Определение по дело №49/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 във вр. с чл.86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Е. Р., от гр. Р., в която се твърди, че в периода 03.02.2005г.- 09.10.05г. предоставил на ответника С. А. сумата от 74 938.02лв., с 24 броя разходни касови ордери и квитанции, подробно посочени в исковата молба. Основанието за плащане на сумата не било посочено в тези документи, с изключение на РКО№1/03.02.05г. за 10 000лв., от които 5000лв. "за основен капитал на "Б.-М."ООД и 5000лв. - други разходи", определен брой ордери и квитанции с посочено основание "за захранване на каса", и останалите -без посочено основание за плащане. Поводът за ищеца да даде посочуната сума на ответника било декларираното от него и съпругата му М. Асанова, желание за съвместна търговска дейност, което съвпаднало с желанието на ищеца и съпругата му Т. Р.. Двете съпруги на страните регистрирали дружество ""Б.-М." ООД- Р., с уставен капитал 5000лв., вписано с решение №120/08.02.05г. по ф.д.№69/05г. на ОС-С., при равни дялове на съдружниците. Ответникът А. бил вписан като управител. Ищецът не бил съдружник и управител в дружеството, нито бил включен в реализацията на проекта "Топени сирена и разфасовки на храни", който също не се осъществил. Ищецът предявил частично претенция за 25 100лв. от дадената сума срещу ответника, и с влязло в сила решение по гр.дело №14/2010г. на ОС-С., последният бил осъден да му я заплати, като платена без основание, а остатъкът от 49 838.02лв. не бил платен. Моли съда да осъди ответника да му заплати посочената сума, със законните лихви от предявяване на иска до окончателното им плащане. В с.з. чрез А. К., поддържа иска. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът, С. А., чрез А. М. и мл. А. Е., оспорва иска. Той бил погасен по давност, а освен това сумата не била платена без основание, а за реализиране на проект "Производство и разфасовка на храни". Поддържа подробни възражения в тази насока относно сключването на подготвителен договор за учредявяне на дружеството от М. А. и Т. Р-, влагането на исковата сума като подобрение в чужд имот с цел изграждане на производствена сграда на дружеството, и получаването на сумата от ответника в качеството му на управител на "Б.-М." ООД. Претендира направените по делото разноски.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Страните не спорят относно даването от ищеца и получаването от ответника на сумата от 74 938.02лв. в периода 03.02.05г.- 09.10.05г. В тази насока са приетите и неоспорени първични счетоводни документи - разходни касови ордери и квитанции, неразделна част от гр.дело №14/2010г. на ОС-С., прието като доказателство по настоящото дело. Спорно е наличието или липсата на основание за това.

За да се отговори на този въпрос, е наложително да се изследват каузалните отношения между съпругите на страните, като съдружници в "Б.М." ООД, а такива отношения безспорно има. Затова и от пръв поглед, prima facie, е трудно да се приеме, че ответникът е получил сумата без основание и се е обогатил с нея в лично качество, с оглед и на безспорното обстоятелство, че в периода на получаване на сумите е бил управител на това дружество, че в част от ордерите са посочени основания за плащане, като внасяне на уставен капитал на посоченото дружество и захранване на каса. За да приеме обратното, въззивният съд по гр.дело №14/2010г. на ОС-С., е приел в решаващите мотиви на решение №116/11.03.2011г. по в.гр.дело №1056/2010г. на АС-Пловдив, че причина за това е процесуалното поведение на ответника. Той не твърдял в отговора на първоначалната искова молба, че сумите били вложени за подобрения на сградата и за осъществяване на проекта. Не било посочено основание за получаването им, затова можело да се приеме, че става дума за безлихвен заем. По тази причина, поради недоказване на основанието за получаване на сумите, което е било в тежест на ответника, съдът е приел, че са получени без основание. Тези мотиви не се ползват със сила на пресъдено нещо по настоящото дело, същото се отнася и за присъдената като частичен иск сума, относно разликата до пълния размер. Това е така, защото от една страна мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, от друга, защото при уважен частичен иск се формира сила на пресъдено нещо само за заявената част, а не и за разликата до пълния размер.

В случая, без да е необходимо да се повтарят всички установявания по предходните влезли в сила решения, е видно, че между С. А. и Т. Р. е бил сключен подготвителен договор за учредяване на дружество, по смисъла на чл.66 ТЗ, от 23.01. 05г. С този договор двете съдружнички поели взаимни задължения за действията, които следвало да извършат, за да се подготви учредяването на дружеството. Задълженията на М. А. били за извършване на непарична вноска, чл.12, т.1-3 от договора, за внасяне на недвижими имоти, движими вещи, технологично оборудване и интелектуална собственост, а на Т. Р., за извършване на парична вноска от 71 710лв., по чл.13,т.1 и неуточнена парична сума за завършване на проекта "Топени сирена и разфасовка на храни", чл.13,т.2 от договора. Или поетите задължения са не за размяна на престации между съдружниците, а за вноски в имуществото на дружеството. Дружеството било регистрирано с решение от 08.02.05г. Вместо непарична вноска в полза на дружеството М. А. и С. А. извършили симулативни продажби на три недвижими имота в полза на Т. Р., като договорите за продажба на два от тях, по нот. актове №43/05г. и №44/05г. на 356-ти нотариус, били обявени за нищожни. Искът за делба на третия имот, в който се намирала производствената сграда за разфасовка на храни, бил отхвърлен с влязло в сила решение. Отхвърлен бил и частичният иск на Е. Р. да се присъдят извършени в сградата, находяща се в третия имот, подобрения от 25 100лв., частичен от 74 938лв.

Според въззивното решение по частичния иск за неоснователно обогатяване, нямало данни средствата, получени от А. да са заприходени и осчетоводени като такива на дружеството "Б.М. ООД, не било доказано какви точно строителни дейности и на каква стойност били извършени при реконструкцията на сградата, и дали последното дружество платило за тях. Дружеството нямало пари по сметките си и не извършвало дейност. Съдът счита, че останалите представени писмени доказателства са неотносими към спора. Затова както представянето, така и оспорването им, нямат отношение нито към доказването от ищеца, че е налице липса на основание за получените суми от ответника, нито за насрещното доказване, че е налице такова. Това са доказателства за сключени договори между "Б." ООД и "Б.-М." ООД, за справки -декларации по ЗДДС по тези договори и включване на суми в дневници за продажби, повдигнати обвинения за невнесени данъци по тези сделки и т.н., които нямат отношение по настоящия спор между физическите лица. Или в обобщение, точно смесването на качествата на физически лица- съпрузи и съдружници в юридически лица -търговци, и извършените разпоредителни сделки с имоти и плащания, без да са оформени по надлежния ред, са довели до това състояние на отношенията между страните.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Доводът, че искът е погасен по давност, е основателен. Предявяването на частичния иск не спира, нито прекъсва давността за иска относно непредявената част. Затова искът следва да се отхвърли, като неоснователен, поради погасяването му по давност. Основателен е доводът на ответника, че последното плащане е от 09.10.05г. и давността за предявяването на иска е изтекла на 09.10.2010г., а настоящият иск е предявен на 15.12.2011г., като давността за предявяване на исковете за неоснователно обогатяване тече от извършване на плащането.

Искът е и недоказан. Ищецът не доказа липсата на основание за получаването на сумата от 74 938.02лв. от ответника, нито получаването й в лично качество. Обратно, посочването на основание "внасяне на уставен капитал и захранване на каса" в част от посочените първични счетоводни документи сочи, че те не са получени от С. А. в лично качество. За това свидетелства и фактът, че той е бил управител на дружеството "Б.-М." ООД, чийто печат е върху част от счетоводните документи и за уставен капитал на което е част от внесената сума. Влагането на цялата или част от сумата в реконструкция на сграда, която макар да не е собственост на дружеството, не е негова лична, показва, че той не се е обогатил с нея като физическо лице. Затова и искът, на основание чл.59 ЗЗД по отношение на него, е недоказан.

Ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото от 4300лв., А. хонорар.

Затова съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Е. К. Р., ЕГН *, от гр. Р., съдебен адрес гр. С., Б. „.№26а, А. Д. К., да се осъди С. А. А., ЕГН *,от гр. Р., ул. „. М.№27, на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 49 838.02лв., частичен иск от 74 938.02лв., ведно със законната лихва върху частичния иск от 15.12.2011г. до окончателното им плащане, въз основа на РКО№1/03.02.05г. за 10 000лв., квитанция към приходен касов ордер №2/27.02.05г. за 5000лв, квитанция към приходен касов ордер №6/14.03.05г. за 3438.02лв., квитанция към приходен касов ордер №7/20.03.05г. за 5000лв, квитанция към приходен касов ордер №8/28.03.05г. за 5000лв., квитанция към приходен касов ордер №10/13.04.05г. за 1000лв., квитанция към приходен касов ордер №11/18.04.05г. за 4000лв., квитанция към приходен касов ордер №13/27.04.05г. за 3000лв., квитанция към приходен касов ордер №16/12.05.05г. за 1000лв., квитанция къв приходен касов ордел №17/19.05.05г. за 3000лв., квитанция към приходен касов ордер №18/30.05.05г. за сумата от 4000лв., квитанция към приходен касов ордер №19/07.06.05г. за 3000лв., квитанция за приходен касов ордер №20/22.06.05г. за 2000лв., квитанция към приходен касов ордер №21/25.06.05г. за 4000лв., квитанция към приходен касов ордер №22 без дата за 2000лв., квитанция към приходен касов ордер №23/12.07.05г. за 2000лв., квитанция към приходен касов ордер №24 без дата за 3000лв., квитанция към приходен касов ордер №25/26.07.05г. за 2500лв., квитанция към приходен касов ордер №26/31.07.05г. за 2500лв., квитанция към приходен касов ордер №27/02.08.05г. за 2000лв., квитанция към приходен касов ордер №28 без дата за 1000лв., квитанция за приходен касов ордер №29/22.08.05г. за 3000лв., квитанция към приходен касов ордер №32/02.10.05г. за 1000лв., квитанция към приходен касов ордер №33/09.10.05г. за 2500лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Е. К. Р. да заплати на С. А. А. разноски по делото от 4300лв. адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд- Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: