РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Ихтиман, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20241840101012 по описа за 2024 година
Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Х.
Р. Д., ЕГН *, със съдебен адрес: гр. * ул. „*“ № 6, чрез адвокат В. К., против О.И., ЕИК *, с
адрес: гр. И., ул. „*“ № 123, представлявана от Кмета на О.И..
С отговора на исковата молба О.И. е поискала наследниците на С.А. Д. – лицето, за
което ищецът твърди, че е предизвикало трудовата злополука, а именно: К. Й. Д., В.М. Д. и
Н. Г. М. да бъдат конституирани като трети лица – помагачи на нейна страна. В направеното
искане е отразено, че ответникът има интерес от привличането им, тъй като би имал право
на регресен иск срещу тях, ако бъде осъден да заплати суми на пострадалото лице. Това
твърдение на ответната страна е конкретизирано и на стр. 3 от отговора, където изрично е
посочено, че според пасивно легитимираната страна уврежданията са резултат от действие
на трето лице и че ако се приеме, че общината носи обективна отговорност, то за нея
възниква правен интерес от предявяване на регресен иск срещу наследниците на деликвента.
С оглед на горното, съдът е приел, че предвид всички твърдения и възражения на ответника
по настоящото дело и с оглед на направеното искане по реда на чл. 219 от ГПК, същият има
интерес от привличането на третите лица – наследниците на лицето, за което в исковата
молба се сочи, че е блъснало ищцата. С допълнителна молба-уточнение от 27.11.2024 г.
ответникът конкретизира, че като трети лица помагачи следва да се привлекат: К. Й. Д., ЕГН
********** и Н. Г. М., ЕГН **********, като към тази молба е приложено и удостоверение
за наследници на С.А. Д.. В молбата уточнение не се иска /не се поддържа искането/ В.М. Д.
също да се конституира като трето лице помагач. Предвид гореизложеното, посочените в
молбата уточнение две лица - К. Й. Д. и Н. Г. М. са конституирани по делото като трети лица
помагачи на страната на ответника.
В исковата молба е посочено, че ищцата, по силата на трудов договор от 30.11.2021 г.,
е работила при ответника като личен асистент на непълно работно време, като трудовият
договор е прекратен на 11.10.2023 г. поради смърт на лицето, на което е била асистент.
1
Навеждат се доводи, че на 04.08.2023 г., около 9:20 часа, по време на работа Х. Р. Д.
претърпяла трудово злополука при осъществяване на помощ за лични нужди на
потребителя, а именно – при опит да смени памперса на свекървата й, на която е личен
асистент, като последната я блъснала и ищцата паднала на пода, в резултат на което се
допълва, че настъпило пертроханерно счупване, закрито на дясна бедрена кост – S72.1.
Твърди, че същия ден постъпила в болница, като била изписана на 11.08.2023 г. и че й е
проведено оперативно лечение, а след изписването лечението продължило в амбулаторни
условия. Активно легитимираната страна заявява, че след операцията продължила да
изпитва болки, а придвижването й било затруднено, от изписването до 30.04.2024 г. била в
непрекъснат болничен, като през това врече й помагали нейните близки, а към момента
предвижването й е възможно с помощни средства. В исковата молба е отразено, че с
разпореждане на ТП на НОИ – София претърпяната злополука е приета за трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Допълнено е, че за претърпените болки и страдания се
претендира от ответната страна обезщетяване на неимуществени вреди в размер на * лева, а
така също и че се претендират от ответника * лева – настъпили имуществени вреди във
връзка с разноски за лекарства, медицинско изделие и административни такси. Върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди се настоява за присъждане на законна
лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане на сумата.
По делото е постъпил отговор, с които ответникът признава, че с ищцата са се
намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на Наредба № РД-07-7 от 2019 г.
за сключване на механизъм за лична помощ, във връзка с което ищцата е полагала грижи за
нейната свекърва /майка на съпруга й/. Останалите обстоятелства, посочени в исковата
молба, се оспорват. Ответникът заявява, че увреждането не е настъпило в резултат на
инцидент, който е трудова злополука. В тази връзка се сочи, че ищцата е нарушила нормата
на чл. 107к от КТ, а така също и че са налице лични отношения между активно
легитимираната страна и лицето, което тя е гледала, поради което увреждането, според
ответника, не е свързано с трудови функции. В отговора е застъпена тезата, че увреждането
не може да настъпи от описания от ищцата механизъм и че вредите са следствие от общото
или хронично увреждане на Х. Д., включително предхождащо заболяване и остеопоротични
промени. На следващо място се заявява, че ищцата е допринесла с поведението си за
инцидента, тъй като е допуснала груба небрежност, причинила увреждането и е допуснала
изпълнение на функциите й по начин, който не е бил съобразен с естеството на работата.
Също така се допълва, че потребителят на социални услуги е била възрастна жена с
увредено здраве и отслабени физически сили, която не е била в състояние да блъсне
пострадалата. В условията на евентуалност се прави възражение, че вредите са причинени
от трето лице – потребителят на социални услуги С. Д. и в такъв случай, според ответника,
обезщетението следва да се реализира по реда на чл. 52 от ЗЗД. Ответникът оспорва и
твърдението, че ищцата е претърпяла сочените от последната болки и страдания и че е била
в невъзможност да се придвижва сама. По отношение на цената на иска за неимуществени
вреди се изтъква, че претенцията е прекомерна, а така също и че ищцата е здравноосигурено
лице и е могла да получи рехабилитация, медицинска и функционална диагностика,
физикална терапия и други процедури. Оспорен е и размерът на претендираните
имуществени вреди, като е допълнено, че представените разходи не са във връзка с
претърпяното увреждане и не е установено да са предписани от лекар. С допълнителна
молба ответникът е уточнил какво съдържа представения от него препис от трудовото досие
на Х. Р. Д..
С определението за нарочване на делото в открито съдебно заседание и във връзка с
отговора на исковата молба и молба-уточнение от 27.11.2024 г. като трети лица помагачи на
ответника са конституирани К. Й. Д., ЕГН ********** и Н. Г. М., ЕГН **********.
Преди първото открито съдебно заседание от третото лице помагач К. Й. Д. е
постъпило становище /отговор/, посредством който заявява, че привличането му като трето
2
лице е неправилно, защото работодателят може да иска евентуално платеното само от
прекия причинител на вредите, но не и от наследниците му. Твърди се и че предявеният иск
по чл. 200 от КТ е неоснователен.
В проведеното първо открито съдебно заседание третото лице помагач Н. М., чрез
адвокат Д., е оспорило по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК, разпореждането за признаване на
злополуката за трудова, като се мотивира, че протокол № * от 04.10.2023 г. е нищожен,
понеже протоколът не е подписан от председателя на комисията. В тази връзка съдът е
приел, че се оспорва крайният административен акт, а именно – Разпореждане № 5104-22-
125 от 23.10.2023 г., с което е признато, че увреждането е настъпило по време и във връзка с
извършената работа и е довело до временна неработоспособност на пострадалата Х. Р. Д..
В последното открито съдебно заседание ищцата и нейният процесуален
представител – адвокат К., поддържат исковата претенция и настояват за уважаването й.
Ответникът, чрез адвокат П., оспорва иска и моли за неговото отхвърляне. Третото лице
помагач К. Д. не се явява и не изпраща представител. Третото лице помагач Н. М. се явява и
се представлява от адвокат Д., като настояват за отхвърляне на исковите претенции.
Депозираната искова молба е допустима и съдът намира, че са налице процесуалните
предпоставки за разглеждането й по същество.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ, а възражението на ответника,
относно проявена груба небрежност от активно легитимираната страна, е с правно
основание чл. 201, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им, а според нормата на чл. 200, ал. 3 от същия закон
работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. Правилото на чл. 201, ал. 2 от КТ посочва, че отговорността на
работодателя може да се намали, когато: пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност, а при работа от разстояние пострадалият не е спазил
предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд, като
втората част от разпоредбата /относно работата от разстояние/ е приета посредством
изменение в КТ с ДВ 27 от 2024 г.
В мотивите към Решение № 36 от 28.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5328/2023 г., IV г.
о., ГК е посочено, че „отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна /безвиновна/
гражданска отговорност и има за цел пълна обезвреда на претърпените вреди: имуществени
и неимуществени. Тя може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на
пострадалия. Отговорността обаче може да се намали при съпричиняване, когато работникът
е съпричинил злополуката при груба небрежност“. В мотивите към друго решение на ВКС,
а именно - Решение № 169 от 19.03.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 5295/2023 г., е уточнено, че
„доколкото отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционнообезпечителна,
договорна, има обективен характер и не представлява санкция за неправомерно поведение
на работодателя, работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и
при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката. Затова
работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда освен когато
пострадалият е причинил умишлено увреждането - 201, ал. 1 КТ. При трудова злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е
допуснал груба небрежност. Тя не се отличава по форма (според субективното отношение
към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на
3
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при
подобни условия. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност
и критериите за намаляване на обезщетението“.
По делото не е спорно, а и представените доказателства го установяват /в това число
препис от трудов договор и препис от заповед за прекратяване на трудово правоотношение/,
че от 30.11.2021 г. до 11.10.2021 г. между О.И. и Х. Р. Д. е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което служителката е заемала длъжност „личен асистент“ при
непълно работно време от 6 часа на ден.
Приложен е препис от Декларация за трудова злополука, настъпила с Х. Р. Д.. По
делото е представен и препис от Разпореждане № 5104-22-125 от 23.10.2023 г., посредством
който длъжностно лице от Национален осигурителен институт – Териториално поделение
София област, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, е посочило, че декларираната злополука в.
№ 5101-22-110 от 31.08.2023 г., станала с Х. Р. Д. се приема за трудова злополука по чл. 55,
ал. 1 от КСО, като е отразено, че увреждането е настъпило по време и във връзка с
извръшената работа и е довело до временна неработоспособност на пострадалата.
Представен е от ищеца и препис Протокол № 5101-22-110 от 04.08.2023 г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 04.08.2023 г. Действително, преписът
от Протокол № 5101-22-110 от 04.08.2023 г., представен и към отговора /лист 52.-53/, не
съдържа подпис на всички членове на комисията. Преписът от същия, протокол, обаче, е
представен от активно легитимираната страна като писмено доказателство още с исковата
молба /лист 11-13/, който препис съдържа подписите на всички членове на комисията –
председател и още трима членове. В настоящия случай е оспорена единствено
разпореждането Разпореждане № 5104-22-125 от 23.10.2023 г. на НОИ, поради нередовност
на предхождащия го протокол касателно липса на подписи в същия. Не е оспорено
авторството на подписите, съдържащи се в преписа от протокола, представен от ищеца и
находящ се на лист 11-13 от делото. Предвид изложеното и доколкото по делото е
представен препис от въпросния протокол /лист 11-13/, който съдържа подписи на лицата,
участвали в комисията, съдът намира, че оспорването по чл. 17 от ГПК е недоказано и
въпросното Разпореждане № 5104-22-125 от 23.10.2023 г. е валидно и действително.
С оглед наличието на разпореждане по чл. 60 от КСО, с което злополуката е призната
за трудова, може да се направи извод, че действително ищцата е претърпяла травматично
увреждане по време на изпълнение на трудовите й задължения. В същото време страните по
делото не оспорват обстоятелството, че ищцата и ответникът към 04.08.2023 г. са се
намирали в трудово правоотношение, което е прекратено в по-късен момент.
В хода на производството като свидетели са разпитани следните лица: Й. Й. /син на
ищцата/, М.С., И.С. и Д.Д.
Свидетелят Й. Й. /син на ищцата/ твърди, че в началото на август 2023 г. пиел кафе и
чул силен писък, след което видял, че майка му лежи на земята, а на въпрос какво е станало,
тя отговорила „че бабичката я е бутнала при смяна на памперса“. Свидетелят сочи, че
извикал съседката М.С., която се обадила на телефон 112, а след като дошла линейка майка
му била закарана в болница „Света Анна“ в гр. София, където останала около седем дни.
Допълва, че в болницата казали, че пострадалата има счупена тазобедрена става и че следва
да се заплатят 2400 лева за поставяне на пирони. Пояснява, че след като майка му се
прибрала от болница, тя не била в състояние да се движи, като това продължило около два
месо, а за нея са се грижили той и комшийката М.. Сочи, че в момента ищцата също ползва
патерици и й е трудно без помощни средства, а така също и че взима болкоуспокояващи.
Свидетелят потвърждава, че майка му е участвала в комисии за изборите през 2024 г., като
уточнява, че до съответното помещение е бил възможен достъпът й, понеже е на първия
етаж. Твърди, че на майка му са се обаждали за да си смени статута на болничния и в него да
4
не пише трудова злополука. Заявява, че десният крак е бил счупен и че преди това ищцата
не е имала проблеми с други стави и не е страдала от болки в краката и ръцете. Според
свидетеля баба му е била около 65 килограма, а майка му около 90-100 килограма. В края на
показанията пояснява, че е намерил майка му да лежи на земята срещу леглото на баба му.
Свидетелят М.С. сочи, че познава Х. Д., тъй като живее през една къща до тях и че е
знае за инцидента , тъй като синът й /на ищцата/ я е извикал. Описва, че когато отишла
видяла пострадалата на леглото, която казвала „боли ме, боли“, след което била закарана с
линейка в Окръжна болница, а лекарят обяснил какви пари ще са нужни за операцията.
Свидетелката сочи, че след два дни били занесени парите. Твърд, че при изписването на Х. е
помагала със свалянето на количката, а когато са се върнали в И. свидетелката е влязла в
общината да остави болничния лист. Твърди, че след като се е прибрала от болницата
ищцата не е могла да се движи, понеже й били сложени „някакви приспособления“, а така
също и че около 2-3 месеца не е могла да се обслужва. По отношение на жената, която Х. Д.
е гледала /баба С., С. Д.о/ уточнява, че същата не знаела нищо, ходила, хвърляла, скубела и
имало моменти, когато е много войнствена. Заявява, че помагала на Х. и че тя ходила с
патерици, а към настоящия момент ходи с една патерица. По отношение на С. Д. сочи, че се
е движила много, но не е знаела „коя е и къде е“. Заявява, че когато е видяла Х. на леглото,
последната казала, че я боли и че бабата я е бутнала. Свидетелката заявява, че не знае как
ищцата се е придвижвала до мястото, където се провеждат избори, но я е виждала пред
общината с патерици. В края на показанията пояснява, че преди инцидента ищцата е била
добре и не е ползвала патерици.
Свидетелката Д.Д /служител в О.И./ заявява, че Х. Д. е била назначена като „личен
асистент“ и че след представяне на първия болничен е разбрала за случилото се. Твърди, че
се е срещала с Х. Д. в къщата й, където е видяла лицето, на което тя е била личен асистент и
го описва като възрастна жена между 80-90 години, слабичка, леко прегърбена и с помощно
средство, а след това уточнява и че Х. също е била с патерици. Твърди, че не е виждала
ищцата на легло, нит пък свекървата й. Уточнява, че непосредствено след инцидента не е
виждала активно легитимираната страна извън дома й. Заявява, че е попитала пострадалата
дали наистина инцидентът е трудова злополука, за да знае как да подходи работодателя.
Уточнява, че Х. Д.о споделила, че докато си вършила ангажиментите като асистент, жената
я е бутнала. Посочва, че потребителката, за която Х. се е грижила, е имала право на
заместник-асистент и за такъв била назначена М.С..
Свидетелят И.С. /* на с. Б., назначен от кмета на О.И./ заявява, че познава семейство
Д. и че през 2023 г. разбрал за настъпил инцидент с Х.. Уточнява, че последната се е
грижила за свекървата й. Твърди, че след инцидента още същата година е видял Х. в дома й,
като не била на легло, но се придвижвала с патерици. Заявява, че ищцата е била в комисия за
последните два парламентарни избори, а за пред предпоследния не е сигурен, като към онзи
момент е ходила с една патерица, а съпругът й я е карал с колата до секцията. Допълва, че
след инцидента М.С. била назначена за асистент на мястото на Х.. Според този свидетел
преди инцидента ищцата се е придвижвала нормално, а след инцидента е ходила първо с две
патерица, а след това с една. Допълва, че с Х. са водили разговори, в които тя се е оплакала,
че има и други заболявания и доколкото си спомня свидетелят в разговорите е ставало
въпрос за остеопороза, като това е било преди инцидента.
От показанията на свидетелите също може да се направи извод за настъпилата
трудова злополука по време на изпълнение на служебните задължения от ищцата като личен
асистент. На първо място трябва да се отбележи, че от показанията на Й. Й. и М.С. се
установява начинът, по който е настъпило произшествието. Действително нито един от тях
двамата на е пряк очевидец на момента, когато Х. Д. е била блъсната, но тези свидетели са
отишли при нея непосредствено след случилото се, установили са състоянието й, чули са от
ищцата версията за начина, по които е паднала и са я придружили до лечебното заведение.
5
Тези свидетели са се намирали и в близост до ищцата и лицето, за което тя е полагала грижи
като личен асистент. Останалите доказателства по делото, включително и показанията на
другите двама свидетели, не опровергават казаното от Й. Й. и М.С.. От показанията на
всички свидетели става ясно, че след инцидента Х. Д. не е могла да ходи самостоятелно и е
ползвала за определен период от време две патерици, а след това си е помагала при
предвижването само с една патерица. Действително, от данните по делото е видно, че
пострадалата е била по-едра от жената, която я е блъснала, но тук следва да се има предвид,
че става въпрос само за блъскане и загуба на равновесие, а не за някакво продължително
единоборство между двете жени.
Доказателствения материал по делото налага извод и за това, че не се констатира
проявена груба небрежност от страна на работника, поради което възражението по чл. 201
от КТ е неоснователно. Както бе посочено и по-горе съгласно мотивите към Решение № 169
от 19.03.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 5295/2023 г. „При трудова злополука обезщетението
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал
груба небрежност. Тя не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при
подобни условия. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето
за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са
всъщност и критериите за намаляване на обезщетението“. В подобен смисъл са и
мотивите към Решение № 633 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3491/2023 г., III г. о., ГК,
където е записано следното: „Изводът за съпричиняване поради груба небрежност
предпоставя установяване на механизма на увреждането, вкл. конкретното поведение на
работника, което стои в каузална връзка с вредите, при доказателствена тежест на
работодателя ответник. Когато е налице такова поведение (действие или бездействие) се
преценява дали то изпълва хипотезата на груба небрежност, като се има предвид, че
грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен от небрежността в гражданското право, както и че
самонадеяността в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са
несъотносими. Заключението за допусната груба небрежност се прави при сравнение на
конкретното съпричинително поведение на работника с абстрактния модел – грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия и ако това сравнение показва, че поведението на работника е проява на липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност, следва извод за съпричиняване при допусната груба небрежност“.
По настоящото производство не се установява ищцата, пострадала от трудовата злополука,
да е проявила такова поведение по време на изпълнение на служебните й задължения при
настъпване на инцидента или непосредствено преди него, което да е допринесло по някакъв
начин за реализиране на вредите и което поведение да се квалифицира като липса на
елементарно старание и внимание от нейна страна. По делото липсват доказателства в тази
насока.
Неоснователно е направеното възражение от процесуалния представител на
ответника, включително и в пледоарията, според които в сключено тристранно
споразумение е уредено, че за евентуални вреди не трябва да отговаря общината.
Действително, по делото е приложен препис от тристранно споразумение между ищцата -
асистент, Кмета на О.И. – доставчик на лична помощ и С. Д. – ползвател на услугата, в чл. 9,
ал. 1 от което е записано, че доставчикът на лична помощ не носи отговорност за действия
или бездействия на асистента и ползвателя, в резултат на които възниква: смърт или
злополука, загуба или нанесена вреда на каквото и да било имущество вследствие
изпълнение на дейностите по представяне на лична помощ. Подобно споразумение се
сключва на основание чл. 14, ал. 3 от ЗЛП и чл. 3 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за
6
включване в механизма лична помощ, като с наредбата е приет и образец на подобно
споразумение. В образеца е видно, че се съдържа посочената под-горе норма на чл. 9, ал. 1,
чийто текст ограничава отговорността на доставчика. Сключването на споразумението е и
предпоставка за възникване на трудовото правоотношение – чл. 3, ал. 7 от наредбата. Така
формулираният текст от екземпляра на споразумението настоящият съдебен състав го
приема за противоречащ на императивните норми на чл. 200 – 202 от КТ. На първо място
трябва да се има предвид, че след подписване на тристранното споразумение и след
подписване на трудови договор между съответната община и физическото лице безспорно
възниква трудово правоотношение, като страните по него имат съответните права и
задължения на работодател и служител. Текстовете на чл. 200 – 202 от КТ регламентиран
отговорността на работодателя при настъпила трудова злополука, като в тях изрично е
предвидено и в кои случай не може да се понесе отговорност от страна на работодателя –
когато вредата е причинена от работника умишлено и в кои случай отговорността може да
бъде намалена – когато е проявена груба небрежност. Кодексът на труда не сочи други
обстоятелства, при които работодателят може да се освободи от отговорност по повод
реализирана трудова злополука. Законът за личната помощ също не съдържа норми,
ограничаващи отговорността по чл. 200 и следващите от КТ. Именно поради тези
съображения съдът приема, че не може с подзаконов нормативен акт - в случая наредба и
без изричното разпореждане в закон за това да се ограничава, макар и само в отделни
хипотези, отговорността на работодателя при настъпила трудова злополука. В тази връзка
трябва да се отбележи, че чл. 9, ал. 1 от тристранното споразумение /образеца на тристранно
споразумение/ би следвало да се тълкува в съответствие с чл. 200 и чл. 201 от КТ, а именно,
че работодателят не носи отговорност само, ако асистентът на услугата умишлено се увреди
себе си, а така също и че не се носи отговорност, когато ползвателят на услугата сам увреди
себе си или друго лице, различно от служителя /асистента/, тъй като в последния случай
ползвателят на услугата не е страна по трудово правоотношение и няма как да се ангажира
отговорността на общината за вреди, причинени от него на трето лице, което не е неин
служител.
Всичко изложено дотук налага извод, че на посочената дата от ищеца с него е
настъпила трудова злополука. Поради това активно легитимираната страна в процеса, имаща
качеството на служител в материалните правоотношения, има право по реда на чл. 200 от
КТ да претендира от своя работодател обезщетяване на настъпилите от злополуката
имуществени и неимуществени вреди. Следва да се отбележи, че роднинската връзка между
пострадалата и лицето С. Д., което тя е обслужвала като асистент във връзка със сключения
трудов договор, не може да обоснове отпадане на отговорността за работодателя при
реализирана трудова злополука. До подобно отпадане на отговорността не може да доведе и
евентуалното поемане на задължение за издръжка и гледна от съпруга на ищцата спрямо С.
Д.. В тази връзка следва да се посочи, че законът не забранява сключването на трудов
договор като процесния, по силата на които роднина да е личен асистент на определено
лице. Именно поради това при изпълнение на служебните си задължения е възможно
асистентът да претърпи трудова злополука, в който случай той би трябвало да имал същите
трудови права като всеки един други служител.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на
която в отговор на въпроса каква сума е получила ищцата от държавното обществено
осигуряване и от доброволното такова, е записано, че за период от 04.08.2023 г. до 17.01.2025
г. за временна неработоспособност същата е получила сума в общ размер на * лева. В
експертизата е записано и че за месеците май, юни, юли, август, септември и октомври 2024
г. ищцата е получила * лева парично обезщетение за безработица, а също и че не е получава
обезщетение по чл. 200, ал. 3 от КТ.
От съдържанието на представените преписи от епикриза и шест броя болнични листа
е видно, че ищцата е постъпила в болница за лечение на 04.08.2023 г., претърпяла е
7
оперативна интервенция и е била изписана на 11.08.2023 г. Става ясно и че е след напускана
на лечебното заведение е ползвала за продължителен период от време отпуск по болест.
По делото е приета и съдебно медицинска експертиза. Според заключението й при
процесния инцидент ищцата е получила счупване на дясна бедрена кост в горния и край
/пертрохантерна фрактура/, като медикобиологичният характер на увреждането е трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни. Според
вещото лице през периода на възстановяване ищцата е търпяла болки и страдания за период
от 8 месеца, като първите 3 месеца болките са били с по-голям интензитет. Посочено е и че
при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване
при такъв вид увреждания е около 8 месеца и че по делото няма данни за настъпили
усложнения през периода на възстановяване. Отново в експертизата е отразено, че най-често
срещаният механизъм за получаване на такъв вид увреждане е падане от собствен ръст и
удар в областта на увредата, като е възможно увреждането на ищцата да бъде получено по
описания в исковата молба начин. Експертът е отговорил и че в приложената епикриза по
делото като придружаващи заболявания са описани Есенциална /първична/ хипертония,
Други форми на затлъстяване и тези заболявания по-скоро са свързани с удължаване на
периода на възстановяване след травмата. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението и сочи, че трайните последици са ограничен обем движение или така
нареченият функционален дефицит, който се отчита от ТЕЛК-а, той е описан в градуси, като
за дясната тазобедрена става - ставата, която е в близост до счупването, въз основа на
ограничените обеми на движение ТЕЛК-ът е дал 50 % инвалидност, а за лявата - 10 % , и
според вещото лице може да се приеме, че разликата в процентите се дължи на увредата в
тази зона, вследствие на операцията и вследствие на травмата. Според вещото лице
ограниченото движение може да се дължи и на затлъстяване, но при него ограничението
трябва да е и за двете стави, а по отношение на застойното сърце допълва, че то намалява
общия функционален дефицит, а не само ходенето. Отново в съдебно заседание вещото лице
сочи, че счупването е под ставата и е извън ставата, но ако беше вътре в самата става,
тогава щеше да има оперативно лечение смяна на ставата, но тъй като е под ставата имаме
само пирон, като това не означава, че ставата не се засяга от обездвижването и от
операцията. От отговорите на вещото лице в съдебно заседание става ясно, ищцата има
коксартроза и гонартроза и според вещото лице ако ги нямаше коксартрозата и гонартрозата
като предхождащи заболявания, счупването, което се е получило, щеше да доведе до по-
малко ограничаване на движенията, защото всяко едно обездвижване потенцира
ограничения обем движения в съседните стави, като уточнява, че в левия крайник
ограничено е по-малко - 10 %, а в десния - 50 % и според експерта разликата между 10 % и
50 % се дължи на увредата и проведеното лечение и допълва, че ако се говори само за общи
заболявания, вероятността да са еднакви увредите е по-голяма.
От материалите по делото и по-конкретно от преписа от епикриза е видно, че по
отношение на ищцата е проведено оперативно лечение чрез кръвна репозиция и метална
остеосинтеза и е допълнено, че пациентът или негови близки са заплатили по установените
правила съответни остеосинтезни средства. В оперативния протокол към епикризата е
записано и че се трепнира канала на костта и се постави PFN-A-240 мм, блейд 95 мм и
дистално застопоряващ винт 40 мм. Като писмено доказателство е приложена издадена
фактура от МБАЛ „Света Анна“ – София АД с получател Х. Р. Д. за медицинско изделие на
стойност 2280 лева с ДДС, като е представен и препис от касова бележка. С оглед на
изложеното може да се направи извод, че въпросното медицинско изделие е било
необходимо за оперативното лечение на ищцата, поради което стойността на същото следва
да бъде възстановена от ответника работодател.
От представени преписи от осем броя фактури и касови бележки е видно, че ищцата е
заплатила общо * лева за издаване на болнични, поради което и тази сума подлежи на
възстановяване.
8
В епикризата, издадена по отношение на Х. Д. е записано, че същата следва да
продължи лечението си с Клексан 0.6, а след това с Нет Аспин Н. От приложените касови
бележки е видно, че е закупен с една от тях общо 4 броя Клексан на обща стойност от * лева,
което означава, че и този разход за лечението трябва да се възстанови от работодателя на
пострадалата. По отношение на останалите закупени продукти, за които са представени
преписи от касови бележки, съдът намира, че по делото липсват доказателства същите до са
били необходими за лечението и/или, да са предписани от лекар.
С оглед на изложеното дотук, налага се извод, че общият размер на претърпените
имуществени вреди възлиза на * лева, като до тази сума искът за тях подлежи на уважаване,
а за разликата до претендираните * лева трябва да се отхвърли като недоказан.
Относно претенцията за * лева, представвяващи обезщетение за неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС „размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.“ В Решение № 50073 от 23.06.2023 г. на ВКС по гр. д. №
2025/2022 г., III г. о., ГК също е прието, че „съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът
на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий
за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и
страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и
интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.“ Предвид цитираната
съдебна практика може да се обобщи, че неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост, а съдебният състав се ръководи от характера на уврежданията,
възстановителният период, настъпилите негативни последици у пострадали, а така също и
какви са били преживяванията на увреденото лице в момента на инцидента и впоследствие
като последица от инцидента.
В настоящия казус се установява, че в резултат на трудовата злополука ищцата е
получила счупване на дясна бедрена кост в горния и край /пертрохантерна фрактура/, като
медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на десен
долен крайник, за срок, повече от 30 дни, като по време на болничния престой пострадала е
претърпяла оперативно лечение, в хода на което са и поставени остеосинтезни средства.
Налага се извод, най-вече от заключението на вещото лице по медицинската експретиза, че
възстановителният период е бил около осем месеца, през които Х. Д. е търпяла болки, като
през първите три месеца те са били по-интензивни. За изпитаните болки от пострадалата и
причинения й дискомфорт, включително и затрудненията относно личното й обслужване,
данни се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като всеки от тях потвърждава,
че е ползвала патерици за предвижване. Установява се и че поради счупването и наложилото
9
се лечение с операция дясната тазобедрена става е определена с инвалидност от 50%, а
лявата, която не е била увредена от удара, е с 10% инвалидност. С оглед на това и предвид
казаното от експерта в съдебно заседание може да се приеме, че разликата от 40% е
следствие от нараняването. При определяне на неимуществените вреди трябва да се има
предвид и наложилия се болничен престой поради необходимост от оперативна намеса, а
така също и изънболничното лечение. Останалите придружаващи заболявания на
пострадалата, които тя е имала и които са констатирани от вещото лице, не следва да се
считат за обстоятелства, влияещи на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като те са
настъпили преди трудовата злополука и няма данни те да са се обострили от нея. От
значение е и това, че към настоящия момент активно легитимираната страна вече може да се
предвижва сама и да води нормален начин на живот, но все пак не трябва да се пропуска
фактът, че продължава да ползва помощно средство – патерица. При така посочените
обстоятелства съдът намира, че справедливо обезщетение за причинените неимуществени
вреди е такова в размер на * лева. Това означава, че този иск подлежи на уважаване за сумата
от * лева, а за разликата до претендираните * лева трябва да се отхвърли. Предвид
уважаването на иска за имуществени вреди в размер на * лева върху тази сума следва да
бъде присъдена и законната лихва за времето от настъпването на трудовата злополука до
окончателното й заплащане. Само за пълнота трябва да се посочи, че в исковата молба
липсва обективирана претенция за законна лихва върху поисканото обезщетение за
имуществени вреди, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Според нормата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Съдебният състав застъпва становището, че тази норма не следва да намира приложение във
всеки случай, при която след настъпила трудова злополука на пострадалия е изплатено
обезщетение от държавното обществено осигуряване, за това, че е не е могъл да полага труд
и е останал за определен период от време без трудово възнаграждение. На първо място
трябва да се посочи, че от реализираното увреждане могат да настъпят както неимуществени
вреди, така и имуществени такива. Последните /имуществените/ могат да са от различно
естество – разходи на лечение в болнично заведени, разходи за лечение в домашни условия,
рехабилитация, закупуване на помощни средства за предвижване, а така също и пропуснати
ползи като например неполучено трудовото възнаграждение поради временна
неработоспособност. Всяка една от тези вреди служителят може да поиска да му бъде
обезщетена от работодателя и доказването на всяка отделна претенция ще е различно, макар
основната предпоставка – трудовата злополука, да е една и съща за тях. Нормата на чл. 200,
ал. 3 от КТ, регламентираща приспадане на обезщетението от общественото осигуряване,
трябва да се разглежда като частен случай на правилото за недопускане на неоснователно
обогатяване – тоест, посредством нея законодателят цели да не се стигне до плащане на два
пъти за една и съща вреда. При това положение е от значение фактът, че когато на увредения
служител, който е осигурен за съответните рискове, е изплатено обезщетение от държавното
обществено осигуряване, което обезщетение има за основна цел да компенсира липсата на
трудово възнаграждение в периода на неработоспособност и болничен, то тогава е логично,
а и задължително това обезщетение да се приспадне от претенцията към работодателя за
обезщетяване на пропуснати ползи, изразяващи се в липса на получено работна заплата
/трудово възнаграждение/. Единствено при наличието на подобна хипотеза – когато се
претендират по исков ред имуществени вреди за пропуснато трудово възнаграждение,
неприспадането на сумата от държавното обществено осигуряване би довело до двойно
обезщетяване на една и съща вреда. Когато, обаче, в иска по чл. 200 от КТ не се съдържа
претенция за пропуснати ползи, представляващи неполучено възнаграждение, тогава не би
следвало да се намалява размерът на обезщетението за останалите вреди /неимуществени
или други имуществени/, тъй като по този начин би се стигнало до положение, при което
10
едни реално настъпили вреди биха били компенсирани от обезщетение за други реално
настъпили вреди и като резултат едните вреди биха останали без компенсация, а увреденият
служител има право да му бъдат възстановени всички увреждания в пълен размер. В горния
смисъл са мотивите към Решение № 54 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г., III г.
о., ГК, където изрично е посочено следното: „Един от случаите на неоснователно
обогатяване е когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се
задоволява един и същи интерес. В случая доколкото конкретната норма не допуска
неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи
вреди- веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато
обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати
ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно
плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени
вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това
обезщетение, съответно неимуществените вреди няма връзка с обезщетението по
общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение,
представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това
получаването на двете обезщетения- за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и
обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото
възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив
до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди“. Подобно разрешение на
въпроса е даден и с Решение № 741 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 143/2010 г., III г. о.,
ГК, където е отразено, че нормата на чл. 200, ал. 3 от КТ „има друго приложение и то е
свързано със задължението на работодателя да обезщети една друга имуществена вреда
/каквато в случая не се претендира/ - изразяваща се в разликата между заплащаното преди
непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпусната след това пенсия. В този
случай имуществената вреда /пропусната полза/, която се дължи от работодателя - се
изразява най-често в разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия.“ Предвид
изложеното, налага се извод, че от определените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди не следва да се приспадат сумите, изплатени на Х. Д. от държавното
обществено осигуряване, тъй като предмет на настоящото дело не е иск за обезщетяване на
неполучени от нея трудови възнаграждения.
Предвид изхода на делото, активно легитимираната страна има право на съдебни
разноски в размер, който е пропорционален на уважените искове. Ищцата не е сторила
съдебни разноски за такси, тъй като на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК е освободена от
такива. Поради това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът трябва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, държавна такса
в размер на * лева – изчислена на основание уважената част от исковете. Също така трябва
да се възстановят в бюджета на съдебната власт и разноски в размер на * лева –депозит за
вещо лице, който е определено да се заплати от бюджета на съда, като сумата за
възстановяване е изчислена на база уважената част от исковете.
От приложения по делото препис от договор между адвокат В. К. и ищцата Х. Д.
/лист 5/ е видно, че същият е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Според чл. 38, ал.
1 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица,
роднини, близки или на друг юрист. В чл. 38, ал. 2 от ЗА е разписано, че в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение и съдът определя
възнаграждението като нерод с това осъжда другата страна да го заплати. В настоящия
11
случай в предоставения договор, сключен между ищеца и неговия адвокат, е посочено, че
правната помощ се предоставя безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. С оглед на
това и предвид изхода на делото, а така също отчитайки неговата фактическа и правна
сложност и ориентировъчните разпоредби на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, а също взимайки предвид размера на уважените
искове и частичното им отхвърляне, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
3000 лева на адвокат В. Х. К. от Адвокатска колегия – София, със служебен адрес: гр. И., ул.
„*“ № 6.
Поради частичното отхвърляне на исковете ищецът следва да заплати на ответника
пропорционална част от разноските, сторени от последния, които пропорционални части
възлизат на следните суми: * лева с ДДС– заплатено адвокатско възнаграждение, * лева –
внесени депозити за съдебни експертизи и * лева – внесена такса за съдебно удостоверение.
Във връзка с разноските може да се отбележи, че според текста на чл. 78, ал. 10 от
ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия. Поради тази причина на третите лица
помагачи в производството разноски не се дължат, като в същото време от материалите по
делото не се установява ищецът да е сторил допълнителни разноски във връзка с искания
или възражения на третите лица.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 200 от КТ, О.И., ЕИК *, с адрес: гр. И., ул. „*“ № 123 да
заплати на Х. Р. Д., ЕГН * сума в размер на * лева /*/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпила на 04.08.2023 г. трудова злополука, ведно
със законната лихва върху тази сума за времето от настъпване на трудовата злополука
/04.08.2023 г./ до окончателното й заплащане и ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
неимуществени вреди за разликата над присъдените * лева /*/ до претендираните * лева
/петдесет хиляди лева/, както и претенцията за законна лихва върху тази разлика.
ОСЪЖДА, на основание чл. 200 от КТ, О.И., ЕИК *, с адрес: гр. И., ул. „*“ № 123 да
заплати на Х. Р. Д., ЕГН * сума в размер на * лева /*/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от настъпила на 04.08.2023 г. трудова злополука и
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за имуществени вреди за разликата над присъдените * лева
/*/ до претендираните * лева /две хиляди осемстотин седемдесет и три лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, О.И., ЕИК *, с адрес: гр. И., ул. „*“ №
123 да заплати на адвокат В. Х. К. от Адвокатска колегия – София, със служебен адрес: гр.
И., ул. „*“ № 6 сума в размер на *, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, О.И., ЕИК *, с адрес: гр. И., ул. „*“ №
123 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Ихтиман, държавна такса в размер на * лева /*/ - дължима във връзка с уважената част
от исковете, а така също и сума в размер на * лева /*/ - заплатен от бюджета на съда
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Х. Р. Д., ЕГН * да заплати на О.И., ЕИК *, с адрес: гр. И., ул. „*“ № 123,
следните суми, представляващи сторени съдебни разноски във връзка с отхвърлената част от
исковете, а именно: * лева /*/ с ДДС– заплатено адвокатско възнаграждение, * лева /*/ –
внесени депозити за съдебни експертизи и * лева /*/ – внесена такса за съдебно
удостоверение.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи К. Й. Д., ЕГН
12
********** и Н. Г. М., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд –
Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните и на третите лица помагачи.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
13