Р Е Ш Е Н И Е

гр. И., 07.08.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              И.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание на седми август през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: радослава йорданова

 

 

               при участието на секретаря Ц. В., като разгледа докладваното от съдия Йорданова гр. д. № 670/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

          Постъпила е  молба от А.В.С. *** срещу съпруга й В.Д. С. за защита от домашно насилие. В молбата се твърди от молителката, че е подложен на системен психически и физически тормоз от съпруга си. На …. г. С. след употреба на алкохол  извършил пореден акт на психическо насилие над съпругата си в присъствие на дъщеря им В. С., като я обиждал и я заплашвал. С. сочи, че живее в постоянен страх, поради което моли да бъде издадена заповед за защита срещу В. С., като ответникът бъде задължен да не извършва домашно насилие, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище и да бъде задължен да не приближава С., жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.

Ответникът по молбата В.Д. С., в съдебно заседание не отрича факта на упражнено психическо насилие над молителката, като заявява, че иска да се разберат помежду си и, че няма къде да живее, ако е отстранен от жилището им.  

          Съдът, като взе предвид становищата на страните, и във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от А.В.С., с която тя заявява, че спрямо нея е извършено домашно насилие от съпруга й В.Д. С..

От представеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № . г. на община И. се установява, че А. Б. и В. С. са съпрузи.

Съобразно представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № ., том ., дело № .. страните са придобили по време на брака си апартамент, находящ се в гр. И., ж.к. „С.“, бл. ., ет. . ап. . който съобразно твърденията им представлява семейното жилище.

От изготвената справка от РУ на МВР-И. се установява, че в управлението не са постъпвали други сигнали за осъществено домашно насилие от страна на ответника.

От показанията на свидетелката В.Й., която е дъщеря на страните, се установява, че в продължение на много години баща й след употреба на алкохол е упражнявал системен психически и физически тормоз над майка й. По повод конкретния акт на домашно насилие, осъществен на . г. показанията свидетелката  са производни, доколкото тя не е била очевидец на случилото се, но съдът не намира основание за тяхното изключване от доказателствената съвкупност, след като същите възпроизвеждат споделеното й от сестра й В. С., в чието присъствие се е развил инцидентът. Така от показанията на св. Й. се установява, че баща й, по време на прибирането им със съпругата и дъщеря си от с. Д., общ. С. е започнал да нагрубява молителката, която след прибирането си в дома си в гр. И. се е затворила в стая в апартамента, за да предотврати разрастването на скандала, но С. продължил да я псува и ругае. Заплашил, че ще я убие и ще я излежи, ако поиска развод. Св. Й.споделя, че я е страх за майка си.

Тези свидетелски показания са подкрепени и от писмените  обяснения, дадени от  В. С. и Д.Е. в хода на полицейската проверка, осъществена по повод жалбата на А.С., в които макар и да не се съдържат данни за конкретния акт на домашно насилие, отразяват поведението на ответника спрямо съпругата му. Сведенията на свидетелките  представляват частни документи със свидетелстващо съдържание, чиято доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото  по чл. 180 ГПК, вр. с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК.

С оглед на обсъдените по-горе доказателства, и най-вече от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която не е оспорена от ответника и която кореспондира с изложените от А.С. в молбата й за защита обстоятелства относно упражнено спрямо нея домашно насилие, съдът намира за установено по безспорен начин по делото извършен ото от ответника В. С. спрямо молителката домашно насилие. Съдът приема за доказано твърдението на молителката, че на … г. ответникът й причинил психическо насилие, като я е обиждал и ругаел и я е заплашил, че ще я убие, ако поиска развод.

Съдът не обсъжда представените уведомление за прехвърляне на вземания и наказателно постановление, доколкото същите са извън предмета на доказване в настоящото производство.

    При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

    Молбата на А.С. за издаване на заповед за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН пред И.ския районен съд от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

    Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от съда, когато по делото се установи акт на физическо, психическо или сексуално насилие, съответно опит за такова насилие, както и принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от лице, посочено в чл. 3 от ЗЗДН спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. В случая страните по делото са съпрузи и следователно са сред лицата, които  могат да търсят, съответно срещу които могат да се предприемат мерки за защита срещу домашно насилие.

  Съдът приема, че с оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Когато има подобна декларация доказателствената тежест се прехвърля на ответника, който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията или разколебаване относно нейната доказателствена сила.

В случая макар и в подадената от А.С. декларация да липсва индивидуализация на времето, мястото и начина на извършеното спрямо нея домашно насилие, по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които доказват твърденията й – от показанията на св. Й. и писмените сведения на В. С. и Д.Е.  несъмнено бе установено, че В. С. е извършил акт на домашно насилие спрямо съпругата си. Неговите действия съобразно разпоредбата на чл. 2 ЗЗСДН, представляват акт на психическо насилие спрямо молителката, изразяващо се отправяне на закани и обиди.

Наведените твърдения за упражнен системен психически и физически тормоз са извън предмета на доказване по делото, доколкото защита срещу домашно насилие може да се иска само при осъществен конкретен акт на такова насилие.

Поради горното съдът намира, че молбата на А.С. за защита срещу домашно насилие е основателна и следва да бъде уважена. Извършеното от страна на съпруга й, освен че е законово запретено е и морално укоримо, предвид близките  отношения между страните, още повече, че актът на домашно насилие е извършен в присъствието на пълнолетната им дъщеря.

Относно мерките за защита, които да наложи, съдът взе предвид събраните по делото данни за личността на извършителя, обстоятелствата около проявата на домашното насилие и действията, с които то е обективирано, поради което настоящият състав прецени, че за постигане на максимален предупредително-възпиращ и превантивен ефект спрямо ответника, следва да му наложи мерките, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3  ЗЗДН, като С. да бъде задължен занапред да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище и да му бъде забранено да приближава молителката, жилището й и местоработата й. В настоящото производство е ирелевантно обстоятелството дали ответникът притежава друго жилище или има къде да пребивава през периода на своето отстраняване, доколкото целта на същото е предотвратяване на последващи актове на домашно насилие, т.е. отстраняването е резултат единствено и само от противоправното поведение на ответника.

Съдът намира, че налагането на тези мерки би било достатъчно за постигане целта на закона, а именно предотвратяване за в бъдеще на подобно поведение от страна на ответника под угрозата от носене на наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 НК, предвиждаща наказателна отговорност за лице, което не изпълни заповед за защита от домашното насилие.

Относно срока, през който на С. следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище и да му бъде забранено да приближава пострадалата, местоработата, жилището й и местата за социални контакти, съдът приема, че следва да бъде определен за 6 месеца, пред който срок ответникът следва да преосмисли своето поведение спрямо съпругата си. Според съда този срок е достатъчен предвид обстоятелството, че до настоящия момент не са били предприемани други мерки за закрила спрямо молителката, поради което и искането за 18 месечно отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище забраната по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН и се явява прекомерно.

С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗЗСДН, съдът прецени, че съответна на извършеното деяние от ответника санкция е глоба в минималния, предвиден от закона размер от 200 лв., с цел да бъде принуден за в бъдеще да се въздържа от подобно противоправно поведение.

            Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗСДН и с оглед изхода на делото, съдът осъди ответника да заплати и държавна такса за производството в размер на 50.00 лева.

            На ответника следва да бъдат възложени и сторените от страна на молителката разноски, свързани с изплатено адвокатско възнаграждение и деловодни разноски

 

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА на В.Д. С. ЕГН **********, адрес ***, следните мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на А.В.С. ЕГН **********, а именно:

ЗАДЪЛЖАВА В.Д. С. ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо съпругата си А.В.С. ЕГН **********.

ОТСТРАНЯВА В.Д. С. ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, представляващо апартамент, находящ се в гр. И., ж.к. „С.“, бл. .., ет. ., ап. . за срок от 6 /шест/ месеца

 ЗАБРАНЯВА на В.Д. С. ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА А.В.С., както и обитаваното от нея жилище, месторабота и местата за социални контакти и отдих на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от 6/шест/ месеца.

 

НАЛАГА на В.Д. С. ЕГН ********** на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

ОСЪЖДА В.Д. С. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на ИРС държавна такса за производството, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

ОСЪЖДА В.Д. С. ЕГН ********** да заплати на А.В.С. ЕГН ********** сумата от 402,01 /четиристотин и два лева и една стотинки/ разноски в производството.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на Началника на РУ-МВР – И., на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.

 

Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта за защита, на основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.

 

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                             /Р. Йорданова /