№ 226
гр. Русе, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Т. Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Т. Черкезова Въззивно гражданско дело №
20254500500248 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
„ЛОГИСТИК ЦЕНТЪР Д“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. Е. С.,
обжалва Решение № 1118/03.08.2024 г. по гр. д. № 272/2023 г.на Русенския
районен съд, с което е уважен предявеният против него ревандикационен иск
по чл. 108 от ЗС. Излага подробни съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на постановения съдебен акт, иска отмяната му и
постановяване на друг, с който да бъде отхвърлена претенцията. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата ,,СПИРИЕВ‘‘ АД, чрез пълномощника си
адв. Т. В., изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли решението
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице ,,ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ ЕАД, чрез адв.
Е. К., излага подробни съображения в подкрепа на аргументите на въззивната
жалба, моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и да се
отхвърли претенцията.
1
По делото е постъпила и частна жалба от „ЛОГИСТИК ЦЕНТЪР Д “
ЕАД, чрез пълномощника си адв. Е. С., срещу Определение № 169/14.01.2025
г., постановено по гр.д. № 272/2023 г. по описа на Русенския районен съд, с
което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта
за разноските. Иска отмяната му и уважаване на искането по чл. 248 от ГПК.
Постъпил е отговор на частната жалба от „СПИРИЕВ“ АД, чрез адв.
Т. В., в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и иска
Определението да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция намира, че въззивната жалба и ч. жалба са
подадени в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради
което се явяват допустими. Разгледани по същество, по основателността им
въззивната инстанция намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на „СПИРИЕВ“ АД, гр. Русе против „ЛОГИСТИК ЦЕНТЪР Д“
ЕАД гр. Габрово, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. С
обжалваното решение съдът е признал за установено по отношение на
ответника правото на собственост на ищеца върху недвижимия имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.3.306.8.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-18/16.05.2007г. на Изп.директор на АК, с адм.адрес: гр. Русе, бул. „Трети
март“ ******, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 63427.3.306.8 с предназначение: друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.3.306, предназначение на самостоятелния обект:
инфраструктурен обект в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа
площ: 153кв.м. ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 63427.3.306.8.2, под обекта: няма, над обекта: няма, и е осъдил
ответника да му предаде държането върху имота, включително като освободи
обекта от свои движими вещи.
Със същото решение „ЛОГИСТИК ЦЕНТЪР Д“ ЕАД е осъдено да
заплати на „СПИРИЕВ“ АД сумата от 7497,12 лева- разноски по делото.
Въззивният съд възприема изцяло установените от първата
инстанция фактически положения и направените въз основа на тях правни
изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК споделя и препраща към
2
мотивите на обжалваното решение досежно произнасянето по претенцията по
чл. 108 от ЗС. Доколкото дължи произнасяне по възраженията в жалбата,
въззивният съд намира следното :
От представените писмени доказателства се установява, че ищецът е
придобил процесния трафопост с нот.акт № 23, том I рег. № 481 дело
№15/28.02.2014г. на 630-ти нотариус РС Русе, вписан в СВ - Русе с вх.рег. №
2412/28.02.2014г., акт № 134, том 6.
Впоследствие същият е осъществил процедура за изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри и от трафопост с
идентификатор 63427.3.306.1, със застроена площ от 534 кв.м, са обособени
две сгради, съответно с идентификатори 63427.3.306.9 с площ 230 кв.м,
предназначение: складова база, склад, и сграда с идентификатор 63427.3.306.8
с площ 303 кв.м, предназначение: друг вид производствена сграда, складова,
инфраструктурна сграда. Съответно в сграда 63427.3.306.8 са нанесени в
кадастралната карта двата съществуващи обособени самостоятелни обекти:
63427.3.306.8.1 и 63427.3.306.8.2.
По делото ищецът е представил писмени доказателства, от които
може да се проследят всички транслативни сделки, свързани с процесния
имот. Въз основа на тях решаващият съд правилно е достигнал до извода, че
„СПИРИЕВ“ АД е станал собственик на процесната сграда на валидно правно
основание, придобивайки същата от собственик.
По делото е установено, че процесният обект е изграден в периода
1987 - 1988 г. на територията и единствено за нуждите на съществувалата
Фабрика за бутилиране на пиво, в терен, предоставен от държавата за
нуждите на предприятието. Съгласно показанията на разпитания по делото
свидетел Д.Н., работил в Бирената фабрика в периода 1987 - 1992 г.,
процесният трафопост е бил изграден от и използван единствено за нуждите
на тогавашното предприятие за бутилиране на пиво и не е обслужвал други
потребители.
Според заключението на вещото лице по приетите в
първоинстанционното производство съдебно - електротехническа и
допълнителна такава експертизи, процесният трафопост с наименование ТП
„Българско пиво“ - Русе не е захранвал повече от един потребител и
единственият собственик, който се захранва с ел.енергия от процесния
3
трафопост за цялата 2023 г. е дружеството ищец „СПИРИЕВ" АД, като
ползването на ел.енергия е от дружеството и от наематели на собствения му
имот.
Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за
електростопанството (отм.), електрическите централи за производство на
електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и
разпределение на електрическа енергия са държавна собственост, а съгласно
ал. 2 - кооперативни и други обществени организации с разрешение на
Асоциация „Енергетика“ могат да придобиват и притежават отделни
електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на
собствените си нужди от електрическа енергия. В чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от същия
закон са диференцирани ел. централи, уредби и мрежи като такива за общо
ползване и такива с вътрешноведомствено предназначение / за първите е
посочено, че се изграждат и поддържат от посочената по-горе Асоциация
„Енергетика“, а вторите – от самите потребители /. Тези, които са за общо
ползване, са били и са останали държавна собственост / включително и при
невъзможността да се придобиват по - късно по реда на чл. 17 а от
ЗППДОбП (отм.) /, но тези, които са имали предназначението да задоволяват
енергийните нужди само на един потребител / вътрешноведомствени
централи, уредби и съоръжения / са били собственост на самото предприятие
и това право е можело да се прехвърля, включително и чрез преобразуване и
приватизация.
Съобразявайки посочената относима нормативна уредба и съдебната
практика, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че при
изграден вътрешноведомствен енергиен обект за задоволяване на собствените
потребности от ел. енергия / какъвто безспорно е процесният случай /, той
попада в изключенията по чл. 2, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от Закона за
електростопанството /отм./. Изложеното обуславя неоснователност на
твърденията на въззивника, че придобивната сделка, въз основа на която
„СПИРИЕВ“ АД се легитимира като собственик, е нищожна.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд
в частта, с която е признато за установено по отношение на „ЛОГИСТИК
ЦЕНТЪР Д“ ЕАД, че „СПИРИЕВ“ АД е собственик на процесния имот и е
осъден ответникът да му предаде държанието върху имота, е правилно и в
4
тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на постановено с обжалваното решение
освобождаване на имота от движими вещи на ответника „ЛОГИСТИК
ЦЕНТЪР Д“ ЕАД, настоящата инстанция счита, че при предявен иск по чл.
108 от ЗС / каквато правна квалификация е приета и с доклада по делото /, и
при липсата на предявен отделен иск с формулиран петитум за освобождаване
на имота от намиращите се в него движими вещи, доколкото
ревандикационният иск не предполага такъв петитум, съответно произнасяне
по него, следва атакуваното решение да се обезсили в тази част, като
недопустимо, и производството в тази част се прекрати.
По частна жалба:
Частната жалба срещу Определение № 169/14.01.2025 г. по гр.дело
№ 272/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което първоинстанционният
съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на
решението в частта за разноските, е процесуално допустима. Същата е
подадена в рамките на указания от съда двуседмичен срок за обжалване от
легитимирана страна – ответник по делото.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място, неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
върху присъдените адвокатски възнаграждения не следва да се начислява
ДДС, респективно начисленото ДДС не следва да се възлага като разноски.
Според разпоредбата на чл. 78 от ГПК, отговорността за разноските обхваща
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато
тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с вкл. ДДС е
заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на
възнаграждението с вкл. ДДС. Отношенията на страната с трети страни, вкл. с
държавния бюджет, са ирелевантни съгласно чл. 78 от ГПК за отговорността
за разноските. Ето защо, дали страната - ползвател на облагаема по ЗДДС
услуга, има право на възстановяване на данъчен кредит, не е от значение при
преценката за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната
страна.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за прекомерност
на присъдените разноски. Присъденият размер на адв.възнаграждение от 6000
лева с ДДС не се явява прекомерен с оглед конкретната правна сложност на
5
делото, обема на извършените от пълномощника фактически и правни
действия, вкл. и проведените осем открити съдебни заседания пред
първоинстанционния съд.
Поради което, Определението на първоинстанционния съд по чл. 248
от ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, в тежест на въззивника са направените от
въззиваемата страна деловодни разноски за настоящата инстанция, които
съобразно списъка по чл.80 от от ГПК са в размер на 6000 лв. с ДДС - за
заплатено адв. възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е основателно. Във въззивното производство
не е провеждано съдебно дирене, приключило е в едно открито съдебно
заседание и извършените от процесуалния представител действия се изразяват
в подаване на отговор на двете въззивни жалби и представителство в
откритото съдебно заседание. Като взе предвид тези обстоятелства, съдът
намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 3600 лв. с ДДС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1118/03.08.2024 г. на Районен съд - Русе по гр.
д. № 272/2023 г. в частта, с която е признато за установено по отношение на „
ЛОГИСТИК ЦЕНТЪР Д“ ЕАД с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр.Габрово, че „СПИРИЕВ “ АД с ЕИК ********* е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.3.306.8.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-18/16.05.2007г. на Изп.директор на АК, с адм.адрес: гр. Русе, бул. „Трети
март" ******, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 63427.3.306.8 с предназначение: друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.3.306, предназначение на самостоятелния обект:
инфраструктурен обект в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа
площ: 153кв.м. ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
6
етаж: 63427.3.306.8.2, под обекта: няма, над обекта: няма, както и в частта, с
която е осъден „ЛОГИСТИК ЦЕНТЪР Д “ ЕАД с ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление гр.Габрово да предаде на „ СПИРИЕВ“ АД с ЕИК
********* държането върху обекта.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1118/03.08.2024 г. на Районен съд – Русе по
гр. д. № 272/2023 г. в частта, с която е постановено да се освободи обектът от
движими вещи, собственост на ответника, и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 169/14.01.2025 г., постановено по
гр.дело № 272/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „ЛОГИСТИК ЦЕНТЪР Д “ ЕАД с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр.Габрово да заплати на „ СПИРИЕВ “ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе сумата от 3600
лева с ДДС - разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която
производството се прекратява, може да се обжалва в 1- седмичен срок от
съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7