Решение по дело №1186/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 937
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20203110201186
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер………………….        Година 2020                                град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                       Първи състав

на двадесет и осми май                             година две хиляди и двадесета

в публично заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.Минев

 

секретар Петя Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Минев

НАХД №1186 по описа за 2020г.,

 

Р Е Ш И:

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №03-010888/06.03.2019г., на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Варна, с което на „Г.М.к.“ ЕООД с БУЛСТАТ ********* с адрес ***, представлявано от Н. Р. У.с ЕГН **********, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300.00лв., на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415в ал.1 от КТ.

         Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна  по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

         МОТИВИ: Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на „Г.М.к.“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, срещу НП №03-010888/06.03.2019г., на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Варна, с което на „Г.М.к.“ ЕООД с БУЛСТАТ ********* с адрес ***, представлявано от Н. Р. У.с ЕГН **********, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300.00лв., на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415в ал.1 от КТ.

В жалбата си въззивника оспорва НП, като незаконосъобразно и необосновано. Моли съда да го отмени, поради липса на изършено нарушение. Алтернативно прави искане за квалифициране на нарушението като маловажен случай. Със същата жалба се обжалва и друго НП издадено на същото дружество. 

         В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява.  

         Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от ю.к. О.,         която оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждване на НП.

         След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 07.02.2019г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в гр.Варна в обект – ресторант „Г.М.к.”*** Морска градина, стопанисван от на „Г.М.к.“ ЕООД с БУЛСТАТ *********. След проверката бил съставен протокол, №ПР1904147/27.02.2019г., в който били описани констатираните нарушения, като наред с други нарушения е констатирано, че работодателят не е начислил на лицето Д.Н. Д. с работеща с трудов договор към търговеца на длъжността „отговорник търговска зала”, не по-малко от от удвоения размер трудово възнаграждение за работа на официален празник – 22.09.2018г. – Ден на Независимостта на България, като това нарушение е квалифицирано по чл.128 т.1 вр. чл.264 от КТ.

         За така констатираното е дадено предписание под №10 от същия протокол с фиксиран срок за отстраняване на нарушението.

         Въз основа на събраните доказателства на 21.11.2014г. св.М.  съставила АУАН №03-010888/27.02.2019г. В обстоятелствената част на Акта била описана горната фактическа обстановка, като актосъставителя е посочил, че въззивното дружество, “в качеството на работодател не е начислил на лицето Д. Н. Д. с ЕГН ********** работеща с трудов договор към дружеството на длъжността „отговорник търговска зала”, не по-малко от от удвоения размер трудово възнаграждение за работа на официален празник – 22.09.2018г., като това нарушение е квалифицирано по чл.128 т.1 вр. чл.264 от КТ.

Актът бил надлежно връчен на представляващия дружеството нарушител.

Срещу акта не е направено възражение.

         По - горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички писмени доказателства по делото, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Фактическата обстановка се оспорва от въззивника, който твърди, че не е доказано, че Десилава Н. Д. е полагала труд на 22.09.2018г.

         Въз основа на Акта за административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление.

         Административнонаказващия орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН, като е записал, че процесното дружество, в качеството си на работодател не е начислило на лицето Д.Н. Д. работеща с трудов договор към търговеца на длъжността „отговорник търговска зала”, не по-малко от от удвоения размер трудово възнаграждение за работа на официален празник – 22.09.2018г.,…” и е квалифицирал нарушението по чл.128 т.1 вр.чл.26 КТ.

         АНО на осн. чл. 416 ал.5 вр.чл.415в, ал.1 от КТ е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивното дружеството, като е наложил имуществена санкция в размер на 300.00лв.

         Съдът счита, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП, като незаконосъобразно.

         Съставените АУАН и НП съдържат предвиденото в ЗАНН съдържание и имат съответната форма, като са спазени и сроковете за тяхното издаване. Същите са надлежно връчени.

          Прави впечатление, че в констативния протокол са установени и други нарушения допуснати от въззивното дружество.

          Относно твърдението на въззивника за липсата на доказателства за извършено нарушение, съдът не споделя същото. Нарушението е доказано по едниствено възможния за това начин – чрез прилагането на писмени доказателства – Трудов договор, фиш за заплати за месец септември 2018г., Разчетно - платежна ведомост на Г.М.к. ЕООД, Отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец септември 2018г. на Г.М.к. ЕООД, Предварителен график на Г.М.к. ЕООД за месец септември 2018г., от които се установява, че Д.Д. е работила на 22.09.2018г.

         При определяне размера на глобата, съдът намира, че АНО правилно е определил същата в размер посочен в закона, като предвид липсата на каквито и да било мотиви в тази насока съдът е лишен от възможност да ги анализира.

         Предвид характера на нарушението съдът намира, че нарушението по никакъв начин не може да се квалифицира като маловажно и не следва да се прилага разпоредбата нан чл.28 от ЗАНН, поради което и въпреки липсата на  произнасяне от страна на АНО в тази насока съдът приема, че правилно АНО е санкционирал въззивника. Правилно и законосъобразно АНО е приложил нормата на чл.415в ал.1 от КТ.   

         Предвид изложеното и съдът намери, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         По горните съображения съдът постанови решението си.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: