РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 15.08.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11428 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищцата С.Г.И. твърди, че на 20.04.2015 г., около 16:50 ч., в гр. София,
водачът на лек автомобил „Пежо Партнер с per. № ******* - Й.К.И. е реализирал
ПТП в района на бул. „Царица Йоанна"№ 60, като е блъснал преминаващия
платното за движение на бул. „Панчо Владигеров“ с посока от ляво на дясно
спрямо посоката на автомобила пешеходец Г.И.Г.. Сочи, че вследствие на удара
пешеходецът, баща на ищцата, е получил тежки увреждания и впоследствие е
починал, като вина за инцидента има водача на автомобила, който виновно е
нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 116 от Закона за движение по
пътищата. Поддържа, че в резултат на ПТП търпи неимуществени вреди –
емоционални болки и страдания от загубата на своя баща. Излага, че към датата
на увреждането за автомобила, причинил инцидента, е налице валидно сключена
застраховка „Гражданската отговорност“ с „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. Моли съдът да осъди
ответника да ѝ заплати сумата от 170 000 лв. за претърпените неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на баща й, настъпила в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие, ведно с лихвата върху тази сума от датата на деликта - 20.04.2015г.
Ответникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД счита иска за неоснователен. Оспорва наличието
на виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач на лекия
автомобил. Релевира възражение за съпричиняване от починалия, който като
пешеходец е нарушил разпоредбите на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, предприемайки пресичане на
забранено място, оградено с мантинели и въпреки че в близост е имало пешеходна
пътека и светофарна уредба, както и че пресичащият е употребил алкохол. Счита,
че претендираното обезщетение е в завишен размер.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
- близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961
г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение
за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР от
21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето защо, те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва
да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият
състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка,
от което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
този водач и ответника - застраховател. На доказване от негова страна подлежи и
изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.
От
удостоверение за смърт от 22.04.2015 г. и от удостоверение за наследници №ГР-14-1527(1)
от 30.04.2015 г., и двете издадени от община Столична, район „Люлин“, се
установява, че Г.И.Г. е починал на 21.04.2015 г., а ищцата е негова дъщеря.
Свидетелят
Й.К.И. – водач на лекия автомобил „Пежо“, заявява, че в момента на ПТП е
управлявал автомобила си по бул. „Панчо Владигеров“ в посока бул. „Царица Йоана“
и на около 50 метра от кръстовището внезапно пред него е изскочил пешеходец,
пред който свидетелят не успял да спре и блъснал. Твърди, че булевардът в
неговата посока на движение е с четири платна, отделени с мантинела, като той се
е движил в най-крайната дясна лента, а останалите три ленти били задръстени с
коли, които чакали на червен светофар. Сочи, че светофарът за него е светел
зелено и се е движил с около 50 км/ч., като трафикът е бил интензивен и
автомобилите вляво от него се движели изключително бавно. Твърди, че в
съседната лява лента е имало голям автомобил – бус, който ограничавал
видимостта му, като е забелязал пешеходеца едва, когато е изкочил пред колата
му в посока отляво надясно.
Свидетелят
Н.Д.М. заявява, че е станал очевидец на процесното ПТП, докато се е движил с
мотоциклета си между първата и втората лента на бул. „Панчо Владигеров“ със
скорост 40-45 км/ч. Твърди, че е бил изпреварен от бял автомобил от дясната му
страна, и в същия момент видял възрастен човек да пресича по неправилен начин в
дупката, която се е била образувала между мантинелата и оградата. Сочи, че е
задействал спирачките и е чул тъп удар, след което забелязал, че белият
автомобил е ударил пешеходеца. Заявява, че пострадалият се е движил с нормален
ход, като е бил видим за останалите участници в движението. Твърди, че на
мястото на удара не е имало бял бус, тъй като в противен случай свидетелят би
се ударил в него при спирането.
Свидетеля
С.И.И. заявява, че се е возил в л.а. „Пежо“, когато са ударили пешеходеца Г. с
около 50 км/ч., като към момента движението е било изключително интензивно.
Твърди, че починалият се е появил внезапно и не са го видели преди удара, а на
мястото не е имало пешеходна пътека. Не си спомня категорично дали бусът от
лявата им страна е бил товарен.
Въз
основа на данните от констативния протокол, скицата на местопроизшествието,
свидетелските показания в настоящото производство са приети първоначална и
допълнителна автотехнически експертизи, които сочат следния механизъм на
автопроизшествието:
На 20.04.2015 г. около 16:50 ч. в гр. София по бул. „Панчо Владигеров” в
крайната дясна от четири пътни ленти се е движел л.т.а. „Пежо Партнер”, per. №*******.
Посоката на движение е била от бул. „Сливница” към бул. „Царица Йоана“. Според
първоначалната САТЕ в района на № 60 скоростта на автомобила е била около 60
км/ч., а според повторната - не по-малка от 72 км/ч. Районът е бил с добра
видимост, слънчево време, сухо пътно платно. Пешеходецът е навлязъл на платното
за движение и предприел пресичане от ляво надясно спрямо посоката на
автомобила. ПТП е настъпило върху най - дясната лента, считано за посоката на
движение на автомобила, като последният удря пешеходеца с предната си част. На мястото е имало мантинела с ограждения,
разделящи пътните платна за движение в двете противоположни посоки. На около 66
метра след мястото на удара е имало кръстовище с пешеходна пътека и светофарна
уредба, като не са били поставени пътни знаци, регулиращи скоростта. Според
първоначалната САТЕ при наличие на спрял автомобил в лявата лента, водачът на
л.а. „Пежо“, при скорост от 60 км/ч. е имал възможност да спре преди мястото на
удара, ако пешеходецът се е движил с бавен и спокоен ход, като при бърз ход
ударът е бил непредотвратим. Според вещото лице при бърз ход на пешеходеца и
скорост в рамките на разрешената от 50 км/ч. ударът също е бил предотвратим.
Съгласно допълнителната САТЕ при скорост на автомобила от 72 км/ч. и ако от
лявата му страна е бил спрян микробус, ударът е бил предотвратим при спокоен
ход на пешеходеца и непредотвратим при бърз ход, като независимо от хода на
пешеходеца, ударът е бил предотвратим при положение, че не е имало микробус в
лявата лента за движение. Посочено е също така, че при движение със разрешената
скорост от 50 км/ч. на автомобила, ударът с пешеходеца е могъл да бъде избегнат
във всички случай на движение на последния.
Според приетата съдебномедицинска експертиза травмите получени от
пешеходеца в резултат от процесното ПТП е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилата впоследствие смърт, като с оглед характера им е възможно летален
изход да настъпи и при скорост по-ниска от 50 км/ч. Няма данни в кръвта на
починалия да са открити следи от алкохол.
По делото е представена влязла в сила Присъда №53/24.02.2016 г. по НОХД №4072/2015г.,
по описа на СГС, с която подсъдимият Й.К.И. е признат за невинен в това, че на
20.04.2015 г., в гр. София, при управление на л.а. „Пежо Партнер с per. № *******,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
да е причинил по непредпазливост смъртта на Г.И.Г., настъпила на 21.04.2015 г.
Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата се
простира до деянието, което е включено в състава на престъплението, за което е
оправдан дееца, от обективна страна. За останали извън пределите фактите,
включени състава на престъплението от обективна страна, за гражданския съд не
съществува ограничение да приеме, че същите не са били, респ. са били извършени
от дееца, като съобрази тяхното значение за гражданския спор.
В случая с присъдата на наказателния съд водачът на л.а. „Пежо“ е оправдан
по повдигнато му обвинение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като видно от мотивите,
въпреки констатираното шофиране със скорост над позволената от 50 км/ч.,
наказателният съд е стигнал до извод, че липсва причинна връзка между избраната
превишена скорост и настъпилата смърт. От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът приема, че в настоящото производство се
доказва вината на водача на лекия автомобил „Пежо“ – Й.И. за настъпването на
процесното пътнотранспортното произшествие, който е нарушил правилото на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отнасят като общ към специален състав, като различието
се свежда единствено до конкретната величина на избраната от водача скорост.
Надвишаването на съответния нормативно фиксиран предел на скоростта е
въздигнато в специален състав заради особеното значение на скоростта като
фактор за безопасността на движението. Липсва обаче правно основание
задълженията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП да не бъдат отнесени към водачите, които
се движат с неразрешена по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП скорост. Ето защо и
съдът намира, че ако не е налице причинно-следствена връзка между превишената
скорост на движение и настъпилите общественоопасни последици, както е прието в
присъдата на наказателния съд, отговорността на водача може да бъде преценена с
оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, доколкото посочените в тази
разпоредба изисквания се отнасят до всички пътни обстановки по време на
движение, включително и в хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Последната разпоредба
обхваща и ситуациите на движение с неразрешена скорост, при които не отпада
задължението на водачите да съобразяват всички конкретни фактори, свързани с
безопасността на трафика.
Съгласно
двете изслушани автотехнически експертизи при скорост в рамките на разрешените
50 км/ч. водачът е могъл да предотврати удара, независимо дали до него е имало
спрял бус, ограничаващ видимостта му, т.е. била е налице обективна възможност
ПТП да бъде предотвратено от Й. К.. Отделно от това, съдът кредитира
показанията на свидетеля Н.Д., че не е имало спрял бус до л.а. „Пежо“, а не
тези на свидетеля – делинквент Й.К.И.. От една страна, свидетелят Д. е
наблюдавал цялостната пътна обстановка, позволила му да избегне сблъсъка с
пешеходеца, поради което и твърденията му, че ако в действителност е имало бял
бус до л.а. „Пежо“, то мотоциклетът на свидетеля Д. би се ударил в него при
спирането му, съдът намира за правдиво, а от друга страна при преценката на
показанията на свидетеля И., съдът отчита, че последният като вода на л.а.
„Пежо“ има интерес да твърди факти, които да оневиняват поведението му. Следва
да се отбележи и, че според свидетелските показания наН.М. пешеходецът е бил
видим още от момента, в който е прескочил мантинелата и е стъпил в най-лявото
платно за движение, поради което е успял да спре преди удар с него, а
възприятието на водача И., че починалият е изскочил внезапно пред автомобила му
е резултат от несъблюдаването му на цялостната пътна обстановка във всички
ленти за движение, като в случай на необходимост е следвало да намали скоростта
си или да спре, когато възникне опасност за движението, какъвто е бил процесния
случай. Ето защо и водачът на лекия автомобил виновно е нарушил правилото на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не се е движил със скорост, съобразена с характера
и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде
в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно по делото се
установява, че пешеходецът е пресичал на нерегламентирано място, на което
поначало не се очаква появата му, но предвид, че шофирането се осъществява в
градски условия и в светлата част на денонощието, съдът намира, че появата на
пешеходец на пътното платно на булеварда е житейски възможна и съставлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Отделно от горното,
съдът намира, че в случая водачът на л.а. „Пежо“ не е спазил и задълженията си
по чл. 116 от ЗДвП, съгласно който водачът на превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесния
автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП, и
доколкото безспорно се установява, че от него е настъпила смъртта наГ. Г., представлява
деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача на автомобила
се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция.
От
представената справка от Гаранционен Фонд, се установява, че към дата на ПТП
гражданската отговорност на водача на процесния автомобил е била застрахована
при ответника „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, по полица 06114002143650 от 19.08.2014 г.
Свидетелят
Р.Д.Т., приятелка на ищцата, сочи че до смъртта на бащата на С.И. двамата са
живеели заедно в едно жилище. Излага, че ищцата е приела тежко смъртта на баща
си, като и към момент не може да преодолее
емоцианално загубата на своя родител.
При
така установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.). Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал.1
от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения
в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взе предвид близките родствени отношения
и факта, че ищцата е загубила баща си, възрастта на починалия (67 г.) и на
неговата дъщеря (47 г.), както и че последната ще продължи да страда от тази
загубата на своя родител, а също така и социално-
икономическите условия на живот в страната, настоящият състав намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се равнява на
сумата от 120 000 лв.
Релевираното
от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,, който е
употребил алкохол се явява неоснователно, доколкото от изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в кръвта на починалия не е
открито наличие на концентрация на алкохол над допустимата норма. Основателно
се явява обаче възражението на застрахователното дружество, че пешеходецът е пресичал
нерегламентирано, с което си поведение е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. От двете автотехнически експертизи, както и свидетелските
показания, се установява, че починалият е пресякъл пътното платно на място,
което е било нерегламентирано, при положение, че същото е оградено с мантинела
и ограда, а на около 66 м. след него е имало светофар. Отделно от това,
пешеходецът не се е съобразил с наличието на интензивен трафик, който поначало
затруднява вниманието на водачите на МПС-та, като се установява, че л.а. „Пежо“
е бил видим за него и починалият е могъл да го пропусне.Г. Г. като участник в
движението е нарушил редица разпоредби, визирани в ЗДвП: като участник в
движението пешеходецът е длъжен да не създава опасности и пречки за движението,
да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява
имуществени вреди (чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП);
пешеходецът е длъжен да пресича платното за движение по пешеходна
пътека; преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства; да не удължава ненужно престоя си на
пешеходната пътека и да не спира без необходимост на пътното платно; да не
преминава през ограждения от парапети или вериги. (чл.113 ал.1 т.1, т.2 и т.4
от ЗДвП); пешеходецът няма право да навлиза внезапно на платното за движение и
да пресича платното за движение при ограничена видимост (чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП). Визираните нарушения, включително преодоляването препятстващи пресичането
мантинела и ограда на опасно за това място, мотивират съда да приеме, че
пешеходецът сам се е поставил в опасност и приносът към настъпването на
вредоносния резултат е съществен и основен, поради което и процентът на
съпричиняване следва да бъде определен в размер на 90%.
С
оглед гореизложеното относно справедливия размер на застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди и редуцирането му с приетия процент
съпричиняване, предявеният иск следва да бъде уважен до размера на 12 000
лв., а за разликата до пълния предявен размер от 170 000 лв. - отхвърлен
като неоснователен. Предвид това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от
датата на увреждането – 20.04.2015 г.
При
този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата – адв. Я.Д., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал.1, т. 2 от ЗА, в размер на 348 лв.
На
основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищцата разноски за настоящото
производство в общ размер на 24,71 лв., от които депозит за автотехнически
експертизи – 14,12 лв. и депозит за съдебно-медицинска експертиза - 10,59 лв.
В
полза на ответника, на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съобразно
отхвърлената част от иска, следва да бъдат присъдени направените разноски в общ
размер на 657,65 лв., от които депозит за автотехнически експертизи - 464,71 лв.,
депозит за съдебно-медицинска експертиза - 92,94 и възнаграждение за юрисконсулт
- 100 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съразмерно с уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 480 лв. - държавна
такса по делото.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, бул.
"********, да заплати на С.Г.И., ЕГН **********,***, адвокатска кантора, чрез адв. Я.Д., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
сумата от 12 000 лв. (дванадесет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния баща Г.И.Г.,
настъпила в резултат на пътно транспортно произшествие от 20.04.2015 г., в гр.
София, на бул. „Панчо Владигеров“, по вина на Й.К.И., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил „Пежо Партнер с per. № *******, към посочената дата е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение от датата на деликта – 20.04.2015 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 170 000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на С.Г.И., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общо разноски по делото в размер на 24,71 лв.
ОСЪЖДА С.Г.И., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
ЕИК ********, на основание чл.
78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска, общо разноски
по делото в размер на 657,65 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
ЕИК ********, да заплати на процесуалния
представител на ищцата - адв. Я.Д. от САК, с адрес ***, адвокатска кантора, на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА сумата от 348 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
ЕИК ********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна
такса по делото в размер на 480 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: