№ 5269
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
при участието на секретаря Б. Р. П.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20221110211701 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г. Г. В. срещу наказателно постановление
/НП/ № 42-0002392 от 01.08.2022 г. на директор на РД „Автомобилна
администрация“ гр. София, с което на същия е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, за нарушение на чл. 40, ал.1, т. 5
от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС.
В жалбата се акцентира върху неправилност и незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление /НП/. Набляга се на липсата на
описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение
и, респективно, доказателствата, които го потвърждават. По същество се иска
отмяна на НП № 42-0002392 от 01.08.2022 г. на директор на РД „Автомобилна
администрация“, гр. София, като незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на процесуалните права.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява от процесуален представител. В писмени бележки излага
допълнително аргументи в допълнение към жалбата.
Въззиваемата страна директор на РД „Автомобилна администрация“,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Не ангажира писмено
доводи в подкрепа на тезата си.
Софийскията районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
1
процесуален кодекс, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа страна:
На 29.06.2022 г. около 09:30 ч. в гр. София, жк. „Надежда“, ул. „Тричко
Велев“ – обръщателното колело на автобусна линия № 85, на жалбоподателя
Г. В. като водач на автобус от кат. М3, марка „Т.“ с рег. № *****, собственост
на фирма-превозвач, е извършена проверка от органите на РД „АА“-София.
Направена е констатация за това, че жалбоподателят осъществява обществен
превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут от с. Опицвет до
гр. София. Същият е спрян за проверка от И. И. Т., на длъжност „инспектор“
към РД „АА“ – гр. София, който установява следното: жалбоподателят,
извършващ гореописания превоз, видно от пътен лист № 229509/ 29.06.2022
г. и поставена табела на предно стъкло „Опицвет-София-Опицвет“, към
момента на проверката е без маршрутно разписание, заверено със свеж печат
на общината-възложител.
Във връзка с горното, на 29.06.2022 г св. И. И. Т., на длъжност
„инспектор“ към РД „АА“ – гр. София, съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия А-2012 № 325926, връчен на
жалбоподателя Г. В. на същата дата и подписан от него без възражения.
Такива не са постъпили и в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено процесното наказателно постановление, с което на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на
жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал.1 т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002
г. на МТС.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателстени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля И.
И. Т. и писмените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: АУАН, маршрутно
разписание, пътен лист, заповеди за компетентност, писмени бележки, както
и от останалите материали по делото. Разпитан пред съда, св. Т. потвърждава
фактическата обстановка изложена в съставения от него АУАН. Съдът цени
показанията на св. Т., излагащ въприетото от него на инкриминираната дата,
като последователно и логично. Съдът кредитира писмените доказателства
по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред, като относими.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН
и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление, следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице имащо
интерес от обжалването, срещу акт подлежащ на обжалване, предвид което
същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Следователно съдът трябва да
провери закоността на оспорвания акт, тоест дали правилно са приложени
2
както материалният, така и процесуалният закон, независимо от основанията
посочени от жалбоподателя в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение)
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за
това административен орган, в предвидените в чл. 34 от ЗАНН преклузивни и
давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила. Следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл
актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалваното
НП е допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните права,
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В процесния
АУАН е посочено, че жалбоподателят на 29.06.2022 г. около 09:30 ч. в гр.
София, жк. „Надежда“, ул. „Тричко Велев“ – обръщателното колело на
автобусна линия № 85, като водач на автобус от кат. М3, марка „Т.“ с рег. №
*****, собственост на фирма-превозвач, видно от пътен лист № 229509/
29.06.2022 г. и поставена табела на предно стъкло „Опицвет-София-Опицвет“
с Л.О. /заверено копие/ № *********, валиден до 03.08.2027 г., извършва
обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут от с.
Опицвет до гр.София , като към момента на проверката е без маршрутно
разписание, заверено със свеж печат на общината-възложител., в нарушение
на разпоредбата на чл. 40, ал.1 т. 5 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС.
На първо място, липсва посочване на конкретната фирма-превозвач; на
следващо – използвано е съкращението „Л.О.“, което, без изписване на
термина в цялост, не носи информативна стойност така, че за жалбоподателя
да стане ясно, какво именно се визира с него, а смисълът не може да се
извлича по пътя на субективната човешка мисъл. Така силно е ограничено
правото на защита, доколкото непълно и неясно е формулирано
административното обвинение – по начин, непозволяващ на санкционираното
лице да го осмисли, респективно да подготви защитата си срещу него.
Посочената непрецизност от страна на актосъставителя не е отстранена от
административнонаказващия орган /АНО/ и при издаване на НП. Отделно от
това, с процесното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр гласи
следното: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000 лв. - при първо
нарушение“. За да е налице състав на гореописаното нарушение, следва да се
установи, че нарушителят извършва превоза на пътници, без да има издаден
някой от следните документи, както следват от текста на закона:
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
3
този закон и от подзаконовите нормативни актове. Видно от приобщените
към делото писмени доказателства съдът намира за установено, че фирмата-
превозвач, за която жалбоподателя извършва обществения превоз на пътници,
към инкриминираната дата 29.06.2022 г. разполага с утвърдено маршрутно
разписание № 5, издадено от кмета на община Костинброд и валидно до
31.12.2023 г., както и маршрутно разписание № 23105, също издадено от
кмета на община Костинброд и валидно до 31.12.2023 г. Следователно,
дружеството превозвач има издадено по надлежния ред маршрутно
разписание, което е съгласувано и от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ към Министерството на транспорта и съобщенията. В този
смисъл съдът намира, че вмененото нарушение на жалбоподателя не попада в
хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от от ЗАвПр, тъй като не изпълва нейния
състав, който се свежда до констатиране на неиздаден документ за
осъществяване на съответната дейност. В конкретния случай нарушението на
жалбоподателя се простира до непредставяне на исканото от
актосъставителя маршрутно разписание към момента на проверката.
Непредставянето на такъв документ е наказауемо от закона и попада под
обхвата на разпоредбата на чл. 93, ал. 2, която гласи следното: „Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100
лв.“
В контекста на изложеното съдът намира, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП е било нарушено грубо правото на защита на
жалбоподателя да организира ефективно защитата си срещу
неконкретизирано и неправилно квалифицирано административно обвинение.
Възможността му да разбере за какво точно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност е твърдо ограничена. Всички
тези съществени процесуални нарушения обосновават извода за
необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Предвид изложеното до тук съдът намира, че следва да се отмени
обжалваното наказателно постановление.
Доколкото искания за присъждане на разноски по делото не се правят от
страните, то съдът не дължи произнасяне по тях.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002392 от 01.08.2022 г. на
директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, , с което на Г. Г. В.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр за нарушение на чл. 40, ал.1, т. 5 от
Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5