гр.София,
26.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5906 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.03.2018год.,
постановено по гр.дело №86912/2017г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в, „АЛК“АД е
осъдено да заплати на ищеца М.Д.Д. сумата 250 евро ведно със законната лихва
върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба
12.12.2017г. до окончателното изплащане, както и 500 лева разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника „АЛК“АД. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното
решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,
необосновано е и незаконосъобразно. Твърди, че липсва облигационно
правоотношение между него и ищцата, а процесният полет не бил закъснял с над
три часа. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска, както и
присъждане на разноски.
Въззиваемият ищец, в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата и моли решението на
СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.7, пар.1, б."а" от Регламент /ЕО/
261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г.
Ищцата твърди, че
резервирала билет за пътуване с полет VBB4002 опериран от
ответника, от летище „Никос Казандзакис“- Ираклион, Гърция, до летище София, Б.
на 07.05.2017г. Полетът бил извършен с повече от три часа закъснение.
Претендира заплащане на обезщетение по чл.7, пар.1, б."а" от
Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. в
размер на 250 евро, доколкото разстоянието между летищата е 831,43 километра.
В отговора на
исковата молба ответникът твърди, че искът е неоснователен, като се позовава на
„неизпълнение на сключения договор“.
От представената по
делото бордна карта се установява, че ищцата е имала билет посочения в исковата
молба полет, който е трябвало да излети от летището в Ираклион, Гърция в 20,00
часа на 07 май.
От представеното по
делото електронно писмо от ответника се установява, че същият признава
закъснението над три часа, но твърди че то се дължи на извънредни
обстоятелства, които не е можело да бъдат избегнати.
От представените пред
въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че процесният
(чартърен) полет е бил извършен по силата на сключен между ответника от една
страна като превозвач и „ТЕЗ тур Б.“ООД и „Астрал холидейз интернешънъл“АД от
друга страна като туроператори. Ищцата е заявила и заплатила организирано пътуване с туроператора, с обратен полет на
посочената дата 07.05.2017г.
От представеното по делото писмо
на РВД се установява, че на 07.05.2017г. има планиран, но неосъществен полет VBB4002
от летище „Никос Казандзакис“- Ираклион, Гърция, до летище София, Б.. Има
планиран и осъществен полет VBB4002 по същия маршрут на 08.05.2017г., кацнал на
летище София в 02,35 часа.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е немотивирано, но правилно като краен резултат
по следните съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл.7, пар.1 от
Регламент /ЕО/ №261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети. Приложимостта на този Регламент се
обосновава от безспорното по делото обстоятелство, че в случая се касае за полет,
който е с начална и/или крайна точка летище на територията на Европейския съюз.
По отправено преюдициално запитване досежно приложението
на Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с
решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., с което е
дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно
приложимия към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7
от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите
на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време,
равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен
пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание/. В случая се установява, че полетът на ищцата не е
извършен на посочената в бордната карта дата, а на другия ден и е закъснял с
повече от три часа. Поради това ищцата има право на обезщетение.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от
разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на
големия кръг- чл.7, пар.1 и пар.4 от Регламент /ЕО/ №261/2004. По делото не е
спорно обстоятелството, че разстоянието на полета на ищцата е под 1500 км., а
именно 831,43 километра, поради което и дължимото обезщетение е в размера по
чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004- 250 евро.
От представените по делото писмени доказателства се
установи наличието на валидно правоотношение по договор за въздушен превоз
между летища на територията на държави-членки на ЕС, за чартърен полет VBB4002
от летище „Никос Казандзакис“- Ираклион, Гърция, до летище София, Б., определен
за изпълнение по разписание в 20,00 часа на 07.05.2017г., както и че полетът не
е извършен на тази дата, а на следващата- 08.05.2017г. и е кацнал на летище
София в 02,35 часа- със закъснение повече от 3 часа.
Конкретни възражения относно изпълнение от ищцата на
изискванията на чл.3 от Регламента- потвърдена резервация за съответния полет, представяне
на гишето за регистрация в посочения час или не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане, не са направени от ответника и доказателства в тази
връзка не са представени.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата има право на разноски, които се изразяват в платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение от
08.03.2018год., постановено по гр.дело №86912/2017г. по описа на СРС, ГО, 62
с-в.
ОЪЖДА „АЛК“АД с ЕИК**********
да заплати на М.Д.Д. с ЕГН********** сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева)-
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/