Решение по дело №419/2017 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 116
Дата: 27 юни 2019 г. (в сила от 20 август 2019 г.)
Съдия: Пламен Димитров Петков
Дело: 20171800600419
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юли 2017 г.

Съдържание на акта

                                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                           гр. София, 27.06 . 2019 година          

 

 

 

 

С. О. СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание проведено на втори октомври, две хиляди и  седемнадесета година, в състав :                                                                

                           

                                                                               Председател: П. П.

                                                                                       Членове:1. Н.. Н.

                                                                                                       2. А..И.                                                                                  

 

при участието на секретаря В. Д. и прокурора Р. Д., като разгледа докладваното от съдията П., в.н.о.х.д. № 419 по описа за 2017 година и за да  се произнесе, взе предвид  следното :

           

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

         Образувано е по постъпила жалба от адв. К.Г. от САК - защитник на подс. Г.А.Т. /с установена по делото самоличност/, против  присъда № 6 от 07. 03. 2017 год., постановена по н.о.х.д. №  106 / 2016 год. по описа на Районен съд - гр. Е. П..

          С посочената присъда, подсъдимият Т. бил признат за виновен, в това, че на  22. 03. 2011 год., около 23. 55 часа в с. Н. хан, С. област, по ул. „П. ш.“, с посока на движение към с. Гара Е. П., е управлявал МПС - лек автомобил марка и модел „БМВ-520И“, с ДК № СО . АР, без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление № 001260 от 18. 06. 2010 год., влязло в закона сила на 28. 12. 2010 год., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 вр, чл. 2, ал. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му било наложено наказание „пробация”, включваща следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за срок от една година.

  В  жалбата на защитника и допълнението към нея се твърди, че присъдата е постановена при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и, че наложеното с нея наказание, се явява явно несправедливо.

Навеждат се  и доводи за наличие на нарушено право на защита на подсъдимото лице, както на фазата досъдебно производство, така и в съдебната фаза на процеса. 

Сочи се, че деянието се явява несъставомерно, тъй като подс. Т. е бил санкциониран по административен ред   с глоба и отнемане на контролни точки, но не му е налагана санкцията отнемане на СУМПС, поради и което, липсва изпълнен от обективна страна състав, а също и умисъл за извършване на деянието.

Извън това се излагат и съображения, че както при изготвянето на обвинителния акт, така и при постановяване на присъдата, не е било сторено съобразяване с указанията дадени в Постановление № 1 от от 17. 01. 1983 год. по н.д. № 8 / 1982 год. на Пленума на ВС.

  Към въззивната инстанция е отправено искане за упражняване правомощието по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора, или наложеното наказание, намалено по размер.

  В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. Т. не се явява. Неговия защитник поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъда и пледира, същата да бъде уважена.

           Районна прокуратура – Е. П. не е депозирала становище по жалбите.

           Представителят на С.о.п. поддържа становище, че жалбата е неоснователна и пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен съдебен акт.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди депозираната жалба, взе   предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и  материалите по делото, с оглед  разпоредбата  на чл. 314  от  НПК, прие  за  установено следното :

ЖАЛБАТА е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, като присъдата на състава на Е.п.т районен съд бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане.

В срока за произнасяне, е депозирана молба от адв. К.Г. от САК - защитник на подс. Т. с която към настоящата инстанция е отправено искане, въпреки убедеността в правотата на изложените срещу постановената първоинстанционна присъда и депозирания обвинителен акт, внесен за разглеждане в Районен съд – Е. П. и въз основа на който било образувано н.о.х.д. №  106 / 2016 год. по описа на същия съд, по което е постановена и присъдата, предмет на въззивна проверка, с оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, първоинстанционната присъда да бъде отменена, а наказателното производство по делото бъде прекратено, като изрично се изразява нежелание разглеждането на делото да продължи,.т.е., подс. Т. не се възползва от предоставената му от закона възможност визирана в разпоредбата на чл. 289, ал. 2 от НПК.

При съобразяване на материалите по делото с оглед отправеното искане, настоящият съдебен състав констатира следното:

С постановление от 25. 05. 2015 год., на административния ръководител - районния прокурор на Районна прокуратура – Е. П., било образувано досъдебно производство № 197 / 205 год. по описа на РУ на МВР – Е. П., пр.пр. № 493 / 2015 год. по описа на РП – Е. П., срещу Г.А.Т. с ЕГН **********, за това, че на 22. 03. 2011 год., около 23 : 55 часа, 3853 АР без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление № 001260 от 18. 06. 2010 год., влязло в законна сила на 28. 12. 2010 год. - престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК /в.ж. л. 1 от дос. пр.-во/.

С постановление от 23. 11. 2015 год., Т. бил привлечен като обвиняем за това, че на 22. 03. 2011 год., около 23 : 55 часа, в с. Н. х., обл. Софийска, по ул. „П. ш.” в посока на движение към с. Гара Е. П., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ-520 И” с рег. № СО . АР . АР, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 001260 от 18. 06. 2010 год., влязло в законна сила на 28. 12. 2010 год. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление - престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК/в.ж. л. 11 от дос. пр.-во/.

         На датата 07. 04. 2016 год., в Районен съд – Е. П., бил внесен за разглеждане обвинителен акт срещу Г.А.Т. с обвинение за това, че  на 22. 03. 2011 год., около 23 : 55 часа, в с. Н. хан, обл. С., по ул. „П. ш.” в посока на движение към с. Г. Ел. П., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ-520 И” с рег. № СО . АР . АР, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 001260 от 18. 06. 2010 год., влязло в законна сила на 28. 12. 2010 год. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление - престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като било образувано н.о.х.д. №  106 / 2016 год. по описа на Районен съд - гр. Е. П..

При това положение, независимо от обстоятелството, че действително наведените с жалбата оплаквания се явяват основателни, настоящият съдебен състав счита с оглед искането с което е сезиран, че следва да упражни правомощието си по чл. 334, т. 4 от НПК, тъй като по делото е установима хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Деянието в чието извършване подс. Т. е обвинен, е такова по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, санкцинируемо с наказание с оглед действащата редакция към инкриминираната дата - 22. 03. 2011 год., до две години лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т. 4 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, а съгласно нормата на чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в разпоредбата на чл. 80 от НК.

Воден от изложеното и на основание чл. 334, т. 4 от НПК, С. о. съд, наказателно отделение, първи въззивен състав

 

 

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 6 от 07. 03. 2017 год., постановена по н.о.х.д. №  106 / 2016 год. по описа на Районен съд - гр. Е. П. и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото.

Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщенията до страните.

 

 

                                                                                

                                                                                        Председател :

 

                                                                                       

 

                                                                                           Членове : 1 .

                                                                              

                                                                                                         

 

                                                                                                            2 .