Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………….
гр. София, 03.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
председател:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д.
№ 4494 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 00900/21.01.2019г.,
подадена от длъжника П.В.Д. срещу
отказ на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 от РКЧСИ, обективиран
в постановление с изх. № 00010/02.01.2019 г. и в постановление с изх. №
00329/10.01.2019 г., да прекрати по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително
дело № 20097810401003/2009 г. по описа на ЧСИ Г.Д..
Жалбоподателят счита, че отказите са
неправилни и незаконосъобразни. Излага съображения, че взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
като не били извършвани и никакви изпълнителни действия спрямо жалбоподателя.
От образуването на изпълнителното дело през 2009 г. до 21.12.2018 г., нито взискателят, нито неговият правоприемник депозирали молби
за принудителни действия спрямо Д.. Жалбоподателят се позовава на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК и на задължителните разяснения, дадени с т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Моли, обжалваните откази на ЧСИ да бъдат отменени и изпълнителното дело да бъде
прекратено по отношение на П.В.Д..
Взискателят не изразява становище по жалбата.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал.
3 ГПК, съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Излага
съображения, че в случая, по силата на чл. 18 ЗЧСИ, взискателят
е възложил на частния съдебен изпълнител сам да определя способа за изпълнение.
Поради това, изпълнителното производство ще се прекрати по силата на закона само
ако взискателят не е поискал изпълнителни действия,
ЧСИ не е предприел такива и не са постъпвали суми по запор или плащане. Тези
предпоставки следвало да са налице кумулативно, тъй като наличието на коя да е
от тях изключвала настъпването на перемцията. В
случая, по изпълнителното дело за периода от 2010 г. до 2018 г. били наложени
запори върху трудовото възнаграждение на длъжника В.Е.В., от което постъпвали
регулярно месечни вноски за погасяване на дълга. Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015
г на ВКС, плащанията, извършвани от трето задължено лице представлявало валидно
изпълнително действие, което прекъсва срока за перемция.
За времето, през което били извършвани частични плащания, взискателят
не е имал интерес да иска извършването на нови изпълнителни действия, тъй като е бил периодично
удовлетворяван.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните
доводи, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Производство по изпълнително дело № 20097810401003 по описа на
ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 в РКЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба с
вх. № 08435/20.11.2009 г. на „Р.(България)“
АД и въз основа на изпълнителен
лист от 27.10.2009 г. по гр.д. № 1266/2009 г. на Видински районен съд, с
който П.В.Д. е осъден да заплати на „Р.(България)“
АД суми по договор за банков кредит от 19.03.2008 г. и по молба с вх. №
08436/20.11.2009 г. на „Р.(България)“
АД и изпълнителен лист от 10.08.2009 г.
по ч.гр.д. № 1267/2009 г. на Видински районен съд, с който П.В.Д. и В.Е.В.са осъдени да заплатят солидарно на „Р.(България)“
АД суми по договор за банков кредит от 16.05.2008 г. (и разноски по делото).
С молбите от 20.11.2009 г., на
основание чл. 18 ЗЧСИ, взискателят е възложил на
съдебния изпълнител, да извърши цялостна справка на имущетвото
на длъжниците и да определи способ за изпълнение.
Със запорно
съобщение от 23.11.2009 г., е
наложен запор върху всички вземания на П.В.Д. в „Р.(България)“ АД.
Със запорно
съобщение от 23.11.2009 г., е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на В.Е.В.,
изплащано му от „К.И.“ ООД.
На 23.11.2009 г. е изпратено и запорно съобщение до ЕТ „Т.-**-А.В.“, с което е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на П.В.Д..
Съобщението не е било връчено на работодателя.
Съдебният изпълнител е извършил
справки в НАП, НОИ, в Община Видин, Дирекция „ПА на МДТ“, изпратил е и писмо до
Столична дирекция „Полиция“ във връзка с приложението на чл. 75, т. 6 от Закона
за българските документи за самоличност.
На 17.01.2011 г., е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице – „БЕЛО-СП“ ЕООД
– гр. Сандански, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на П.В.Д.. Съобщението не е било връчено на работодателя.
На 14.01.2012 г., съдебният
изпълнител наложил запор на всички вземания на длъжника П.В.Д. в „УникредитБулбанк“
АД, „Юробан и Еф Джи България“ АД и „ДСК“ АД.
На 19.01.2012 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на В.Е.В.в
„Напоителни системи“ ЕАД, клон Враца (л. 74).
С молба от 08.04.2013 г., взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че по силата на
договор за цесия от 27.03.2013 г., вземанията му към длъжниците
по изпълнителното дело са прехвърлени на „Ф.И.“ ЕАД.
На 17.06.2013 г., „Ф.И.“ ЕАД е
направило искане за бъде конституиран като взискател,
поради прехвърляне на вземанията, принудително събирани по изп.д.
№ 20097810401003.
На 18.06.2013 г., съдебния
изпълнител, на основание чл. 429 ГПК, е конституирал „Ф.И.“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело (л. 106).
На 18.11.2013 г., „Ф.И.“ ЕАД е
направило искане за нови справки за имуществото на длъжниците,
какви са извършени.
На 15.04.2016 г., взискателят е депозирал идентична молба.
С молба от 20.12.2018 г., П.В.Д. е направил искане, да бъде прекратено
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На 08.01.2019 г., Д. е депозирал идентична
молба.
С постановление с изх. № 00010/02.01.2019 г.
и с постановление с изх. № 00329/10.01.2019 г., съдебният изпълнител е отказал
да прекрати изпълнителното дело, тъй като не са налице предпоставките на . 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Видно от приложените по изп.дело преводни нареждания, за периода от 2010 г. до 2018
г. по сметка на ЧСИ са постъпвали периодично суми от „К.И.“ ООД (за периода от
м.септември 2010 г. до месец март 2011 г.) и от „Напоителни
системи“ ЕАД (за периода от месец април 2012 г.
до месец май 2018 г.) от наложени запори върху трудовите възнаграждения на
длъжника В.Е.В..
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, длъжникът може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи
принудителното изпълнение. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в
едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на
съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Постановление с изх. № 00010/02.01.2019 г. е връчено на
процесуалния представител на жалбоподателя на 03.01.2019 г. (л. 161 от изп.дело). Жалбата, предмет на разглеждане
по настоящото дело е подадена по пощата на 18.01.2019 г. (видно
пощенското клеймо на пощенския плик – л. 170 от изп.дело)
– т.е след предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок. Поради това, в тази си част,
жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане.
Постановление с изх. № 00329/10.01.2019
г. е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 11.01.2019 г. (л.
169 от изп.дело) - т.е предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок. С
оглед на изложеното, в тази си част, жалбата е допустима, като насочена срещу акт на съдебния изпълнител,
подлежащ на инстанционен контрол за
законосъобразност, подадена от легитимирано лице и в законоустановения
срок. Съдът намира жалбата, в тази й част за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. При извършване на преценка кое е
последното изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с
горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
От
цитираната разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва, че е достатъчно за прекъсване на давността
изпълнителните действия да са били предприемани по конкретното изпълнително
дело, а не спрямо определен длъжник. В случая, за периода
от 2010 г. до 2018 г. по сметка на ЧСИ са постъпвали периодично суми, с което
давността е била прекъсвана. Поради това, отказът на ЧСИ да прекрати делото е
правилен, а жалбата е неоснователна.
Следва и да
се посочи, че макар изпълнителното дело да се прекратява по силата на закона
при неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК), така както е разяснено в т. 10 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013 ОСГТК на ВКС, прекратяването на
изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до погасяване на вземанията,
за събирането на които е било образувано делото, нито е пречка за започване на
нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. Ако длъжникът счита, че вземанията обективирани в изпълнителния титул не съществуват, той
разполага с възможността да проведе исково производство по чл. 439 ГПК.
Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и не може да подлага на
преценка съществуването на вземането, докато титулът не бъде обезсилен или не
бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е установено
несъществуването на вземането. Тогава той ще следва да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 3, съответно т. 7.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №
00900/21.01.2019г. на П.В.Д., в частта, срещу отказ на ЧСИ Г.Д., с
рег. № 781 от РКЧСИ, обективиран в постановление с
изх. № 00010/02.01.2019 г. по изпълнително дело № 20097810401003/2009 г. по
описа на ЧСИ Г.Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.
№ 00900/21.01.2019г. на П.В.Д.,
в частта, срещу отказ на ЧСИ Г.Д., с
рег. № 781 от РКЧСИ, обективиран в постановление с
изх. № 00329/10.01.2019 г., да прекрати по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
изпълнително дело № 20097810401003/2009 г. по описа на ЧСИ Г.Д..
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане,
има характер на определение и може да се
обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните. В останалата част, РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдията – докладчик
Албена Ботева:
по в.гр.д.
№ 4494/2019 г. по описа на СГС
Не съм съгласна с мнението на мнозинството,
че следва да се остави
без уважение жалбата, в частта, срещу отказа
на ЧСИ, обективиран в постановление с изх. №
00329/10.01.2019 г., да прекрати
изп.д. № 20097810401003/2009 г. по
отношение на П.В.Д.. Солидарните длъжници са обикновени
другари с всички последици от това.
Освен това, съгласно чл. 125 ЗЗД, прекъсването и спирането на давността срещу
един солидарен длъжник не произвежда
действия спрямо останалите съдлъжници. В случая, за период
от повече от 2 години, нито
взискателят е поискал
да бъдат предприети изпълнителни действия спрямо длъжника П.В.Д., нито
са предприети такива. Ето защо
считам, че в тази й част жалбата
следваше да бъде уважена и на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, спрямо длъжника
П.В.Д. изпълнителното дело
– прекратено.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: