РЕШЕНИЕ
№ 709
гр. Горна Оряховица, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20234120102301 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК
във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ”КРЕДИТ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Цар Борис Трети” № 85, ет. Мецанин, телефон: 02/9078490, представлявано от
управителя М.Г. А., с пълномощник: адв. Р. И. Д. от САК, твърди в исковата си молба, че В.
П. М. с ЕГН ********** е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта
на дружеството на адрес: www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез
попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на
финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова
услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от В. М. данни,
служител на ищцовото дружество се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът
е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си
да получи от ищеца кредит в размер на 650.00 лв. Сочи, че след обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него
електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние; ответникът е
потвърдил, с избиране на изпратения му от „Кредит Инс" АД линк за потвърждение,
сключването на договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ010501/30.05.2022 г., и
желаната сума му е била преведена чрез системата Е-pay и получена от ответника на каса на
партньорски офис на „Изипей" АД, срещу представена от М. лична карта. Заявява, че
1
съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ
(чл.3,ал.1 от ЗЕДЕУУ); електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2,ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ);
същото се счита за подписано при условията на чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис
се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Твърди, че според данните, посочени в
заявката на ответника, в тях фигурира информация, която логически е свързана само и
единствено с В. П. М., който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването, т.е.
ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита,
че е неин автор. Заявява, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата
на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор
чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това
цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13,ал.1
ЗЕДЕУУ. Посочва, че преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани
от страните, документи, които съгласно чл.180 ГПК се ползват с формална доказателствена
сила за авторството им (Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС, по гр. д. № 868/2012г.).
Заявява, че съгласно разпоредбите на ЗПК на длъжника е предоставена преддоговорна
информация, същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит,
като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити". Твърди, че съгласно условията
на сключения договор, „Кредит Инс" е поело задължение да предостави на
кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е
поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на
задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи:
30.06.2022г., 30.07.2022г., 30.08.2022г., 30.09.2022г., 30.10.2022г., 30.11.2022г., 30.12.2022г.,
30.01.2023г., 02.03.2023г., 30.03.2023г., 30.04.2023г., 30.05.2023г.
Твърди, че към дата 25.07.2023г. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските
по кредита, падежите на всички от които са настъпили. Сочи, че служители на дружеството
няколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на
напомнителните e-mail-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и
са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на
падежните дати, но В. М. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да
направи такова на дължимата към дружеството сума. Заявява, че съгласно чл.86 от ЗЗД,
ответникът дължи на „Кредит Инс" АД обезщетение за забава в размер на законната лихва
по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 78.27 лв.
Заявява, че на 25.07.2023г. е подал заявление по чл.410 от ГПК, РС Горна Оряховица е
образувал ч.гр. дело № 1560/2023г. и е издал заповед за изпълнение, която е връчена по реда
на чл.47,ал.5 ГПК, след което с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви
установителен иск за вземането си по реда на чл. 422 ГПК. Твърди, че общата стойност на
2
непогасения паричен дълг на длъжника към датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е в размер на 962.27 лв., от които: 650.00 лв. - главница по договор
за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ010501/30.05.2022г., 234.00 лв. - договорна лихва за
периода 30.06.2022г. - 30.05.2023г., 78.27 лв. - законна лихва за забава за периода 01.07.2022 г.
- 20.07.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да
признае за установено по отношение на ответника В. П. М., че дължи на „Кредит Инс" АД:
650.00 лв. - главница по договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ010501/30.05.2022г.,
234.00 лв. - договорна лихва за периода 30.06.2022г. - 30.05.2023г., 78.27 лв. - законна лихва за
забава за периода 01.07.2022г. - 20.07.2023г., законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца
разноски за образуване на заповедното производство по чл.410 ГПК в размер на 525.00 лв.,
както и разноски за образуване на настоящото производство, вкл. за адвокатско
възнаграждение, съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК. Посочва банкова сметка, по
която ответникът може да плати присъдените суми: „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: ...
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмени
становища чрез процесуалния си представител – адв. С. М. от САК, с които моли съда да
разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли
съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни
производства.
Ответникът В. П. М. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул..., призован чрез залепване
на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба. В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Й. М. от ВТАК, със
служебен адрес: гр. Г.О. ул..., назначена за особен представител на ответника на основание
чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният представител счита, че предявените искове са процесуално
допустими, но по същество - неоснователни. Счита, не е налице валидно сключен договор,
обвързващ ответника по делото, като от представените писмени доказателства не може да се
направи заключение, че същият е подписал документите декларации и договори. Счита, че
липсват и доказателства приложеният към исковата молба договор за потребителски кредит
„Екстра" № ДЗО10501/30.05.2022 г. да е сключеният между страните, доколкото такова е
налице. В тази връзка твърди, че ответникът не е бил запознат със съдържанието на
договора, общите условия и декларациите, които се твърди, че е подписал; липсват и
доказателства същият да е предоставил лични данни, които да послужат за подписване чрез
т. нар. обикновен електронен подпис.
Счита, че към договора следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и
Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета, както и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета, тъй като ответникът има качеството „потребител". В тази връзка счита, че
сключеният договор е нищожен поради нарушение на принципа на справедливост, на
добросъвестност и на добрите нрави. Прави възражение за нищожност, като твърди, че
3
договорът, общите условия и съпътстващата ги информация за сключването му са изписани
с изключително малък по размер шрифт и малко междуредие, което прави прочитането им
крайно трудно, а от там и разбирането на смисъла клаузите, което е нарушение на чл.10,ал.1
ЗПК. Възразява, че с действията си ищецът е нарушил принципа на добросъвестност и
добрите нрави, доколкото ответникът не е бил наясно какви права и задължения има
съгласно сключения договор, тъй като от предоставената му онлайн информация не е могъл
да разбере съдържанието на поетите задължения и предоставените му права. Счита, че
договорът е нищожен и доколкото не съдържа по ясен и разбираем за ответника-потребител
подробна информация за размера на задължението, условията за усвояването му,
подновяването на договора, лихвения процент, годишния процент и разходите, условията за
издължаване, погасителен план и други. Посочва, че е налице неизпълнение на изискванията
на чл.11,ал.1,т.2,т.7,т.9-12, т.15, т.16 и т.18 от ЗПК, което води до нищожност на сключения
договор съгласно чл.22 от ЗПК. Счита, че Приложение № 1 към договора не отговаря на
законовите изисквания за погасителен план, както и липсват данни същият да е връчен на
ответника.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на
императивните изисквания, уредени в чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, тъй като в него кредиторът
единствено е посочил като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР на
заема, но липсва ясно определена методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР). Възразява за нищожност на клаузата относно годишен процент на разходите,
тъй като противоречи на чл.19,ал.4 ЗПК. Възразява и твърди нищожност на клаузите за ГПР
и за ГЛП на основание чл.21 от ЗПК. Сочи, че в процесния договор ГПР е определен в
размер на 49.7 %, а ГЛП е в размер на 36.00 %, като не са налице обстоятелства, които да
обосновават определянето на ГЛП и на ГПР в такива високи размери. Сочи, че те водят до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и
недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора,
които да оправдават договарянето на такива високи проценти. Заявява, че договорената
между страните годишна лихва в размер 36.00 % надхвърля размера на законната такава за
времето на сключване на договора, поради което уговорката противоречи на добрите нрави
и е нищожна. Счита, че уговорените клаузи са нищожни, тъй като заобикалят и
противоречат на закона и на добрите нрави, и в частност заобикалят ограничението на ГПР
по чл.19 ЗПК.
Твърди, че клаузите по сключения договор не са индивидуално уговорени по смисъла на
чл.146,ал.2 ЗЗП и следва да се приемат за нищожни, доколкото са налице основания, които
ги правят неравноправни по смисъла на чл.143,ал.1 ЗПП и чл.143,ал.2,т.5 ЗПП.
Оспорва ответникът да е усвоил сумата, доколкото липсват доказателства за това, поради
което счита предявения иск за неоснователен. Сочи, че само при реалното й получаване за
последния би възникнало задължение да я върне, доколкото преди всички договорът за заем
е реален договор.
4
Моли съда да отхвърли предявените искове срещу ответника В. М. като неоснователни. В
случай, че съдът уважи предявените искове, прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Моли съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана
В съдебно заседание, ответникът В. П. М. не се явява. Особеният процесуален
представител – адв. Й. М. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Излага съображения в писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите писмени доказателства - заверени преписи от договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № Д3010501/30.05.2022г.,
онлайн заявка за кредит, Общи условия на „Кредит Инс“ АД, приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит, разписка за извършено плащане от 30.05.2022г.,
процесният договор е сключен между страните като част от системата за предоставяне на
кредити от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние, подробно описана в цитираните по-горе Общи условия.
Приложеният препис от договор за потребителски кредит “Екстра” № Д3010501/30.05.2022г.
удостоверява фактите, че В. П. М. – като кредитополучател, е получил предоставен му от
„Кредит Инс” АД гр. София – като кредитор, кредит в размер на 650 лв., за задоволяване на
текущи потребителски нужди - ремонт, като в договора е посочено, че същият се сключва,
след като кредитополучателят декларира, че е получила стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя, и общите условия на договора за кредит, като се
съгласява с тях, при следните параметри: размер на кредита - 650 лева, срок за погасяване на
кредита – 12 месеца, размер на погасителната вноска – 112,67 лв., включваща главница –
54,17 лв. (общ размер на главницата – 650 лв.), лихва – 19,50 лв. (общ размер на лихвата –
234 лв.) и сума на гаранция – 39 лв. (общ размер на гаранцията – 468 лв.), платими
съответно на 130.06.2022г., 30.07.2022г., 30.08.2022г., 30.09.2022г., 30.10.2022г., 30.11.2022г.,
30.12.2022г., 30.01.2023г., 02.03.2023г., 30.03.2023г., 30.04.2023г. и на 30.05.2023г.; годишен
лихвен процент на разходите по кредита – 49.7%, фиксиран годишен лихвен процент – 36%
(чл.1 – чл.4 от договора), а кредитополучателят ще върне предоставената му сума на
кредитора, при условията, визирани в договора и ОУ към него, във всеки клон на „Изипей“
АД с плащане в полза на „Кредит Инс“ АД, на всяко устройство на Cashterminal в страната
или по банков път – чрез превод по посочената в договора банкова сметка /Приложение № 1
към от договора/.
Видно от приетите писмени доказателства – разписка за извършено плащане №
2000000304741021/30.05.2022г., изд. от „Кредит Инс“, и разписка № 0700015788512086 от
30.05.2022г., изд. от „Изипей“ АД, сумата от 650 лв. е изплатена от „Кредит Инс“ АД на В.
5
М. на 30.05.2022г. лично и в брой на каса на „Изипей“ АД .
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1560/2023г.
по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „КРЕДИТ ИНС” AД с ЕИК
********* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
649/27.07.2023г. против длъжника В. П. М., ЕГН **********, за следните суми: 650,00 лв. -
главница за неизплатени суми по потребителски кредит на основание сключен договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № Д3010501/30.05.2022г.;
234,00 лв. - договорна лихва за периода от 30.06.2022г. до 30.05.2023г.; 78,27 лв. - законна
лихва за забава за периода от 01.07.2022г. до 25.07.2023г.; законна лихва върху главницата от
650,00 лв., считано от 26.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 25,00 лв. -
държавна такса и 500,00 лв. - адвокатско възнаграждение.По делото е изготвена и приета
СИЕ, видно от която по процесния договор за потребителски кредит “Екстра” №
Д3010501/30.05.2022г., на ответника е предоставен кредит в размер от 650 лв., който е
усвоен в пълен размер на датата на подписване на договора /30.05.2022г./ на каса на
„Изипей“ АД. От заключението на СИЕ се установява, че ответникът не е извършил никакви
плащания по процесния договор. Приетата СИЕ установява също, че неплатената главница е
в размер на 650 лв., договорената, но неплатена възнаградителна лихва – 234 лв., лихва за
забава върху неплатената главница за периода от 01.07.2022г. до 25.07.2023г. – 45,62 лв. От
приетата СИЕ се установява също, че годишният процент на разходите от 49,7 % надвишава
законната лихва за просрочени задължения от 3,8 до 4,97 пъти, без да включва договорената
сума за гаранция. Видно от обясненията на вещото лице Л. Б., дадени в съдебно заседание,
размерът на договорната лихва от 234 лв. е определен и изчислен върху общата сума на
главницата (650 лв.) и сумата за гаранция (468 лв.), а изчислена при договорената годишна
лихва от 36 % само върху главницата, същата възлиза на 133,60 лв. за горепосочения период
и надвишава законовата лихва за забава с 2,93 пъти. Съдът кредитира заключението на СИЕ
като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
Видно от заключението на приетата съдебна компютърно-техническа експертиза,
изписването на съдържанието на процесния договор за потребителски кредит “Екстра” №
Д3010501/30.05.2022г. не е еднакво за всички елементи от договора, като в различните му
части съдържанието е изписано с 2 различни по размер шрифтове – 10,5 pt и 11 pt., с шрифт
Times New Roman, с различно подравняване (Left, Right, Justifi), както и удебеляване на
места (Bold). От приетата СКТЕ се установява, че изписването на съдържанието на
приложимите в случая Общи условия на „Кредит Инс“ АД не е еднакво за всички елементи
от условията, като в различните им части съдържанието е изписано с 3 различни по размер
шрифтове – 10,5 pt, 11 pt. и 14 pt., с шрифт Times New Roman, с различно подравняване (Left,
Right, Justifi, Center), както и удебеляване на места (Bold). Видно от заключението,
изписването на съдържанието на Стандартния Европейски формуляр на „Кредит Инс“ АД не
е еднакво за всички елементи, като в различните му части съдържанието е изписано с 3
различни по размер шрифтове – 10,5 pt, 9,5 pt. и 8 pt., с шрифт Times New Roman, с различно
подравняване (Left, Right, Justifi, Center), както и удебеляване на места (Bold), подчертаване
6
(Underline) или наклоняване (Italic). Съдът кредитира заключението на СКТЕ като
обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД
и чл.86 във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. За ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на присъдените в негова
полза парични вземания със Заповед № 649/27.07.2023г. по ч. гр. дело № 1560/2023г. по
описа на ГОРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, като исковете са предявени
надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни, по изложените
по-долу съображения.
Въз основа на приетите доказателства, цитирани по-горе, и от заключението на
приетата СИЕ, се установяват изложените в исковата молба факти, че „Кредит Инс” АД –
като кредитор и В. М. – като кредитополучател са се намирали в облигационно
правоотношение, произтичащо от сключен между тях договор за потребителски кредит
„Екстра“ № Д3010501/30.05.2022г. В тази връзка, приложените писмени доказателства,
цитирани по-горе, и заключението на приетата, изцяло кредитирана от съда и неоспорена от
страните СИЕ, удостоверяват изложените от ищцовата страна твърдения относно времето на
договаряне, проведената между страните кореспонденция на електронни носители, начина
на сключването на процесния договор за потребителски кредит “Екстра” №
Д3010501/30.05.2022г. между „Кредит Инс” АД и ответника, по инициатива на потребителя
В. М., чрез използване на средства за комуникация от разстояние, по смисъла на ЗПФУР,
ЗПУПС и ЗЕДЕУУ.
Приетите писмени доказателства - разписка за извършено плащане №
2000000304741021/30.05.2022г., изд. от „Кредит Инс“, и разписка № 0700015788512086 от
30.05.2022г., изд. от „Изипей“ АД, и заключението на неоспорената от страните СИЕ,
удостоверяват по безспорен начин, че кредиторът Кредит Инс” АД е изпълнил задълженията
си, произтичащи от сключения между него и ответника договор за потребителски кредит,
като е предоставил на кредитополучателя М., сумата от 650 лв., представляваща
договорения между тях размер на потребителски кредит, като сумата е предоставена на
кредитополучателя и е получена от него в брой на каса на „Изипей“ АД в деня на
подписване на договора. При тези факти, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ
обосновават извод, че за ответника действително е възникнало задължение, по силата на
така сключения договор, да върне предоставената му сума, заедно с уговорената и начислена
върху главницата надбавка, представляваща печалба на заемодателя /договорна лихва/ -
133,60 лв. според приетата СИЕ, т.е. общо сума в размер на 783,60 лв., при условията и по
начина, визирани в договора, за срок от 12 месеца (до 30.05.2023г.), на 12 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер от по 65,30 лв.
Настоящият съдебен състав приема за установено въз основа на заключението на
7
СИЕ, неоспорена от страните, че кредитополучателят М. не е извършил никакви плащания
по процесния договор за погасяване на възникналите в негова тежест парични вземания,
като падежът и на 12-те договорени погасителни вноски е настъпил, при което длъжникът е
изпаднал в забава, а посочените парични вземания за главница и за договорна лихва са
ликвидни и изискуеми в пълния им размер съответно от 650 лв. /главница/ и 133,60 лв.
/договорна лихва/.
Въз основа на приетата СИЕ се установява, че съгласно чл.86 от ЗЗД кредиторът е
начислил обезщетение за забава върху неплатената от ответника главница, считано за
периода от датата на първото просрочено вземане - 30.06.2022г. до 20.07.2023г. в размер от
78,27 лв., която не е платена от ответника към момента на приключване на съдебното дирене
в първата инстанция.
Не на последно място, въпреки възложената върху него доказателствена тежест
досежно тези факти, до момента на приключване на съдебното дирене по делото ответникът
не ангажира годни доказателства, които да удостоверяват той да е изпълнил задължението
си за заплащане на кредитора по договора за кредит - „Кредит Инс” АД на неплатените на
падежа суми за главница, договорна лихва и начисленото обезщетение за забава на
плащанията, чиито размери са установени по категоричен начин от заключението на СИЕ.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за установено
съществуването на парично вземане на ищеца „Кредит Инс” АД против ответника В. М. в
размер на 650 лв., представляващо неплатена главница по договор за потребителски кредит
„Екстра“ № Д3010501/30.05.2022г., вземане в размер на 133,60 лв. - неплатена и дължима
договорна лихва върху неизплатената главница /650 лв./, както и вземане в размер на 45,62
лв. – неплатена лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.07.2022г. до
25.07.2023г.ърговскичен начин, че това изискване не е спазено, като се установяват разлики,
както в ползваните от кредитора шрифтове, така и в размера и формата при изписване на
съдържанието на договора, подробно описани по-горе, като такива съществени различия се
откриват и при изписването на представения на ответника Стандартен Европейски
формуляр и Общи условия на „Кредит Инс“ АД, приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит. Поради това, в случая се обосновава извод, че както
договорът за кредит и Общите условия на търговеца за предоставяне на потребителски
кредити на физически лица, приложими към договора, така и Стандартният европейски
формуляр, предложен на ответника, съдържащи обвързващи потребителя декларации, че е
запознат и приема ОУ, че е получил изискуемата от закона преддоговорна информация, че е
получил изискуемите от закона разяснения по отпускането, усвояването, обслужването и
погасяването на кредита, както и относно „други важни условия по договора за кредит“, и
др., не са представени на ответника в четлив вид, съгласно изискванията на закона, като са
използвани по-ситни и различни шрифтове от изискуемия шрифт 12. При така установените
факти от заключението на приетата СКТЕ, безспорно се формира и извод, че процесният
договор за потребителски кредит не отговоря на посочените законови изисквания и
съответно следва да се приеме за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради
8
противоречие със закона - чл.10,ал.1 от ЗПК (Изм. – ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от
23.07.2014г.).
С писмения отговор на исковата молба, особеният представител предявява възражения за
недействителност на договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство
„Екстра“ № Д3010501/30.05.2022г. Данните по делото сочат, че ответникът е физическо
лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките
на своя професионална или търговска дейност. От друга страна, ищецът е търговско
дружество, като част от регистрирания му предмет на дейност е: "извършване на дейност
като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла
на чл.3,ал.1,т.3 от ЗКИ, извършване на дейност по осъществяването на финансов лизинг,
придобИ.е на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и
други) след съответното вписване в Регистъра на финансовите институции воден от
Българска народна банка", което се установява от направената служебно справка по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. В този смисъл, при сключването на процесния
договор за потребителски кредит ищецът е действал в качеството на "търговец" по смисъла
на легалната дефиниция, дадена в § 13,т.2 от ДР на ЗПП, а ответникът има качеството на
"потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в § 13,т.1 от ДР на ЗЗП. Поради ттова,
в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл.7,ал.3 от ГПК, изискваща от
съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
потребителски кредит, дори и без да е сезиран с възражения за наличието на такива от
потребителя. Доколкото в случая общият размер на кредита, предвиден в договор за
потребителски кредит “Екстра” № 115822/15.06.2021г., е в размер до 2 000 лева, няма данни
договорът да е обезпечен с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот,
и няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл.4 от ЗПК,
процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК. Съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12, т.20,
чл.11,ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.
Настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията на особения представител
на ответника, че в процесния договор за кредит не са спазени част от тези императивни
изисквания към формата и съдържанието на договора.
На първо място, съдът намира, че в случая се установява нарушаване на изискването на
чл.10,ал.1 от ЗПК (Изм. – ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.), съгласно който
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Въз основа на приетата и неоспорена от ищеца СКТЕ се
установява по категоричен начин, че това изискване не е спазено, като се установяват
9
разлики, както в ползваните от кредитора шрифтове, така и в размера и формата при
изписване на съдържанието на договора, подробно описани по-горе, като такива съществени
различия се откриват и при изписването на представения на ответника Стандартен
Европейски формуляр и Общи условия на „Кредит Инс“ АД, приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит. Поради това, в случая се обосновава извод, че както
договорът за кредит и Общите условия на търговеца за предоставяне на потребителски
кредити на физически лица, приложими към договора, така и Стандартният европейски
формуляр, предложен на ответника, съдържащи обвързващи потребителя декларации, че е
запознат и приема ОУ, че е получил изискуемата от закона преддоговорна информация, че е
получил изискуемите от закона разяснения по отпускането, усвояването, обслужването и
погасяването на кредита, както и относно „други важни условия по договора за кредит“, и
др., не са представени на ответника в четлив вид, съгласно изискванията на закона, като са
използвани по-ситни и различни шрифтове от изискуемия шрифт 12. При така установените
факти от заключението на приетата СКТЕ, безспорно се формира и извод, че процесният
договор за потребителски кредит не отговоря на посочените законови изисквания и
съответно следва да се приеме за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради
противоречие със закона - чл.10,ал.1 от ЗПК (Изм. – ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от
23.07.2014г.).
Въз основа на приетите писмени доказателства, от заключението на приетата СИЕ и
устните разяснения, дадени към нея от вещото лице Л.Б. в съдебно заседание, съдът намира
за установено в случая и нарушение на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и
чл.12,ал.1,т.8 и т.9 от ЗПК, тъй като в договора липсва посочване на лихвения процент по
кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо,
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти; в договора не е посочен и
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената
методика в Приложение № 1 към чл.19,ал.2 от ЗПК. В тази връзка, от заключението на
приетата и неоспорена от ищеца СИЕ се установява по категоричен начин, че годишният
процент на разходите от 49,7 %, вписан в договора, е посочен, без да включва договорената
сума за гаранция (468 лв.), а посоченият в договора размер на договорната лихва от 234 лв. е
определен и изчислен върху общата сума на главницата (650 лв.) и на сумата за гаранцията
(468 лв.), т.е. върху сума от 1118 лв., а изчислена при договорената годишна лихва от 36 %
само върху главницата, същата възлиза на 133,60 лв. за процесния период от време.
Предвид констатираните по-горе съществени нарушения на изискуемата форма и
съдържание на договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3010501/30.05.2022г., на
основание чл.22 от ЗПК във вр. чл.10,ал.1, чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.12,ал.1,т.8 и т.9 от
10
ЗПК, договорът следва да бъде обявен за недействителен. На основание чл.23 от ЗПК, в
този случай кредитополучателят дължи връщане само на остатъка от главницата, след
приспадане на заплатените от него на ищеца суми. В практиката на ВКС (Решение № 50086
от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т.о., ТК, Решение № 50174/26.10.2022г. по
гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о, Решение № 60186/28.11.2022г. по т.д. № 1023/2020г. на
ВКС, I т.о., и Решение № 50056/29.05.2023г. по т.д. № 2024/2022г. на ВКС, І т.о.) е прието, че
при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по
предявения от кредитора иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по
договора, с решението си съдът следва да установи на основание чл.23 от ЗПК дължимата
сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност
на кредита, без лихва или други разходи по кредита. Посочено е, вземането за връщане на
предоставената сума е изискуемо с оглед обявената недействителност на договора. В тази
връзка, съдът взе предвид при решаването на спора и факта, че към момента на приключване
на устните състезания в първоинстанционния съд е настъпил крайният срок за връщане на
предоставената по договора парична сума, поради което не следва да се обсъждат доводите
във връзка с евентуалната предсрочна изискуемост на кредита. От приетото по делото
заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че ответникът не е
извършвал не е извършил никакви погасявания по кредита нито в срока на договора, нито
до приключване на съдебното дирене по настоящото дело, при което невърнатата част от
главницата е в размер на 650 лв. и в този размер предявеният иск за признаване на парично
задължение за главница, дължима от ответника на ищеца, е основателен и следва да бъде
уважен. При този изход на спора, следва да се присъди и законната лихва върху неплатената
главница, считано от датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
26.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изложеното по-горе, предявените искове за признаване в полза на ищеца на
дължими парични вземания от ответника за договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 30.06.2022г. до 30.05.2023г. в размер на 234 лв., и за законна лихва за забава за периода от
01.07.2022г. до 25.07.2022г. в размер на 78,27 лв., са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като такива.
В конкретния случай, съдът намира за неоснователни доводите на особения
представител на ответника за обявява недействителност на целия договор за кредит поради
нищожност на клаузите, уреждащи ГПР и ГЛП, и противоречието им с морала и добрите
нрави. По силата н чл.24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат правилата
на ЗЗП, уреждащи неравноправните клаузи в договорите. Клаузите относно извън лихвените
разходи по кредита биха могли да са неравноправни, ако предвиждат плащане от
потребителя на такси или комисионна в явно непропорционален размер спрямо услугата,
предоставяна като насрещна престация (Решение на СЕС по дело С-321/22), каквото в
случая не се установява. Клаузата за лихвените разходи изразява възнаграждението за
ползването на предоставената сума по кредита и съставлява основния предмет на договора,
поради което тази клауза може да се преценява като неравноправна, само ако не е изразена
11
на ясен и разбираем език – чл.145,ал.2 от ЗЗП. В практиката на СЕС, както и в практиката на
ВКС за неравноправни се считат клаузи за изменение на първоначално уговорените лихви по
кредита, докато при ясно посочен в договора приложим лихвен процент върху
предоставената сума, какъвто е и настоящият случай, потребителска защита обичайно не се
предоставя. Във всички случаи преценката за неравноправност изисква от съда да вземе
предвид предмета на договора, обстоятелствата около сключването му, останалите клаузи
или друг договор, от който той зависи – чл.145,ал.1 от ЗЗП. Идентичен подход е приет и в
Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС, според което при
нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на страните, което не може
да се установи от съдържанието на сделката. В този случай съдът не може да се произнесе
служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от страните и
доказани по делото. В други случаи нарушението на добрите нрави е обективирано в самия
договор, напр. клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и съдът е длъжен да установи нищожността според
примерните критерии на Тълкувателно решение № 1/2009г.на ОСТК на ВКС. В случая, при
годишен процент на разходите по кредита, дължим от потребителя, в размер на 42,57 %,
включващ само разходите за главница и договорна лихва, (установен от вещото лице Л. Б.
чрез изваждане на разходите за гаранция - 468 лв., които не се претендират за дължими от
ищеца, от вписания в договора ГПР от 49,70%), който не надвишава пет пъти размера на
законната лихва и не е определен в нарушение на императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от
ЗПК, извод за свръхпрекомерност на лихвения процент от 36 %, който е част от годишния
процент на разходите, е необоснован. Ясно изразеният размер на лихвения разход върху
предоставената сума не изисква преценка за неравноправен характер на договорната клауза
като част от основния предмет на договора. Настоящият съдебен състав намира, че след като
годишният процент на разходите реално не надвишава установения максимален размер в
чл.19,ал.4 от ЗПК, то уговорката за лихвен процент, като част от този годишен процент на
разходите, не е нищожна като накърняваща добрите нрави, съответно липсват основания за
обявяване на целия договор за недействителен.
При този изход на делото, съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
изложеното по-горе, основателна се явява и следва да бъде уважена частично претенцията
на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни
разноски за доплатена държавна такса /125 лв./, за платено възнаграждение на вещо лице
/350 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /400 лв./ и за платено
адвокатско възнаграждение - 400 лв., редуцирано към минималния размер, установен в
чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид въведеното възражение от особения представител на ответника, на
основание чл.78,ал.5 от ГПК, съобразно чл.36 от ЗА и Решение от 25.01.2024г. по дело С-
12
438/22 на СЕС, т.е. общо в размер на 1275 лв., както и за присъждане в негова полза на
сумата 25 лв. - платена държавна такса и сумата от 400 лв. - разноски за платено адвокатско
възнаграждение (също намалено по изложените по-горе съображения) в заповедното
производство, т.е. общо 425 лв., съразмерно на уважената част от исковете, а именно: в
размер от 867 лв. за исковото производство и в размер от 289 лв. за заповедното
производство, като същите бъдат възложени в тежест на ответника.
Наред с изложеното и на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати в полза на ГОРС сторените разноски от бюджета на съда на основание чл.83,ал.3
във вр. ал.1,т.5 от ГПК за извършване на СКТЕ в частичен размер от 100 лв., както и 5 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен договор за потребителски кредит „Екстра“ №
Д3010501/30.05.2022г., на основание чл.22 от ЗПК във вр. чл.10,ал.1, чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и
чл.12,ал.1,т.8 и т.9 от ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. М. с ЕГН **********, с адрес:
град Г.О. ул..., че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Цар Борис Трети” № 85, ет. Мецанин, СУМАТА от 650,00
лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит „Екстра“ № Д3010501/30.05.2022г., заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2023г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 649/27.07.2023г. по ч. гр. дело № 1560/2023г. по описа на
ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, предявени от „Кредит Инс” АД с ЕИК *********, чрез пълномощник: адв. Р.И.
Д. от САК, за приемане за установено, че В. П. М. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул...,
дължи на „Кредит Инс” АД, с ЕИК *********, СУМАТА от 234,00 лв. (двеста тридесет и
четири лева), представляваща договорна лихва за периода от 30.06.2022г. до 30.05.2023г.,
както и СУМАТА от 78,27 лв. (седемдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2022г. до 25.07.2023г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
649/27.07.2023г. по ч. гр. дело № 1560/2023г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. П. М. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул..., ДА ЗАПЛАТИ на
„КРЕДИТ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Цар Борис Трети” № 85, ет. Мецанин, по банкова сметка в “УниКредит Булбанк” АД,
IBAN: ..., BIC: UNCRBGSF, СУМА в размер на 867,00 лв. (осемстотин шестдесет и седем
лева), представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и
СУМА в размер на 289,00 лв. (двеста осемдесет и девет лева), представляваща
13
направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 1560/2023г. по описа на ГОРС
съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в останалата негова
част.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Цар Борис Трети” № 85, ет. Мецанин, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА в полза на бюджета на Съдебната власт, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК, СУМАТА от 100,00 лв. (сто лева), представляваща
направените по делото разноски от бюджета на съда на основание чл.83,ал.3 във вр. ал.1,т.5
от ГПК за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
както и СУМАТА от 5 лв. (пет лева) - държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
14