Определение по дело №368/2020 на Апелативен съд - Варна

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№                                                  2020 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на горепосочената дата                                               година 2020

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 368 по описа  на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от от „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №51 Б, ет.4 против решение № 90/29.01.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1728/2018г., с което  са отхвърлени предявените от него срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258 осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД  вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ, съответно чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 166 142,32 лева, представляваща дължим, но незаплатен остатък от продажната цена по т.8 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. (188,29 лв./MWh) за количеството 774,900 MWh електрическа енергия, произведена през м. септември 2015г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа, състояща се от два броя генератори тип „VESTAS V90”, съответно „ВГ14” и „ВГ15”, с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находящи се в землището на гр. Каварна, за която е издадено дебитно известие №95 от 31.10.2015 г. към фактура №93 от 12.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.10.2018 г., до окончателното й плащане, както и сумата 48 700,28 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 166 142,32 лв., считано от 30.11.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 29.10.2018г., включително, като неоснователни. По съображения, подробно изложени в жалбата, въззивникът обосновава тезата на неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

          Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г. по тълк.дело № 1/17г. на ОСГТК на ВКС, въззивникът счита, че допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, изразяващо се в отхвърляне на релевираното от него искане за спиране на производството по делото до приключване на административното производство по оспорване законосъобразността на   Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР предвид наличието на преюдициалност по отношение на настоящата претенция, следва да бъде отстранено от настоящия въззивен състав, като производството по делото бъде спряно до окончателното произнасяне на ВАС по обжалваното решение № 6355/29.10.2019г.  по адм.дело № 4429/19г. по описа на 55 с-в на АССГ.

          Други искания, вкл. и доказателствени, не са направени.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

          По отношение на искането за спиране на производството по настоящото дело, съдът намира следното :

          С протоколно определение от 14.06.2019г. на ВОС производството по делото е спряно до окончателното приключване  с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.дело № 4429/19г. на АССГ, образувано по жалба срещу решение на КЕВР № СП-5/28.03.2019г., на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК. С определение от 02.09.2019г. по в.ч.т.д. № 559/2019г.  Варненският апелативен съд е отменил определението за спиране и е върнал делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При така изчерпания инстанционен контрол съдът намира, че цитираната от въззивника тълкувателна практика на ВКС не намира приложение. По подновеното искане за спиране на производството по делото на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК настоящият състав не дължи произнасяне.

          Предвид на това производството по делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

          НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13 октомври 2020г. от 15,00часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: