№ 103
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Мария Ив. Ганева
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело №
20211450100700 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
От „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
1766 София, ж,к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 и съдебен адрес: гр. София, п.к.
1606, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, чрез пълномощник адв. Н.Ш., е депозирана искова
молба с искане да се признае за установено, че ИВ. Д. Т., с адрес: гр. Мездра, п.к. 3100, ул.
„Странджа“ № 16, дължи на ищеца сумата от 441.96 лв. /четиристотин четиридесет и
един лева и 96 ст./ главница, от които: сумата от 178.54 лв. /сто седемдесет и осем лева и 54
ст./ представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и използвани
услуги по Договор за мобилни услуги от дата 08.08.2018 г. с предпочетен номер +
+359********* за периода от 05.06.2019г. до 04.09.2019 г.; сумата от 107.93 лв. /сто и седем
лева и 93 ст./ неустойка; сумата от 51.87 лв. /петдесет и един лева и 87 ст./ неплатени
абонаментни такси по Договор от 10.11.2018 г. за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за отчетен период от 05.06.2019 г. до 04.09.2019 г.; сумата от 42.48 лв.
/четиридесет и два лева и 48 ст./ неустойка; сумата от 61.14 лв. /шестдесет и един лева и 14
ст./ неизпълнение на договор за закупуване на мобилно устройство, ведно със законната
лихва върху общо дължимата сума, считано от подаване на заявлението в съда – 09.04.2021
г. до окончателното заплащане на дължимата сума, за които по ч.гр. д. №462/2021г по описа
на МРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №260228 от 09.04.2021г.
Претендират се разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответницата ИВ. Д. Т. с депозирания отговор е оспорила изцяло предявените искове.
В съдебно заседание е пояснила, че не оспорва дължимостта на сумите за проведени
1
телефонни разговори и дължими месечни такси.
Исковете са с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, вр. чл. чл. 79
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. №462/2021г. по
описа на МРС.
В исковата молба се твърди, че на 08.08.2018г. между ИВ. Д. Т. и „Теленор България“
ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от
24 месеца с абонаментен план „Тотал 30.99 с неограничени нац.мин и роуминг в зона ЕС“
със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. Т. не изпълнява задълженията си по
договора в общ размер 178,54 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в
размер на 107,93 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е
начислена във фактура № **********/05.11.2019г.
На 10.11.2018г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет+ 16.99“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 16,99 лв. Т. не изпълнява задълженията си по
договора в общ размер 51,87 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен
период 05.06.2019г. – 04.09.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от
договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 42,48 лв., която не
надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №
**********/05.11.2019г.
На същата дата - 10.11.2018г, и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
++359*********, мобилният оператор предоставя на ИВ. Д. Т. устройство марка HUAWE1
Telenor 4G MiFi на преференциална цена, посочена в т. 7 от договора. В същата точка е
посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената
отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги, Т. дължи сума в
размер на 61,14 лв., начислена във фактура № **********/05.11.2019г., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който
длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните Фактури:
1.Фактура № **********/05.07.2019г. за отчетен период 05.06.2019г. - 04.07.2019г..
срок за плащане - 20.07.2019г., издадена за сумата от 158.98 лв.. представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, както следва:
-141,99 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********
-16,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********.
От фактурата ищецът претендира сума в размер на 145,05 лв., поради извършено
2
плащане в размер на 13,93 лв., което частично погасява задължението за абонаментна такса
и използвани услуги за предпочетен номер ++359********* до размера на 128,06 лв.
2.Фактура № **********/05,08.2019г. за отчетен период 05.07.2019г, - 04.08,2019г..
срок за плащане - 20.08.2019г.. издадена за сумата от 43.58 лв„ представляваща неплатени
абонаментни такси, както следва:
- 25,69 лв, абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
-17,89 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********.
3. фактура № **********/05.09.2019г. за отчетен период 05.08.2019г. — 04.09.2019г..
срок за плащане — 20.09.2019г„ издадена за сумата от 41.78 лв.. представляваща неплатени
абонаментни такси, както следва:
-24,79 лв, абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
-16,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********.
4.фактура № **********/05.11.2019г. за отчетен период 05.10.2019г. - 04.11.2019г..
срок за плащане - 20.11.2019г.. издадена за сумата от 211.55 лв.. представляваща неплатени
неустойки и дължима сума за предоставено мобилно устройство, както следва:
-107,93 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
- 42,48 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
- 61,14 лв. дължима сума за предоставено мобилно устройство за предпочетен номер
++359*********.
На 07.04.2021 г. „Теленор България“ ЕАД подава Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Мездра срещу ИВ. Д. Т., в което се
претендират: главница в размер на 441,96 лв. (четиристотин четиридесет и един лева и
деветдесет и шест стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Образувано е ч.гр.д. № 462/2021г. по описа на Районен съд - Мездра. Издадена е
заповед за изпълнение, връчена на длъжника, който е подал възражение в
законоустановения срок. Предвид гореизложеното, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от 1 ПК
за „Теленор България“ ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу него.
С депозирания отговор ответницата оспорва изцяло предявените комулативно
обективно съединени установителни искове по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 1 ГПК, като
неоснователни и недоказани.
Оспорва дължимостта на главница в размер на 441.96 лв., представляваща неплатени
месечни абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неплатени месечни абонаментни такси, дължима сума
за предоставено мобилно устройство и неустойка по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, съгласно приложените по делото фактури.
Твърди, че е лоялен клиент на мобилния оператор Теленор България ЕАД и ползва
3
мобилни услуги с номер ++359********* и номер+359*********, като винаги в срок си е
заплащала всички дължими сметки. Счита, че получената сметка от 158.98 лв. е нереална,
поради което посетила офиса на мобилния оператор в гр. Мездра и от там й обяснили, че
може би е била в чужбина или че е била в близост до пограничен район извън ЕС, което
счита за абсурдно. После й казали, че е използвала роуминг от България за Сърбия.
Депозирала жалба и в отговор на същата от Теленор България ЕАД й отговорили, че на
09.06.2019 г. са инициирани интернет сесии в роуминг в мрежата на мобилен оператор в
Сърбия. Категорично заявява, че на тази дата си е била в къщи в гр. Мездра, която не е
погранична зона.
При опит да си върне устройството за безжичен интернет на мобилния оператор, тъй
като се е отказала от услугите им, служителите в офиса в гр. Мездра не пожелали да си го
вземат обратно. Искала да си заплати дължимите суми без тази, която е за 158.98 лв. и която
счита, че не е изразходила и използвала, но служителите от същия офис отказали.
С искова молба са представени 4бр. фактури, в три от които / №
**********/05.07.2019г, № **********/05,08.2019г и № **********/05.09.2019г/ са
таксувани абонаментни такси и услуги, ползвани в периода от 05.06.2019г до 04.09.2019г и
една фактура № ********** от 05.11.2019г за таксувани неустойки в общ размер от 211.55
лв.
В молбата е записано, че се представят още: Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********;Общи условия на „Теленор България“ ЕАД , но същите са представени в
приложеното гр. д. №462/2021г по описа на МРС .
С депозирания отговор са представени жалба на ответницата до Комисията за защита
на потребителите с дата 24.07.2019г и отговор на оператора от 09.07.2019г до ответницата
във връзка с подадена от нея жалба. С този отговор мобилния оператор е уведомил
ответницата, че в пограничните райони е възможно включването в мрежата на друг
оператор от съседна държава при зададен автоматичен избор на мрежа в менюто на
мобилния оператор. В писмото е посочено още, че от номер ++359********* са инициирани
интернет сесии в роуминг в мрежата на мобилен оператор в Сърбия.
В съдебно заседание ответницата е представила фактура от 05.07.2019г, към която са
приложени и справки за общо потребление и детайлно потребление за мобилен номер
++359********* и мобилен номер ++359*********. В последното е отразено, че на 09.06.2019г
в 19.11.12ч е регистриран изходящ роуминг с обем 6500МВ на стойност 79.35лв. и на
същата дата в 19.21.06ч е регистриран изходящ роуминг с обем 1500МВ на стойност
18,31лв.
По искане на процесуалния представител на ответницата на основание чл. 190 ал.1
ГПК съдът е задължил ищцовото дружество да представи по делото в едноседмичен срок
от уведомяването справка от коя мобилна клетка са изразходвани мобилните данни на
09.06.2019г. От мобилния оператор в отговор на това задължение са посочили , че за номер
++359********* са налични записи за свързване към мрежата на оператор в Сърбия,
4
Теленор Сърбия, за периода от 09.06.2019г 19.11.11 и на 09.06.2019г 19.21.55.
Информацията налична в системите на Теленор България се базира на номер на
локация/базова станция/, който съответства на местоположение. В случай на роуминг,
Теленор Бълария разполага с информация за държава и оператор.
Ответницате е оспорила представената от ищеца информация.
Във връзка с направените от ответницата оспоравния ищецът е поискал да бъде
допусната съдебно техническа експертиза със следните задачи: Предоставяни ли са
далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа
от „Теленор България” ЕАД за предпочетен номер ++359********* в периода от 05.06.2019г
до 04.07.2019г? и Налице ли е потребление на далекосъобщителни услуги от предпочетен
номер ++359*********, като ако има потребление детайлно да бъде дадена информация за
вида на ползваните услуги и тяхната стойност?.
Предвид обстоятелството, че ответницата не оспорва факта, че е използвала услуги
на оператора в посочения период и предвид представената от нея фактура от 05.07.2019г,
към която са приложени и справки за общо потребление и детайлно потребление за мобилен
номер ++359********* и мобилен номер ++359*********, в която подробно са посочени
ползваните услуги, съдът е оставил без уважение искането за допускане на поисканата
съдебно-техническа експертиза.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 във
връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 и чл. 92 от ЗЗД, за установяване със сила на
присъдено нещо, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане срещу ответника в
претендираните в петитума на исковата молба размери, за които по ч.гр. д. №462/2021г по
описа на МРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №260228 от 09.04.2021г..
Предявеният иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда след
като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят
да предяви установителен иск за сумите, които са му присъдени със заповедта за
изпълнение. Исковата молба е предявена в срока по чл. 415 ал.4 ГПК.
По делото не е спорно, а и от представените договори за мобилни услуги от дата
08.08.2018 г. с предпочетен номер + +359********* и от дата 10.11.2018г. за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359*********, се установяват възникнали облигационни
правоотношения между страните. Не е спорно и обстоятелството, че потребителят е
запознат и е получил екземпляр от ОУ за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги на оператора. Не се спори между страните също, че ищецът е предоставял
на ответника мобилни услуги в процесния период от 05.06.2019г до 04.09.2019г. За
ползваните в този период услуги и за абонаментните такси за двата мобилни номера
5
++359********* и ++359********* са издадени три данъчни фактури №
**********/05.07.2019г, № **********/05.08.2019г и № **********/05.09.2019г, в които
същите са таксувани. Така, в случая, от изложените в исковата молба факти е видно, че се
касае за парични вземания, произтичащи от търговски ненаименован смесен договор с
елементи на услуга, доставка и продажба.
В случая в съдебно заседание ответницата заявява, че не оспорва задълженията за
проведени телефонни разговори и такси в процесния период от 05.06.2019г до 04.09.2019г.
Оспорва дължимостта на начислената й във фактура № **********/05.07.2019г сума за
изразходвани мобилни данни в интернет сесии в роуминг в размер на 97,66лева без ДДС
съответно 117,19 лева с ДДС по Договор за мобилни услуги от дата 08.08.2018 г. с
предпочетен номер + +359*********.
Предвид изразеното становище в проведеното съдебно заседание съдът приема, че
няма спор между страните и ответницата дължи на ищеца претендираната сума от 51.87 лв.
/петдесет и един лева и 87 ст./, представляваща неплатени абонаментни такси по Договор от
10.11.2018 г. за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за отчетен период от
05.06.2019 г. до 04.09.2019 г., както и сумата от 61,35лева, представляваща абонаментни
такси по Договор за мобилни услуги от дата 08.08.2018 г. с предпочетен номер +
+359********* за периода от 05.06.2019г. до 04.09.2019 г.
Спорен остава въпросът за дължимостта на начислените във фактура №
**********/05.07.2019г. изразходвани мобилни данни в интернет сесии в роуминг в размер
на 97,66лева без ДДС съответно 117,19 лева с ДДС . Точката на противопоставяне между
страните е дали е ползвана услугата от 09.06.2019г, за която е начислена, горепосочената
сума. Ключовите правоизключващи аргументи на ответницата са, че не е ползвала на
09.06.2019г таксуваната й интернет услуга в роуминг, тъй като на тази дата не е напускала
Р.България и е била на територията на гр. Мездра, която не е погранична зона.
При наличието на предприето от др.страна оспорване ищецът следваше да установи
по пътя на пълното и главно доказване горепосочените обстоятелства, което обаче не е
сторено в настоящото производство По делото не се съдържат други доказателства
посочената във фактурата роуминг услуга къде е осъществена – на територията на
Република България или на Република Сърбия. Ищецът по искане на процесуалния
представител на ответницата на основание чл. 190 ал.1 ГПК е задължен от съда да
представи по делото справка в тази насока, но същия е посочил само, че в случай на
роуминг, Теленор България разполага с информация за държава и оператор. Наистина
ищецът е поддържал искането си за назначаване на съдебно-техническа експертиза, но
назначаването й е безпредметно, тъй като информацията, сформирала лога на разпечатките е
същата, която ще ползва вещото лице за да изготви заключението си. Ако ищецът е имал
други данни е следвало да представи същите по делото в изпълнение на задължението си по
чл. 190 ал.1 ГПК. Не съществува друг източник, паралелен на горепосочените и намиращ се
в трето лице, от който да може вещото лице да се извлече тази информация.
. С оглед на гореизложеното съдът намира, че ищецът, който в настоящото
производство трябва да докаже факта, от който произтича вземането му не е доказал по
безспорен начин наличието на вземане за сумата от 117,19 лева с ДДС, представляваща
задължение за изразходвани от ответницата мобилни данни в интернет сесии в роуминг,
поради което иска в тази част следва да бъде отхвърлен .
По отношение на установителните искове, касаещи задължението за заплащане на
договорна неустойка:
Тези претенции, макар и главни, са обусловени от другите главни претенции,
относно факта, имащ правопораждащ характер спрямо тяхната основателност. Настоящият
6
съдебен състав счита, че са събрани категорични доказателства, които го убеждават в
настъпването на този юридически факт, който активира механизма на ангажиране на
гражданската договорна отговорност на ответницата за заплащане на договорената
неустойка.
Неустойката, като предварително установена от страните отговорност на длъжника,
която той понася при неизпълнение или неточно изпълнение на договорното му задължение,
има превантивна, обезщетителна и наказателна функция – да обезпечи изпълнението и
едновременно с това да обезщети вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се
доказват. Несъмнено, видно от изразената в двата процесни договора воля на страните, те са
уговорили такава отговорност за потребителя и хипотезите, при които тя се поражда, а
именно: В случай на прекратяване на договорите преди изтичане на срока за която и да е
СИМ карта или номер, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всеки номер до края на този срок, като максималния размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Ответницата не оспорва факта, че не е заплатила задълженията по фактура №
**********/05.07.2019г за отчетен период 05.06.2019г. - 04.07.2019г.; по фактура №
**********/05.08.2019г. за отчетен период 05.07.2019г. - 04.08.2019г. и по фактура №
**********/05.09.2019г. за отчетен период 05.08.2019г. — 04.09.2019г., но оспорва и
дължимостта на начислените във фактура № **********/05.11.2019г. неустойки, тъй като е
правила опити да заплати само ползваните от нея услуги, както и да върне интернет
устройството, но й е било отказано от служителите в офиса на ищеца в гр. Мездра. Това
твърдение не е подкрепено с доказателства. Дори да се приеме, че в офисите на
операторите/предвид съществуващата такава практика/, ответницата не е могла да заплати
задълженията си частично по фактура № **********/05.07.2019г за отчетен период
05.06.2019г. - 04.07.2019г.; и цялостно по фактури № **********/05.08.2019г. за отчетен
период 05.07.2019г. - 04.08.2019г. и № **********/05.09.2019г. за отчетен период
05.08.2019г.-04.09.2019г., то задълженията по последните две фактури при желание е
можело да бъдат платени по банков път. Единство проблем за плащане чрез банките би било
частичното плащане по фактура № **********/05.07.2019г. Следва да се отбележи също, че
в договора от 10.11.2018г няма предвидена възможност за връщане на устройството, а е
договорено, „че в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно договора или предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава от разликата между стандартната цена на устройството/в
брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от него при предоставянето му/в брой или обща лизингова цена по
договор за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.“ В договора изрично са
посочени стандартната цена на устройството/в брой, без абонамент/, и заплатената от него
при предоставянето му/в брой или обща лизингова цена по договор за лизинг/ и направената
отстъпка.
Тъй като прекратяването е настъпило поради виновното поведение на потребителя, с
фактурата № **********/05.11.2019г. операторът е начислил и задължението за договорна
неустойка в общ размер на 211,55 лв , включваща
-107,93 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
- 42,48 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
- 61,14 лв. дължима сума за предоставено мобилно устройство за предпочетен номер
++359*********.
7
Задълженията за неустойка са калкулирани по определения в договора начин.
С оглед това установителните искове за дължимост на начислените неустойки се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските.
С исковата молба е поискано съдът да се произнесе относно разноските, направени в
предходно развилото се заповедно производство, както и в настоящото исково
производство. В съответствие с т. 12 от диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, в настоящото производство, съдът следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство.направените от ищцовото
дружество разноски възлизат на сумата от 970.00лева, от които 385,00лв разноски в
заповедното производство (25,00 лв. /двадесет и пет лв./ - държавна такса и 360 лв. /триста и
шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение) и разноски в настоящото производство в
размер на 585,00лева (225,00лева - довнесена държавна такса за разглеждане на иска и 360
лева адвокатско възнаграждение. ) В случая съдът е уважил исковите претенции на 73,48%,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски
пропорционално на уважената част или в размер от 712,76лева. За отхвърлената част от
исковите претенции на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата се следват разноски. В
случая , направените от ответницата разноски възлизат на сумата от 300,00лева от които
следва да й бъдат присъдени 26,52 % или 79,56лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, обективно, кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че ИВ. Д. Т., ЕГН **********,
с адрес: гр. Мездра, п.к. 3100, ул. „Странджа“ № 16, дължи на „Теленор България“ ЕАД
сумата от 324,77 лв. /триста двадесет и четири лева и 77 ст./ главница, от които: сумата от
61,35лева. /шестдесет и един лева и 35 ст./ представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от дата 08.08.2018 г.
с предпочетен номер + +359********* за периода от 05.06.2019г. до 04.09.2019 г.; сумата от
107.93 лв. /сто и седем лева и 93 ст./ неустойка; сумата от 51.87 лв. /петдесет и един лева и
87 ст./ неплатени абонаментни такси по Договор от 10.11.2018 г. за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за отчетен период от 05.06.2019 г. до 04.09.2019 г.;
сумата от 42.48 лв. /четиридесет и два лева и 48 ст./ неустойка; сумата от 61.14 лв.
/шестдесет и един лева и 14 ст./ неизпълнение на договор за закупуване на мобилно
устройство, ведно със законната лихва върху общо дължимата сума, считано от подаване на
заявлението в съда – 09.04.2021 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, за които
по ч.гр. д. №462/2021г по описа на МРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
8
№260228 от 09.04.2021г.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 324,77 лв. /триста двадесет и четири лева и 77 ст./
главница, съответно за сумата над 61,35лева. /шестдесет и един лева и 35 ст./
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги
по Договор за мобилни услуги от дата 08.08.2018 г. с предпочетен номер + +359********* за
периода от 05.06.2019г. до 04.09.2019 г.; до пълния претендиран размер на главницата от
441,96лева, съответно до сумата от 178,54лева представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от дата
08.08.2018 г. с предпочетен номер + +359********* за периода от 05.06.2019г. до 04.09.2019г.
, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Мездра, п.к. 3100, ул. „Странджа“
№ 16, да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, сумата от 712,76лева,
представляваща разноски, направени в заповедното производство, както и в настоящото
производство съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, да заплати на ИВ. Д. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Мездра, п.к. 3100, ул. „Странджа“ № 16, сумата от 79,56лева,
представляваща разноски, направени в настоящото производство съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението
до страните.
След влизане на решението в законна сила заверен препис от същото да се приложи
към ч.гр.д. № 462/20121 г. по описа на МзРС.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
9