№ 3127
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110123722 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът „***“ АД с ЕИК ***, гр. София, ул. Цветна градина
№1, вх. А, ет.1, чрез адв. Р., и ответникът „***“ АД с ЕИК ***, гр. София, бул. Симеоновско
шосе №24, ет.3, оф.14.
Предявен е осъдителен иск почл. 440, ал.3 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД, евентуално по чл.403 ГПК за
сумата 2288,70лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на
законната лихва върху сумата 33490,43лв., претърпени от неказоносъобразен запор на
банковите сметки на ищеца за периода 1.9.2021г. – 4.5.2022г.
С протоколно определение е допуснато изменение в размера на иска, който след
изменението се счита предявен за сумата 4354,10лв. за периода 2.9.2021г. – 13.12.2022г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В първо
съдебно заседание се явява негов представител.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че определението, с което е
допуснато обезпечението е отменено; вреди; причинна връзка между наложеното
обезпечение и вредите.
По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че
„***“ АД е подало молба за обезпечение срещу „***“ АД чрез запор на банкови сметки на
сумата 33490,43лв. Обезпечението е било допуснато с определение на САС от 9.8.2021г. по
в.ч.гр.д. № 2152/2021г. при гаранция 1000лв. Същата е внесена от молителя, издадена е
обзепечителна заповед, наложен е обезпечителен запор по и.д. № 1765/21г. на ЧСИ Р. М. на
1
посочената сума от 33490,43лв. Това определение на САС е отменено определение от
7.2.2022г. ВКС, ТК, с което също така е обезсилена обезпечителната заповед. Със същото
определение ВКС е допуснал обезпечение на предявения от „***“ АД срещу „***“ АД иск
чрез запор на банкови сметки за сумата 33490лв., но при гаранция 5000лв., като е
разпоредено издаване на обезпечителна заповед за внасянето й. Това определение на ВКС е
влязло в сила като необжалваемо на датата на постановяването си – 7.2.2022г.
С молба от 11.2.2022г. „***“ АД е поискал вдигане на запора по изп.д. № 1765/2021г.
От мотивите на определение от 13.7.2022г. по ч.гр.д. № 2152/21г. на САС се
установява, че „***“ АД е подал молба за освобождаване на първоначално внесената
гаранция от 1000лв., тъй като не желае да внесе по-високата гаранция, определена от ВКС в
размер на 5000лв., а обезпечението е било отменено. Установява се и че в дадения от САС
1-месечен срок за предявяване на иск за вреди по чл.403 ГПК „***“ АД е предявил
настоящия иск.
От удостоверение от „Банка ДСК“ АД се установява, че запорът е бил наложен на 2.9.2021г.
и е вдигнат на 13.12.2022г.
По главния иск по чл.440, ал.3 ГПК: За да възникне отговорност на взискателя за
причинени вреди по чл.45 ЗЗД в хипотезата на цитираната норма, следва да са налице
следните предпоставки: взискателят следва да е насочил изпълнението срещу имущество,
което принадлежи на трето лице, за последното са възникнали вреди, между вредите и
принудителното изпълнение има причинно-следствена връзка. Това означава, че
изпълнението е насочено по искане на взискате към имущество, за което се установява, че
принадлежи не на соченото за длъжник лице, а на друго лице, което не отговоря с
имуществото си за изпълнението. В случая тази предпоставка не се доказва, тъй като
запорът е наложен върху суми по банкова сметка на длъжника, а не на трето лице. Предвид
изложеното главният иск следва да се отхвърли.
Относно евентуалния иск по чл.403 ГПК: Посочената норма съдържа три хипотези:
1/искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или 2/ искът не бъде предявен
в дадения на ищеца срок, или 3/ ако делото бъде прекратено, тогава ответникът може да
иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Към тези три
хипотези се приравнява и настоящата, при която определението, с което е допуснато
обезпечението, е било отменено, след като обезпечението е било наложено. Вредите в този
случай са съизмерими със законната лихва върху запорирата сума от датата на налагане на
запора до датата на вдигането му, като ако последната настъпи в хода на процеса, съдът
следва да вземе предвид този факт на основание чл.235, ал.2 ГПК.
С Определение № 313 от 11.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 449/2017 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят *** ВКС е дал отговор на въпроса "Съизмерима ли е вредата в
хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК със законната лихва върху внесената като обезпечение
сума?", а именно: налице е понесена имуществена вреда под формата на пропусната полза и
нейният минимален размер е съизмерим със законната лихва върху дадената в залог сума за
2
периода на задържането й. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 1
ЗЗД, съгласно която при парично задължение, независимо от неговия произход,
гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца, размерът на която е освободен
да доказва, е винаги законната лихва, освен ако действително претърпените вреди са в по-
висок размер, който подлежи на пълно доказване. Прието е, че пропуснатите ползи са
неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на предположението за
състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха засегнати благата. В хипотезата на
претендирана вреда от неправомерно задържана парична сума, размерът на тази вреда се
заключава в заплащане на законната лихва по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. През периода
на задържане на гаранцията/залога ищецът е бил в невъзможност да я ползва за
задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което същият е пропуснал
да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Сходно на
разгледаното е и възприетото разрешение в решение № 432 от 27.12.2011 г., по гр. д. №
1380/2011 г. на III г. о на ВКС, според което обезщетение за имуществени вреди в размер на
законната лихва се дължи и върху иззета с акт за митническо нарушение сума, за която при
проведеното наказателно производство е постановена оправдателна присъда по обвинението
за валутно престъпление. За периода на задържане на сумата, като предмет на
престъплението, според състава на касационната инстанция, ищецът търпи вреди поради
лишаване от ползването й, чийто минимален размер е съизмерим със законната лихва за
периода на задържане на сумата. Съобразено гореизложеното, както и възприетото в
трайната съдебна практика разрешение по приложението на чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.),
разпоредба, аналогична на чл. 403, ал. 1 ГПК, израз на която е решение № 29 от 04. 02. 1998
г., по гр. д. № 449/97 г. на петчленен състав на ВКС и др., според което търсената по този
ред отговорност е безвиновна, обезпечителна, но специфична деликтна отговорност, поради
което при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които
подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото
правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени
вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение, е
прието, че вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима, като минимален
размер, със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за периода, като
пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение. В този смисъл са
Определение № 65 от 4.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1684/2018 г., II т. о., ТК, решение №
156/18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г. на ІІ ТО, решение № 281 от 04.10.2011 г., по гр. д. №
1684/2010 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 854 от 1.04.2018 г. на САС по т. д. № 77/2018г.
В Определение № 293 от 13.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1085/2020 г., III г. о., ГК,
докладчик председателят Емил Томов, е прието, че евентуалните вреди на бъдещия
ответник вследствие на обезпечението, съгласно чл. 403 ГПК, се съобразяват като вреди от
забавено принудително изпълнение на едно парично задължение. Обезщетението на вредите
в този случай - при неизпълнение на парично задължение, е в размера на законната лихва за
забава (чл. 86 ЗЗД). Поради това, възприетото от въззивния съд правно разрешение за
определяне на гаранцията в размер на една десета от сумата съответства на тълкуването на
3
закона, установено в практиката на ВКС за подобни случаи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е формирана трайна съдебна
практика по въпроса дали при иск по чл.403 ГПК вредата представлява законната лихва
върху запорираната сума и тя е в смисъл, че законната лихва е минималният размер на
причинените вреди. В случая кредиторът на едно парично вземане е лишен от възможността
да го получи от банката в желания от него момент, което означава, че е налице период от
време, през който той не може да разполага с паричните суми, с които иначе (при неналагане
на запор върху банковата му сметка) би разполагал. В хипотезата, при която кредиторът не
получава дължима парична престация, му се дължи обезщетение в размер на законната
лихва по правилото на чл.86 ЗЗД и не се изисква кредиторът да установява, че действително
е претърпял именно този размер на вредите като пропуснати ползи, тъй като това е
минимумът, който законът установява. При запор на парична сума по сметка на ответника
невъзможността тази сума да бъде получена е пряка последица от поведението на ищеца,
поискал запора, поради което и той отговаря безвиновно за пропуснатите ползи, освен в
хипотезите на прекратяване делото/отхвърляне на иска поради настъпил в хода на
производството нов факт, който е довел до отпадане на правния интерес от водене на делото
и/или отхвърляне на иска, а такава хипотеза в случая не се установява.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за периода, посочен в удостоверението
от Банка ДСК АД, а именно 2.9.2021г. – 13.12.2022г.Размерът на дължимата сума, изчислен
по реда на чл.162 ГПК, е 4354,10лв., за която сума евентуалният иск следва да бъде
уважен. При този изход на делото разноски се дължат на ищеца в общ размер 891,55лв
/174,17лв. – д.т.,702,38 лв. с ДДС – адв.,15лв. – СУ/. На ответника не следва да се присъждат
разноски, тъй като не е сторил такива.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ АД с ЕИК ***, гр. София, ул. Цветна градина №1, вх. А,
ет.1, срещу „***“ АД с ЕИК ***, гр. София, бул. Симеоновско шосе №24, ет.3, оф.14, главен
иск по чл.440, ал.3 ГПК за сумата 4354,10лв. представляваща обезщетение за имуществени
4
вреди в размер на законната лихва върху сумата 33490,43лв., претърпени от
неказоносъобразен запор на банковите сметки на ищеца за периода 2.9.2021г. – 13.12.2022г.
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК ***, гр. София, бул. Симеоновско шосе №24, ет.3, оф.14, да
плати на „***“ АД с ЕИК ***, гр. София, ул. Цветна градина №1, вх. А, ет.1, по предявения
евентуален иск по чл.403 ГПК сумата 4354,10лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата 33490,43лв., претърпени от
неказоносъобразен запор на банковите сметки на ищеца за периода 2.9.2021г. – 13.12.2022г.,
както и сумата 891,55лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца – ЧСИ Р. М.,
рег. № 790 на КЧСИ
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5