РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 33147
гр. София, 13.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20221110117005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Кредит Инс“ АД, ЕИК срещу СТ. В. В., ЕГН
********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумите от: 800 лева – главница до погасяване на задължение по договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 113494/31.03.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до погасяване на вземането; сумата от 48,00 лева – договорна
лихва от 01.07.2021 г. до 31.01.2022 г.; 573,36 лева договорна такса „Гарант“; 46,65
лева лихва за забава за периода от 02.07.2021 г. до 16.02.2022 г., както и разноски по
делото: 29,36 лева – държавна такса и сумата от 300,00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК е приложен договорът за
потребителски кредит и общите условия към него. С оглед разпоредбата на чл.411,
ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези
вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на
договора със закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована
вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по който
длъжникът има качеството потребител.
По искането за присъждане на договорна такса „Гарант“:
Заявителят сочи, че претендира сумата от 573,36 лева представлява част от
уговорената сума за такса „Гарант“, включена в погасителния план на задължението.
Съгласно чл. 4 от договора, кредитополучателят е избрал кредитодателя да ангажира
дружество гарант за гарантиране връщане на вноските по кредита, за което се е
съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“, разсрочена към
месечните му вноски. Видно от погасителния план, общо дължимата сума за такса
„Гарант“ е в размер на 716,70 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
заплащането на такса „Гарант“ противоречи на добрите нрави и клаузите от договора
в тази му част са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Описаните условия за
заплащане на таксата са договорени единствено като възможност за ангажиране на
1
дружество – гарант, като не са налице данни, нито твърдения, че е ангажирано
дружество, на което да е заплатено възнаграждение. Принципите на справедливост и
добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за реалното
ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и евентуално предоставяне на
такава. Освен това е налице нееквивалентност между престациите – срещу високия
размер на дължимата такса, съставляващ близо 72 % от размера на главницата,
кредитополучателят не получава никакво конкретно благо, преимущество или услуга.
Съдържанието на тази такса освен това дори не е регламентирана в договора и общите
условия, като само последната съдържа единствено бланкетно и неясно описание.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Срещу уговорената
такса „Гарант“ кредитополучателят не получава допълнителна услуга.
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугата, за
която се събират такси и/или комисионни, не е ясно и точно определена. Напротив,
допълнителната услуга представлява средство за съществено увеличаване на цената на
кредита, като по същество предлагането й като предимство от доставчика води до
икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено
надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита съгласно
изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на услугата, уговорена в
договора за потребителски кредит, представлява клаузи, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузата от договора, касаеща уговорената
допълнителна услуга, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като заобикалящи
изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща специфична
потребителска защита при кредитиране.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираното вземане
за такса „Гарант“, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени
указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК че в едномесечен срок може да предяви
иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално на
уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 14365/22.02.2022 г. по описа на РС П и вх. №
63068/30.03.2022 г. по описа на СРС, подадено от „Кредит Инс“ АД, ЕИКсрещу СТ. В.
В., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в частта за сумата от 573,36 лева, представляваща договорна такса
„Гарант“ по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 113494/31.03.2021 г.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
2
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3