№ 21256
гр. ****, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110130855 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. С. М., чрез адв. Б., срещу „СИТИ
КЕШ“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на
сключения между М. С. М. и „Сити Кеш“ ООД Договор за потребителски кредит №
*********/08.11.2024 г., поради противоречието му със закона, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца
сумата от 702 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит № *********/08.11.2024 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
08.11.2024 г. сключил със „Сити Кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № *********,
по силата на който му била предоставена в заем сумата от 1000 лв., при уговорени ГЛП от
50% и ГПР в размер на 65,61%. Според приложимия към договора погасителен план,
ищецът следвало да възстанови на ответника сумата по кредита, ведно с дължимата лихва и
неустойка за непредоставяне на обезпечение, чрез изплащането на 23 на брой седмични
вноски, всяка от които в размер на 74 лв. Ищецът твърди, че процесният договор е
недействителен. Излага доводи, че уговорената възнаградителна лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва, поради което накърнява добрите нрави. Счита, че
договорът е нищожен, тъй като при определяне на ГПР по кредита не била несъобразена
дължимата от кредитополучателя неустойка, поради непредоставено обезпечение, в размер
на 567,64 лв. Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото
в договора липсвала яснота относно механизма на формиране на ГПР по кредита и взетите
1
компоненти при определянето му. Твърди, че кумулирането на неустойката към
погасителните вноски по кредита представлява скрито оскъпяване и неоснователно
обогатяване в полза на кредитодателя. Счита, че уговорената неустойка има за цел
заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е погасил изцяло
задълженията по кредита, от които 1000 лв. за главница, 134,36 лв. за възнаградителна лихва
и 567,64 лв. за неустойка. Моли съда да прогласи нищожността на процесния Договор за
потребителски кредит № *********/08.11.2024 г. поради противоречието му със закона,
както и да осъди ответника да му заплати сумата от 702 лв., представляваща получено без
основание плащане по договора, с което ответникът се е обогатил неоснователно.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с
който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва
правния интерес на ищеца от установяване на нищожността на процесния договор, тъй като
задълженията по кредита били изцяло погасени. Излага съображения относно злоупотреба с
право от страна на ищеца. Прави искане по чл. 213 ГПК. Оспорва твърденията на ищеца, че
приложимата лихва по кредита противоречи на добрите нрави, както и че с клаузата за
неустойка се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че уговорената
неустойка не следва да бъде съобразена при изчисляване на ГПР по кредита. Отбелязва
наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи с ищеца. Потвърждава
получаването на процесната сума по договора, като счита, че са налице валидни основания
за задържане на постъпилото от ищеца плащане. Моли съда да остави без разглеждане
предявения установителен иск като недопустим, както и да отхвърли като неоснователна
осъдителната претенция на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 08.11.2024 г. между ищеца М. С. М., в качеството му на
заемател, и ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, в качеството му на заемодател, е бил сключен
Договор за паричен заем № *********/08.11.2024 г., по силата на който „СИТИ КЕШ“ ООД
предоставило на М. С. М. сумата в размер на 1000 лв., която ищецът се задължил да върне
на 23 седмични вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент в размер 50% и годишен процент на разходите от 65,61%. В чл. 5.1. от договора е
уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на
заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1)
поръчител, който да отговаря на определени условия; 2) банкова гаранция.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, при неизпълнение на чл. 5.1. заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 567,64 лв., която се начислява автоматично от
заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за
нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в
договора погасителен план.
2
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че: по процесния договор за паричен заем ищецът е изплатил на ответника сума
в общ размер на 1266,42 лв., която е разпределена от заемодателя, както следва: 1000 лв. –
погасена главница по договора; 44,16 лв. – погасена договорна лихва съгласно погасителния
план към договора; 222,26 лв. – погасена неустойка съгласно чл. 11, ал. 1 от договора;
вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо дължимата сума по кредита с
включена неустойка, годишният процент на разходите в този случай е в размер на 159,15%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за
паричен заем е нищожна на заявените правни основания.
Сключеният между ищеца и „СИТИ КЕШ“ ООД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като
според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В частност, преценката относно действителността на процесния договор следва да се
извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
3
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 65,61%,
като този размер не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно - неустойката в размер на 567,64 лв., която се начислява автоматично от
заемодателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по
дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор "неустойка"
е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19,
ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че
получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените
„обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на
567,64 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. В
частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора за
заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение
за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". Този
извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане
на поръчителство за връщане на заема. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за
заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще
4
бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие
между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а
това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за
обезпечение - банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за
потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. Съдът намира, че с разглежданата
неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер
на разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая само размера на неустойката
представлява около 57% от заетата сума и заедно с нея се формира годишен процент на
разходите, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК - в
случая 159,15%. С оглед гореизложеното, задължението по чл. 11, ал. 1 не е свързано с
неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е включен в годишния процент
на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на
сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и
общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 11, ал. 1, те
не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен
и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от
договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен
състав и др.).
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК (в този смисъл са
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен
състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б
въззивен състав и др.).
Предвид гореизложеното, процесният Договор за потребителски кредит №
*********/08.11.2024 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната
сума в размер на 702 лв. - недължимо платена над чистата стойност на кредита по нищожен
договор, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без да е
било налице годен юридически факт.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
5
дължи лихва или други разходи по кредита.
Както се изясни от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, несъмнено се установява по делото, че ищецът е заплатил в
полза на ответника сума в общ размер на 1266,42 лв.
Следователно и предвид нищожността на Договор за потребителски кредит №
*********/08.11.2024 г., ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 266,42
лв., представляваща платена сума над чистата стойност на кредита по нищожен договор,
поради което искът при квалификацията на чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е доказан по
основание до този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 702 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
имат и двете страни.
Ищецът не е сторил разноски, тъй като е бил освободен от заплащането на държавна
такса и разноски по делото с определение от 20.07.2025 г. Ето защо на ищеца не следва да
бъдат присъждани разноски.
Процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1 ЗА. В разглеждания случай по делото е представен договор за
правна защита и съдействие, в който страните по упълномощителната сделка - М. С. М., от
една страна и адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната
помощ се предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднено лице -
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да
бъде компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при
безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА
възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято
полза е разрешен спора.
Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство, както и ниската фактическата и
правна сложност на спора, настоящият съдебен състав приема, че размерът на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определен на
сумата от 400 лв. Съразмерно с уважената част от исковете, на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 327,52 лв.
Ответникът не представя доказателства за сторени разноски, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
6
На следващо място, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на Софийски районен съд по съразмерност сумата от 327,52 лв. – депозит
за съдебно-счетоводна експертиза, от внасянето на която ищецът е бил освободен.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. С. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, ул. „Й.С.“ № 1В, ет. 4, ап. 17, и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *********/08.11.2024 г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на М. С. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, ул. „Й.С.“ № 1В, ет. 4, ап. 17, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 266,42 лв., представляваща недължимо платена сума над чистата стойност на
кредита по нищожен Договор за потребителски кредит № *********/08.11.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 266,42 лв. до пълния
предявен размер от 702 лв.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на адв. Л. К. Б., вписана в САК,
с адрес на упражняване на дейността: гр. ****, ул. „Т.“ № 5Б, ет. 3, офис 311, сумата от
327,52 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 327,52 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7