Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.В.,01.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак. състав в публичното заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
при
секретаря Б.С.и в
присъствието на прокурора...... като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело № 803 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на И.Е.П. ***-0000150/15.07.19 г. на
Началник ОО”АА”-В., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.34,
пар.3, б.”б” от Регламент №165/14 и на основание чл.93в, ал.11 от ЗАПр., е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1500.00 лв. В жалбата се
излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради
допуснати множество нарушения на процесуалния закон, с искане за отмяната му на
това основание.
Ответната страна в писмено
становище и в съдебно заседание изразява позиция за неоснователност на жалбата
и законосъобразност на атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена при условията на 59 ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е основателна, при
следните съображения:
На 26.06.19 г. около 11.40 ч., в гр.В. м.”***”,с посока
на движение гр.С.-гр.М., контролни органи на ОО”АА”-В. –св.К.Г. и св.Ю.Ф.
спрели за проверка управляван от настоящия жалбоподател т.а.”Мерцедес Актрос”
кат.№3 с рег.№***и полуремарке „Шмитц”, кат.04 с рег.№***, който извършвал
обществен превоз на товари в Р.Б.със заверено копие на съответен лиценз на Общността.При
проверката свидетелите установили, че за периода от 16.52 ч. на 25.06.19 г. до
08.38 ч. на 26.06.19 г. жалбоподателят не е въвел необходимите данни, когато е
бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва наличния в
т.а. тахограф. При тези констатации, контролните органи съставили на място
срещу жалбоподателя АУАН№261659/26.06.19 г., в който е посочено, че водачът „не
е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато е бил
извън превозното средство и не е бил в състояние на използва тахограха…, видно
от ксерокопие от програма TDCS-3 за периода от 16.52 ч. на 25.06.19 г. до 08.38
ч. на 26.06.19 г.”. Така описаното поведение е квалифицирано в акта като
нарушение на чл.34, пар.3, б.”б” от регламент 165/14.
Горепосоченият АУАН е бил подписан и връчен на
жалбоподателя без възражения.Такива били подадени от него в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН с приложено удостоверение за дейности, според което за инкриминирания
в АУАН период, жалбоподателят не е управлявал друг автомобил и е бил в почивка.
Въпросните възражение и удостоверение са били игнорирани
от АНО, считайки ги за несъотносими и е последвало издаването на процесното НП,
с което при идентично спрямо акта словесно и цифрово описание на нарушението е
наложена глоба, съобразно чл.93в, ал.11 ЗАПр.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на
базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства, а именно- свидетелските показания на К.Г. /актосъставител/ и Ю.Ф.
/свидетел по акта/, цитираните възражение и удостоверение за дейности,
разпечатка от програма TDCS-3. Данните от горепосочените доказателствени
източници са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и не се налага
по-детайлното им обсъждане.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, в случая е ангажирана на основание чл.93в, ал.11
ЗАПр., според която водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга
работа”, „време на разположение”, „прекъсване” или „дневна почивка”, когато
няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради
това че е извън превозното средство, се наказва с глоба от 1500 лв. и за
нарушение на чл.34, пар.3, б.”б” от Регламент /ЕС/№165/14 г., според който
когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние
да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите,
посочени в пар.5,б.”б”, подточки ii), iii), iv): а)
се
вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг
начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е
оборудвано с аналогов тахограф; или б) се вписват в картата на водача, като се използва
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахограф, ако превозното
средство е оборудвано с дигитален тахограф.
От така цитираното съдържание
на приложимата нормативна уредба е очевидно, че от съществено значение към
предмета на доказване и обективната съставомерност на деянието са: на първо
място фактите относно вида на използвания в съответното превозно средство
тахограф, с оглед последваща преценка на конкретния вид нарушение и правната му
квалификация по пар.34, пар.3, б.”а” или б”б” от приложимия регламент. На второ
място- конкретния вид данни, които не са въведени, с оглед най-вече последваща
преценка за приложимостта и възможното използване на формулярът за
„удостоверение за дейности”, съгласно Регламент /ЕС/№561/06, Директива
2006/22/ЕС и Регламент /ЕС/№3821/85 и Тълкувателно разяснение №5 към тях.
В случая и в нарушение на
чл.42,т. 4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, в процесните АУАН и НП липсват
фактологични данни дали индивидуализирания с марка и номер тахограф, с който е
бил оборудван управляваният от жалбоподателя автомобил, е бил дигитален или
аналогов. Това уточнение /че е бил дигитален/ се прави за първи път в хода на
съдебното следствие чрез свидетелски показания, което е недопустимо. Липсват и
конкретизация на вида данни, които не са били въведени-всички или само някои от
тях, съответно точно кои от тях.Оттук не може да се прецени причината, поради
която водачът е отсъствал от превозното средство и допустимото удостоверяване
на тази причина чрез горепосочения формуляр /къкъвто е налице и в настоящия
случай/, съответно налице ли е въобще нарушение от вида на вмененото.
На следващо място, посоченото
в АУАН и в НП фактическо обвинение е за „не въведени ръчно, автоматично или по
друг начин на необходимите данни”, което съответства на цитираното по-горе
съдържание на задължението по чл.34, пар.3, б.”а” от Регламента, а не на
цифрово посочената квалификация на задължението по чл.34, пар.3, б.”б” от
Регламента.Следователно между посочената като нарушена разпоредба на приложимия
регламент и отправеното фактическо обвинение за неизпълнение на същото
задължение, но по друг начин и за друго техническо средство, е налице
противоречие, което също нарушава изискванията на чл.57, ал.1,т.6 ЗАНН.
Така констатираните пропуски
и несъответствия в съдържанието на АУАН и НП са от категорията на
абсолютните и съществени процесуални
нарушения, тъй като ограничават пряко правото на защита на жалбоподателя и го
лишават от възможността да разбере какво конкретно по вид нарушение му е
вменено като извършено, кога, къде и как е извършено, съответно да организира и
реализира защитата си в пълен обем. Предпоставят и пълна невъзможност за
адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП и разглеждане
на спора по същество.
При така изложените съждения,
обжалваното НП подлежи на цялостна отмяна, без да е необходимо обсъждането и на
останалите изложени в жалбата твърдения за други негови пороци, тъй като това с
нищо не би променило изхода от делото.
Водим от всичко гореизложено
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №26-0000150/15.07.19 г. на Началник ОО”АА”-В., с което на И.Е.П. ***,
с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.34, пар.3, б.”б” от Регламент №165/14
е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лв. на основание
чл.93в, ал.11 от ЗАПр. като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-В. в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: