№ 21
гр. Б.С., 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Таня Мл. Т.а
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410101322 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 4346/08.08.2024 г.
от Й. Я. Р., ЕГН **********, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „
Дамянов и партньори ", БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес гр. С., бул.
„Княз Александър Дондуков - Корсаков" № 5, вх. В, ап. 25, чрез адвокат Й.Д.
от САК , срещу ЗД „Бул Инс" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „ Джеймс Баучер "
№ 87 с предявен иск с правно основание чл.432, ал.1, вр.чл.409 от КЗ,
вр.чл.45 от ЗЗД, вр.чл.52 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца:
- 1250,00 /хиляда двеста и петдесет/ лева - главница, предявен като частичен
иск от 25 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на
ПТП от 06.11.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
12.05.2024 г. - датата на изтичане тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция от страна на застрахователя, до окончателно
заплащане на обезщетението;
- 200,00 /двеста/ лева - главница, представляващи застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 06.11.2023
г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 12.05.2024 г. - датата
на изтичане тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от
страна на застрахователя, до окончателно заплащане на обезщетението.
Претендират се и направените по делото разноски.
От името на ищцата се твърди, че на на 06.11.2023 г., около 10:50 ч., на
път 11-13 /Кнежа-Б.С./, лицето М.Б.Р. управлявал л.а. „Фолксваген Поло", с
1
per. № EH .... ВК, като заедно с него в автомобила пътувала и ищцата Й. Я. Р..
По същото време, по същия път, непосредствено зад л.а. „Фолксваген Поло",
се движел л.а. „Пежо Партнер", с per. № EH .... КК, управляван от В. К. К..
Сочи се, че на км. 59+000, водачът на л.а. „Пежо Партнер", поради движение с
несъобразена скорост, занижено внимание към пътната обстановка и
неспазване на необходимата дистанция, застигнал правомерно движещия се
пред него л.а. „Фолксваген Поло", като го блъснал в задната част на
автомобила.За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като
на местопроизшествието пристигнали екипи на РУП - Б.С. и на Спешна
Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 248р-20237/03.01.2024 г., а по
отношение виновния водач било взето административно отношение - съставен
му е АУАН № GA 054 9263/06.11.2023 г.
Отразено е, че в резултат на ПТП-то ищцата е получила: Протрахирана
остра стресова реакция с тревожно - депресивна симптоматика - разстройство
на здравето, причинило физически и емоционални болки и страдания за
период, по-дълъг от 30 дни;
Два дни след настъпване на ПТП, ищцата потърсила лекарска помощ в
МБАЛ „Кнежа" ЕООД, поради появили се силни и остри болки ниско в
корема, кръста, както и в областта на шията. Тъй като била бременна, Й. била
настанена в „Отделение по акушерство и гинекология", за периода от
08.11.2023 г. до 11.11.2023 г., поради последвало генитално кървене. Налице
бил „абортус инципиенс" /„започващ аборт"/.След протекло лечение на
11.11.2023 г., Й. била изписана от лечебното заведение с подобрение и
запазена бременност.
На 20.11.2023 г., ищцата направила консултация с психолог, тъй като след
деня на инцидента, психическото й състояние значително се променяло.
Вследствие на ПТП, Й. започнала да изпитва силна тревожност, която така и
не отминавала, загуба на апетит, придружени от нарушения в съня. След
проведени изследвания, включващи различни методики, е установено, че
вследствие на ПТП, Й. страда от протрахирана остра стресова реакция с
тревожно- депресивна симптоматика, изразяваща се в силна тревожност и
страх.
В заключение се въвежда, че към настоящия момент, лечението на Й.
продължава, състоянието й изисква задължителна психотерапевтична работа,
тъй като социалното, когнитивното и емоционалното й функциониране
страдат вследствие на ПТП.
Твърди се, че всички тези физически и емоционални травми и
съпътстващите ги болки и страдания, неудобства и затруднения, които Й. е
търпяла и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са в
пряка и непосредствена последица от ПТП на 06.11.2023 г. и с оглед
справедливостта, те следва да бъдат репарирани.
2
Освен гореописаните неимуществени вреди, вследствие на ПТП, се
отбелязва, че ищцата търпяла и имуществени такива, изразяващи се в сторени
от същата разходи за заплатено психологическо изследване в общ размер на
200,00 лв.
Счита се, че тъй като към датата на ПТП по отношение на л.а. „Пежо
Партнер", с per. № EH .... КК е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица BG/02/123003126515, със срок на
действие от 18.10.2023 г. до 17.10.2024 г., сключена със ЗД „Бул Инс" АД, то
ответното дружество се явява пасивно легитимирано да отговаря по така
предявената претенция. Изразява се, че е налице правен интерес от
предявеното и поради това, че в законоустановения тримесечен срок, от ЗД
„Бул Инс" АД нито е постъпило плащате, нито отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение.
С исковата молба са представени следните писмени доказателства –
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №248р- 20237/03.01.2024 г.;
Епикриза ИЗ № 2833/06.11.2023 г. при „МБАЛ - Кнежа" ЕООД; Психологично
изследване от 20.11.2023 г.; Фактура №**********/20.11.2023 г.; Справка от
информационен център на Гаранционен фонд; Искане от 12.02.2 02 4 г. до ЗД
„Бул Инс" АД; банкова сметка; пълномощно.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника чрез процесуалния му
представител адв.М. Г., със съдебен адрес гр.С., бул.“Джеймс Баучер“ №87,
ет.2, е постъпил писмен такъв. Със същият се потвърждава валидността на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите за процесния лек автомобил „Пежо Партнер", с per. № ЕН
.... КК.
На първо място, се прави възражение за нередовност на исковата молба,
като се счита, че същата е нередовна, тъй като не ставало ясно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди дали включва неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от претърпяното ПТП за посочените в
исковата молба физически травми или само психологическата травма
причинена на ищцата. С отговора се оспорва механизма на ПТП, като се счита,
че представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено доказателство за
механизма, което ангажира ищеца е съставения по случая Констативен
Протокол за ПТП с пострадали лица N° 248р-202037 от 03.01.2024 г., който не
можел да се ползва с материална и доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП", тъй като съставителя на протокола не
бил възприел лично настъпването на процесното ПТП. Не бил описан
подробно механизъм на ПТП, а единствено е посочено, че не е спазена
дистанция от водача К., поради което се оспорват изложените от ищеца
твърдения относно механизма на ПТП.
Счита се, че от приложенията към исковата молба няма такива годни
доказателства с които да се докаже твърдението на ищцовата страна относно
3
механизма за настъпилото ПТП, поради което се оспорва описаното ПТП да е
настъпило по посочения от ищеца механизъм, причинено виновно от водача на
лек автомобил МПС „Пежо Партнер", с per. № ЕН .... КК.
На следващо място се въвежда твърдение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице. Твърди се, че настъпилите увреждания на ищцата Й. Я. Р.
не са резултат единствено от виновното поведение на водача на „Пежо
Партнер", с per. № ЕН .... КК, а че е налице съпричиняване от страна на
ищцата, която е била пътник в МПС „Фолксваген Поло" с per. № ЕН....ВК,
като същата е била пътник в автомобила без правилно поставен предпазен
колан, в противоречие с императивните норми на ЗДвП, като по този начин
значително е допринесла за настъпилите увреждания. С поведението си -
непоставяне на предпазния колан, с който автомобилът е бил оборудван,
ищцата е извършила нарушение на императивните норми на чл. 137а от ЗДВП
- което се намира в пряко причинно - следствена връзка с последвалия
вредоносен резултат. Оспорва се твърдените от ищцата, увреждания да се
намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Сочи се, че издаденият Протокол за ПТП е с дата 03.01.2024 г., а
процесното ПТП е настъпило на 06.11.2023г. Допуска се, че името на ищцата е
добавено по-късно в протокола, предвид подадена по-късно молба, тъй като
ищцата не се е чувствала като пострадала след настъпилото ПТП. От горното
следвало изводът, че лицето не е било пострадало от процесното ПТП.
Представена била Епикриза от 08.10.2023 г., която е с дата един месец
преди датата на ПТП, за проведено лечение по повод заплашваш, аборт при
бременност в 4-ти лунарен месец. В края на тази епикриза е добавено чрез
т.нар. „Етапна епикриза", че на 06.11.2023 г. ищцата е била приета отново за
лечение по повод, че е претърпяла ПТП, т.е. ищцата е имала проблеми с
бременността преди настъпване на ПТП и твърденията в исковата молба за
настъпили усложнения на бременността като болки в корема, в кръста и
полученото генитално кървене не били свързани пряко с процесното ПТП.
Относно твърденията, че събитието се е отразило негативно и върху
психиката на ищцата и е предизвикало стрес и душевни страдания, се счита,
че същите са силно преувеличени и не са свързани с процесното ПТП, а и не
са представени доказателства в тази насока. Направеното психологично
изследване не доказвало, че тревожното състояние на ищцата е пряко
свързано с настъпилото ПТП. Оспорва се оздравителния процес да е бил
продължителен, тъй като не са представени документи и липсват данни такъв
да е протичал.
В заключение се въвежда, че пострадалата не е претърпяла посочените
увреждания и се оспорват всичките и твърдения в тази насока. Счита се, че
същите са недължими и не подлежат на обезщетяване по смисъла на чл. 432
ал. 1 от Кодекса за застраховането. Оспорва се иска и по размер, тъй като бил
прекомерно завишени по размер и не отговарят на критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД.
4
На основание гореизложеното се прави искане за постановяване на
решение, с което исковата претенция на ищцата Й. Я. Р. да бъде отхвърлена,
като изцяло неоснователна и недоказана. Алтернативно да се намали размера
на претендираното обезщетение.
Претендират се и направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба е представено пълномощно и препис от
отговора за ищеца.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
През релевантния период ответното дружество е обезпечавало
деликтната отговорност на делинквента. Към датата на ПТП по отношение на
л.а. „Пежо Партнер", с per. № EH .... КК е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица BG/02/123003126515,
със срок на действие от 18.10.2023 г. до 17.10.2024 г., сключена със ЗД „Бул
Инс" АД. На 06.11.2023 г. е настъпило процесното застрахователно събитие –
ПТП. На 12.02.2024г. ищцата с искане и предявила доброволна претенция до
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за търпените
имуществени и неимуществени вреди. С изтичане на тримесечния срок, ЗД
„Бул Инс" АД нито платили, нито отказали да заплатят. Тези обстоятелства се
установяват и от събраните по делото доказателства (протокол за ПТП, искане
за обезщетения и 1 брой известие за доставяне).
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се
установява, че на 06.11.2023 г. около 10,50 часа на км. 59+000, водач на л.а.
„Пежо Партнер", поради движение с несъобразена скорост, занижено
внимание към пътната обстановка и неспазване на необходимата дистанция,
застигнал правомерно движещия се пред него л.а. „Фолксваген Поло", като го
блъснал в задната част на автомобила.
Другият автомобил е управляван от М.Б.Р., а пътници в него са били
ищцата Й. Р. и А.М.Б.. На водача, предизвикал ПТП – то е съставен АУАН от
06.11.2023 г. за нарушаването на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, а в последствие – на
04.12.2023 г. срещу него е издадено Наказателно постановление за налагане на
глоба за извършеното административно нарушение (приложени по делото – л.
70-71).
По делото са разпитани двама свидетели на страните – М.Б.Р. по искане
на ищцата и В. К. К. по искане на ответното дружество. Показанията на св.
М.Р. (съпруг на ищцата) съдът преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 от
ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната негова заинтересованост, а тези на св. В. К. възприема с вяра,
като логични, обективни, последователни и кореспондиращи си както с
5
писмените доказателства по делото, така и с приетите заключения на вещите
лица по допуснатите от съда СМЕ, СПЕ и САТЕ.
Св. Рачев, който по време на процесното ПТП е шофирал ППС с Рег. №
ЕН .... ВК споделя, че съпругата му Й. е претърпяла силна уплаха и 7 дни е
прекарала в болница за задържане с болки в главата и корема, тъй като е имало
опасност от аборт. Й. била бременна в 4-ти месец. Свидетелят твърди, че до
раждането на бебето, Й. имала нарушение на съня, страхувала се да се вози в
кола, като страховете и тревожността продължавали и до днес. Съдът не
възприема с вяра показанията на свидетеля единствено в частта, в която
твърди, че страховете и тревожността продължавали и до днес, тъй като в тази
част показанията му противоречат на приетата по делото епикриза и
заключението на СПЕ. В заключението е посочено, че към днешна дата, Й. е с
нормално психично състояние.
По отношение показанията на св. К.– същите добросъвестно пресъздават
целия механизъм на настъпилото ПТП, което кореспондира със заключението
на САТЕ, като заедно с нея опровергават твърдението на ответното дружество,
че не са ангажирани доказателства за механизма по отношение начина на
настъпване на ПТП. Споделя също, че не е имало видими травми, рани или
увреждания по двете жени, пътували в автомобила, с който е реализирал ПТП,
а единствено са били стресирани и уплашени от случилото се, като чул Й. да
казва на медиците пристигнали на място, че е бременна и се притеснява за
състоянието си.
По делото са приети и неоспорени от страните заключения по допуснати
съдебно-медицинска, съдебно-психологическа и съдебно- автотехническа
експертизи, които съдът възприема с вяра, като пълни, обективни и
компетентно изготвени от вещите лица. Заключението на СМЕ потвърждава
получените от ищцата болки – в областта на корема, кръста и шията.
Заключва, че болките в кръста и корема са свързани с бременността и
настъпващ аборт, но не са в причинна връзка с процесното ПТП. Не са
настъпили усложнения, има пълно възстановяване в срока на престоя в
болницата, като медикаментозно лечение е било приложено в рамките на
престой на ищцата в болница.
Заключението на САТЕ подробно описва времето, мястото и начина на
настъпване на процесното ПТП на 06.11.2023 г., както и че същото е в резултат
на действията на водача В. К., който при неспазване на достатъчна дистанция,
липса на време и разстояние за спиране е блъснал отзад отзад л.а „
Фолксваген Поло“, който е бил спрял с намерение да извърши маневра ляв
завой, поради наличие на насрещно движение. Уточнено е, че при удар отзад,
механизмът е по различен. Технически няма установени данни дали ищцата е
била с поставен предпазен колан, но се въвежда, че в процесният случай,
ищцата Й. е освободена от поставянето на такъв, тъй като по време на
настъпилото ПТП последната е била бременна. „….Могат да не използват
обезопасителни колани: 1. бременните жени…..“, което опровергава
6
твърдението на ответното дружество за съпричиняване, поради непоставен
обезопасителен колан от ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съобразно разпределената доказателствена тежест в производството
между страните и събраните по делото доказателства съдът намира, че искът
се явява основателен, именно поради безспорното доказване на всички
предпоставки за неговото уважаване - 1) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника – застраховател и 2)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил твърдените
неимуществени вреди, които от своя страна са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования, т.е. да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Следва да се отбележи, че не се
установи основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния
за ищцата резултат, тъй като последната по време на настъпване на
процесното ПТП е била бременна, факт който я освобождава от поставяне на
предпазен колан, което безспорно се установи както от писмените, така и от
гласните доказателства по делото, вкл., от заключенията на вещите лица. В
случая съществуването на застрахователно правоотношение между
делинквента и застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с
участието на застрахования автомобил и ищцата. За безспорно установено
съдът намира обстоятелството, че ищцата е била пътник, седящ на задната
седалка на МПС „Фолксваген Поло", с per. № EH .... ВК. Това обстоятелство
се установява както от приложения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели,
които съдът кредитира в тази им част.
За установяване на здравословното състояние на ищцата и проведеното
лечение по делото са представени писмени доказателства, назначени са
експертиза и са събрани гласни доказателства.
По отношение на противоправното и виновно поведение на водача на
автомобила с Рег. № EН .... КК – В. К. К., същото се установи от заключението
на САТЕ, както и от приложените АУАН и наказателно постановление срещу
него. Заключението на вещото лице не е оспорено и се кредитира изцяло от
съда. От същото се установява, че водачът на МПС с Рег. № EН .... КК е
извършил действия, с които е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата, съгласно която „ Водач на пътно превозно
средство, не се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта, или спре рязко “. Безспорно е установено, че се е движил
без да спазва необходимата дистанция. Следователно поведението му е
противоправно. Вината на дееца се презюмира на осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а
7
презумпцията в настоящото производство не беше оборена. С оглед на това
съдът счита, че фактическият състав на деликта е осъществен.
В настоящия случай исковата претенция се явява допустима, тъй като е
налице проведено производство от страна на ищцата пред застрахователя по
чл.432, ал.1 от КЗ. В настоящия случай по делото са представени
доказателства, установяващи предявяване на претенцията пред ответника, с
оглед на което са спазени изискванията на чл.432, ал.1, вр.чл.380, ал.1 от КЗ -
ищцата е подала претенция за изплащане на застрахователно обезщетение до
ответника, с която на основание чл.432, ал.1 от КЗ е претендирала
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Установява се и
липсата на отговор от ответното дружество в законоустановения срок от три
месеца. С оглед гореизложеното главният иск се явява допустим.
Уврежданията получени от ищцата, съдът приема за установени от
заключението на СМЕ и СПЕ приложената епикриза и от гласните
доказателства. Съдът счита, че показанията на разпитания съпруг на ищцата
за наличието на стрес и тревожност следва да се кредитират, съобразно
критериите за преценка на гласните доказателства по чл. 172 от ГПК, тъй като
са в съответствие с всички обстоятелства по делото, с изключение на
твърдения от него период за пълното й възстановяване. Вещото лице по СПЕ
дава категорично заключение за настъпилото състояние, сочи като пряка и
непосредствена причинната връзка между ПТП-то и преживяното на ищцата.
При определянето размера на обезщетението, дължимо от ответното
дружество по иска за претендираните неимуществени вреди, следва да се
вземат предвид критериите, приети в ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за
актуално решения на ВКС. Справедливостта като критерий за определяне на
размера на обезщетението при деликт съгласно чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, на приноса им спрямо увреждането. В редица решения на ВКС е
прието, че обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Според ВКС понятието "неимуществени вреди" обхваща
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време. Критерият за справедливост е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество
в конкретната държава.
8
В конкретния случай ищцата от ПТП-то е претърпяла неудобства и
страдания - болки в главата и в областта на корема и кръста. Периодът на
лечение не е бил съпътстван от усложнения. Налице е, макар и кратък
болничен престой, свързан както с разстройство на здравето, така и с
неудобства при промяна на обичайния ежедневен режим на ищцата. Според
СМЕ, престоят и лечението са подействали благоприятно върху общото й
състояние. Според заключението на СПЕ ищцата е изпитала силен стрес –
страх от аборт. Същата е била под изключителен силен стрес през периода, в
който е бил възможен неблагоприятен изход на бременността и загуба на
плода, в следствие на което е изпитвала страх и тревога. Това й състояние
продължило около месец. Към настоящия момент ищцата е с нормално
психично състояние. Липсват ангажирани доказателства обаче за последваща
промяна в начина на живот на ищцата в следствие на този стрес. Изхождайки
от тези конкретни обстоятелства съдът счита, че интензитетът на болките и
страданията не е много висок. Доколкото настоящият иск е предявен за сумата
от 1250.00 лв., като частичен от 25 000.00 лв., то искът се явява основателен за
претендираната в настоящото производство сума от 1250.00 лв. и следва да
бъде уважен. По отношение на претендираната сума от 200.00 лв.,
представляваща имуществени вреди, доколкото са ангажирани писмени
доказателства за размера й, съдът намира претенцията за основателна и следва
да се уважи.
По отношение на направеното възражение за дължимостта на законната
лихва за забава, съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно чл.497 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по – ранната от двете дати – изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от
КЗ или изтичането на срока по чл.496, ал.1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.
Разпоредбата на чл.497, вр.чл.106, ал.3 от КЗ следва да се разбира като
обективно съществуващи доказателства към момента на предявяване на
претенцията и задължителни за произнасяне от ответника по същата.
Върху определената от съда главница за имуществени и неимуществени
вреди, следва да се присъди и законна лихва за забава, като предвид нормата
на чл. 497, ал. 1 КЗ следва да се начисли считано от 12.05.2024 г. - датата, на
която е изтекъл тримесечният срок за произнасяне по доброволната претенция
от страна на застрахователя. Именно в този смисъл с исковата молба е заявена
и претенцията за законна лихва върху претендираното обезщетение. С оглед
на гореизложеното на уважаване подлежи и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главницата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
9
Ищцата е направила разноски в размер на 600.00 лева / шестотин лева /,
от които 100.00 лева – държавна такса и 500.00 лева – възнаграждение за вещи
лица, които с оглед изхода на делото следва да се възложат в тежест на
ответното дружество.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на адв.П. П. от АК - С. по чл.38, ал.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, вр.чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съобразно цената на исковете.
С оглед горното, съдът с оглед уважаването на иска следва да определи
размера на адвокатското възнаграждение, което ответното дружество следва
да заплати на П. П. от АК -С. по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, съгласно
която за процесуално представителство, защита и съдействие при дела с
интерес от 1000.00 лева до 10000.00 лева, минималното адвокатско
възнаграждение е 400.00 лева плюс 10% за горницата над 1000.00 лева. В
настоящия случай минималното адвокатско възнаграждение съобразно цената
на иска е в размер на 445.00 лева / четиристотин четирдесет и пет лева /.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество ЗД „Бул Инс" АД, вписано в
Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Й. Я. Р., ЕГН
**********, сума в размер на 1250.00 лева / хиляда двеста и петдесет лева /,
главница, предявена като частичен иск от 25 000,00 /двадесет и пет хиляди/
лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени вследствие на ПТП от 06.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 12.05.2024 г. - датата на изтичане тримесечния срок за
произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя, до
окончателно заплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество ЗД „Бул Инс" АД, вписано в
Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Й. Я. Р., ЕГН
**********, сума в размер на 200,00 лева /двеста/- главница, представляващи
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие на
ПТП от 06.11.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
12.05.2024 г. - датата на изтичане тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция от страна на застрахователя, до окончателно
заплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество ЗД „Бул Инс" АД, вписано в
Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
10
гр. С., бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Й. Я. Р., ЕГН
**********, сума в размер на 600.00 лева / шестотин /, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и възнаграждение на вещи
лица.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество ЗД „Бул Инс" АД, вписано в
Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. З. П. от АК - С.
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 445.00 лева /
четиристотин четирдесет и пет лева /.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
11