МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 329/11.10.2011 г.
по НОХД № 45 по описа за 2010 г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия О.А.К. е в това, че на 23.07.2009г в град Казанлък, област Стара Загора с цел да принуди
другиго – свидетеля С.Н.М., да поеме имуществено задължение – в срок от десет
дни да плати на подсъдимия К. 10 000 /десет хиляди/ евро с левова равностойност в размер на 19 500 /деветнадесет
хиляди/, подписвайки като заемополучател на 23.07.2009 г. договор за заем с подсъдимия
О.К. и да се разпореди с вещ – като за обезпечаване на поетото имуществено
задължение остави в негово държане джип „Фолксваген тоарег” с италиански
регистрационен номер – CS 069 TN, номер на рамата - WVGZZZ7LZ5D037800, го заплашил с
насилие и противозаконни действия с тежки последици за него и неговите ближни -
съпруга и деца, отправяйки му закани да
го убие, да направи съпругата му проститутка, да убие и продаде бъбреците на
децата му, като деянието е придружено с отнемане на имущество от владението на свидетеля
С.М. - джип „Фолксваген тоарег” с италиански регистрационен номер - CS 069 TN, номер на рамата - WVGZZZ7LZ5D037800 и представлява
опасен рецидив - престъпление по чл.213а, ал.3, т.7, във вр.
с ал.2, т.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, буква „а” и „ б” от НК.
И в
това, че в периода 28.07.2009 г. - 01.08.2009 г. в село Копринка, област Стара
Загора извършил сделка с имущество – продал на свидетеля О.В.П. за 12000
(дванадесет хиляди) лева и 4 /четири/ коня автомобил - джип „Фолксваген тоарег”
с италиански регистрационен номер – CS 069 TN и номер на
рамата WVGZZZ7LZ5D037800, за което знаел, че
е придобито от него на 23.07.2009 г. в гр.Казанлък чрез изнудване на свидетеля С.Н.М.,
представляващо тежко умишлено престъпление по чл.213а, ал.3, т.7, във вр. с
ал.2, т.3, във вр с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, буква „а” и „ б” от НК -
престъпление по чл.253, ал.4, във вр. с ал.1, предложение второ от НК.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа двете обвинения по обвинителния акт срещу
подсъдимия К. в извършване на престъпления по чл.213а, ал.3, т.7, във вр. с ал.2,
т.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, буква „а” и „ б” от НК и по чл.253,
ал.4, във вр. с ал.1, предложение второ от НК. В хода на съдебните прения при
обсъждане на правната страна на второто деяние по обвинението прокурорът
разколеба позицията си, като го квалифицира като престъпление по чл.206 от НК.
Счита, че обвиненията са доказани по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства и моли съда да признае подсъдимия К. в извършване на
престъпленията по повдигнатите му обвинения, като и за двете пледира за
определяне на кумулативно предвидените наказания лишаване от свобода и глоба в
размери над средния предвиден в закона за съответното престъпление, без да
посочва конкретни размери.
Повереникът
на частния обвинител - адв. Н.Б. от САК, поддържа обвиненията срещу подсъдимия К.
наред с прокурора. Счита за доказана по несъмнен начин виновността на
подсъдимия К. и за двете престъпления по повдигнатите му от прокурора
обвинения. Пледира за осъдителна присъда и по двете обвинения и за определяне
на наказанията на подсъдимия К. при превес на отегчаващите отговорността му
обстоятелства. Претендира за присъждане на направените от доверителя му
разноски по делото – възнаграждения за повереник.
Частният
обвинител поддържа пледоарията на повереника си.
Защитникът
на подсъдимия – адв. М.М. от САК, в хода на съдебните прения развива подробни
съображения за недоказаност и несъставомерност на деянията на подзащитния му К.
по повдигнатите срещу него обвинения в извършване на «изнудване» по чл.213а от НК и «пране на пари» по чл.253, ал.4, във вр. с ал.1 от НК. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда и по двете обвинения.
Подсъдимият
О.А.К. не се признава за виновен в извършване
на престъпленията по обвинителния акт, като дава подробни обяснения по
обвинението и прави частични признания на фактите и обстоятелствата по обвиненията.
В хода на провежданото по делото съдебно
следствие с оглед на настъпилото влошаване на здравословното състояние на
подсъдимия К. съдът измени мярката му за неотклонение “Задържане под стража”,
взета от хода на досъдебното производство, считано от 07.08.2009 г. в по-лека,
а именно – “Гаранция в пари” в размер на 4000 лв. в открито съдебно заседание
на 30.06.2010 г., за да му даде възможност да предприеме необходимата
оперативна интервенция на дискова херния на ниво L4-5. Подсъдимият К. вместо да постъпи на лечение
на заболяването, по повод на което бе изменена мярката му за неотклонение, непосредствено преди датата на следващото
съдебно заседание, насрочено за 19.08.2010 г. е постъпил на 14.08.2010 г. на
лечение в Хирургично отделение в МБАЛ Казанлък за операция на херния ингвиналис
декстра, изписан на 19.08.2010 г., като от заключенията на назначените във
връзка със здравословното състояние на подсъдимия К. съдебномедицински
експертизи се установява, че това заболяване няма никаква връзка с основното му
заболяване. Подсъдимият К. постъпва в НХО – МБАЛ “Д-р Ст. Киркович” АД – Стара
Загора едва на 08.09.2010 г., непосредствено преди следващото съдебно
заседание, насрочено за 09.09.2010 г., и е изписан на 17.09.2010 г. поради
това, че е отказал оперативно лечение. Постъпва на лечение във ІІ ХО на МБАЛ
Пазарджик на 15.10.2010 г. и е проведено успешно оперативно лечение на
дисковата херния на ниво L4-5. След тази операция подсъдимият многократно по
здравословни причини става причина за отлагане на делото за друга дата. По
делото са изготвени и приети една съдебномедицинска експертиза за неговото
здравословно състояние и две допълнения към нея, които проследяват
следоперативния период и здравословното състояние на подсъдимия К. и съставлява
ли пречка за явяването му в съда и за участието му в съдебна фаза. Подсъдимият К.
на 27.01.2011 г. отново постъпва в МБАЛ Пазарджик АД за лечение на дисковата
херния и е проведена допълнителна оперативна интервенция – озоно-дисколиза
/пункция под рентгенов контрол/. Назначена по делото е и трета допълнителна
СМЕ, приета в съдебно заседание на 11.04.2011 г., от заключението на която се
установи, че към тази дата подсъдимият е оздравял и няма пречка да се яви в
съдебна зала и да участва по делото в облекчен режим – седнал. В това заседание
съдът с оглед на приетите експертизи прие неявяването на подсъдимия в съдебно
заседание без уважителни причини и замени с протоколно определение мярката му
за неотклонение от “Парична гаранция” в “задържане под стража”, което бе
отменено с Определение № 145/26.04.2011 г. по ЧНД № 207/2011 г. по описа на АС
– Пловдив. Следват неколкократни отлагания на насрочените съдебни заседания въз
основа на представени от подсъдимия болнични листове и медицински удостоверения
за невъзможност за явяване в съдебно заседание поради различни заболявания –
контузия и хематом, остра вирусна инфекция и т.н., поради което съдът в съдебно
заседание на 10.05.2011 г. възложи на Директора на РЗИ – Стара Загора да
разпореди на Регионалния съвет по чл.117, ал.1 от Закона за здравето да извърши
проверка на издадените медицински удостоверения и болнични листове, съгласно
мотивите на определението /л.503, т.ІІ от делото/. Извършена е такава, като
резултатите са изложени в писмо на Директора на РЗИ – Стара Загора д-р Златина
Нанева и в приложеното към него заверено копие на Констативен протокол №
1/19.05.2011 г. на Регионалния съвет по чл.117, ал.1 от ЗЗ /л.511-524 от
делото/, видно от които ползваните от подсъдимия болнични листове и медицински
удостоверения, предмет на проверката са документи с невярно съдържание и
неистински такива, като с писмото на Директора на РЗИ – Стара Загора е сезирана
и ОД на МВР – Стара Загора. Същите медицински документи в производството по проверката са анулирани, видно от писмо на
Директора на РЗИ – Стара Загора от 08.07.2011 г. и Решение на Хирургична ЛКК №
2/04.07.2011 г. /л.648-650 от делото/.
С протоколно определение № 188 от съдебно
заседание, проведено на 25.05.2011 г. съдът замени мярката за неотклонение
спрямо подсъдимия К. от “Гаранция в пари” в размер на 4000 лв. в “Задържане под
стража”, постанови отнемането й в полза на Държавата и го обяви за Общо
държавно издирване /ОДИ/. Въпреки проведеното ОДИ и опитите на съда да установи
местонахождението му на всички известни
по делото адреси – постоянен, настоящ и последен известен, и дали евентуално не
се намира в затворите и следствените арести в страната, подсъдимият не бе
издирен и с протоколно определение от съдебно заседание на 12.09.2011 г. на
основание чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК съдът даде ход на делото в негово
отсъствие – продължи разглеждането на делото и постанови присъдата в
отсъствието на подсъдимия К..
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият О.А.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес с. ***, с настоящ адрес ***, и последен известен адрес ***, българин, български гражданин, неженен – живее на
съпружески начала, осъждан, със средно образование, не работи, ЕГН **********.
Подсъдимият К. е осъждан
многократно, както следва:
-
с влязла в законна сила от 15.01.2009 г. присъда по НОХД №
1120/2007 г. по описа на РС - Казанлък за извършено м.ІІІ.2005 г. престъпление
по чл.206, ал.1 от НК на подсъдимия К. е наложено наказание две години
„лишаване от свобода”, изтърпяването на което наказание е било отложено по реда
на чл.66 от НК за срок от четири години. Изпитателният срок изтича на
15.01.2013 г.;
-
с влязла в законна сила от 06.07.2007 г. присъда по НОХД №
1021/2005 г. на РС – Казанлък за извършени на 15.08.2004 г. и до м.VІІІ.2004 г. престъпления
по чл.213, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 от НК на подсъдимия К.
е наложено общо наказание две години и шест месеца „лишаване от свобода”,
изтърпяването на което наказание е било отложено по реда на чл.66 от НК за срок
от четири години и е било присъединено наказание глоба в размер на 3000 лв. Изпитателният
срок изтича на 06.07.2011 г.;
-
с влязла в законна сила от 06.03.2007г присъда по НОХД № 359/2004 г. на
РС - Казанлък за извършено в периода 13.07.2003 г. -01.12.2003 г. престъпление
по чл.143, ал.1, във с чл.26 от НК на подсъдимия К. е наложено наказание една
година „лишаване от свобода”, изтърпяването на което наказание е било отложено
по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Изпитателния срок изтича на 06.03.2010 г.;
- с определение от
29.08.2006 по НЧД № 814/2006 на РС - Пловдив по реда на чл.25 и чл.23 от НК, влязло
в законна сила от 14.09.2006 г. е извършено групиране на наказанията на подсъдимия
К. по НОХД № 2081/2004 г., НОХД № 360/1999 г., по НОХД № 94/1995 г., като му е
определено едно общо наказание от една година и пет месеца ефективно «лишаване
от свобода». При групирането на основание чл.25 от НК е било приспаднато изцяло
изтърпяното наказание «лишаване от свобода» по НОХД № 94/1995 г. в размер на една
година и пет месеца «лишаване от свобода»;
- с влязла в
законна сила от 12.07.2006г присъда по НОХД № 201/2006 г. на РС - Пловдив за
извършено на 14/15.ІV.1995 г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр с чл.29, ал.1, б. «а» от НК на подсъдимия
К. е наложено наказание една година „лишаване
от свобода” ефективно;
-
с влязла в законна сила от 25.04.2001 г. присъда по НОХД
№ 239/2000 г. на РС - Казанлък за извършено на 04.01.2000 г. престъпление по
чл.123, ал.1, т.2, във вр. с чл.129 от НК на подсъдимия К. е наложено наказание
пет месеца ефективно „лишаване от свобода”;
-
с влязло в законна сила от 29.06.2000 г. споразумение по
НОХД № 360/1999 г. на РС - Казанлък за извършени на 12.09.1995 г. и 23.09.1995 г. престъпления по чл.325, ал.2 от НК и чл.129
от НК на подсъдимия К. е наложено общо наказание пет месеца ефективно „лишаване
от свобода”;
-
с влязла в законна сила от 03.11.1996г присъда по НОХД № 94/1995
г. на РС – Стара Загора за извършено на 26.05.1992 г. престъпление по чл.301, ал.3, във вр с
чл.319 от НК на подсъдимия К. е наложено наказание една година и пет месеца ефективно
„лишаване от свобода”;
-
с влязла в законна сила от 12.12.1992 г. присъда по НОХД №
167/1992 г. на ОС – Стара Загора за извършени на 10/11.01.1991 г. и м.ІІІ.1991 г.
престъпления по чл.255, т.2, във вр. с
чл.252, във вр. с чл.195, ал.2 от НК и по чл.325, ал.2 от НК и чл.279,
ал.1 от НК на подсъдимия К. е наложено общо наказание една година ефективно
„лишаване от свобода” и 1000 лв. глоба.
С протоколно
определение, в сила от 31.03.2003г. на РС - Стара Загора по отношение на
последните четири осъждания на подсъдимия К. е допусната съдебна реабилитация.
Подсъдимият О.А.К. и
свидетелят С.Н.М. се познавали от 2008 г. Свидетелят С.Н.М. се занимавал с внос
на автомобили в Република България от Република Италия. Тъй като лично внасял автомобилите,
се налагало често да пребивава в Италия.
През 2008 г. именно по повод на внос и продажба на лек автомобил «Мини Купър»,
свидетелят М. се запознал с подсъдимия О.К.. Тогава двамата не успели да уредят
окончателно отношенията си, тъй като свидетелят М. заминал за Италия и в
продължение на няколко месеца двамата не поддържали контакт.
В началото на 2009 г. свидетелят
М. се върнал в България. На 23.07.2009 г. той бил в гр. Казанлък. Управлявал
джип „Фолксваген тоарег” с италиански регистрационен номер – CS 069 TN и номер на рамата WVGZZZ7LZ5D037800. Автомобилът бил
внесен от свидетеля М. от Италия, за да го продаде в България. Преди обяд
свидетелят спрял на бензиностанция „Шел” в град Казанлък, като паркирал джипа
между бензиновите колонки и търговската част на бензиностанцията,
непосредствено под камера за външно наблюдение и запис, видеозаписа от която за времето от 10,00 до 11,30 часа на
23.07.2009 г., записан на диск СD-R 80 е приобщен като веществено
доказателство по делото. Свидетелят М. влязъл вътре в бензиностанцията, за да
си купи кафе и цигари. В това време се появил подсъдимият К., който имал среща
с двама свои познати, занимаващи се като него с отглеждане и продажба на коне,
единият от които е свидетеля Н.Н.Х. Подсъдимият К., като видял свидетеля М. веднага го заговорил за
неуредените им отпреди година отношения. Заявил му, че следва да му заплати 10 000 /десет хиляди/ евро «глоба»
за това, че му бил създал неприятности през 2008 г. по повод на автомобила
«Мини Купър». Казал му, че хората на А.Б. ***, управител на фирма “***” са взели автомобила и му наложили глоба
10 000 евро, но тъй като той не плащал глоби, глобявал М. да му я плати. Подсъдимият К.
веднага му казал, че взема джипа, който той кара за гаранция, докато свидетелят
М. не му даде 10 000 евро.
Свидетелят М. не се съгласил да му предостави джипа, както и не бил съгласен да
плаща 10 000 /десет
хиляди/ евро, тъй като не дължал тази сума на подсъдимия. Свидетелят М. напуснал
търговската част на бензиностанцията и се насочил към джипа. С него тръгнал и подсъдимият
К., отправяйки му закани, че ще му избоде очите с шило, ще направи съпругата му
проститутка, ще убие децата му и ще им продаде бъбреците и така двамата
стигнали до предната лява врата на Фолксвагена. Подсъдимият К. влязъл пръв в
джипа, сядайки на мястото на водача. Свидетелят М. се пресегнал и се опитал да
си вземе ключа от контакта, но подсъдимият К. му извил ръката, избутал го
навън, станал от джипа и му разпоредил да се качи на седалката до него. Подсъдимият
К. запалил джипа и със свидетеля М. тръгнал към «Бузлуджа», където според
уговорената отпреди среща със своите познати следвало да им покаже конете си,
като на тръгване им дал знак да го последват. Същите потеглили след джипа с
управлявания от тях пикап, марка «Опел». Докато пътували към парк «Бузлуджа», К.
непрекъснато се заканвал на свидетеля М., повтаряйки заплахите към него,
съпругата му и децата му. Казал му също: «Че не в Италия, ами където и да се скрие, пак
ще го намери и ще му избоде очите... и не 10 000 евро, а 100 000 евро
нямало да му стигнат да се излекува». Казвал му: «Аз съм полицията, аз съм
съда.». След като пристигнали в района на парк «Бузлуджа», където пасяли конете
на подсъдимия К., последния оставил познатите си да ги оглеждат, а той заедно
със свидетеля М. ***, като отново той поел управлението на джипа. Подсъдимият К.
през цялото време говорил на свидетеля М., че трябва да му даде тези
10 000 евро, като на разклона между гр. Шипка и с. Крън го свалил и му
разпоредил да започва да търси парите. Подсъдимият К., оставяйки свидетеля М.,
потеглил с джипа, като взел и документите, които свидетеля М. носел със себе
си. Това били документите относно придобиването на джипа от италианския
гражданин Ч.Г., както и документи за
друг внесен от М. автомобил марка „Мерцедес”. Свидетелят М. се качил в колата
на свидетеля М.Г.К., който
бил повикан по телефона. Свидетелят К. бил
общ познат на подсъдимия К. и свидетеля М.. Свидетелят М. разказал на К., че подсъдимият
К. против волята му е взел джипа му ”Фолксваген тоарег”, като споделил и за
поставеното от подсъдимия К. условие срещу заплащането на голяма сума пари да
върне отнетия джип. Свидетелят М. му казал, че трябва да търси тези пари, за да
ги даде на К. и да си вземе джипа. Помолил свидетеля К. да го закара до
свидетеля П.П. ***. Като пристигнали до мястото, на което работел А. помолил свидетеля
К., който бил близък приятел на подсъдимия да говори с него и да му съдейства
за връщането на колата. Свидетелят А. се познавал със свидетелят М., понеже бил
закупил от него автомобил марка БМВ на изплащане и му дължал още 4 000 лева за него.
Свидетелят С.М. се срещнал с А. и поискал спешно сумата от 4 000 лева. Свидетелят М.
бил притеснен и много бързал. Свидетелят А. не могъл да даде тези пари, тъй като
не разполагал с тази сума. Тогава свидетелят М. се обадил на К. за да го вземе
от мястото, на което го бил оставил преди това. Свидетеля К. с управлявания от
него автомобил «Опел Астра» заедно с подсъдимия К. се върнали за да вземат
свидетеля М.. Последният обяснил на подсъдимия, че няма откъде да вземе исканите от К. 10 000 /десет хиляди/ евро
и започнал да го моли да му върне джипа. Подсъдимият К. бил непреклонен и
продължавал да настоява свидетелят М. да му плати 10 000 /десет хиляди/ евро. На молбите на свидетеля М.
да му върне автомобила, подсъдимият К. отвръщал със заплахи, че ако не му даде
10 000 /десет
хиляди/ евро, ще му избоде очите. Подсъдимият К. разбрал, че свидетелят М. не може
на момента да му даде исканата от него сума, затова поискал свидетеля М. да се
задължи към него за сумата от 10 000 евро. За свидетелят М. пък станало ясно, че подсъдимият К. няма да му
върне джипа докато не му даде или не се задължи с исканата сума пари. Тъй като
не можел да набави исканите пари, се съгласил да се задължи към подсъдимия,
като поеме имуществено задължение за 10 000 евро, за което подсъдимият поискал от С.М. да
се задължи с издаването на запис на заповед. Двамата, придружавани от свидетеля
К., се отправили към нотариалната кантора на нотариус И.Г., но същата се оказала
затворена. Тогава подсъдимият К., който често ползвал услугите на нотариус М.П.
с № *** по списъка на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Казанлък решил да заведе
свидетеля М. при нея. Същия ден, на 23.07.2009 г., преди обедната почивка на
нотариус П., подсъдимият О.К., следван от свидетеля М., я посетил в кантората й
в гр. Казанлък. Подсъдимият К. заявил, че човекът, който води със себе си, имал
да му връща пари, поради това поискал да направят запис на заповед, както и да
му се остави в залог автомобил. Нотариус П. ги посъветвала, че юридически по-издържано
е да сключат договор за заем и залог върху джипа, подписите на който да завери
нотариално. Подсъдимият К. се съгласил, но тъй като двамата не разполагали с документите
на джипа, който следвало да се опише в договора, излязли от кантората. Навън подсъдимият
К. взел личната карта на свидетеля М. и останал при него, а свидетеля К.
изпратил да вземе документите на «Фолксвагена Тоарег», които се намирали в
джипа. Свидетелят М. след напускането на джипа не знаел къде е местонахождението
му, а това знаели само подсъдимият К. и свидетеля К.. След като последният
донесъл документите на джипа К. и М. отново влезли в нотариалната кантора.
Нотариус П. била излязла в обедна почивка. В кантората била само свидетелката Ц.И.М.
- адвокат, която работела заедно с нотариус П.. Свидетелката М. ги приела и
изготвила договора за заем в три екземпляра, като относно клаузите на договора
поставила въпроси, на които отговори давал единствено подсъдимият К.. Адвокат М.
вписала в текста на договора, че същият се сключва на 23.07.2009 г. между подсъдимия
К., като заемодател и свидетеля С.М., като заемател. По силата на т.1 от
договора заемодателят – подсъдимият К., предава в собственост на заемателя –
свидетеля М. сумата от 10 000 /десет хиляди/ евро, която сума заемателят заявил и удостоверил с
подписа си, че е получил изцяло и в брой от заемодателя още преди подписването
на договора. С т.2 от договора заемателят - свидетелят М., се задължил да върне
на заемодателя – подсъдимия К., получената сума в срок до 10 дни, считано от
23.07.2009 г. – деня на нотариалната заверка на договора. В т.3 на договора
било вписано, че за обезпечаване на вземането заемателят - свидетелят М.,
предоставя като залог в полза на заемодателя - подсъдимия К., своя вещ –
джип „Фолксваген тоарег” с шаси № WVGZZZ7LZ5D037800, двигател № VW7LACAYHX11 AA6AA69D004181BSWOGE OEWV01EST08B, като предава
владението върху тази вещ още същия ден, преди подписване на договора за заем,
който факт се удостоверявал с подписите на страните върху договора. В т.4 от
договора било вписано, че в случай на невръщане от заемателя - свидетеля М., на
дадената му в заем сума от 10 000 евро, то заемодателят - подсъдимият К., имал право да предприеме всички
законови действия върху предоставения му като залог джип, за да събере изцяло
вземането си. В т.5 от договора било вписано, че настоящото споразумение след нотариалната
заверка ще служи като несъдебно изпълнително основание по смисъла на ГПК и
заемодателят - подсъдимият К. ще може да се снабди с изпълнителен лист срещу
заемателя - свидетеля М., по договора за
неплатената сума и разноски по нея. В т.6 било вписано, че за неуредените
въпроси се прилага ЗЗД, а в т.7 - че споровете ще се решават по реда на ГПК.
На договора с този текст
положили подписи подсъдимият К. и свидетелят М.. Тъй като нотариус П. била в
обедна почивка, договорът в трите екземпляра останали при свидетелката М.,
която да ги предаде на нотариус П., за да завери подписите им след завръщането
си. След като си тръгнали от кантората свидетелят М. поискал от подсъдимия К.
да му даде ключовете на джипа, като считал, че с подписването на договора е удовлетворил
исканията на подсъдимия понеже се задължил със сумата от 10 000 евро.
Подсъдимият К. му казал да изчака, без да му обяснява колко и защо. Свидетелят М.
разбрал, че подсъдимият няма да се върне и започнал да прави опити да се свърже
с него по телефона, а след като не успял опитал и чрез свидетеля К.. Като се
свързал с него му се оплакал, че въпреки подписания договор, подсъдимият К.
продължава да не му връща джипа и му заявил, че ще отиде да подаде жалба в
полицията в гр. Казанлък. Същия ден М. подал жалба в РПУ - Казанлък, с вх. № ЗМ-997
от 23.07.2009 г. /л.159 от ДП/, с която сигнализирал полицията, че К. със
заплахи и принуда му отнел джипа с италианска регистрация и го принудил да
подпише договор. Подсъдимият О.К. узнал за подадената жалба против него. Обадил
се по телефона на свидетеля М. и му отправил закани „..че е мъртвец..”, „.. че не може да се скрие никъде, дори в
Италия”.
По повод на подадената
жалба около 16,30 - 17,00 часа на 23.07.2011 г. служители на РУП – Казанлък
потърсили в нотариалната й кантора свидетелката нотариус П., но открили само
адв. М.. Поискали мобилен телефон за връзка с нотариус П., като й разпоредили
да се яви в нотариалната кантора с обяснение, че е извършено тежко умишлено
престъпление, поради което изискали подписания от К. и М. договор за заем и
залог. Свидетелката П. се върнала в кантората си и при проведен разговор с
полицейските служители обяснила, че не е заверила договора, тъй като не е видяла,
че страните лично полагат подписите си под договора. Междувременно подсъдимият К.
също е търсил свидетелката П. по телефона и я питал «Къде си? Къде си? Да ми
завериш договора и да си го вземем.». Тя му отговорила «Питай твоите приятели,
полицаите, да си го вземеш.». Свидетелките П. и М. се явили в полицията и дали
писмени обяснения по случая. Два три дни по-късно подсъдимият К. посетил
кантората на нотариус П. и поискал от нея да му даде договора за заем, но тя
отказала поради това, че не го била заверила, а и заради създалата се ситуация.
Тогава подсъдимият в присъствието и на свидетелката М. със заплашителен тон и
към двете им казал, че: «след като няма да ми го дадете с добро, то може и с
лошо» и напуснал кантората. Впоследствие, по образуваното по случая досъдебно
производство по надлежния ред били изискани, и с уведомление от 10.08.2009 г.
свидетелката П. предала на ОД на МВР изготвените три екземпляра на Договор за
заем от 23.07.2009 г. с поставен на гърба печат на нотариуса с регистрационен №
1581/2009 г., който не е попълнен и не е подписан, както и заверено копие от
общия си нотариален регистър за периода 23.07.2009 г. – 10.08.2009 г. Видно от
регистъра под регистрационен № 1581 от 23.07.2009 г. е заведено друго
нотариално действие – удостоверяване на верността на преписи.
Тъй като свидетелят М. продължил
да получава заплахи, на 27.07.2009 г. уведомил
РУ на МВР - Казанлък за получените по телефон заплахи, с които се искало
от него да си оттегли жалбата от полицията. Подсъдимият К., бил призован за
снемане на обяснения още на инкриминирания ден, но се явил в РУ на МВР - Казанлък
едва на 28.07.2009 г. и дал саморъчни писмени обяснения. Същия ден свидетелят С.Н.К.
– началник група «Криминална полиция» при РУП – Казанлък провел оперативна беседа с подсъдимия К.,
който оспорил да е извършвал описаното в жалбата на свидетеля М., но пък
признал, че държи автомобила на охраняем паркинг, като отказал да посочи същия,
както и да върне автомобила.
Свидетелят М. решил да
се оплаче и в ОД на МВР – Стара Загора, тъй като въпреки, че бил подал жалба в
полицията в Казанлък, повече от 10 дни подсъдимият не му връщал джипа, а и продължавал
да получава заплахи по телефона. Свидетелят М. на 06.08.2009 г. повторно подал
жалба, но вече в ОД на МВР - Стара Загора, която била заведена с вх. № ЗМ-260
от 2009 година, по която с Постановление от 07.08.2009 г. било образувано ДП №
ЗМ-260/2009 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора. Видно от Протокол за
претърсване и изземване от 07.08.2009 г. /л.75-76 от ДП/, одобрен на основание
чл.161, ал.2 от НПК от съдия при ОС – Стара Загора, на същата дата е било
извършено, при условията на неотложност, претърсване в жилището – апартамент №
3 в гр. ***, където подсъдимият
К. живеел заедно с Д.Й. на съпружески начала,
както и претърсване на лекия автомобил «Опел Фронтера» с рег. № СТ 20 67 АВ, който
ползвал подсъдимия К.. Намерени и иззети били свидетелство за регистрация на
МПС - италиански образец за лек
автомобил «Мерцедес Бенц 203 CL”, рег. № CK 316 VY, както и свидетелство за регистрация на МПС –
италиански образец с рег. № CS 069 TN, рама WVGZZZ7LZ5D037800, копие от
италиански документ за самоличност на името на К.Ф. /C.F./, роден на *** г., както и документи на свидетеля М. за
покупката и износа на джипа «Фолксваген тоарег», приобщени като веществени
доказателства по досъдебното производство без превод на български език.
На същия ден, на
07.08.2009 г. подсъдимият К. бил задържан за срок от 72 часа с Постановление на
зам.окръжен прокурор на ОП – Стара Загора за осигуряването му пред съда за
вземане на МН «Задържане под стража», взета спрямо него с протоколно определение
от 19.08.2009 г. по НЧД № 684/2009 г. по описа на ОС – Стара Загора, влязло в
сила на 27.08.2009 г.
В хода на досъдебното
производство е назначена Автооценъчна експертиза, изготвена от вещото лице инж.
С.В., чието заключение се прочете в хода на съдебното следствие и след разпит
на вещото лице се прие като доказателство по делото. Съдът възприема
заключението, като изготвено от вещо лице с нужната компетеност, и като обосновано
и пълно. От заключението се установява, че пазарната стойност на лекия
автомобил «Фолксваген Тоарег» с рег. № CS 069 TN към 23.07.2009г. е в размер на 63 083 лева.
В хода на съдебното
следствие съдът назначи лицензиран преводач В.И.И., владеещ говоримо и писмено
италиански език, за да извърши превод на всички документи на италиански език,
съдържащи се по досъдебното производство /т.ІІ, в джобове с номера от 1 до 6/.
Изготвените писмени преводи ведно със заверените копия на документите,
съставени на италиански език съдът прие като писмени доказателства по делото.
Едната част от документите, приложени в плик № 1 /в синя найлонова папка,
приложена по НОХ делото/ касаят друг автомобил – Мерцедес Бенц 203 СL, рег.
№ CK 316 VY –
Удостоверение за собственост № 08/А316055R със собственик на автомобила италианския гражданин К.Ф.
от Болоня, талон за движение – І част – регистрационно удостоверение на същото
МПС и лична карта на собственика Каврини. Останалите документи, приложени в
пликове от № 2 до № 6 касаят собствеността, прехвърлянето и износа на процесния
автомобил “Фолксваген Тоарег”. От приетите като писмени доказателства по делото
писмени преводи на италиански документи, касаещи процесния “Фолксваген Тоарег” с италиански
регистрационен номер CS 069 TN, рама WVGZZZ7LZ5D037800 – Удостоверение за
собственост № 08/А217617Z, лична карта на
италианския гражданин Ч.Г., Лист за износ,
Атестация към листа за износ, Застрахователна полица на автомобил,
Регистрационен талон за движение І част и Дакларация за вербална /устна/
продажба на използван автомобил се установява, че предишен собственик на
автомобила е италианския гражданин Ч.Г., който го е
продал на С.Н.М. на 18.03.2008 г. за сумата от 27 000 евро, като за
автомобила в съответствие с италианското законодателство е изготвена атестация
с определен временен регистрационен номер за износа L3 30467 и Лист за износ с точно определен маршрут
за износа му и важимост - 5 дни, считано от датата на издаване – 28.03.2008 г.
и е заплатена застраховка за автомобила, покриваща рискове по време на износа
за периода 28.03.2008 г. – 02.04.2008 г.
От писмените
доказателства по досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 от НПК,
а именно: Постановление за прекратяване на наказателното производство и
изпращане по компетентност от 08.12.2008 г. на мл. прокурор при ОП –
Благоевград, Постановление от 18.05.2009 г. на прокурор при СРП и Протокол за
връщане на веществено доказателство от 10.12.2008 г. /л.92-100 от ДП/ се
установява, че на 29.03.2008 г. през ГКПП - Кулата на територията на Република
България е въведен от С.Н.М. процесния «Фолксваген Тоарег», като същият е бил
иззет от него и е образувано Досъдебно производство № 97/2008 г. по описа на
ГПУ – Петрич при РГС – Смолян срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.242, ал.1, б. «б» от НК, което е прекратено поради несъставомерност на
деянието с първото постановление и е разпоредено връщането на лекия автомобил
на С.М., като материалите по досъдебното производство са изпратени на РП –
Петрич, а впоследствие на РП – София по компетентност с оглед данни за
извършено документно престъпление – подправка на официален документ –
регистрационен талон № ВА 0443668 на процесния джип. С Постановление от
18.05.2009 г. на прокурор при СРП е постановен отказ да се образува досъдебно
производство за посоченото документно престъпление и е постановено връщането на
С.М. на всички документи на италиански език, касаещи внесения автомобил, в т.ч.
и регистрационния му талон.
С оглед на така
обсъдените доказателства съдът намира възраженията на защитниците на
подсъдимия, направени в хода на съдебното следствие и поддържани в хода на
съдебните прения за това, че свидетеля М. не е собственик на процесния
автомобил, както и че е придобил същия чрез престъпление, за неоснователни. По
несъмнен начин е установено по делото, че С.М. е придобил собствеността върху
джипа, който е закупил в Република Италия с цел износа и продажбата му в
Република България от италианския гражданин Ч.Г. Тук следва да се посочи, че макар в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът да е посочил друго лице за предишен собственик
на автомобила – италианския гражданин К.Ф., то това по никакъв начин не се отразява върху
същността на обвинението и неговата яснота, поради което няма за последица
нарушаване правото на защита на подсъдимия К., тъй като недвусмислено е
посочено във фактическото обвинение, че собственик на автомобила към момента на
извършване на деянието е свидетелят М.. Безспорно установено е, че процесният
джип и документите му при вноса са били иззети с оглед на данни за извършени
престъпления, но впоследствие са върнати на собственика им свидетеля М. по
силата на влезли в сила постановления на компетентните прокуратури за прекратяване
на образувано ДП за престъпление по чл.242, ал.1, б. «б» от НК и отказ да се образува
ДП за документно престъпление.
Съдът намира, че гореизложената
фактическа обстановка, касаеща първото обвинение, се установява по несъмнен
начин от показанията на свидетеля С.Н.М., частично от показанията на свидетеля
М.Г.К., от показанията на
свидетелите П.А.П., М.Д.П., Ц.И.М., Н.Н.Х., Д.Г.Д., С.Н.К. и И.Х.Ч.,
от обясненията на подсъдимия О.К., в които прави частични признания, от
писмените доказателства, посочени по-горе при фактологическото изложение на
случилото се, веществените доказателства по делото, в т.ч. и диск СD-R 80, съдържащ видеозапис от камера
на бензоностанция «Шел» на 23.07.2009 г., за времето от 10,00 до 11,30 часа,
предявен на страните чрез възпроизвеждането му в съдебно заседание,
заключението на автооценъчната експертиза, както и от доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство, прочетени и приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Отделно следва да бъдат
обсъдени показанията на свидетеля С.Н.М., участващ в производството по делото
като страна – частен обвинител, за евентуалната тяхна заинтересованост поради
това. Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел, въпреки, че има
качеството на страна, тъй като същите са непротиворечиви, последователни,
обстойни и възпроизвеждат фактите в тяхната логическа връзка и
последователност, и кореспондират с други доказателства по делото – показанията
на останалите свидетели, възпроизвеждащи отделни факти и обстоятелства,
относими към предмета на доказване по първото обвинение. Показанията му
съответстват на фактите, установени чрез възпроизведения видеозапис от
бензиностанция “Шел” /без звук/ по упражнената физическа сила от подсъдимия К.
спрямо свидетеля М. за установяване на своя фактическа власт върху чуждия
автомобил “Фолксваген Тоарег”. Показанията на свидетелят М. кореспондират с
показанията на свидетеля К., дадени при проведената помежду им очна ставка
относно това, че М. след като се е качил в автомобила при свидетеля К., му се е
оплакал, че подсъдимия К. е отнел джипа му с насилие и против волята му и му е
заявил, че го глобява с 10 000 евро, без да му дължи такива пари и го е
помолил за съдействието му. Показанията на тези двама свидетели, дадени в хода
на съд. следствие си кореспондират и относно времето, мястото на срещата им,
действията, извършвани от тях двамата. Показанията на свидетелят М.
кореспондират и с показанията на свидетелите М.П. – нотариус и Ц.М. – адвокат
за обстоятелствата, при които е посетена нотариалната кантора на първата и е подписан
инкриминирания договор за заем. Кореспондират и на показанията на свидетеля К.
относно обстоятелствата по депозиране на жалбата на свидетеля М. в РУП –
Казанлък и по извършената проверката. Съответстват и на показанията на
свидетеля Н.Х., в частта им по
следването на джипа от бензиностанцията “Шел” до парк “Бузлуджа” от другия
автомобил – пикап “Опел” и за срещата на подсъдимия със своите двама познати по
повод отглежданите там коне, както и относно това, че все подсъдимият е управлявал
джипа от гр. Казанлък до “Бузлуджа” и обратно.
Отделно следва да бъдат
обсъдени и показанията на свидетеля М.К.
с оглед на противоречието в частта им относно знанието му за начина, по който
джипа на М. се е оказал във владението на подсъдимия и причините за това.
Свидетелят К., при проведения разпит в хода на съдебното следствие, даде
показания, в които заяви, че не е знаел защо подсъдимия К. управлява
“Фолксвагена Тоарег”, собственост на свидетеля М., както и за възникналата
помежду им ситуация и причините, поради които М. е напуснал джипа и се е качил
в неговия автомобил. При проведената очна ставка със свидетеля М., свидетеля К.
свидетелства, че М. му се е оплакал за това, че джипа му е отнет от подсъдимия К.
против волята му, за да му даде сумата от 10 000 евро, като го е заплашвал
и принудил да напусне джипа и да търси парите. Съдът, въз основа на личните си
възприятия от непосредствено проведения пред състава на съда разпит на
свидетеля К. и от проведената очна ставка и от самото съдържание на показанията
/вписани в съдебен протокол от 23.02.2010 г. - показанията на л.31 от
протокола, а очната ставка на л.47/ намира, че първите показания на свидетеля К.,
макар и да възпроизвеждат по хронология случващото се между подсъдимия К. и
пострадалия М. в негово присъствие, са дадени в полза на подсъдимия, с който се
намира в близки приятелски отношения. Съдът, относно посочените обстоятелства,
дава вяра на показанията на свидетеля К., дадени по време на очната ставка, тъй
като именно те отговарят на действителното фактическо положение, като в тази
връзка отчете и признанието на свидетеля по време на очната ставка при въпрос,
поставен му от свидетеля М., а именно - че през цялото време М. не е знаел къде
е джипа и заради това подсъдимият е изпратил К. той да вземе документите, необходими
за пред нотариуса.
Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите П., М., П., Х., Д., К. и Ч., като обективни и незаинтересовани в полза
на страна по делото.
Подсъдимият К. дава подробни обяснения по
обвинението и прави частични признания на фактите и обстоятелствата по
обвиненията, като оспорва да е упражнил принуда по отношение на пострадалия С.Н.М. за установяването на своя фактическа власт върху
джип “Фолксваген Тоарег”, като оспорва и това противоправно да го е принуждавал
да му даде сумата от 10 000 евро или да се задължи със същата. Заявява, че
се касае за неуредени от преди гражданско-правни отношения между него и
свидетеля М.
по повод друг автомобил “Мини Купър”, за който свидетелят М. му дължал сумата от
10 000 евро и 5 000 лева. По отношение на второто обвинение дава
обяснения, че е предал на свидетеля Петров джипа срещу три коня и едно малко
конче, но това е станало след изтичане на 10-те дни по сключения със С.М. договор за заем. Тези му обяснения изцяло се
опровергават от останалите обсъдени доказателства по делото, поради което съдът
ги приема за недостоверни и дадени в подкрепа на изградена от него защитна
позиция.
В обясненията си подсъдимия и в показанията
си пострадалия М. пространно изложиха факти и обстоятелства касаещи предшестващи техни
взаимоотношения, възникнали по повод на друг автомобил “Мини Купър”. Твърденията им са изцяло
противоречиви, като подсъдимия К. твърди, че е купил от свидетеля М. този автомобил за
съжителката си, за сумата от 10 000 евро и 5 000 лева, но
впоследствие му бил иззет от хората на А.Б. ***, управител на фирма
“***”. Свидетелят М. пък твърди, че тъй като между него и тази
пловдивска фирма възникнал спор за собствеността върху “Мини Купъра” го
предоставил на подсъдимия К.
до разрешаването на спора, като са го скрили в гараж на свидетеля М.К..
Заявява, че не е продавал на подсъдимия К. този автомобил и не е получавал суми от него. От
показанията на свидетелите Д.Д. – и.д. Началник на РУ “Полиция” – Казанлък в
периода по обвинението се установява, че по повод на извършена от него беседа с
подсъдимия К. относно образуваната
срещу него за инкриминираното деяние преписка, същият му е споделил за
неуредени отношения със С.М. във връзка с този автомобил, но жалба срещу М. не е подавал. В същият смисъл са показанията на
свидетеля С.К.в – Началник на група “Криминална полиция” в РУП –
Казанлък и на И.Ч. - в.и.д. Началник на същата полиция, от които се
установява, че подсъдимият К.
не е подавал жалба срещу частния обвинител М. по повод на извършено спрямо него от последния
престъпление с предмет този автомобил.
Следва да се
посочи, че дори и да се приеме, че между подсъдимия и частния обвинител към
момента на инкриминираното деяние са съществували неуредени гражданско-правни
отношения, факт който не може да бъде приет за безспорно доказан от събраните
по делото доказателства, то това не прави
поведението на подсъдимия К.
несъставомерно. Това се дължи на обстоятелството, че подсъдимият не е
претендирал уреждане на имуществената си претенция по правомерен начин, а
напротив – открито е демонстрирал сила и заплашване спрямо С.М.,
съпроводени със заплахи и спрямо негови ближни, целящи да получи удовлетворение
на своята претенция по неправомерен начин.
В хода
на съдебното следствие съдът прие заключението на назначената в хода на
досъдебното производство Комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза,
изготвена по преценка на разследващия орган по отношение на пострадалия С.М.. Видно от това
заключение М. не страда от
психично заболяване, като извършеното спрямо него деяние не е възбудило
основателен страх за живота му. Не са констатирани клинични данни за преживян
диагностичнозначим стрес или такива, свързани с промяна в психичното състояние.
Дадено е заключение и, че М. е в състояние да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Заключението в частта му, че извършеното спрямо
него деяние не е възбудило основателен страх за живота му съдът намира, че
излиза извън предмета на установяване по настоящото дело и не подлежи на
обсъждане. Същото би имало отношение към предмета на установявяне, в случай на
повдигнато обвинение по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК. Приетото заключение в
останалата му част не води до промяна на приетата от съда за установена
фактическа обстановка, описана по-горе и също няма отношение към преценката на
съставомерността на деянието като «изнудване» по чл.213а от НК, тъй като за
съставомерността му е достатъчно чрез заплахите, отправени спрямо пострадалия
да е постигнат целения от дееца резултат – пострадалият да извърши имуществено
разпореждане. Законодателят не изисква заплахите да са били от естество да
възбудят основателен страх или да доведат до промяна в психическото състояние
на пострадалия.
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКИТЕ
ОБСТОЯТЕЛСТВА по второто обвинение срещу подсъдимия К. за престъпление по чл.253, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.
Безспорно е установено,
че подсъдимият К. след като вече бил
призоваван в полицията в гр. Казанлък и дал обяснения относно процесния джип и
знаел това, че се извършва полицейска проверка, решил да се разпореди с него в
своя полза.
Изложените в
обвинителния акт факти и обстоятелства, касаещи обвинението срещу подсъдимия К. в извършване на
престъпление по чл.253, ал.4, вр. с ал.1, предл. второ от НК са следните: Същия
ден, когато подсъдимия К. дал своите
обяснения в полицията по жалбата на свидетеля М. - на 28.07.2009г се срещнл със свидетеля О.В.П. ***. Свидетелят П. посетил подсъдимия К. *** за да преговарят
относно покупката на коне. При това посещение подсъдимият К. уведомил свидетеля П., че продава и
автомобили. Свидетелят П. проявил интерес
и поискал да види автомобилите. Подсъдимият К. му показал джипа „Фолксваген тоарег”, който бил
отнел на 23.07.2009 г. от свидетеля М.. Свидетеля П. одобрил джипа и
се договорил с подсъдимия К. да вземе/купи джипа срещу три
кобили, едно малко конче и 12 000 /дванадесет хиляди/ лева. На 01.08.2009г свидетеля П. докарал четирите коня,
които предал на подсъдимия К. заедно с 10 000 /десет
хилади / лева. Доведените коне, според свидетеля П. имали обща цена около 40 000 /четиридесет хиляди/ лева. Подсъдимият К. му дал джипа, като се
уговорили когато свидетеля П. плати останалите 2 000 /две хиляди/
лева, тогава да оформят договора за продажба. Подсъдимият К. го уверил, че джипа е
внос от Италия и че вноса е редовен. Подсъдимият К. не му казал, че джипа е собственост на друго лице
– свидетеля С.М. и че няма неговото съгласие да го продава. Подсъдимият
К. не казал как е
придобил джипа. Свидетелят П. взел джипа и го откарал в град Пловдив, където го оставил в гараж от
метална конструкция, поставен срещу ***в гр. Пловдив.
Събраните по делото
доказателства, имащи отношение към това обвинение са гласни – показанията на
свидетелите О.В.П.,
Р.Ш.Х.,
Р.С.Б.в
и обясненията на подсъдимия К.,
както и писмени доказателства. В хода на досъдебното производство свидетелят П.в е дал показания пред разследващия орган и като
писмено доказателство е приложена жалбата му до РП – Пловдив, с вх. № 9185/09 от
01.09.2009г. /л.123 от ДП/. Въз основа на последните две доказателства е
изградена обвинителната теза. В хода на съдебното следствие свидетелят Петров
даде показания в съдебно заседание на 31.03.2010 г., различни от тези от хода
на досъдебното производство и бе направено искане от прокурора по реда на
чл.281, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от НПК /в ред.му, ДВ бр. 856/2005 г./ за
прочитане на показанията дадените пред разследващия орган. Подсъдимият и
неговите защитници не дадоха съгласие за прочитането им, с оглед на което съдът
прие, че не са налице условията по чл.281, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от НПК /в
ред.му, ДВ, бр. 856/2005 г./ за прочитането на показанията на свидетеля П.в, дадени пред орган на
досъдебното производство и остави без уважение искането на прокурора и поради
това тези му показания не се ползваха от съда при постановяване на присъдата. В
хода на съдебното следствие свидетелят П. даде противоречиви показания, като първоначално
твърдеше, че няма претенции към подсъдимия К., не е подавал оплаквания в полицията, че е
измамен от него, но впоследствие след предявяване на подадената от него жалба и
при отговор на въпросите, поставени му от съда изложи факти и обстоятелства,
различаващи се от тези в обвинителната теза, както и с данните изнесени от него
в жалбата срещу К. /които ще бъдат
обсъдени по-долу/.
От анализа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че не може да бъде
установено по несъмнен начин, какви уговорки са били постигнати между
подсъдимия К. и свидетеля П. във връзка с описаната фактическа
замяна на джипа срещу коне. От показанията на свидетелите Х. и Б. се установява, че не са
присъствали на уговорки между подсъдимия и свидетеля, а само са взели участие
при транспортирането на конете – 3 коня и едно малко конче, като свидетелят Р.Х. сочи, че дори не е
знаел защо ги карат при подсъдимия О.К., а свидетеля Р.Б. твърди, че конете ги карали
при К.в, за да ги
отглежда на «Балкана».
Събраните по делото
гласни доказателства относно постигнати между подсъдимия К. и свидетеля П.в договорености, са
единствено обясненията на първия и показанията на втория, дадени в хода на
съдебното следствие. Различни са твърденията на подсъдимия и свидетеля относно
мястото и времето, при които подсъдимият е предложил на свидетеля П. процесния джип, като
никой от тях не посочва конкретна дата, а обвинението за второто престъпление
по обвинителния акт е с фиксирана начална дата 28.07.2009 г. /за деяние,
извършено в периода 28.07.2009 г. – 01.08.2009 г. в с. Копринка/. Подсъдимият К. твърди, че е показал
джипа на свидетеля П. ***, по
местоживеенето му, а свидетеля П. твърди, че това е станало в с. Копринка. Обясненията и показанията им
съвпадат отчасти относно цената на доставените от свидетеля П. три кобили и едно малко
конче, като подсъдимият твърди, че общо имали стойност 20 000 лева, а
свидетеля П. твърди, че
трите кобили са на стойност 20 000 лева, а малкото конче, което е на около
два месеца струва между 500 – 1000 лева. От обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетеля П. не се
установява К. да е посочил
цената на джипа, нито да са уговаряли определена цена на замяната. Свидетелят П. твърди, че е имал с
подсъдимия уговорка при прехвърлянето на джипа да му плати и сумата от
10 000 лева, което подсъдимият оспорва. Последният твърди, че уговорката
им била да му прехвърли джипа след като изминат 10-те дни по договора за заем и
залог и джипа стане негова собственост. Така изнесените от подсъдимия и
свидетеля факти съществено се различават от тези в обвинителната теза.
От друга страна
показанията на свидетеля П., противоречат на данните изнесени от него в поданетата жалбата вх. №
9185/09 от 01.09.2009г. /л.123 от ДП/ до Районна прокуратура - Пловдив, в която
се оплакал, че е измамен от К., който му бил дал чужд джип. В жалбата посочил, че е закупил от О.К. на 01.08.2009 г. процесния джип, като му заплатил сумата от 10 000 лева и четири броя
състезателни коне, всеки от които струва по 10 000 лева, като се уговорили
свидетеля П. да му плати още
2 000 лева когато
оформят договора за продажба.
Съдът намира, че с оглед
принципите на непосредственост и устност в наказателния процес следва да даде
вяра относно тези факти на показанията на свидетеля П. дадени устно и непосредствино пред съда, а не на
фактите изложени в жалбата, послужила за образуване на друга преписка, тъй като
същите подлежат на доказване по реда и със средствата, предвидени в НПК. Още
повече, че видно от приетото като писмено доказателство по делото Постановление
от 20.04.2010 г. на РП – Казанлък /л.187, т.І от делото/ е постановен отказ да
се образува досъдебно производство срещу подсъдимия О.К. по жалбата на свидетеля П., като в мотивите е прието, че не е осъществено престъпление по чл.209,
ал.1 от НК или друго от общ характер.
От показанията на
свидетелите П., Х., Б. и обясненията на подсъдимия
К. в
непротиворечивата им част безспорно е установено по делото, че на 01.08.2009 г.
подсъдимият и свидетеля О.В.П. *** и са извършили
фактическа замяна /според показанията на св.П. «направили трампа»/ на джипа „Фолксваген тоарег”
с италианска регистрация, за който К. обяснил, че е негова собственост срещу срещу три кобили и едно малко конче,
на около 2 месеца, собственост на свидетеля П., на обща стойност 20 000лв. и уговорката за
заплащане на сумата от 10 000 лева при подписване на договора за покупко - продажба на джипа.
Свидетелят П. взел джипа и го
откарал в гр. Пловдив, където го оставил в гараж от метална конструкция,
поставен срещу блок ***. На 19.08.2009 г.
джипа на свидетеля М. е бил открит в
гаража на свидетеля О.П. *** и иззет с Протокол
за претърсване и изземване /л.82 от ДП/, одобрен по реда на чл.161, ал.2 от НПК.
Свидетелят О.П. след изземването на
джипа, подал описаната жалба.
ОТНОСНО ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА
С оглед на приетата за
установена фактическа обстановка, съдът намери за доказано по несъмнен начин по
делото, че по гореописания начин с деянието си подсъдимият О.А.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.213а, ал.3, т.7,
във вр. с ал.2, т.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, буква „а” и „б”
от НК, като на 23.07.2009 г. в гр. Казанлък, обл. Стара Загора, с цел да
принуди С.Н.М. да поеме имуществено
задължение – в срок от десет дни да му плати 10 000 /десет хиляди/ евро с левова равностойност в
размер на 19 500
/деветнадесет хиляди и петстотин/ лева, подписвайки на 23.07.2009 г., като
заемополучател договор за заем с подсъдимия О.К., го заплашил с насилие и с противозаконни действия с тежки последици за
него и неговите ближни – съпруга и деца, отправяйки му закани да го убие, да
направи съпругата му проститутка, да убие и продаде бъбреците на децата му,
като деянието е придружено с отнемане на имущество от владението на С.М. – джип „Фолксваген
тоарег” с италиански регистрационен номер – CS 069 TN и номер на рамата - WVGZZZ7LZ5D037800, и представлява
опасен рецидив, поради което го призна за виновен и го осъди за това престъпление.
С оглед на приетите за
безспорно установени фактически обстоятелства по първото обвинение съдът
намира, че извършеното от подсъдимия, действително съставлява престъпление “изнудване”
по чл.213а от НК по отношение на пострадалия – частен обвинител С.Н.М., тъй като подсъдимият обективно е употребил
принуда спрямо него с цел да го мотивира, противно на волята му да извърши
определени разпоредителни действия със свое имущество. От установените факти и
обстоятелства е видно, че целта на употребената от подсъдимият принуда е била да
мотивира пострадалия М., противно на волята му,
първоначално да се разпореди със сумата от 10 000 евро, а
впоследствие, след като подсъдимият е разбрал, че М. не е в състояние да я събере и да му я предаде на същия
ден, действията на подсъдимия са били насочени към мотивирането на пострадалия да поеме имуществено задължение за същата
сума – 10000 евро, с левова равностойност в размер на 19 500 лв., която да му плати в срок от десет дни,
склонявайки го противно на волята му да подпише договора за заем, какъвто не е получил и да
остави в залог джипа си, който подсъдимият вече владеел по силата на
противозаконното му отнемането. Макар и да е установено по несъмнен начин по
делото, че първоначално действията на подсъдимия К. спрямо пострадалия М. – отправените заплахи и отнемането на джипа са били извършени
с цел да го принуди да се разпореди със сумата от 10 000 евро,
доколкото няма повдигнато такова обвинение спрямо него, съдът не го призна за
виновен в това, за да не излезе извън предмета на обвинението. Несъмнено се
установи от доказателствата, че принудата е осъществена от подсъдимия Кьоров
чрез заплашване на пострадалия с насилие – да му избоде очите и с
противозаконни действия с тежки последици за него и неговите ближни – съпруга и
деца, отправяйки му закани да го убие, да направи съпругата му проститутка, да
убие и продаде бъбреците на децата му, като деянието е придружено с отнемане на
имущество от владението на С.М. – джип
„Фолксваген тоарег” с италиански регистрационен номер – CS 069 TN.
Безспорно е установено,
че още в самото начало на инкриминираната дата 23.07.2009 г. при срещата им на
бензиностанция “Шел” в гр. Казанлък във фактическата власт на подсъдимият
Кьоров е преминал управляваният от свидетеля М. джип „Фолксваген тоарег” с италиански
регистрационен номер – CS 069 TN, като подсъдимият е прекъснал владението на
досегашния собственик М. и е установил своя
фактическа власт чрез употребата на физическа сила и заплашване спрямо Мирчев. Подсъдимият
е заявил пред пострадалия намерението си да задържи джипа до удовлетворяването
на претенциите му от пострадалия, но от действията му съдът намира за доказан
умисълът му за противозаконното присвояване на вещта. В тази връзка отчете
отказът на подсъдимия да върне джипа на пострадалия въпреки подписания договор,
както и извършеното от К. фактическо разпореждане
с вещта, преди да изтече 10 дневния срок по договора за залог.
С оглед на това съдът
намира за доказано квалифициращото обстоятелство по обвинението по чл.213а,
ал.2, т.3, вр. с ал.1 от НК - че деянието е придружено с отнемане на имущество.
Мотивирането по чл.213а, ал.2, т.3 от НК в случая е всъщност чрез грабеж, а при
него е достатъчно вещта да е “чужда” за дееца /в този смисъл Решение №
13/19.07.2004 г. по н.д. № 631/2003 г. – І н.о. на ВКС, Решение по н.д. №
479/2002 г.- І н.о. - Бюлетин № 4/2003 г./. В тази връзка съдът намира, че
следва да отговори на възраженията на защитата за несъставомерност на деянието,
извършено от К. по чл.213а от НК поради
това, че пострадалият не бил собственик на джипа, освен с изложените вече
съображения в противния смисъл и с това, че собствеността върху отнетия джип
няма отношение към състава на престъплението по повдигнатото срещу К. обвинение.
Доказано е и по-тежко
квалифициращото деянието обстоятелство, като престъпление по чл.213а,
ал.3, т.7, във вр. с ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК, а именно, че деянието е
извършено в условията на опасен рецидив съгласно чл.29, ал.1, букви „а” и „б”от НК, тъй като:
- съгласно
чл.29, ал.1, буква „а” от НК е извършил престъплението на 23.07.2009 г.,
след като е бил осъждан за тежки
умишлени престъпления на «лишаване от свобода» не по-малко от една година,
изпълнението на което наказание не е отлагано на основание чл.66 от НК, а
именно :
- с влязло в законна
сила от 14.09.2006 г. определение от 29.08.2006 г. по НЧД № 814/2006 г. на РС -
Пловдив по реда на чл.25 и чл.23 от НК на подсъдимия К. е определено общо наказание от една година и пет месеца
ефективно лишаване от свобода, по НОХД №
2081/2004 г., по НОХД № 360/1999 г. и по
НОХД № 94/1995 г. на РС –Стара Загора, с което е осъден за извършването на
тежки умишлени престъпления от общ характер - престъпления по чл.301, ал.3, във
вр. чл.319, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, за което се предвижда наказание от една
до осем години лишаване от свобода; чл.286, ал.1, във вр. с чл.301, ал.3, във
вр. с чл.319, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, за което се предвижда наказание от
една до шест години лишаване от свобода; чл.196
ал.1, т.2, във вр. с чл.29, ал.1, б. «а» от НК, за което в закона се
предвижда наказание от пет до петнадесет
години лишаване от свобода.
Общото наказание е
изтърпяно на 14.09.2006 г., считано от дадата на влизане в сила на определението
за групиране на наказанията по посоченото ЧНД, и съгласно чл.30, ал.1 от НК към
момента на извършване на настоящото деяние не са изминали пет години от
изтърпяването му.
- съгласно
чл.29, ал.1, б. „б” от НК подсъдимият К. е извършил престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно:
- с
влязла в законна сила от 15.01.2009 г. присъда по НОХД № 1120/2007 г. на РС - Казанлък за извършено през м. март 2005
г. престъпление по чл.206, ал.1 от НК на подсъдимия К. е наложено наказание две години „лишаване от
свобода”, изтърпяването на което наказание е било отложено по реда на чл.66 от НК за срок от четири години. Изпитателния срок изтича на 15.01.2013 г.;
- с влязла
в законна сила от 06.07.2007 г. присъда по НОХД № 1021/2005 г. на РС – Казанлък
за извършени на 15.08.2004 г. и до м.август 2004 г. престъпления по чл.213, ал.2, във вр. с ал.1
от НК и по чл.325, ал.2 от НК на подсъдимия
К. е наложено общо
наказание две години и шест месеца
„лишаване от свобода”, изтърпяването на което наказание е било отложено по реда
на чл.66 от НК за срок от четири години и е било присъединено наказание 3000 лв.
глоба. Изпитателния срок изтича на
06.07.2011 г.;
- с влязла в законна
сила от 06.03.2007 г. присъда по НОХД № 359/2004 г. на РС - Казанлък за
извършено в периода 13.07.2003 г. -01.12.2003 г. престъпление по чл.143, ал.1,
във вр. с чл.26 от НК на подсъдимия К. е наложено наказание една година „лишаване от свобода”, изтърпяването на
което наказание е било отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Изпитателния
срок изтича на 06.03.2010 г.;
- с влязла в законна сила от 12.07.2006 г. присъда
по НОХД № 201/2006 г. на РС - Пловдив за извършено на 14/15.04.1995 г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.29, ал.1, б. «а» от НК на подсъдимия
К. е наложено
наказание една година ефективно „лишаване от свобода”;
- с влязло в законна сила от 14.09.2006 г.
определение от 29.08.2006 г. по НЧД № 814/2006 г. на РС - Пловдив по реда на
чл.25 и чл.23 от НК е извършено групиране на наказанията на подсъдимия К. по НОХД № 2081/2004 г.,
НОХД № 360/1999 г. и по НОХД № 94/1995 г., като му е наложено общо наказание от
една година и пет месеца ефективно лишаване от свобода. При групирането на
основание чл.25 от НК е било приспаднато изцяло изтърпяното наказание лишаване
от свобода в размер на една година и пет мзесеца.
Общото наказание е изтърпяно
на 14.09.2006 г. и съгласно чл.30, ал.1 от НК не са изминали пет години от
изтърпяването му.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено с пряк умисъл, тъй като
подсъдимият К. е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването им.
Съдът призна за
невинен подсъдимият Кьоров да е извършил престъплението по чл.213а, ал.3,
т.7, във вр. с ал.2, т.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, буква „а” и „б”
от НК с цел да принуди С.Н.М. да се разпореди
с вещ – като за обезпечаване на поетото имуществено задължение
остави в негово държане джип „Фолксваген тоарег” с италиански регистрационен
номер – CS 069 TN и номер на рамата - WVGZZZ7LZ5D037800, така както е
обвинението по обвинителния акт, и го оправда по
обвинението в тази му част, поради следното:
С оглед на приетото за установено
от фактическа и правна страна, че подсъдимият е осъществил “изнудването“ по
чл.213а от НК спрямо пострадалия М. чрез заплашване
с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за него и ближните
му, което е придружено с отнемане на процесния джип, съдът намери, че няма как
едновременно от една страна отнемането на джипа от подсъдимия чрез грабежа му
/квалифициращо обстоятелство, обосноваващо по-тежка наказателна отговорност за
деянието/ да е използвано от него за да мотивира пострадалия да поеме
имуществено задължение за 10 000 евро с подписването на договора за заем,
а от друга страна да е цел на принудата – пострадалият да се разпореди с тази
движима вещ. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не е
установено, че подсъдимият с извършените от него действия на инкриминираната
дата, е целял да принуди пострадалия М. да се разпореди
в негова полза с “Фолксвагена Тоарег”. Установено
е друго, че подсъдимият чрез противоправното отнемане и задържане на джипа е
установил своя фактическа власт върху него с цел да принуди пострадалия, както
вече се посочи, да се разпореди със сумата от 10 000 евро или да поеме имуществено
задължение в този размер чрез подписването на договора за залог. В допълнение
следва да се посочи, че така формулираното обвинение досежно разпореждането с
джипа – пострадалия М. да остави в
държането на подсъдимия К. джипа за обезпечаване на поетото имуществено задължение, няма
характер на действие по разпореждане с имущество, а по създаване на обезпечение
с такова.
Съдът
призна за невинен подсъдимия О.А.К. в това в периода 28.07.2009 г. - 01.08.2009 г., в
село Копринка, обл. Стара Загора да е извършил сделка с имущество – продал на О.В.П. за 12000 /дванадесет
хиляди/ лева и 4 /четири/ коня автомобил
– джип „Фолксваген тоарег” с италиански регистрационен номер – CS 069 TN и
номер на рамата: WVGZZZ7LZ5D037800, като знаел, че
това имущество е придобито от него на 23.07.2009 г. в гр.Казанлък чрез
изнудване на С.Н.М., представляващо тежко
умишлено престъпление по чл.213а, ал.3, т.7, във вр. с ал.2, т.3, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК, поради което и на основание чл.304
от НПК го оправда по повдигнатото обвинение по чл.253, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, поради следното:
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна за второто обвинение,
съдът намери за доказано по делото, че подсъдимият К. *** е извършил
фактическо разпореждане с имущество джип „Фолксваген тоарег” с италиански
регистрационен номер – CS 069 TN като знаел, че това имущество е придобито лично от него чрез тежко умишлено престъпление
– изнудването на С.М..
От събраните по делото
доказателства не се установиха условия на сделката такива, каквито са описани
във фактическото обвинение и в диспозитива на обвинителния акт по обвинението
по чл.253, ал.4 във вр. с ал.1 от НК. Установи се, че не се касае за продажба
на имущество между подсъдимия К. и свидетеля П., а до замяна на
движими вещи с уговорено условие за доплащане на сумата от 10 000 лева; не
се установи сделката да е сключена в периода 28.07.2009 г. - 01.08.2009 г., а
на 01.08.2009 г., когато е станала фактическата замяна на движимите вещи; не се
установи твърдението на прокурора и че цената на сделката е 52 000 лева
/сбора на цената на четирите коня – на обща стойност 40 000 лева и
12 000 лева/.
Съдът намира, че
сделката, описана в обвинителния акт, която съдът въз основа на събраните по
делото доказателства приема, че има характер на фактическа замяна на движими
вещи, една от които е МПС, тъй като не е извършена във форма, установена от закона
за нейната действителност – писмена форма с нотариална заверка на подписите, не
носи характеристиката на престъплението «пране на пари».
Съгласно правната теория
престъплението «пране на пари» обхваща юридически действия /а не фактически
такива/, свързани с прехвърлянето или преобразуване на собствеността върху
имущество, придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние
/митническо, данъчно нарушение/. Легална дефиниция на изпирането на пари е
дадена в чл.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, като изпиране на
пари по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 е преобразуването или прехвърлянето на
имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава
дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконния произход на имуществото...,
т.2 – укриването или прикриването на естеството, източника,
местонахождението... или правата по отношение на имущество, придобито от
престъпна дейност, както и действията, описани в т.3 и т.4 на същия текст.
Изпълнителните деяния на
престъплението «пране на пари» по чл.253, ал.1 от НК са посочени алтернативно,
както следва: извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива
произхода, местонахождението, движението или действителните права върху
имущество.
Съдът, като извърши
сравнителен анализ на тези правни норми намира, че от обективна страна «прането
на пари» е вторично престъпление, при което деецът участва във формално
законосъобразна финансова операция или сделка, чрез която се преобразува или
прехвърля имущество, придобито от престъпна дейност. Настоящата сделка няма
характеристиките на формално законосъобразна сделка.
Съдът намира, че
извършеното от подсъдимия фактическо разпореждане с чуждата движима вещ –
процесния джип, не осъществява изпълнителното деяние «извършил сделка», така
както е повдигнато обвинението, поради което деянието е несъставомерно по
чл.253, ал.4, вр. с ал.1 от НК. За друго изпълнително деяние, по някоя от
другите алтернативи, няма повдигнато обвинение срещу подсъдимия К.. От друга страна съдът
намира, че деянието е несъставомерно по повдигнатото обвинение и тъй като с
тези си действия - по фактическо
разпореждане с чуждата движима вещ подсъдимият не е целял да засегне
финансовата система, гарантираща законност в произхода на притежаваните от
гражданите средства и имущества /непосредствен обект на посегателство при
прането на пари/, а е целял да засегне нормалното упражняване на правото на
собственост на действителния собственик на тази вещ, като е извършил
разпореждане с чуждата движима вещ, която е владеел в свой интерес.
Видно от изложеното
налице са данни за съставомерност на това деяние, извършено от подсъдимия К., като престъпление по
друг състав от НК, а именно по чл.206 от НК, но с оглед липсата на повдигнато
такова обвинение и компетентност единствено на прокуратурата да прецени на кого
и какво обвинение да повдигне, съдът не може да го осъди по неповдигнато
обвинение.
По изложените
съображения и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимият К. за невинен и го оправда
по повдигнатото обвинение по чл.253, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип
в специалната част на закона за извършеното престъпление по чл.213а, ал.3,
т.7, във вр. с ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и глоба от 5000 до 10 000 лева, като
съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на дееца.
Съгласно вторият принцип
съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, и обсъди всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете:
лошите характеристични данни за подсъдимия К. – личност с трайно установени престъпни навици
/установено от показанията на свидетелите полицейски служители в РУП –
Казанлък/, многократно осъждан за тежки умишлени престъпления /видно от
справката му за съдимост, извън осъжданията му за деянията, обхванати от
опасния рецидив/; проявената от подсъдимия К. престъпна
упоритост при извършване на деянието; това, че не е върнал процесния джип на
собственика му и след намесата на органите на реда, а се е разпоредил със същия
в свой интерес; процесуалното поведение на подсъдимия, изразяващо се в демонстрация
на незачитане на установения в страната правов ред, станало повод за
многократното отлагане на делото чрез представяне на медицински документи с
невярно съдържание и на неистински такива. Като смекчаващо вината обстоятелство на подсъдимия съдът отчете направените от него частични
самопризнания. Съдът отчете и това, че конкретното деяние разкрива по-висока
степен на обществена опасност в сравнение с други престъпления от този вид с
оглед начина и продължителността на извършването му.
Като отчете
всички обстоятелства от значение за определяне на наказанията по чл.54 от НК
съдът намери, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК наказателната отговорност по отношение
на подсъдимия О.К. следва да се реализира при значителен превес на отегчаващите
вината обстоятелства над средния предвиден в закона размер, а именно лишаване
от свобода за срок от единадесет години, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален
строг режим. В случая съдът, като се съобрази с
имотното състояние, доходите и семейното положение на подсъдимия прие, че следва
да му наложи глоба в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева.
Съдът прие, че целите на наказанието по чл.36 от НК могат
да се постигнат с така наложените две кумулативни наказания, поради което прие,
че не следва да му налага и наказание конфискация до ½ от имуществото на
подсъдимия.
На основание чл.59, ал.1 от НК
съдът приспадна времето, през което подсъдимият О.А.К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
07.08.2009 г. до 02.07.2010 г.
ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ОБЩО
НАКАЗАНИЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.25, АЛ.1 ВР. ЧЛ.23, АЛ.1 НК.
Съдът намери, че са налице условията за групиране на наказанията, наложени
на подсъдимия О.А.К. с присъди по НОХД № 359/2004 г., НОХД № 1021/2005
г. и НОХД № 1120/2007 г., и трите по описа на Районен съд – Казанлък като му определи и наложи
едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от
свобода за срок от две години и шест
месеца. От изложеното относно тези
три НОХ дела, при обсъждане на осъжданията на подсъдимия К. е видно, че всички деяния по присъди по НОХД № 359/2004 г., НОХД № 1021/2005 г. и НОХД № 1120/2007 г., и трите по
описа на Районен съд – Казанлък са извършени от него преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е от тях. При тези данни, съдът намери, че са
налице условията за налагане на подсъдимия К. на едно общо наказание, в размер на най-тежкото от тях.
Това общо наказание на основание чл.25, ал.4 от НК съдът намери,
че подсъдимият наложително следва да го изтърпи ефективно, тъй като настоящото
деяние е извършено в изпитателните срокове и на трите условни осъждания по тези
дела. С оглед на това и на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС присъди общото
наказание да бъде изтърпяно отделно от осъждането му по настоящото дело на
единадесет години лишаване от свобода, в затворническо общежитие от закрит тип,
при първоначален строг режим.
Съдът прие, че за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, на генералната и на специалната
превенция така определеното на подсъдимия общо най-тежко наказание е
достатъчно, поради което не следва да се увеличава с приложението на чл.24 от НК.
Съдът, на основание чл.25, ал.1,
вр. с чл.23, ал.3 от НК присъедини към така определеното общо най-тежко
наказание две години и шест месеца
лишаване от свобода наказанието глоба в
размер на 3 000 / три хиляди/ лева, наложено на подсъдимия К., с присъда № 51 “е” от
29.03.3007г. по НОХД № 1021/2005 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Съдът постанови вещественото доказателство по делото - диск CD-R80, опакован в прозрачен
полиетиленов плик, съдържащ видеозапис от бензиностанция “Шел” гр. Казанлък за
времето от 10,00 ч. до 11,30 ч. на 23.07.2009 г. да бъде унищожен след влизане
на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.1 и ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимият
О.К. направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на 1795 /хиляда седемстотин деветдесет
и пет/ лева, и го осъди да заплати на частния обвинител С.М. направените от него разноски по делото – възнаграждение за повереник в
размер на 600 /шестстотин/ лева.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: