Решение по дело №23/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли, 12.10.2020 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на четиринадесети септември с през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

 

Подадена е въззивна жалба от Т.М.О. с  ЕГН ********** ***, чрез адв.А.Г. *** против Наказателно постановление № 19-0271-001934,  издадено от ВПД началника на РУ Харманли, с което за нарушение на чл.104б т.1 от ЗДвП му е наложена на основание чл.175,ал.1,пр.2 от ЗДвП санкция в размер на 3000 лв.  и „Лишаване от право да управлява МПС” за 12 месеца. В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е необосновано, неправилно, издадено при съществени нарушения на  процесуалните правила. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.А.Г. *** поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

 

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

 

На 30.11.2019 г. в 15:20 часа в в гр. Харманли по бул. ***до отбивката за гарата в посока гр. Любимец  като Водач на лек автомобил - БМВ 530 ХД с per № ***  собственост на М.О. с ЕГН********** става участник в нерегламентирано състезание с лек автомобил.БМВ 320 Д С РЕГ№**** При проверката водачът е представил АУАН сер.  CEP.GA/17901 с изтекъл срок, като е извършил нарушение по чл. 104Б т.1 от ЗДвП  „ Водачът на МПС участва в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за обществено ползване”.

С оглед на така установеното е съставен АУАН № 1934 от 30.11.2019г. от свид. М.Д.Д. – мл.автоконтрьолор при РУ-Харманли за нарушение по чл.104б от ЗДвП, а именно за това, че на горепосочените дата и място жалбоподателят Т.М.О. участвал в нерегламентирано състезание с МПС, както и за нарушение по чл.157,ал.8  от ЗДвП – за това, че водачът е представил АУАН сер.  сер.GA/17901 с изтекъл срок.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан  от него с възражение, че не е участвал в нелегални гонки и е управлявал лекия автомобил с 80км/ч-90 км/ч. .        

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от ВПД Началник на РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково Наказателно постановление №19-0271-001934 от 10.12.2020 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана фактическата обстановка и самото извършено нарушение  участие в нерегламентирано състезание с МПС и водачът е представил АУАН сер.  сер.GA/17901 с изтекъл срок.С така извършеното АНО е приел за нарушен чл.104б, т.1 от ЗДвП.  Предвид това и на основание чл.175а ал.1, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба  в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Видно от приетите като доказателство по делото Заповед  с рег. Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министър Валентин Радев, началника на  РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково има право да издава НП за нарушения по ЗДвП, както и Заповед №8121з – 825/19.07.2019 г. на министър М.Маринов.

Като свидетели по делото са допуснати и разпитани свидетелите                                                                                                                                           М.Д.Д., актосъставителя и свид. А.Д.А. и свид.М.Д.М., двамата полицейски служители и свид.Д.М.Н..

Свид. М.Д.Д., актосъставителя и свид. А.Д.А. и свид.М.Д.М. потвърждават авторството и поддържат фактическата обстановка по отношение на нарушението по чл.104б, т.1  от ЗДвП изнесеното в АУАН. Съдът кредитира показанията на свид. Д. и свид. А. и свид.Манолом относно начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като служат за установявавне на обективната действителност.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

По приложението на процесуалния и материалния  закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената Заповед №8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, с която се допълва Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва от страните; в предвидената от закона писмена форма. 

Настоящият състав намира, че при проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Смисълът на императивното изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е не да се възпроизведе текстовото съдържание на приетата като нарушена правна норма /както е направено в процесното НП/, а да се посочат онези релевантни факти и обстоятелства, от значение за установяване и определяне наличието на съставомерно поведение и за индивидуализацията на административното нарушение. 

В тази връзка е безспорно, както в теорията, така и в съдебната  практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото.  АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация.  Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953,  съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички релевантни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото или от останалите процесуални документи с подготвително значение ( обвинителен акт, АУАН).  Всеки порок досежно тези задължителни реквизити на правораздавателния акт, представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяната му, независимо от останалите особености в развитието на делото.

Следва да бъде отбелязано и че гарантирането на правото на защита на наказания субект изисква с НП деецът да бъде наказан за същите фактически и правни положения, които са му надлежно предявени с АУАН. Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност да се издаде НП и когато в АУАН са допуснати пороци, стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и систематично тълкуване  на чл. 53, ал. 2 ЗАНН във връзка с нормите на чл. чл. 43, ал.4, чл. 43, ал.6 ЗАНН и чл. 52, ал. 2 ЗАНН се установява обаче, че този ред за саниране на процесуални нарушения, допуснати при издаване на АУАН е неприложим, когато в същия не са описани пълно, точно  и ясно всички съставомерни факти, не са посочени нарушените правни норми или е определена погрешна правна квалификация.  Приложението на чл. 53, ал. 2 ЗАНН следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити или пороци при издаването му, които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение и неговата правна квалификация.

Приложимата в случая разпоредба е тази на чл.175а ал.1 хип.2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Законът неколкократно използва понятието „(нерегламентирано) състезание“ по пътищата, но липсва легална дефиниция в тази връзка. Липсва такава и в другите нормативни актове, действащи на територията на страната. Затова съдът прие, че в съответствие с чл.46 ал.1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл.175а ал.1 от ЗДП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В случая в АУАН и в НП липсва описание на обстоятелства, свързани с обективни и субективни признаци от състава на нарушението и посочване на релевантни факти за обосноваване на формулирания извод, че „водачът участва в нерегламентирано състезание по пътища, отворени за обществено ползване“. Понятието "състезание" смислово означава надпревара, съревнование, което само себе си предполага наличие на повече от един субект. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, са посочени каквито и да е било фактически констатации досежно начина, по който лекият автомобил на санкционирания водач и друго МПС са били управлявани, респ. използвани, за да се приеме, че е налице участие в състезание в посочения по-горе смисъл. Релевантните фактичес-ки  обстоятелства, дори и да могат да се установяват от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства /свидетелските показания на актосъставителя М.Д./, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението, като е недопустимо да се извличат по пътя на формалната или правната логика. Наличието на доказателства за извършването на нарушението не може да замести и да санира липсата на изискуемата се фактическа обосновка в обстоятелствената част на наказателното постановление. Дали са спазени изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, следва да се преценява  само въз основа на обективираните данни в наказателното постановление, а не с оглед съдържанието на административнонаказателната преписка. В този смисъл дори актосъставителя, да е описал в какво състезание е участвал нарушителя в докладна, не може да бъде санирана липсата на фактическо описание на нарушението в съдържанието на съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП. 

Наистина останалите събрани доказателствени средства съдържат допълнителни обстоятелства, които стоят във връзка с извода на АНО, че е имало състезание. Тези обстоятелства обаче са извън предмета на делото, тъй като не са посочени в АУАН и НП. Недопустимо е пред съда тепърва да се установяват фактите, представляващи част от състава на съответното административно нарушение. На практика  в НП не са посочени в пълнота обстоятелствата, при които е било извършено деянието, което е съществено процесуално нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Посочването на тези обстоятелства би позволило да се формира извода, че привлеченото към отговорност лице е участвало в състезание. 

Както нееднократно е посочвал в своята практика Хасковският административен съд, наличието на всички законово изискуеми реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН е въпрос на формална /процесуална/ законосъобразност на наказателното постановление, а представянето на доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението по повдигнатото административно обвинение – на неговата материална законосъобразност. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност, като всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. В случая в обстоятелствената част на АУАН и на НП не са посочени в пълнота фактически констатации досежно обстоятелства, свързани с обективни и субективни признаци от състава на нарушението и съставомерните елементи на деянието, което има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на Т.М.О. административно  обвинение. Неспазването на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 за индивидуализация на извършеното нарушение от фактическа страна, е нарушение, което следва да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление. Съответно това нарушение  представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление № 19-0271-001934,  издадено от ВПД началника на РУ Харманли, с което за нарушение на чл.104б т.1 от ЗДвП му е наложена на основание чл.175, ал.1, пр.2 от ЗДвП санкция в размер на 3000 лв.  и „Лишаване от право да управлява МПС” за 12 месеца.

 Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Хасково като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯ  Наказателно постановление 19-0271-001934  от 10.12.2019 година на ВПД Началник на РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково, с което на Т.М.О. с  ЕГН ********** *** за нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175а ал.1, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

                ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ХАСКОВО да заплати на Т.М.О. с  ЕГН ********** ***, сумата от 500 ( петстотин) лева, представляваща разноски по  НАХД № 23/ 2020г. на РС – Харманли за адвокатско възнаграждение.

                Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                                     Съдия: