Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 11.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 15 октомври…………………………………………
през две хиляди и деветнадесета година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Андреева………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
231 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.49 по описа на БРС за 2019
година.
Ищците в производството „Дайнърс Клуб България” АД, гр. София твърдят,
че на 20.01.2017 година между тях и А.Г.А. е сключен договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит в размер на 2000 лева. Непогасените суми по посочения договор са в
размер на 1 452,15 лева, от които: главница 1 358,17 лева и лихва
93,98 лева. Кредитът не е обслужван редовно и навреме, като са допускани
системни закъснения в погасяванията от падежа или изобщо вноски не са правени.
Съгласно общите условия, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно
изискуем, без да се уведомява титуляра на картата, когато е налице забава в
плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок по – дълъг от 150
календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо.
На практика 150 календарни дни, считано от 17.12.2018 г. кредитът е станал
предсрочно изискуем.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения, ищците предявили правата си в заповедно производство – 49/2019
година, където съдът издал заповед за изпълнение за 1 358,17 лева
главница, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2019 година до
окончателното й изплащане, 93,98 лева наказателна лихва за периода 30.11.2018
г. – 31.01.2019 година. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява
настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено
по отношение на ответника вземането му в посочените размери. Претендира
осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.Г.А. взема становище по
предявения иск. Прави възражение за неоснователност, тъй като не дължи
посочените суми. Не излага твърдения обаче, защо.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и заключение по
назначена и изготвена съдебно икономическа експертиза, което съдът приема
изцяло като обективно и професионално изготвено, неоспорено от страните. От
доказателствата се установи следното :
На 20.01.2017 година между ищеца и ответника е сключен договор, по
силата на който ищецът предоставил револвиращ кредит за сумата от 2000.00 лева
със срок до 31.01.2018 година. Според договора, кредитополучателят се задължава
да внася ежемесечно минимална погасителна вноска; да заплаща месечна членска
такса в размер на 4.00 лева. Кредиторът погасява с внесените суми лихвите,
таксите и комисионните и главницата. Лихва се начислява от датата на ползване
на кредитния лимит до датата на погасяване. При невнасяне на минимална
погасителна вноска на падежната дата, се дължи и наказателна лихва.
Предсрочната изискуемост се обявява, но когато е налице закъснение с над 150
дни, настъпва автоматично. Последната вноска по кредита в рамките на действието
му е на 07.08.2018 година. Към 01.10.2018 година, когато кредитът е отнесен
като просрочен и предсрочно изискуем, задължението на ответника е било в размер
на 1 823.39 лева, като към тази дата последният НЕ Е имал задължения за
такси и лихви, тъй като последните са погасени от внасяните вноски или от
кредитния лимит в съответствие с договореното и посочения по – горе ред на
погасяване на задълженията. След тази дата ответникът дължи законна лихва (а не
както ищецът е претендирал наказателна такава) – арг.ТР от 27.03.2019 година на
ОСГТК по т.д.3/2017 година на ВКС. На 30.11.2018 година ответникът е внесъл
сумата от 500 лева, с които според изчисленията на вещото лице е погасил
натрупаната до момента законна лихва, както и 469.61 лева от главницата. Така
към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.01.2019
година, последният е имал задължение в размер на 1 353.78 лева главница и
22.56 лева лихва. След издаване на заповедта за изпълнение и преди предявяване
на настоящия иск, ответникът е превел на 05.03.2019 година допълнително сумата
от 500.00 лева. Така към момента на предявяване на иска, ответникът има
задължение в размер на 889.50 лева главница и 10.87 лева лихва. Именно в този
размер предявеният иск следва да бъде уважен като основателен, а над посочените
суми следва да бъде отхвърлен. Законната лихва е дължима не от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а от датата на предявяване на настоящия
иск, тъй като в промеждутъка е налице плащане, което е взето предвид от вещото
лице при определяне размера на дължимата лихва.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца разноски,
пропорционално на уважената част от иска.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „Дайнърс Клуб България” АД, гр. София, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. България № 81Г, представлявано от Симеон Илиев – изпълнителен
директор срещу А.Г.А., с ЕГН **********,*** за сумата от 889.50 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2019
година до окончателното й изплащане, 10.87 лева лихва за периода 05.03.2019 г.
– 17.04.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
изпълнение по ч.гр.д. 49/2019 година, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
уважената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Г.А., с ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Дайнърс Клуб България” АД,
гр. София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. България № 81Г, представлявано от Симеон Илиев – изпълнителен
директор сумата от 504.00 лв.
направени разноски в настоящото и
заповедно производство, пропорционално на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.49/2019 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :