РЕШЕНИЕ
№ 685
гр. П., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д.М.М.
при участието на секретаря ИЛ.К.ИВ.
като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20251720100897
по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността
(ЗС) и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Ю. Г. Н. ЕГН ********** гр.С. жк.*** чрез адв.Б.В.
СРЕЩУ
А. З. А. ЕГН ********** гр.П. жк.**** и втори адрес гр.П. ул.*****
Като се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено , че
ответникът : А. З. А. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „*****
ДЪЛЖИ на Ю. Г. Н., с ЕГН:**********, със седалище/адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „***“ ****
сумата в общ размер 2 100,00 лв. /две хиляди и сто лева/ за периода от 01.06.2024 г. до
31.12.2024 г. - представляваща обезщетение по чл. 31 от ЗС,
1
за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ:
ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. П., заедно с построената в имота сграда с
идентификатор *****.1
сумата 74,64 лв. /седемдесет и четири лева и 64 ст./ - представляваща мораторна
лихва за периода от 01.07.2024 г. до 02.01.2025 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 03.01.2025г. до
изплащане на вземането,
както и разноските по заповедното производство : чгд № 15 / 2025г. по описа на ПРС
-сумата 45лв.. /четиридесет и пет лева/ - държавна такса и сумата 500,00 лв. /петстотин
лева/- разноски за адвокатско възнаграждение,
и разноските в исковото производство.
Представени са писмени доказателства, които са приети като такива ведно с исковата
молба.
Допуснато е от съда направеното от ищеца доказателствено искане- допускане на
съдебно-икономическа експертиза с посочени задачи на вещото лице, както и допускане до
разпит на 2 свидетели - при довеждане за оспорените от ответника обстоятелства.
Приложено е по делото решение от 08.11.2024г. по в.гр.дело № 245 / 2024г. по
описа на ПОС-за наличието на съсобственост и квотите при които е опредЕ..
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор чрез адв.М. В. САК, с
който :
Оспорва изцяло предявения установителен иск, оспорва твърденията относно
собствеността, съсобствеността, ползването както и изключителното ползване от ответника
на описания недвижим имот, както и оспорва посочения размер на пазарния наем за този
имот в определения от ищеца период.
Ответникът твърди, че в описаната в исковата молба жилищна сграда не е изцяло
използваема като жилище.
Жилище, годно за обитаване е само втори етаж от сградата.
Сутеренният етаж има характер на складова площ, което следва да се има предвид
при определяне евентуално дължимо обезщетение.
Възразява срещу исканата съдебно-икономическа експертиза.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. В., който поддържа предявените
2
искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. В. САК , която
оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
По основателността:
Съгласно на чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата си, а според втората алинея на чл.31 от ЗС, когато общата вещ
се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите
за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
За да се уважи иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, следва да са налице
следните кумулативни предпоставки:
1) страните да са съсобственици на вещта,
2) ответникът лично да ползва общата вещ,
3) ответникът да е лишил ищеца от ползване и
4) ищецът да е отправил писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение
за ползата, от която е бил лишен, като в тежест на ищеца е да докаже наличието на
горепосочените предпоставки за уважаване на иска.
В тежест на ответника е да докаже, че е извършил плащане на претендираните суми
или че е предоставил достъп до имота на ищците.
Няма спор между страните, че са съсобственици на процесния недвижим имот, което
се установява и от решение от 08.11.2024г. по в.гр.дело № 245 / 2024г. по описа на ПОС-за
наличието на съсобственост и квотите при които е опредЕ..
Ищецът е предявил иск по реда на чл. 31, ал. 2 от 3С.
Съобразно разпоредбата на чл. 31 (1) Всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да
си служат с нея според правата им, а съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 „Когато общата
вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
3
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване”.
След проведено заповедно производство с издадена на оспорена ЗИПЗ от длъжника, в
настоящия установителен иск ищецът иска -спрямо ответникът да бъде признато че дължи
на ищеца
сума в общ размер на 2100.00 лева, представляващо помесечно обезщетение по реда
на чл. 31, ал. 2 от ЗС,
главница разпредЕ. както следва за периода от 01.06.2024 г. до 31.12.2024 г. или по
300 лева месечно за 7 месечен период,
както и мораторна лихва в общ размер на 74.64 лева начислена за всяка една от
месечните главници за периода от 01.07.2024 г. до 02.01.2025 г.,
разпредЕ. като начислена претенция, а именно:
върху 300 лева обезщетение за периода от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г. мораторната лихва е
в размер на 21.13 лева за периода от 01.07.2024 г. до 02.01.2025 г.,
върху 300 лева обезщетение за периода от 01.07.2024 г. до 31.07.2024 г. мораторната лихва е
в размер на 17.61 лева за периода от 01.08.2024 г. до 02.01.2025 г.,
върху 300 лева обезщетение за периода от 01.08.2024 г. до 31.08.2024 г. мораторната лихва е
в размер нан 14.08 лева за периода от 01.09.2024 г. до 02.01.2025 г.,
върху 300 лева обезщетение за периода от 01.09.2024 г. до 30.09.2024 г. мораторната лихва е
в размер на 10.68 лева за периода от 01.10.2024 г. до 02.01.2025 г.,
върху 300 лева обезщетение за периода от 01.10.2024 г. до 31.10.2024 г. мораторната лихва е
в размер на 7.16 лева за периода от 01.11.2024 г. до 02.01.2025 г.,
върху 300 лева обезщетение за периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г. мораторната лихва е
в размер на 3.75 лева за периода от 01.12.2024 г. до 02.01.2025 г.,
върху 300 лева обезщетение за периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г. мораторната лихва е
размер на 0.23 лева за периода от 01.01.2025 г. до 02.01.2025 г.,
както и законната лихва върху главницата от 2100.00 лева от датата на ЗИЗИ в съда -
03.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението
По делото са налице доказателства, че :
Ищецът и ответника са съсобственици на
Поземлен имот с идентификатор ***** /*******/ по КККР одобрени със Заповед РД- 18-
91/г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение засягащо поземления имот
от 26.05.2021 г.,
с адрес на поземления имот гр. П., ул. *****,
цялото с площ от 315 /триста и петнадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията -
4
урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен
план 2351 /две хиляди триста петдесет и едно/, кв. 137, /сто тридесет и седем/, парцел XXVII
/двадесет и седми/, при съседи: поземлен имот с идентификатор ******* /*****/, поземлен
имот с идентификатор ***** /*****/, поземлен имот с идентификатор ***** /*******/,
поземлен имот с идентификатор ***** /****/ и поземлен имот с идентификатор *****
/******/,
заедно със застроената в гореописания поземлен имот СГРАДА с идентификатор
*****.1 /*****/ със застроена площ от 60 кв.м., брой етажи 2, предназначение жилищна
сграда - еднофамилна,
като главницата е в размер на 2100.00 /две хиляди и сто/ лева, за периода от 01.06.2024 г. до
31.12.2024 г. и мораторната лихва върху тази сума е в размер на 74.64 /седемдесет и четири
лева и 64 стотинки/ лева за периода от 01.07.2023 г. до 02.01.2025 г.
и отправена покана до длъжника за заплащане на обезщетение по чл. 31 от ЗС,
връчена на последния на 09.06.2023 г. чрез нотариус П. П., рег. № 723 на НК с район на
действие - РС П. при следните идеални части от правото на собственост
– 329/864 идеални части за Ю. Г. Н.,
-513/864 идеални части за А. З. А. и
-22/864 идеални части за И. Г.а Н.а.
Освен това ищецът е посочил и основанието въз основа на което са определени правата му и
идеалните части върху процесните имоти, а именно - представено е и нее оспорено от
ответника постановено съдебно решение № 103/23.05.1998 г. по гр.д. № 1941/1996 г. по
описана ПРС делба на описаните по-горе имоти,
Като е видно, че с Определение № 260218/10.07.2022 г. ищецът e конституиран като
наследник на съделителката по делото - негова майка Е. А.а П. - Н.а,
а с молба с вх. № 263601/25.08.2022 г. ответникът А. З. А. поискал от съда същият да приеме
главно встъпване и производството на мястото на първоначални съделители.
Съгласно отразеното в съдебно решение № 346/08.11.2024 г. по в.гр.д. № 245/2024 г. - по
описа на Окръжен съд - П., по повод обжалване на решението на ПРС във втората фаза на
делбата е посочено, че
„Ю. Г. Н. е наследник на преживелия съпруг на Е. А.а - Н.а - Г. Е. Н. и като такъв е
собственик по наследство на 77/684 ид. части. На 07.02.2023
На 07.02.2023 г. е придобил чрез покупко-прадажба от З. А.а П. нейната 21/72 ид.
5
части, което е 252/964 ид. части и е станал собственик на 329/864 ид. части".
Не се оспори от ответника представената като доказателство - изпратената му
покана, която той е получил и с която ищецът го е уведомил, че желае да ползва
съсобствената си част от имота или да му бъде заплащано съответното обезщетение за
ограничаване правото му на ползване от ответника.
Видно от изготвената и депозирана до ответника писмена покана по реда на чл. 31 от
Закона за собствеността ищецът е поискал от ответника да му заплати обезщетение за
ползите от имота, които е лишен, като е оценил дължимото се от ответника към него
обезщетение за ползване собствената му част от съсобствения им имот на 300 лева месечно,
като и с тази покана, го е поканил да му заплати обезщетение в размер на 7200 лева за
последните 24 месеца, в които е ползвал имота лично, както и го е поканил да заплаща
обезщетение от 300 лева месечно от датата получаване на нотариалната покана за това че
ползва имота лично и го лишава от ползата от него.
Същата покана е връчена на ответника срещу подпис на 09.06.2023 г.
От този момент и до днес той не е изпълнил задължението си да заплаща
претендираните суми от по 300 лева месечно по т. 2 от поканата,
като същите се явяват предмет на ЗИЗИ с вх. № 12759 / 10.06.2024 г.,
образуваното въз основа на него ч.гр.д. № 3075 / 2024 г., ПРС, 10 състав и издадената въз
основа на него ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК и настоящото производство.
За да установи че ответникът еднолично ползва имота и не допуска ищеца до него по
делото бяха разпитани двама свидетели, които с показанията си недвусмислено установиха и
по безспорен начин, че ищецът е посещавал имота многократно, правил е опити да влезе в
него но е бил отблъснат котегорично от ответника.
Ответникът не е допускал ищеца до имота да го ползва, да влезе в него и го посети
дори, като не му е осигурил никакво присъствие на територията му.
Съдът счита, че показанията на тези свидетели са достоверни и ясно изразяват
отношението на ответника спрямо претендираните собственически права на ищеца, които са
установени по съответния ред и от представеното съдебно решение се установява по
безспорен начин това обстоятелство.
На следващо място и изпратената покана, а липсата на обратна такава - отговор на
претенцията е основание да се уважи исковата претенция за периода заявена от ищеца в
цялост.
6
По делото е изслушана и приета СИЕ която като неоспорена от страните
От същата се установя, че размера на претенцията е 2100 лева
/7 месеца по 300 лева главница за периода от 01.06.2024 г. до 31.12.2024 г.
представляващи обезщетението по чл. 31 3С,
а законната лихва е в размер на 75.42 лева за периода от 01.07.2024 г. до 03.01.2025 г.
Горните констатации на вещото лице не се оспорват в о.з. от процесуалния
представител на ответника, нито се събраха от негова страна доказателства за стойности на
наемоподбния доход - обезщетението за периода за имота, които да са различни от заявените.
По горното съдът следва да възприеме и отразеното в отговора на исковата молба в
който бланкетно са изложени оспорвания и възражения, които обаче от страна на ответника
не са подкрепени с никакви годни да опровергаят изявленията на ищеца доказателства.
От правна гледна точка съсобствеността представлява правно състояние, при което
е налице едновременното съществуване на няколко взаимосвързани права на собственост на
различни лица върху една и съща вещ - в този смисъл ТР 7/2012 година на ОСГК на ВКС.
Безспорно съсобствеността представлява усложнение на традиционното правно
състояние, при което собствеността върху конкретна вещ е в изключително притежание на
само един правен субект.
Обстоятелството, че са налице конкуриращи се права на две или повече лица налага
определени ограничения в упражняването на право на собственост и обуславя
съществуването на вътрешни правоотношения между всеки един от съсобствениците на
субективното право и всички останали.
Ползването на вещта или т.нар. лично служене с нея по смисъла на чл. 31 от ЗС
неразривно включва в себе си и правото на съсобственика да упражнява фактическа власт
върху вещта, но същото следва да бъде разграничено с владението по смисъла на чл. 68, ал.
1 от ЗС като правнозащитено фактическо състояние, съдържащо в себе си освен външно
упражняване на фактическа власт, така и вътрешно намерение за своене на вещта.
Всеки един от съсобствениците е титуляр на самостоятелно право върху общата вещ,
идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера
на притежаваната идеална част.
Това негово право предполага възможността да се служи с цялата обща вещ.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да
си служат с нея според правата им.
Всеки съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да
ползва цялата вещ, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, в
7
пределите на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на множество еднородни
права върху един и същ обект.
Установеното в чл. 31, ал. 1 от ЗС правило затвърждава основният принцип, на който
се изгражда съсобствеността, а именно, че всеки съсобственик притежава, макар и в обем
на приспадащата му се идеална част, всяко едно от трите правомощия, които включва
правото на собственост - владение, ползване и разпореждане с вещта.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗС въвежда презумпцията, че частите на
съсобствениците за равни до доказване на противното.
Същевременно, дори когато са различни по своя размер, правата на отделните
съсобственици са еднаквия по своята същност и съдържание.
Наличието на няколко отделни правни субекти, които притежават идеални части от
една и съща вещ налага и установяването на законови ограничения при служенето със
съсобствената вещ, които по своя характер са неприсъщи за общото правило, съгласно което
собственикът може да си служи и разпорежда с вещта по свое лично усмотрение,
независимо от нейното обичайно предназначение, стига да не накърнява противопоставимо
му субективно право на трето лице.
Съсобственикът, който ползва общата вещ е длъжен да си служи с нея съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им - в този смисъл ТР
№7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Око границите на упражняването на правото на собственост се простират дотам,
където започват противопоставимите права и законни интереси на останалите правни
субекти, то в хипотеза на служене със съсобствена вещ по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗС,
граница на правото на единия от съсобствениците да използва съсобствената вещ се явяват
субективните права на останалите съсобственици да си служат с тази вещ съобразно дела си
от нея.
Както вече бе посочено, съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. В тази връзка,
константно установено е, че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на
първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него.
Именно в тази хипотеза съсобственикът, който е лишен от възможността да ползва
общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права,
може да търси обезщетение чрез иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Същият е известен в практиката като иск за обезщетение за лишаване от ползване на
8
съсобствена вещ, а „когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня
на писменото поискване.".
Разглежданият иск се явява продължение на общата забрана, установено в чл. 59 от
Закона задължения и договорите (3ЗД), за неоснователно обогатяване на едно лице за сметка
на друго.
Същият има за цел да бъде коректив при настъпилото неоснователно разместване на
блага между правните сфери за на съпритежателите на общата вещ - в този смисъл ТР №7 от
2012 г. на ОСГК на ВКС.
Характерно за иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС е, че предпоставка за неговото предявяване е
отправено писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата
вещ.
Самото писмено искане поражда действие за в бъдеще, т.е. от получаването му
занапред се дължи обезщетение, но не и за периода преди това, в който съсобственикът си е
служил с общата вещ.
В този смисъл, писмената покана по чл. 31, ал. 2 ЗС има значението на покана и
по смисъла на чл. 81, ал. 2 3ЗД, като след получаването съсобственикът изпада в забава по
отношение задължението си да плати обезщетение.
За задължението за й заплащане на обезщетение се прилага обикновеният
петгодишен давностен срок по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, като същият започва да тече от
момента на получаване на писменото искане.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС поискването следва бъде извършено в писмена форма,
като устната покана е правно ирелевантна.
Писмената покана може да бъде отправена по различен начин - с телеграма, писмо
или нотариална покана, като за доказване факта на подаване на поканата могат да се ползват
всички доказателствени средства.
Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт, в това число в
исковата молба, с която се претендира обезщетението.
Безспорно установено в практиката е, че поканата има действие само между лицето,
което я е отправило, и лицето, до което същата е адресирана.
В ТР № 5/2017 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика.
Законодателят не е предвидил изрично съдържание на писменото поискване, като в
съдебната практика правилно е възприето, че фактическият състав на обезщетението по чл.
31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ.
В този контекст, релевантно ще бъде всяко писмено волеизявление, съдържащо както
искане за лично ползване, така и искане за заплащане на обезщетение за лишаване от
9
ползването.
Същевременно, с цел да бъде ограничена евентуална опасност от злоупотреба с иска
по чл. 31, ал. 2 от ЗС, трайно установено е разбирането, че за съсобственика, до когото е
отправено писменото искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение, в
случай че той предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно
с него или му предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на обема на
приспадащата му се идеална част.
Такова нещо в настоящия случай не се установи въобще.
Правото на обезщетение се отнася само за времето, през което съсобственикът е
лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял, като то не възниква,
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част,
съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него.
Предходната хипотеза не представлява лишаване от ползване, а нежелание да се
ползва общата вещ, което води и до неоснователност на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС. об-
В ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е възприето, че личното използване на щата вещ
по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС не следва да се ограничава единствено до пряко и
непосредст вено служене с вещта, а представлява всяка поведение, с което ползващият
съсобственик пречи на други те съсобственици да ползват вещта според правата им.
Заключено е, че личното ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
С описаното беше преодоляна практиката, която приемаше, че една от
задължителните предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС е доказване
на обстоятелството, че ползващият съсобственик си служи пряко и непосредствено с вещта
за задоволяване на свои лични или семейни потребности.
Същевременно, след постановяването на ТР се затвърди правилното становище, че
искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС би бил основателен и в следните две хипотези:
1. когато ползващият съсобственик не си служи пряко с цялата обща вещ, но имайки
достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея;
2. когато ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание трето за
собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
Размерът на обезщетението се изразява в пропуснатата полза от неползващия
съсобственик.
За недвижимите имоти е трайно възприето, че това представлява средният месечен
наем за имот със съответното предназначение и състояние, освен ако ищецът не е доказал
10
по-голям размер.
Следователно, при установяване на размера на обезщетението важи основното
правило, че ищецът носи тежестта да докаже ползата, която е пропуснал след поканата и
това нещо е установено в настоящия процес от ищеца по несъмнен начин, вкл. и с
допуснатата и изслушана СИЕ, неоспорена от страните и приета от съда.
По делото се установи, че ответникът ползва имота лично, установи се също така и
че освен него в имота има и други лица, но при всички посещения на ищеца около имота и
при желанието му да посети и влезе в имота не е допускан именно от ответника и именно
той е този който го ползва.
Освен това всички книжа и документи са адресирани и до адреса на имота, а именно:
гр. П., ул. *****, където е откриван ответникът и са му били връчвани книжата и
документите по делото.
Този адрес на ответника е изписан и от неговите адвокати по делото в отговора на
исковата му молба.
Свидетелите на ищеца установиха факти и обстоятелства изцяло опровергаващи
твърденията на ответника и неговите адвокати в отговора на исковата молба и дори
потвърдиха изложеното в исковата молба в най-пълна степен.
Не се установи от показанията им да е налице пряка заинтересованост от изхода на
делото, поради и което няма основание и съдът да приеме такава и игнорира показанията им
в тяхната съвкупност и поотделно.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите на ищеца, доколкото същите са ясни,
точни, последователни и логични в структурата си.
Ответникът не е ангажирал свидетелски показания за обратното - въпреки наличието
на възражения в тази насока в отговора.
По другите възражения на ответника :
-че трябвало, но не била изслушана съдебно-оценителна експертиза за определяне на
пазарния наем за имота за исковия период. Съдебно счетоводната експертиза е изчислила
лихвите върху претендираната сума, не върху сума, посочена от експерт, както вещото лице
изрично посочило в т. III заключението си, като е уточнило, че няма квалификацията да
установява размера на наемната цена.
Ответникът, с оглед тежестта на доказване, е разполагал с възможност да ангажира
всякакви доказателства и доказателствени средства, вкл. и да възложи допълнителна задача
на вещото лице, което не е сторено по време на фазата на събиране на доказателства, поради
което съдът не може да уважи тези възражения.
Поради всичко изложено, съдът следва да приеме, че искът е основателен и доказан
и да постанови решение, с което да уважи иска, като присъди на ответника направените
разноски.
11
По разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и направените по делото
разноски от ищеца, за което са представили списък по чл.80 от ГПК.
На ищеца се дължат от ответинка разноски в размер :
Сумата 43.94лв.държ.такса и 1.80 преводна такса
500лв.адв.разноски
400лв.депозит за вещо лице
5.45 лв.преводна такса
Или общо 950.74лв. -които следва да се платят от ответника при този изход на спора.
Ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по заповедното производство :
чгд № 15 / 2025г. по описа на ПРС -
сумата 45лв.. /четиридесет и пет лева/ - държавна такса и
сумата 500,00 лв. /петстотин лева/- разноски за адвокатско възнаграждение,
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ответникът : А. З. А. с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „*****
ДЪЛЖИ на
Ю. Г. Н., с ЕГН:**********, със седалище/адрес на управление: гр. С., ж.к. „***“
****
сумата в общ размер 2 100,00 лв. /две хиляди и сто лева/ за периода от 01.06.2024 г.
до 31.12.2024 г. - представляваща обезщетение по чл. 31 от ЗС,
за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ:
ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. П., заедно с построената в имота сграда с
идентификатор *****.1
сумата 74,64 лв. /седемдесет и четири лева и 64 ст./ - представляваща мораторна
лихва за периода от 01.07.2024 г. до 02.01.2025 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 03.01.2025г. до
изплащане на вземането
ОСЪЖДА А. З. А. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул.
12
„*****
ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Г. Н., с ЕГН:**********, със седалище/адрес на управление: гр.
С., ж.к. „***“ ****
Разноски по установителния иск :
Сумата 43.94лв.държ.такса и 1.80 преводна такса
500лв.адв.разноски
400лв.депозит за вещо лице
5.45 лв.преводна такса
Или общо 950.74лв.
-КАКТО И разноските по заповедното производство : чгд № 15 / 2025г. по описа
на ПРС -
сумата 45лв.. /четиридесет и пет лева/ - държавна такса и
сумата 500,00 лв. /петстотин лева/- разноски за адвокатско възнаграждение,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13