Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав
в публично заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д.
№ 14139 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
397846 постановено на 02.05.2018г. по гр.д.№ 8585/2016г. по описа на 47-ми състав
на СРС са отхвърлени, като неоснователни предявените от
"А.Б."ООД срещу Е.П.Г. обективно съединени искове с чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 и чл. 92 от ЗЗД за установяване по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 9000 евро, част от общо дължимата сума в размер на
18 000 евро, представляваща цената, платена от работодателя за обучението на ответника, уговорена в т.1
от анекс №1 от 26.03.2014г. към договор за обучение от 15.01.2014г., сумата от
2416,86евро и 620лева, представляващи част от общия сбор от 2416,86 евро и 8471,73лева разходи,
платени от работодателя за придобиване и поддържане на професионалната квалификация на ответника,
сумата от 1020,84евро и 43,59лева, представляващи част от сбора на 1020,84евро
и 423,59лева , пълният размер от договорените
в чл.3.1. от договора за обучение 5% върху общо направените разходи за
придобиване и поддържане на квалификацията на длъжника или общо 12437,70евро и
663, 59лева, представляващи част от общо дължимите 21 437,70евро и 8895,32лева.
С решението ищецът "А.Б."ООД е осъден да заплати на ответника Е.П.Г.
с ЕГН********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски съобразно
с отхвърлената част от исковете в размер на 1980лева.
Недоволен от така постановеното
решение, ищецът го обжалва в срок с въззивна жалба
в срок. Поддържа решението да е
неправилно поради това, че изводът на СРС ответникът като изправен кредитор да има право по реда на чл.78, ал.2 от ЗЗД да
развали едностранно договорът за обучение от 15.01.2014г., е напълно
необоснован. Искането към съда е решението на първоинстанционния съд да бъде
отменено като неправилно.
Въззиваемата страна, Е.П.Г., в срока по
чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирал отговор, с който е взел становище по
въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност, респективно – за
правилност и обоснованост на атакуваното първоинстанционно решение, поради
което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като
процесуално допустима, следва да се разгледа по същество. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си на
въззивна инстанция по спора, настоящият съдебен състав намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на
които въззивният съд също следи служебно.
По отношение правилността му, по
наведените от въззивника – ответник доводи за неправилност на
първоинстанционното решение настоящият състав
приема от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 пр. 2 КТ вр. чл. 92 ЗЗД. Ищецът
твърди че между страните е бил сключен и договор за повишаване професионалната
квалификация на ответника, който ищецът изпълнил точно, но ответникът не
изпълнил задължението си да работи при него в продължение на три години от
завършване на обучението си. Твърди, че в договора е предвидена неустойка за
неизпълнението на това задължение на ответника, която е в размер на разходите,
сторени за обучението, разходите, сторени за придобиването и поддържането на
професионалната квалификация, заедно с 5% върху тази сума. Ответникът оспорва
обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено по негова вина.
Счита, че договорът за обучение е такъв по чл. 230 КТ. Поддържа, че
дисциплинарното уволнение не е основание за дължимост на неустойката, съгласно
договора. Оспорва обстоятелството, че ищецът е сторил описаните разходи.
Поддържа, че те не са сторени във връзка с придобиването и поддържането на
квалификацията му.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 КТ
страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на
квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по
друга професия или специалност преквалификация. Съгласно ал. 3 на посочения
законов текст с договора по ал. 1 страните могат да уговарят задължение на
работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не
повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и
при неизпълнение на задълженията да работи при работодателя за определен срок.
По делото не е спорно, а и от събраните
доказателства се установява, че на 15.1.2014 г. между „А.Б.“ ООД /с предходно
наименование „Еър спорт“/ и Е.П.Г. е сключен трудов договор, по силата на който
считано от посочената дата ответникът е заел длъжността „летец пилот, командир
на самолет“, както и договор за договор за обучение, сключен между същите
страни на същата дата. Съгласно чл. 2.1.1 и чл. 2.1.2 от последния
работодателят се задължава да заплати обучението на работника за придобиване на
квалификация „Рilot in command for Cessna Citation“ /„командир на Чесна
Ситейшън“/, като и да заплаща разходите за поддържане на професионалната
квалификация на работника след завършване на обучението. Съгласно чл. 2.2.1,
чл. 2.2.2 и чл. 2.2.3 от договора работникът се задължава да посещава и завърши
курса на обучение и да положи успешно изпита при завършване на обучението; да
не прекратява едностранно трудовия си договор с работодателя преди изтичането
на 36-месечен срок от издаване на документа за придобитата квалификация „Рilot in
command for Cessna Citation“; да полага необходимите грижи за поддържане на
медицинската си годност и професионалната си квалификация за целия период на
договора. В чл. 3.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на
задълженията по чл. 2.2.1 и чл. 2.2.2 и/или при груби нарушения на фирмените
и/или общите авиационни нормативни документи, което води до прекратяването на
срока на валидност на свидетелството му за правоспособност преди изтичане на
срока на договора, работникът дължи неустойка за направените разходи по т. 1.1,
както и на разходите за придобиването и поддържането на неговата професионална
квалификация /полетни тренировки, симулатор и др./, ведно с 5% върху тази сума.
С анекс № 1/26.3.2014 г. към договора за обучение работникът се задължава да
премине курс за придобиване на квалификация „Рilot in command for Cessna
Citation“, като премине обучение в периода 27.3.2014 г. – 10.4.2014 г. в Рим и
Лондон, което обучение е на стойност 18000 евро. Съдът, след като взе предвид предметът, страните
и съдържанието на сключения договор за обучение, допълнен с анекс № 1, намира,
че последният представлява договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 КТ - включва съгласие по основните
елементи на този вид договор /задължение за обучение, вид на обучението,
финансови условия/.
Първоинстанционният съд, като е приел, че
договорът има облигационен, а не трудов характер, е приел, че в полза на
ответника, като изправна страна е възникнало правото по чл.78, ал.3 от ЗЗД да
го прекрати едностранно, без да дължи на ищеца обезщетенията, предвидени в
текста му.
Настоящият състав констатира, че по делото, на
л.263 от първоинстанционното дело, е приложена молба, депозирана от
процесуалния представител на ответника, с искане за спиране на делото по реда
на чл.229, ал.1,т.4 от ГПК, поради това, че пред 126-ти състав вече е
образувано и се разглежда гр.д.№
20208/2015г., което е образувано по иск на същото правно основание, от същия
ищец, предявен срещу същия ответник, но за първата част от частичната
претенция.
След служебно извършена
справка в електронната система на съда, въззивният съд констатира, че преди
образуване на настоящото гр.д.№
8585/2016г. по описа на 47-ми състав при СРС, вече е било образувано гр.д.№
20208/2015г. по описа на 126ти състав при СРС, по което е постановено решение №
86063 от 06.04.2017г., влязло в сила на 01.04.2015г., с което е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т.
2 пр. 2 КТ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Е.П.Г.,
ЕГН ********** дължи на „А.Б.“ ООД,
ЕИК *******сумата 24982,47 лева,
частична претенция от 50823,82 лева, представляваща неустойка, уговорена в чл.
3.1 от договор за обучение от 15.1.2014 г. и анекс № 1/ 26.3.2014 г., за
неизпълнение на задължение по чл. 2.2.2 от договора за полагане на труд при
ищеца за период от 36 месеца, считано от 17.4,2014 г. и равняваща се на
разходите, сторени за и във връзка с обучението, заедно с 5% върху общата им
стойност.
Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 по т.д.№ 3 от
2016г., ОСГТК на ВКС:Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
В случаите, когато предмет на последващия
иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и
също вземане, но в различен обем, различни части. След като със СПН е установено, че правоотношението,
въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно,
поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния
размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е
възникнало, нито каква е правната му квалификация.
Доколкото настоящото производство се явява последващо на това по
гр.д.№ 20208/2015г. по което вече е постановено влязло в сила решение, което е
установило, че на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 234,
ал. 3, т. 2 пр. 2 КТ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Е.П.Г.,
ЕГН ********** дължи на „А.Б.“ ООД,
ЕИК *******сумата 24982,47 лева,
частична претенция от 50823,82 лева, представляваща неустойка, уговорена в чл.
3.1 от договор за обучение от 15.1.2014 г. и анекс № 1/ 26.3.2014 г., за
неизпълнение на задължение по чл. 2.2.2 от договора за полагане на труд при
ищеца за период от 36 месеца, считано от 17.4,2014 г. и равняваща се на
разходите, сторени за и във връзка с обучението, заедно с 5% върху общата им
стойност, настоящият състав на въззвиния съд намира, че по настоящото дело
спорен се явява единствено въпросът за размера на предявената частична
претенция, без да може да се преразглежда нейната основателност и квалификация.
По делото е приета на ССчЕ се установява, че във връзка с
обучението ищецът е сторил следните разходи: 20416,86 евро (50823,82 лева) и неустойка в размер на
5% от тях – 8 895,32 лева
(8471, 73 лева + 423,59 лева). По изложените мотиви и във връзка с посоченото
заключение, съдът намира размерът на претенциите за доказан.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззивника, който е направил изрично искане в тази насока. Доказал е извършване
на разноски в размер общ на 1332,21 лева
– 332,21 лева от които – за платена държавна такса за въззивно обжалване и 1000
лева – адвокатски хонорар за въззивното производство, съгласно договор за
адвокатска защита на л.5 от въззивното дело. Ето защо в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени съдебно деловодни разноски пред настоящия съд именно
в посочения размер.
В полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени
съдебно – деловодните разноски, сторени от него пред СРС, в общия им размер от 2388,01
лева (1080 лева – адвокатско възнаграждение; 1108.01 лева – държавна такса в
исково и заповедно производство и 200 лева депозит за вещо лице).
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 397846 постановено на
02.05.2018г. по гр.д.№ 8585/2016г. по описа на 47-ми състав на СРС като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т.
2 пр. 2 КТ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Е.П.Г.,
ЕГН ********** дължи на „А.Б.“ООД,
ЕИК *******сумата от 9000 евро, част от общо дължимата сума в
размер на 18 000 евро, представляваща цената, платена от работодателя за обучението на ответника, уговорена в т.1
от анекс №1 от 26.03.2014г. към договор за обучение от 15.01.2014г., сумата от
2416,86евро и 620лева, представляващи част от общия сбор от 2416,86 евро и 8471,73лева разходи,
платени от работодателя за придобиване и поддържане на професионалната
квалификация на ответника, сумата от 1020,84евро и 43,59лева, представляващи
част от сбора на 1020,84евро и 423,59лева , пълният размер от договорените в чл.3.1. от договора за обучение 5% върху
общо направените разходи за придобиване и поддържане на квалификацията на
длъжника или общо 12437,70евро и 663, 59 лева, представляващи част от общо
дължимите 21 437,70евро и 8895,32 лева.
ОСЪЖДА Е.П.Г.,
ЕГН ********** да заплати на „А.Б.“ ООД,
ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 720,22 лева –
съдебно – деловодни разноски, от които 1332,21 лева, сторени пред СРС, а 2388,01 лева, сторени пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: