Решение
гр. София, 15.04.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на двадесет
и седми март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12 864 по
описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124 вр. чл. 422 ГПК.
Ищецът „Ю. И Е.Д.Б.” АД твърди, че
сключил с ответника К.Д.К. договор за банков кредит № FL 560524 от 29.11.2010
г., по силата на който бил предоставен кредит в размер на 27 290 лв. при
уговорен погасителен план с размер на месечните вноски от 391, 53 лв. Била
платена само първата вноска, като ищецът твърди, че с оглед неплащането на
втората и третата вноска, настъпила предсрочна изискуемост на дълга на
1.03.2011 г. Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение, но поради
депозирано възражение от длъжника е образувано настоящото производство.
Претендира се да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 27 171, 37 лв. главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението пред СРС, сумата от 2 063, 78 лв.
договорна лихва за периода от 29.12.2010 г. до 22.08.2011 г., и сумата от 102,
22 лв. наказателна лихва за същия период. Претендира разноски.
Ответникът К.Д.К. оспорва иска,
като изтъква, че са налице противоречиви твърдения, както относно исковите суми,
така и относно датата на изискуемостта на същите. Оспорва настъпването на
предсрочната изискуемост, поради липса на изявление на банката в тази насока.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори и от представен договор за потребителски кредит
№ 560524 от 29.11.2010 г. е видно, че ищецът е предоставил на ответника
потребителски кредит в размер на 27 290 лева за пълно предсрочно погасяване
на задълженията по договор за кредитна карта № С-04196188466 от 22.07.2004 г. и
договор за кредитна карта №
С-06335590677 от 11.12.2006 г. – чл. 1. Според чл. 2 от договора,
посочените кредитни карти се блокират.
Предвидено е отпуснатата сума да се преведи по разплащателна сметка на името на
кредитополучателя. Уговорено е годишният процент на разходите да е в размер на
14, 58 %, а общо дължимата сума от кредитополучателя е 50 484, 94 лв.,
изчислени към момента на сключване на договора. Страните са одобрили
погасителен план с вноски от 391, 53 лв. за първата година и 421, 17 лв. за
всяка следваща година, с падеж 29-то число на съответния месец. Според чл. 14,
ал. 5 от договора при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от
главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
друго задължение по настоящия договор, вземането на банката за възстановяване
на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява
действието на договора. Вписано е, че не е необходимо волеизявление на
страните.
Със заявление от 14.09.2011 г. ищецът е поискал да
бъде издадена заповед по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника. Посочено е, че
вземанията си банката претендира въз основа на извлечение от сметка, като е
отразено изрично, че длъжникът е в забава от 29.01.2011 г., а кредитът е станал
предсрочно изискуем на 1.03.2011 г. Последната дата е отразена и в приложеното
извлечение от сметка. Заповед за изпълнение е издадена на 20.09.2011 г. от СРС,
51 с-в, гр.д. № 38904/11 г. въз основа на договор за потребителски кредит от
29.11.2010 г. и извлечение от сметка за главница от 27 171, 37 лв.,
договорна лихва в размер на 2063, 78 лв.
за периода от 29.12.2010 г. - 22.08.2011 г., и наказателна лихва в размер на
102, 22 лв. за същия период. В срок по чл. 414 ГПК е депозирано възражение от
ответника, поради което по искова молба на ищеца е образувано настоящото
производство.
По делото е приета ССЕ. В основното заключение е
отразено, че банката е превела по сметка на ответника сумата от 27 290 лв.
на 29.11.2010 г. и кредитът е усвоен още същия ден. Вещото лице е установил, че
кредитополучателят е внесъл сума в размер на 380 лв., като към датата на
подаване на заявлението пред СРС непогасена е останала главница в размер на
27 171, 37 лв., договорна лихва в размер на 2063, 78 лв. и наказателна лихва в размер на
102, 22 лв. От допълнителното заключение се установява, че отпуснатите с
процесния договор за кредит средства са усвоени изцяло за погасяване на
задължения по договори за кредитни карти, без да е останала налична сума за
усвояване от ответника К..
При така очертаната фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Не се спори, че между банката-ищец и ответника К. е
възникнало облигационно отношение във връзка с отпуснат потребителски кредит.
Съдът намира, че възражението на ответника за неусвояване на кредита са изцяло
неоснователни, тъй като събраните доказателства категорично установяват, че
цялата сума по процесния кредит е преведена по сметка на ответника за
погасяване на негови задължения към банката възникнали във връзка с
предоставени му за ползване кредитни карти.
Не се спори, че ответникът е спрял да обслужва
кредита, като не е превеждал вноски по изготвения погасителен план след
29.12.2010 г. В чл. 14, ал. 5 от договора страните изрично са предвидили, че
при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, вземането на банката за целия кредит става предсрочно
изцяло изискуемо, без да е необходимо
волеизявление от страните. При тази изрична
уговорка не е възникнало задължение за банката да уведомява длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост е настъпила на
29.01.2011 г., тъй като тогава ответникът е изпаднал в забава за неплащане на
месечна вноска и от този момент на сетне за банката е възникнала възможността
да претендира изцяло вземанията си по договора предсрочно. Посочената дата на
предсрочната изискуемост 1.03.2011 г. (в заявлението по чл. 417 ГПК и в
приложеното към него извлечение от сметка) е по-късна и не се отразява
неблагоприятно на правната сфера на ответника.
Събраните доказателства установяват, че към датата на
депозиране на заявлението пред СРС ответникът-кредитополучател е дължал на
банката главница в размер на 27 171, 37 лв., договорна лихва в размер
на 2063, 78 лв. за периода 29.12.2010 г.
- 22.08.2011 г. и наказателна лихва в размер на 102, 22 лв. за същия период.
Именно за тези суми е издадена и заповедта по чл. 417 ГПК. Предвид наличните
данни и липсата на доказателства, които да установят плащане, или други факти и
обстоятелства, които изключват, погасяват или намаляват отговорността на
ответника, следва да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищеца се следват разноски в
размер на 2030, 85 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, че към 14.09.2011 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, К.Д.К., ЕГН **********, дължи
на „Ю. И Е.Д.Б.” АД, ЕИК **********, по договор
за банков кредит № FL 560524 от 29.11.2010 г., главница в размер на
27 171, 37 лв., договорна лихва в размер на 2063, 78 лв. за периода 29.12.2010 г. -
22.08.2011 г. и наказателна лихва в размер на 102, 22 лв. за периода 29.12.2010
г. - 22.08.2011 г., заедно със законната лихва върху главницата от 14.09.2011
г.
ОСЪЖДА К.Д.К. да заплати на „Ю. И Е.Д.Б.” АД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 2030, 85 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: