.
Съобразно последното, разходите за
трансфер от летището до хотела в гр. Бергамо се явяват такива в рамките на това
населено място, поради което правилно същият е квалифициран в обжалваното
решение като средства за вътрешен транспорт. Тъй като тези средства не
надвишават 30 на сто от размера на дневните пари, то по аргумент на противното
от разпоредбата на чл. 18, ал. 2, изр. 2 от Наредбата, същите следва да бъдат
за сметка на предоставените на
командированите лица дневни пари, а не
за сметка на командироващото ведомство. Приемайки обратното, жалбоподателят
нарушава разпоредбата на чл. 18, ал. 2, изр. 2 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, поради което така извършеният от него разход
се явява незаконосъобразен, съответно недопустим по смисъла на чл. 57, ал. 1, т.
4 ЗУСЕСИФ. Като не е верифицирал
недопустимия разход, УО е
постановил материално законосъобразно
и съответстващо на целта на
закона решение в тази му част.
5. По заявения за верификация разход за нощувки в размер на 359.35 лева,
отчетени по фактура №0010-0001/05.10.2019 г., издадена от хотел „*******“.
Точка 5 от оспорения акт съдържа отказ за верифициране на разход в
размер на 359.35 лв., явяващ се размера на платената услуга „полупансион” на
командированите лица за периода 02-05.10.2019 г. по причина на това, че в
противоречие с чл. 25 от Наредбата същата
включвала и разходи за вечери. В жалбата се твърди, че така извършеният
разход за настаняване тип „полупансион”, включващ нощувка, закуска и вечеря е
по-икономичен от настаняване, включващо само нощувка и закуска. Доказателства
за последното не са представени по делото от
страна на жалбоподателя. Спорният разход е такъв за настаняване на
командированите лица в хотел „*******”, като същият съчетава дневни пари за
храна по смисъла на чл. 18 от Наредбата и квартирни пари по смисъла на чл. 25
от Наредбата – платен е полупансион за нощувка, закуска и вечеря, за които
факти не съществува спор по делото. Действително, съгласно чл. 25 от Наредбата
разходите за вечеря не се включват в квартирните пари, но според третото
изречение на същата разпоредба, те се
включват в размера на дневните пари. Относителният дял на дневните пари за
вечеря е регламентиран в разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1, б. ”б” от
Наредбата в размер на 35 на сто, като посочената в
оспореното решение стойност от 359.35
лв. е
определена по начина подробно изложен в мотивите на оспореното
решение – 35 % от нормативно полагащите се на едно командировано лице дневни
пари по т. 36 от Приложение № 2 от Наредбата. С така извършената редукция, УО
всъщност е определил законосъобразният размер на квартирните пари полагащи се в съответствие с чл. 25 от
Наредбата, като по отношение на тях правилно е изключена определената по посоченият
начин стойност на вечерята. В тази връзка, неправилно е застъпеното в жалбата становище,
че тъй като приемащата страна не поемала разходи за храна, то въпросният разход
следвало да бъде за сметка на квартирните, а не за сметка на дневните пари – няма
нормативна уредба за подобна зависимост. Неверифицираният разход в размер на 359,35 лв. е
определен от УО на база дневни нари на петима служители за три дни, редуцирани
с 35%. Неверифицираният разход е формиран съобразно отчетените дневни пари в
сметките на полагащите се пътни, дневни и квартирни пари на експертите, както и
съгласно допустимите дневни пари в Италия от Приложение № 2 към Наредбата за
служебни командировки и специализации в чужбина - 35 евро на ден. Този разход
за всички петима командировани служители за целия период на командировка
01-05.10.2019 г. е в размер на 1 352,00 лв. (684,54 лв. - целият полагаем и
изплатен от бенефициента размер на дневни пари за дати 01 и 05 октомври 2019
г.; 667,46 лв. - редуцираният размер на дневни пари за дата 02, 03 и 04
октомври 2019 г.).
Извършеният от бенефициента
разход се явява незаконосъобразен, съответно недопустим по смисъла на чл. 57,
ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. Като не е верифицирал недопустимия разход, УО е постановил
материално законосъобразно и съответстващо на целта на закона решение в тази му
част.
6. По заявения за верификация разход за кафе-паузи в размер на 2100,00
лева, отчетени по фактура №**********/07.10.2019 г., издадена от „*********“
ЕООД.
Точка 6 съдържа отказ
за верифициране на
разход в размер на 2100 лв. за
осигуряване на кафе-паузи по
време на работния семинар в община *****, отчетени по договора с
изпълнителя „*********” ЕООД.
Отказа е постановен с мотивите,
че Съгласно в договора за услуга с изпълнител „*********“ ЕООД и представената
финансова обосновка за стойността на заплатените услуги по сключения договор са
организирани 5 бр. кафе-паузи от изпълнителя. От приложените документи -
сключен договор с подизпълнител е видно, че изпълнителят „*********“ ЕООД е
следвало да предостави 5 бр. кафе-паузи. От приложената от бенефициента
финансова обосновка на извършените разходи УО е приел, че на изпълнителя са
заплатени от бенефициента разходи за 5 броя кафе-паузи. От приложените
документи, доказващи изпълнението на тази дейност не се установява да са
предоставяни кафе-паузи в Италия за сметка на страната гост - община Д., както
и че същите са организирани от изпълнителя „*********“ ЕООД. Като втори
аргумент за непризнаване на разхода УО посочва, че съгласно информацията в
споразумението сключено между Община Д. и Община О., дейностите на Партньор 2 Община О., Италия
са финансирани по проект IN.S.I.E.ME Inserimenti Sostenibili in Etico Mercato
Plus AnglonaCorosFigulinas, уникален проектен номер E37D17000120002 с одобрена
безвъзмездна помощ в размер на 233 439,89 евро тези разходи се поемат от
приемащата община – О.. Третият аргумент, с който УО обосновава отказа си за
верификация на заявеното плащане е, че извършването на разхода нарушава чл.
3.2. от административния договор, съгласно който „Разходите по договора се
извършват в съответствие с предвиденото в секция „Бюджет“ от формуляра за
кандидатстване и за дейностите, описани в него“. За семинара в Италия, в който
община Д. е гост, не са планирани посочената категория разхода за кафе-паузи.
Видно е от т. 1.3. от приложеното споразумение между Община Д. и Община О. (файл „0006-nov TCA партн
спораз“ от основната директория на административната преписка в електронния
носител) че между двете общини недвусмислено е уговорено кетърингът по време на
семинара ще бъде извършен от Община О.. В тази връзка УО не е приел за допустим
разхода за заплащането на кафе паузи за сметка на бюджета на
ВСг05М90Р001-4.003-0006 „Интегриран социален офис“.
Съдът счита, че УО правилно е
приел за нарушени изискванията на т. 14.4. от Условия за кандидатстване по
схема „Транснационални партньорство“. Съгласно цитираната разпоредба, недопустими
разходи са разходи, финансирани по друга операция, програма или каквато и да е
друга финансова схема, произлизаща от националния бюджет, от бюджета на
Общността или от друга донорска програма. В този смисъл разходите за кетъринг, в
които са включени и кафе-паузите по време на Семинара в Сардиния е следвало да
бъдат финансирани, видно от сключеното споразумение, от бюджета на проект
IN.S.I.E.ME Inserimenti Sostenibili in Etico Mercato Plus Arg
onaCorosFigulinas, c уникален проектен номер E37D17000120002.
Освен това твърденията на
жалбоподателя за действително осигуряване на тези дейности от страна на
изпълнителя „*********” ЕООД се явяват недоказани в процеса. Възраженията му са
основани на положителни юридически факти, при което за него е налице доказателствената тежест да установи при условията на пълното и
главно доказване твърденият от него положителен юридически факт за наличието осигурени
кафе паузи при посещението в О. за този разход, т.е. да установи факта, че заплатените
дейности са извършени от изпълнителя „*********” ЕООД.
Предвид изложеното съдът
приема за правилна преценката на УО за наличието на основанията за
недопустимост на разхода съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с т. 14.4 от Условията за кандидатстване по
схема „Транснационални партньорства”. Налице е изрично предвиден в т. 1.3. от
приложеното споразумение между Община Д. и Община О. ангажимент на приемащата
община да осигури кетъринга за събитието. Обстоятелството дали Община О. е
изпълнила задължението си да осигури кетъринг (в което несъмнено се включван и
кафе паузите за събитието), в случая се явява ирелевантно. В т.2 на Споразумението е
предвидено, че „Всеки от партньорите се ангажира да изпълнява задачите и да
изпълнява задълженията, посочени по-горе, като част от транснационалния проект,
при условия че им бъде предоставено финансиране. Ако поради каквато и да е
причина някой от партньорите не получи тази подкрепа, същото транснационално
споразумение трябва да бъде изменено или отменено“. От страна на жалбоподателя
не се твърди и не се представят доказателства, за изменение на сключеното между
двете общини споразумение касаещо отпадане задължението на Община О. да осигури
кетъринга за събитието. Поради това тезата на
жалбоподателя, че ангажимента на
община О. е само логистичен, но не и финансов не се споделя от настоящия
състав. Решението на УО е законосъобразно и в тази си част, поради което в
същата следва да бъде потвърдено.
7. По заявения за верификация разход за модератори/лектори и координатор
по време на командировката на о-в Сардиния в размер на 3 900.00 лева,
отчетени по фактура №**********/07.10.2019 г., издадена от „*********“ ЕООД.
Отказаната верификация касае разход
възлизащ на сума в размер на 3 900,00 лв. с ДДС, отчетени с фактура
№**********/07.10.2019 г., на обща стойност 22 800,00 лв. с ДДС издадена от „*********“
ООД в които този разход е основан на такъв за модератори/лектори и координатор.
Аргументите на страните са
същите, както по 6 от решението – липса на финансово участие за община О. в
проекта, съответно липса на обоснованост по отношение на заявения за
верификация разход.
В цитираното споразумение за
транснационално сътрудничество, сключено между Община Д. (като Партньор 1) и
община О., Италия (като Партньор 2), уговорено, че „Място и кетъринг, експерти,
презентации, практика“ са в приноса и отговорностите на Партньор 2, т.е.
задължението да бъдат осигурени същите е на община О., Италия, в рамките на
нейния транснационален проект (т.1.3., графа „Семинар Сардиния“).
Задължителните дейности по изпълнението на споразумението са финансирани за
община Д. по настоящия проект BG05M9OP001-4.003-0006 „Интегриран социален офис“
с одобрена безвъзмездна помощ на стойност 198 880,00лв. Дейностите на Партньор
2 Община О., Италия са финансирани по проект IN.S.I.E.ME Inserimenti
Sostenibili in Etico Mercato Plus ArgonaCorosFigulinas, уникален проектен номер
E37D17000120002 c одобрена безвъзмездна помощ в размер на 233 439,89 евро. В
коментираната вече т. 1.3. от Споразумението недвусмислено е уговорено между
партньорите, че експертите за провеждане на семинара се предоставят от партньор
2 - Община О.. Целта на посещението, съгласно описанието на дейността, е
италианските експерти да предадат своя опит в добрите практики, изпълняващи се
от италианския партньор на българските експерти, а не обратното, поради което
осигуряването на територията на Италия на модератори/лектори и координатор от
страна на българската страна не намира нито житейска, нито логическа обосновка.
Нарушени са изискванията на т.14.4. от Условия за кандидатстване по схема
„Транснационални па партньорства“, съгласно която недопустими разходи са
разходи, финансирани по друга операция, програма или каквато и да е друга
финансова схема, произлизаща от националния бюджет, от бюджета на Общността или
от друга донорска програма. Поради това съдът приема, че разходите за
изброените експерти за провеждане на Семинара в Сардиния е следвало да бъдат
финансирани от бюджета на по проект IN.S.I.E.ME Inserimenti Sostenibili in
Etico Mercato Plus AnglonaCorosFigulinas, уникален проектен номер
E37D17000120002, а не от бюджета на проект BG05M9OP001-4.003-0006 „Интегриран
социален офис“. Правилно е прието от УО, че неспазването на изискванията от
Условията за кандидатстване представлява нарушение на чл 57, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУСЕСИФ.
Като не е верифицирал
недопустимия по изложените съображения разход, УО е постановил материално
законосъобразно и съответстващо на целта на закона решение в тази му
част.
8. По заявения за верификация разход за превод от италиански на български
език и обратно по време на командировката на о-в Сардиния в размер на 2 856,00
лева, отчетени по фактура №**********/07.10.2019 г., издадена от „*********“
ЕООД.
Отказът е постановен на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗУСЕСИФ с мотива, че през въпросните
три дни на семинара не е извършван
превод за целите на семинара,
който обхващал общият брой часове извършен превод за три дни от 26 часа,
колкото са часовете, в които са били общите ангажименти на партньорите по споразумението,
както следва: на 2.10.2019г. от 9.35ч. до 18.30ч. - 9 часа, на 03.10.2019г. от
10.00 ч. до 18.30ч. - 8,5 часа и на 04.10.2019г. от 09.00ч. до 17.30ч. - 8,5
часа. По делото не е налице спор относно фактите, че първият и последният ден
от командировката са такива на пътуване, както и че работният семинар обхваща
периода 2 - 4.10.2019 г. При тези обстоятелства, изложените в жалбата
аргументи са за това, че превод бил осъществен и извън програмата на
семинара при осъществяване на социалните контакти между
участниците в него и домакините, което подпомагало и обезпечавало целите на семинара.
Обезпечаването на социалните контакти не влиза в предмета на проекта, обхвата
на който определя действителното му
изпълнение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. В този смисъл, всички
излизащи извън предмета на проекта разходи за услуги, не се явяват реално
извършени за целите на същият, поради
което по аргумент на противното от чл.
57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, разходът за превод извън рамките на работния семинар,
независимо дали е действително извършен, се явява недопустим. Като не е
верифицирал недопустимия по тези съображения разход, УО е постановил материално
законосъобразно и съответстващо на целта на закона решение в
тази му част.
9. По заявения за верификация на непреки разходи в размер на 1 031.57 лева.
Точка 9 от оспореното решение
касае непреки разходи в размер на 10 на сто от отчетените допустими преки
разходи. Както е посочено в жалбата, сумата от 1 031.57 се явява математическа
функция от претендираните и неверифицираните разходи, поради което в тази част
решението се оспорва в условията на евентуалност – при пълно или частично
уважаване на жалбата. В оспореното решение тази сума е правилно определена от
УО, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, вр. чл. 8, ал. 1, т.
1 от ПМС 189/2016, вр. чл. 68, б. „а“ от Регламент 1303/2013, вр. раздел 14.3
Допустими разходи от Условията за кандидатстване по схемата. Предвид установената
законосъобразност на решението в останалите части, същото се явява законосъобразно
и в частта си по т. 9.
Следователно, като издаден от
компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби,
при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона,
оспореното в настоящето производство решение е валиден и законосъобразен акт,
жалбата против който акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на
делото и искането за присъждане на разноски, в полза на ответната администрация
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от жалбата (11 347,23 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. ал. 1 и 2 НЗПП, вр. чл. 144 АПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Д., ЕИК *********,
с адрес: гр. Д. ****, ул. „Г.Д.“ № ***, представлявана от кмета Г.Г., против
Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с Рег. №
BG05M90P001-4.003-0006/20 от 15.03.2021 г. на Ц. С. – ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешки
ресурси" 2014-2020 г. /УО на ОПРЧР 2014-2020г./, с което са определени
неверифицирани разходи в размер на 11
347,23 лв. на осн. чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ по искане за плащане № 2 от ИСУН
2020 с отчетен период 03.07.2019г.-31.10.2019г. по проект „Интегриран социален
офис“ с №BG05M9OP001-4.003-0006-C01, от които:
- 429,41 лв. от бюджетен ред 1.2.2 „Разходи
за командировки (пътни, дневни квартирни) на лицата от целевата група. Сумата
включва разходи за платени такси към самолетни авиокомпании за промяна на
пътник на полети от гр. Варна до гр. Бергамо, Италия и от гр. Бергамо до о-в
Сардиния, Италия.
- 450,00 лв.
от бюджетен ред 1.2.2 „Разходи за командировки (пътни, дневни квартирни) на
лицата от целевата група. Сумата включва разходи за приоритетно качване на
борда на самолета и приоритет, осигуряващ право на 10 кг багаж за петима
командировани експерти при осъществени полети от гр. Варна до гр. Бергамо,
Италия и обратно.
- 172,00 лв.
от бюджетен ред 1.2.2 „Разходи за командировки (пътни, дневни квартирни) на
лицата от целевата група. Сумата включва платена такса за избор на седящи места
в самолет при осъществените полети от петима командировани експерти по маршрута
гр. Варна - гр. Бергамо, Италия и обратно.
- 48,90 лв.
от бюджетен 1.2.2 „Разходи за командировки (пътни, дневни квартирни) на лицата
от целевата група. Сумата включва възстановени от бенефициента разходи на
командированите лица срещу представени билети за влак/автобус за трансфер
летище-хотел в гр. Бергамо, Италия.
- 359,35 лв.
от бюджетен ред 1.2.2 „Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни) на
лицата от целевата група. Сумата включва разходи за дневни пари на
командировани петима служители на о-в Сардиния, Италия за 3 дни в периода 02-
04.10.2019 г;
- 2100,00
лв. от бюджетен ред V.6.4 „Разходи за конференции, семинари, обления и други“.
Сумата включва разходи за провеждане на 5 бр. кафе-паузи по време на работен
семинар в община О., Сардиния, Италия.
- 3900,00
лв. от бюджетен ред V.6.4 „Разходи за конференции, семинари, отточения и
други“. Сумата включва отчетени разходи за модератори и координатор на о-в Сардиния,
отговорен за програмата и срещите.
- 2856,00
лв. от бюджетен ред V.6.4 „Разходи за конференции, семинари, обучения и други“.
Сумата включва отчетени разходи за превод от италиански на български и обратно.
- 1031,57
лв. от бюджетен ред VI.7.1 „Непреки разходи“.
ОСЪЖДА Община Д., ЕИК *********, с адрес: гр. Д.
****, ул. „Г.Д.“ № ***, представлявана от кмета Г.Г., да заплати на
Министерството на труда и социалната политика сумата от 200,00 (двеста) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
жалбата.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в четиринадесетдневен срок от неговото съобщаване
на страните по делото.
СЪДИЯ:.........................