№ 94 / 13.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 13.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 308 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с възражение (жалба) от С. 1. Е., с ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул., К. Ц.” № xxxx , управлявано и представлявано от К.В.П. срещу Наказателно Постановление № 483305 – F528107 издадено на 10.12.2019г. от Директор на офис за обслужване – гр. Монтана в ТД на НАП – гр.Велико Търново, с което на дружеството е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което го обжалва в срок. В жалбата без да се оспорва фактическата обстановка се иска преразглеждане на размера на наложеното наказание.
Жалбоподателят С. 1. Е., редовно призован за съдебно заседание, се представлява от К.В.П., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Директор на офис обслужване – гр.Монтана в ТД на НАП – гр.Велико Търново, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира и разноски.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършена проверка от служители в НАП за ТД на НАП офис Монтана главен инспектор по приходите А. С. и А. Т. било установено, че дружеството С. 1. Е., в качеството си на данъчно задължено лице по ЗДДС не е било подало заявление за регистрация по същия закон в законоустановения 7 – дневен срок от изтичането на данъчния период, през който достигнало облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не – по дълъг от последните 12 последователни месеца за текущата година. Нарушението било констатирано при на правена проверка във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№ 123911902795558/08.1..2019г. при която било установено, че към 31.10.2019г. дружеството било регистрирало облагаем оборот в размер на 66 811.40 лева и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС от 07.1..2019г. включително. При проверката било констатирано, че дружеството е било достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС доста назад във времето, като това му било и първо нарушение. Въз основа на констатациите главен инспектор по приходите А. С. и в присъствието на свидетеля А. Т. съставила АУАН № F528107, който бил връчен лично на представителя на санкционираното дружество. Лицето се възползвало от правото си по чл. 44, ал.1 от ЗАНН и депозирало възражение срещу акта, в което заявило, че за бездействието на дружеството вина имал неговия счетоводител. Същото не било уважено и въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и липсата на спор по фактите, отразени в обстоятелствената част на АУАН и обжалваното НП с категоричност потвърждават и доказват наличието на противоправно бездействие от наказаното дружество.
Съдът не споделя наведеното в жалбата и възражението срещу акта оплакване, че пропускът да бъде подадено заявлението за регистрация на дружеството по ЗДДС се дължи на бездействието на неговия счетоводител. Освен, че доказателства в тази насока не бяха ангажирани от представителя на дружеството, но и също така отговорността на същото е обективна и безвиновна.
При така възприетата фактическа обстановка и анализ на доказателствения материал съдът намира, че със своето бездействие дружеството С. 1. Е. е извършила вмененото административно нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Нарушението не се оспорва, а и се доказва посредством писмени доказателства.
От субективна страна отговорността на търговското дружество - юридическо лице е обективна и безвиновна.
По отношение на определената санкция разпоредбата на чл.178 от ЗДДС предвижда за извършеното административно нарушение наказание имуществена санкция от 500 до 5 000 лева. Административно наказващият орган е съобразил обстоятелството, че извършеното нарушение е първо по ред и независимо от обстоятелството, че е било налице продължително бездействие от негова страна, справедливо е наложил минималното по размер наказание. Същото обаче няма как да бъде последващо намалено, предвид законодателната разпоредба на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани съществени и неотстраними процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното наложеното наказание по обжалваното наказателно постановление се явява несправедливо и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на претендираните от процесуалния представител на административно наказващия орган разноски съдът намира, че с оглед изхода на делото и представения списък, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административно наказващия орган сумата от 200.00 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 483305 – F528107 издадено на 10.12.2019г. от Директор на офис за обслужване – гр.Монтана в ТД на НАП – гр.Велико Търново, с което на основание чл.178 от ЗДДС, на С. 1. Е., с ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул., К. Ц.” № xxxx , управлявано и представлявано от К.В.П. е наложено наказание имуществена санкция от 500.00 (петстотин лева) лева за извършено административно нарушение по чл. 96, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА С. 1. Е., с ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул., К. Ц.” № xxxx , управлявано и представлявано от К.В.П. да заплати на ТД на НАП – гр.Велико Търново сумата в размер на 200.00 (двеста) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: