Р Е
Ш Е Н
И Е № 10
гр.Стара Загора, 07.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІII
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар
Николина Николова,
като
разгледа докладваното от съдия Манолов
административно
дело №431 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.166,
ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на жалба от
С.В.Д. против Акт за установяване на публично
държавно вземане
№26/06/1/2/02423/2/01/04/01 от 15.01.2019г., издаден от Директора на областна
дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр.Хасково, териториална структура на ДЗ
„Земеделие“ – гр. София. В жалбата се сочи, че съпътстващите
документи към обжалвания акт - Уведомително
писмо предизвестие № 26/06/1/0/02423/2/01/22/01 от
31.10.2018г. и Уведомително
писмо за отказ да се сключи анекс/съгласувана
промяна изх. № 02-260-6500/444611 от 17.09.2018г. са връчени за жалбоподателя
всички заедно на 14.05.2019г., поради което същият е нямал възможност да упражни правото си на
допълнителни писмени обяснения, възражение и да вземе становище по тях. Твърди
се, че изрично в Уведомително
писмо предизвестие №26/06/1/0/02423/2/01/22/01 от
31.10.2018г. му е указан и даден срок от 14 дни от получаване на това писмо
/получено на 15.05.2019г./, в който срок да представи надлежни писмени
доказателства, удостоверяващи наличие на особени непредвидени обстоятелства,
довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и
нормативно определения срок. Сочи се, че този срок не е спазен от
административния орган, защото искането е получено от жалбоподателя на
14.05.2019г, като на същия ден е издаден и обжалваният акт. Обосновава се, че
по този начин Д. е лишен от възможността да се защити и да представи писмени
доказателства, което е абсолютно съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото му на защита. Моли се съда да отмени оспорения акт като
незаконосъобразен. Претендират се разноски по делото.
Ответникът,
Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Хасково, чрез
процесуалния си представител в писмено становище сочи, че към 01.08.2018г. жалбоподателят не е изпълнил свое
договорно и нормативно задължение, установено съгласно чл.3, ал.3 от Договор №
26/06/1/0/02423 от 19.01.2016г., както и чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г., изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане от
ползвателя в договорно и законоустановения срок, придружена с всички изискуеми
документи, съгласно Приложение № 7
към Наредба № 14 от 28.05.2015г. Твърди, че писмото с изх. № 01-260-6500/1177
от 31.10.2018г. е връчено на 10.12.2018г. на Д., като в указания 14-дневен
срок, както и до момента на постановяване на оспорения акт за установяване на
публично държавно вземане, не са постъпили документи или доказателства,
относими към производството по издаването му. Предвид на това и на основание
чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. и съответно чл.9, ал.1, т.1 и
чл.17, ал.1 във вр. с чл.3, ал.3 от Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016 г.
и чл.59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165
и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал. 2 и ал. 4
от Закона за подпомагане на земеделски производители, ДФЗ е отказал
извършването на второ плащане по договора, прекратил е същият и е определил
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер, посочен в
постановения акт. Моли се съда да отхвърли жалбата срещу оспорения акт, като се
претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на поисканите за присъждане от жалбоподателя разноски.
Административен
съд – Стара Загора, след като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
На
19.01.2016г. между ДФ „Земеделие“, от една страна, наричана за краткост „Фонда“
и С.В.Д., като „Ползвател“ е сключен Договор № 26/06/3/0/02423 за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСРС
2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, в размер на 48 895 лева (чл.3, ал.1 от Договор
№26/06/3/0/02423 от 19.01.2016г (л.16-31). Сумата на помощта е предвидено да се
предостави на два етапа: първо плащане в размер на 24 447,50лв, платими в
двумесечен срок от сключването на договора (чл.3, ал.2, т.1 от договора) и
второ плащане в размер на 24 447,50лв в срок до три месеца след издаване
на уникален идентификационен номер на окомплектована с документи съгласно
Приложение №7 към Наредба №14 от 28.05.2015г. заявка за второ плащане от
Ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки,
включително на място относно изпълнението на бизнес плана и анализ за
установяване съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес
план, съгласно чл.8, ал.5 от договора (чл.3, ал.2, т.2 от договора). В чл.3,
ал.3 от договора е указан срок за подаване на заявката за второ плащане - до
01.08.2018г. С тази дата е обвързано и задължението за изпълнение на бизнес
плана (чл.6).
На
02.08.2018г. от С.Д. до Директор на ОД на ДФЗ – гр.Хасково е подадено
искане/уведомление за промяна по Договор
№ 26/06/3/0/02423 от 19.01.2016г., заведено с вх.№ 02-260-6500-4446 (л.38-46), към което
са приложени болничен лист, епикриза и копие от амбулаторна карта (л.47-51).
На
17.09.2018г. от Директор на ОД на ДФЗ – гр.Хасково е издадено уведомително
писмо за отказ да се сключи анекс/съгласува промяна изх.№02-260-6500-4446#11
(л.54-55). Писмото е адресирано до С.Д. и с него същият е уведомен, че във
връзка с постъпило искане/уведомление с вх.№02-260-6500/4446 от 02.08.2018г. за
промяна на Договор №26/06/3/0/02423
от 19.01.2016г. не се допуска изменение и/или допълнени на договора за отпускане
на финансова помощ. Отказа е мотивиран, че от момента на сключване на Договора
на 19.01.2016г. до определения срок за проверка на изпълнение на бизнес плана
на 01.08.2016г., Д. е имал достатъчен срок за изпълнение, за да бъде спазено
изискването на чл.40, ал.2 от Наредба №14 от 28.05.2015г., а именно – искането
за изменение да бъде подадено не по-късно от четири месеца преди срока по чл.11.
В писмото е посочено също, че представения с искането/уведомление болничен лист
за временна неработоспособност не доказва настъпването на особени, непредвидени
обстоятелства. Видно от приложения по делото протокол Д. е уведомен за
съдържанието на писмото на 10.10.2018г. по телефон, след като актът му е изпратен
по пощата, но е останал непотърсен от адресата (л.57).
С писмо
изх.№01-260-65001177 от 31.10.2018г. Директора на ОД Хасково на ДФ Земеделие
уведомява С.В.Д. за откриване на производство по издаване на АУПДВ за
задължение в размер на 24 447,50лв, представляващи пълния размер на
полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ
(л.69-71). Посочени са подробни съображения, основани на обстоятелството, че
крайния срок за изпълнение на одобрения проект, съгласно чл.6, ал.1 от Договор
№26/06/3/0/02423 от 19.01.2016г. е 01.08.2018г., от което следва, че срокът за
подаване на заявката за второ плащане по Договора е изтекъл на тази дата. В
писмото изрично е посочено, че в 14-дневен срок от получаването му, Д. следва
да представи надлежни писмени доказателства, удостоверяващи наличие на особени
непредвидени обстоятелства, довели до обективна възможност подаване на заявка
за плащане в определения срок. Според ръкописния текст, положен писмото същото
е получено от Д. лично „на ръка“ на 14.05.2019г. Съгласно представените по делото
копия от известия за доставяне и пощенски пликове (л.72-75), посоченото уведомително писмо два пъти е
изпращано за връчване на адресата, но пратките са върнати обратно на издателя
на акта, без да са връчени, тъй като при направените опити за доставка пратката
първият път е непотърсена, а при направения втори опит за връчването й е
установено, че адресът е променен. С оглед тези обстоятелства съобщаването за
издаденото уведомително писмо е осъществено съобразно разпоредбите на чл.26,
ал.2, вр. чл.61, ал.3 от АПК, а именно чрез поставяне на административния акт
на таблото за обявления на ОДЗ – Хасково (л.76). Поставянето и свалянето са
били удостоверени с протокол за извършване на съобщение за издадения акт по
реда на чл.26, ал.2, вр. чл.61, ал.3 АПК, като е прието, че съобщаването е
извършено по този ред на 10.12.2018г. (л.77).
С
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
26/06/1/0/02423/2/01/04/01 от 15.01.2019г., издаден на основание чл.27, ал.3 и
ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК, Директора на Областна дирекция –
Хасково на Държавен фонд „Земеделие“, въз основа на изложени мотиви и на
основание чл.38, ал.1, т.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г., чл.9, ал.1, т.1 и
чл.17, ал.1, вр. чл.3, ал.3 от Договор № 26/06/3/0/02423 от 19.01.2016г.,
чл.59, ал.1 и 2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.2 и
ал.4 от ЗПЗП, е постановил следното: І.
Отказва изцяло одобрената финансова помощ по Договор 26/06/3/0/02423 от
19.01.2016г., и прекратява същия; ІІ. Определя
на С.В.Д. задължение за подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 24 447,50лв, представляващ пълния размер на полученото
първо плащане по договор № 26/06/3/0/02423 от 19.01.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 02.08.2018г.
Органът се позовава на чл.17,
ал.1 от Договора, която сочи, че във всеки случай по чл.9 от този договор за
изискуемост на полученото по чл.3, ал.2, т.1 от договора първо плащане и/или
наличие на основание по чл.38, ал.1 от Наредба №14/28.05.2015г., ползвателят
дължи обезщетение в размер на полученото по договора първо плащане, заедно със
законната лихва върху сумата, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази
дата не може да бъде установена – от датата на установяване на неизпълнението.
При извършване на административни проверки е установено, че към 01.08.2018г., включително,
ползвателят не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено
съгласно чл.3, ал.3 от Договор № 26/06/3/0/02423 от 19.01.2016г, както и чл.34,
ал.4 от Наредба №14 от 28.05.2015г., изразяващо се в неподаване на заявка за
второ плащане от ползвателя в договорно и законоустановения срок, придружена с
всички изискуеми документи, съгласно Приложения №7 към Наредбата. В оспорения
акт е посочено, че писмото с изх.№01-260-6500/1177 от 31.10.2018г. е връчено на
10.12.2018г., като в указания 14-дневен срок не са постъпили документи или
доказателства, относими към производството.
АУПДВ №
26/06/1/0/02423/2/01/04/01 от 15.01.2019г., е изведен с изх. № 01-260-6500/1177#1
от 15.01.2019г. и съобщен на Д. на 14.05.2019г. (л.6).
По делото
са приети като доказателства документите, приобщени към административната
преписка по издаването на оспорения акт, представените и събрани по искания на
страните.
Въз основа на изложеното съдът формира следните правни
изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт – Акт
за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
26/06/1/0/02423/2/01/04/01 от 15.01.2019г., издаден от Директора на Областна
дирекция – Хасково на ДФ „Земеделие“, от лице с правен интерес, адресат на акта
и чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от него. С оглед
на изложеното и предвид Определение №16192/28.11.2019г. по адм.дело
№12458/2019г. на ВАС жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Актът
е издаден от Директора на ОД на ДФЗ – Хасково в условията на делегация
на правомощия на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - Разплащателна
агенция в полза на директорите на областните дирекции, в съответствие с
териториалната им компетентност, да издават
решения за финансови корекции по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ или АУПДВ по
чл.166, ал.2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
за периода 2014-2020г, във връзка с
установени неспазвания от тяхна страна на нормативни и договорни задължения, допуснати
при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на
финансова помощ по силата на Заповед №О3-РД/286 от 01.02.2017г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л.13). Визираната подмярка 6.1 от
мярка 6 е по ПРСР 2014-2020г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, т.е. подпомагането по мярката е с публични
средства, от източник, попадащ сред изброените такива в чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. Посочената
разпоредба определя като публични държавните вземания за недължимо
платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз.
По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая ръководител на съответната администрация е Изпълнителният директор на ДФЗ Земеделие – Разплащателна агенция, тъй като Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.27, ал.3 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а според ал.5 (редакция към датата на издаване на акта, т.е. преди изменението, публикувано в ДВ бр.51/2019г.) вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания.
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”,
е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява (чл.20а,
ал.1 и ал.2 ЗПЗП), а според чл.
20а, ал. 4 ЗПЗП в редакция (обн., ДВ, бр. 12 от 2015г., доп., бр. 2 от
2018г.), действала към датата на издаване на АУПДВ – 15.01.2019г.,
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност.
Следователно п
о силата
на чл.27, ал.3 и ал.5 и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП (в посочените
редакции) и чл.166, ал.2 от ДОПК, в правомощията на Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие” е да определи органът от ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция
компетентен за издаването на АУПДВ по схеми и мерки на Общата селскостопанска
политика, включително по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г.,
включително в лицето на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност, каквато делегация в случая е направил. Правомощието на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК е предвидена към днешна дата в
чл.20а, ал.5 от ЗПЗП (ред. ДВ бр.51/2019г. в сила от 28.06.2019г.), а
възможността за делегиране на това правомощие – в ал.6 на същата норма.
В случая Изпълнителният директор на ДФЗ Земеделие –
Разплащателна агенция, е определил надлежно органи, компетентни да издават
АУПДВ за вземания на Фонда, произтичащи от неспазване задължения на
ползвателите на подпомагане по подмярка 6.1., мярка 6 от ПРСР 2014-2020г.
Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган в лицето
на Директора на ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“, при упражняване и в рамките на
надлежно определени му със Заповед №ОЗ-РД/286 от 01.02.2017г. на ИД на ДФ
„Земеделие” правомощия.
Оспореният
АУПДВ № 26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от 15.01.2019г. е в писмена форма и съдържа
подробни мотиви. Според чл.166,
ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В
случая е приложим реда, предвиден в АПК, доколкото не е предвиден такъв в
специалния закон – ЗПЗП. Като основание за вземането се твърди неизпълнение от
страна на Д. на нормативно и договорно предвидени задължения – неподаване на
заявка за второ плащане от ползвателя в договорно и законоустановения срок,
придружена с всички изискуеми документи, съгласно Приложение №7 към Наредба №14
от 28.05.2015г. С неизпълнение на тези задължения и по аргумент от чл.38, ал.1,
т.1 от посочената Наредба органът обвързва задължение на ползвателя за връщане
на полученото първо плащане, ведно със законната лихва. Задълженията на
ползвателя на подпомагането /жалбоподател по делото/ за коректно изпълнение на
бизнес плана, съответно за увеличение на ИР на стопанството, съответно и
увеличаване на обработваемата площ са и договорно предвидени в чл.9, ал.1, т.2
и т.4 от договора от 22.01.2018г. В приложимата за посочената подмярка Наредба
№14/28.05.2015г., на основание на която е сключен Договор № 26/06/3/0/02423 от
19.01.2016г. задължението за връщане на полученото първо плащане, ведно със
законната лихва към него, в хипотези на т.1 на чл.38, ал.1, към които са относими
твърденията за неизпълнение в случая, не е
обвързано с изискване за издаване на индивидуален административен акт,
като условие за възникване на вземане в полза на Разплащателната агенция за
връщане на полученото по договора първо плащане. С оглед тези обстоятелства се
налага изводът за липса на отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.
Но при издаване на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Това е така, защото разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК вменява на административния орган задължението за уведомяване на всички заинтересовани страни за започване на производството за издаване на индивидуален административен акт. В случая, от доказателства по делото се установява, че административният орган е уведомил С.Д. по реда на чл.26, ал.2 от АПК (стар текст, преди изм. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019г.), съгласно който ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон,
факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл.61, ал.3. Съгласно този текст (отм. с ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 10.10.2019г., действащ към момента на провеждане на административното производство), когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг
обичаен начин. Към този начин за оповестяване обаче се пристъпва едва при наличие на предпоставките на чл.26, ал.2 АПК (стар текст), а именно – адресът да е неизвестен или другите възможни начини за уведомяване са неизвестни. А адресът се счита неизвестен само когато по надлежния ред, след извършени справки в съответните служби по постоянен адрес на лицето, се установи, че адресът му е неизвестен (в този смисъл Р №12979 по адм. дело 2744/2010г. на ВАС, IV отд.), което в случая не е направено от административния орган. Нещо повече – липсват данни за извършване на уведомяването и по някой от другите посочени в разпоредбата на чл.26, ал.2 от АПК (в действащата й редакция) възможни начини за уведомяване – така както е процедирано при уведомяването на Д. във връзка с издаването на уведомително писмо за отказ да се сключи анекс/съгласува промяна изх.№02-260-6500-4446#11 (л.57), а именно – по телефон, който очевидно е бил известен на административния орган. Предвид гореизложеното следва да се прие, че от анализът на събраните по делото доказателства се обосновава извод, съгласно който така заявеното възражение за незаконосъобразност на административния акт, поради издаването му при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, се явява основателно. В така развилото се административно производство, жалбоподателя Д. не е бил уведомен по реда и при условията на чл.26, ал.1 от АПК, което безспорно е нарушило правото му на участие в производството. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.4 от АПК (Нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Анализът на установената и описана по-горе фактическа обстановка безспорно установява наличието на допуснато от административния орган процесуално нарушение, което съгласно цитираната норма на чл. 168, ал. 4 от АПК съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нормата на чл.168, ал.4 от АПК (в сила от 01.01.2019г.) е приложима в случаят, тъй като оспорения акт е постановен от ответния административен орган на 15.01.2019 г., поради което издателят следвало преди да издаде този индивидуален административен акт да даде на жалбоподателя възможност за участие в това производство. Вярно е, че издаденият АУПДВ подлежи на оспорване като краен акт в процедурата по реда на АПК, но законодателят указва, че такава равна възможност за участие на лицата (субектите) следва да бъде предоставена още в хода на административното производство, а в настоящият казус тази императивна норма на закона е нарушена. В този случай е приложима разпоредбата на чл.168, ал.5 от АПК, съгласно която, когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал.4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл.146, т.4 и т.5.
Предвид
цитираната правна регламентация и поради допуснатото съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, изразяващо се в лишаване на
жалбоподателя от правото му да участва в производството в следствие на
неуведомяването му, оспорения АУПДВ се явява незаконосъобразен и като такъв
следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за
образуване и провеждане на ново производство при спазване на административно
производствените правила, в т.ч. и с уведомяване на жалбоподателя и
предоставяне на възможност за участието му в административното производство.
По делото
е направено искане за присъждане на направените разноски. Предвид така
направеното искане, като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и
на основание чл.143,
ал.1 от АПК съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди
сумата от 1010 лева, 1000 лева, от които за адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие от 14.01.2020г. (л.115), като следва да се
отбележи, че тази сума не надвишава определения с разпоредбата на чл.8, ал.1,
т.4 от Наредба № 1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на възнаграждението,
както и 10 лева държавна такса.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
предложение второ от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
от С.В.Д. против Акт за установяване на публично държавно
вземане №26/06/1/2/02423/2/01/04/01 от 15.01.2019г., издаден от Директора
на областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр.Хасково, териториална структура на
ДФ „Земеделие“ – гр. София.
ИЗПРАЩА делото
като административна преписка на административния орган – Директора на областна
дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр.Хасково, териториална структура на ДФ
„Земеделие“ – гр. София, за образуване и провеждане на ново производство при
спазване на административнопроизводствените правила, в т. ч. и с уведомяване на
жалбоподателя и предоставяне на възможност за участието му в административното
производство.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“, гр. София да заплати
на С.В.Д. ЕГН: ********** сумата от 1 010
(хиляда и десет) лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.
СЪДИЯ