РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Благоевград, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело №
20241210101943 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л. Б. И., ЕГН
**********, с адрес гр. ***чрез: адвокат Н. Р. Б., АК - Благоевград, с адрес за призоваване и
съобщения: гр. **** против Община Благоевград, ЕИК *********, административен адрес в
гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от Кмета на Общината.
Ищцата твърди, че е собственик на основание осъществявано от нея давностно
владение на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
27231.38.2 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно точка, тридесет и осем точка,
две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед № РД-
18 1352/26.07.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, м. „С***”, с
площ на целия имот от 2125, 00 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 9 /девета/, номер по предходен план
038002, при граници /съседи/: 27231.53.450; 27231.38.62; 27231.38.4; 27231.20.68; 27231.38.1.
Сочи се, че тъй като няма документ за собственост на имота предприела действия по
снабдяване с такъв документ и на 22.05.2024г. подала до Община Благоевград молба-
декларация за извършване на обстоятелствена проверка за този имот, като от Общината била
уведомена, че Община Благоевград е актувала имота е АОС № 12095/03.04.2023г., както и
Протоколно решение № 3/ 25.07.2008г. на наличията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и издала
удостоверение, че имота вече е общинска собственост, което възпрепятствало процедурата
по снабдяването й с нотариален акт за собственост на основание давностно владение.
Твърди, че владее имота от 1995г. и винаги е осъществявала фактическа власт върху имота
без прекъсване, както и понастоящем и затова се счита за собственик на този имот на
основание давностно владение. Твърди, че имота се поддържа изцяло от ищцата и се ползва
като нива. Оспорва се издадения АОС № 12095/03.04.2023г., както и Протоколно решение №
3/ 25.07.2008г. на наличията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ като незаконосъобразен, като се
твърди, че този имот никога не е бил общинска собственост и общината никога не е била
във владение на този имот. Твърди, че имотът е ограден с колове и мрежа и не е изоставен,
като имота се владее в същите граници, съгласно действащата понастоящем кадастралната
карта и кадастрални регистри от нея от 1995г. Алтернативно на това се твърди, че дори и
1
имота да е бил общинска собственост, то ответникът е изгубил правото си на собственост
върху процесният недвижим имот, поради придобиването му по давност от ищцата и
отпадналия мораториум за придобиване на имоти - общинска собственост съгласно Решение
№ 3 от 24.02.2022г. по к.д.16/2021г. на Конституционния съд на Република България.
Твърди, че собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот на основание
осъществявано от ищцата давностно владение е продължило в предвидения от закона срок,
като същият е владян и ползван единствено и само от ищцата, като винаги е считала
недвижимия имот за нейна собственост и по отношение на неговото владение не е било
прекъсвано или отнемано.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да признае за установено по отношение
на Община Благоевград, адрес: пл. „Георги Измирлиев“ № 1, ЕИК *********,
представлявана от кмета М. Ба., че Л. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***е собственик на
основание давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС от 1995 година и до момента.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва
предявеният иск, като неоснователен. Оспорва се твърдението на ищцата, че е собственик на
процесния поземлен имот. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на
претендиралия имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост и чл.
19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19,
ал. 2 от ЗСПЗЗ, алтернативно Община Благоевград е собственик на претендирания имот на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25 ЗСПЗЗ. Твърди се, че с Акт за частна
общинска собственост № 12095/03.04.2023 г., вписан в Агенция по вписванията с вх. №
1945, акт № 172, том VII, дело № 1092/2023г., имот с идентификатор 27231.38.2, на
основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно
решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е актуван като частна
общинска собственост, като видно от акта имот с идентификатор 27231.38.2 е с площ от 2
125 кв. м. (две хиляди сто двадесет и пет квадратни метра), с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, с номер
по предходен план: 038002, находящ се в с*д, м. „С*“. Твърди се, че в конкретния случай,
придобиването на правото на собственост върху процесния имот от Общината е станало по
силата на закона. Оспорва се наведеното с исковата молба обстоятелството, че процесният
имот се владее и поддържа от ищцата. Твърди се, че от така заявената претенция не става
ясно как е бил завладян този имот от ищцата, на какво основание и съответно как и по какъв
начин е установила своята категорична фактическа власт върху имота и по какъв начин е
демонстрирала намерение за своене на имота. Сочи се, че не се навеждат и никакви
твърдения за факта в какво се изразява владението на ищцата. От изложеното с исковата
молба не може да се направи изводът, че е налице явно и несъмнено владение по отношение
на процесния имот. Сочи се, че от приложената към настоящия отговор сателитна снимка,
заснета през 2017 г., върху която е наложена КВС на с. Еленово става ясно, че към 2017 г.
процесният имот не се обработва като нива, а представлява пустееща поляна, което се
установява и от заснемането на ортофото карта 2016 г. - 2019г. и 2020г.-2022г. Твърди се, че
Община Благоевград е собственик на имота и го стопанисва и управлява, същият е включен
в приложение № 6 „Списък на земеделските земи от Общински поземлен фонд за отдаване
под наем без търг“, Раздел I „Земеделски земи от Общински поземлен фонд за отдаване под
наем на малоимотни и безимотни лица за срок от 1 година“ към Годишната програма за
управление и разпореждане с имотите - общинска собственост на Община Благоевград за
2023 г. и 2024 г., приета с Решение № 3 по Протокол № 1 от заседание, проведено на
27.01.2023 г. на Общински съвет Благоевград, съответно с Решение № 43 по Протокол № 2
от заседание, проведено на 15.02.2024 г. на Общински съвет Благоевград. Въз основа на
одобрената програма, се твърди, че имотът е отдаден под наем от Община Благоевград на
физическо лице с договор № 83-2023/08.03.2023 г. и договор № 93 2024/19.04.2024 г. Твърди
2
се, че в случая за ищеца не са налице признаците /както обективния така и субективния/,
съставляващи владението. Не е налице нито фактическата власт на имота, нито субективния
елемент, изразяващ се в държането на вещта като своя. Навежда се, че доколкото имот със
статут на общинска собственост не може да се придобива по давност след 01.06.1996 г., а с
оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за
придобиване на общински имоти спира да тече до 2022 г., ищцата не може да се легитимира
като собственик на процесния имот на соченото от нея оригинерно правно основание. В
тази връзка, за да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно придобивно
основание за правото на собственост, се сочи, че следва владението да е протекло спокойно
и необезпокоявано последните 10 години, без да е губено за срок по-дълъг от 6 месеца. С
оглед горепосоченото се сочи, че срокът по чл. 79 от ЗС не е изтекъл и към настоящия
момент, като според ответника е ирелевантен факта дали за времето от 1995 година до днес
е упражнявана трайно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на процесния
имот, доколкото за ищеца не са налице законовите предпоставки за придобиване на имота на
основание давностно владение. Предвид изложените съображения моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендират се сторените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Акт за частна общинска собственост № 12095/03.04.2023 година на Община
Благоевград процесният имот е актуван като общинска собственост на основание чл. 2, ал.
1, т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно
решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ,
Със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 година на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Благоевград е одобрено протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията
по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, ведно с Приложение № 1 към протоколното решение, видно от
което Приложение № 1 процесният имот е включен в него.
Видно от Решение № 3 по Протокол № 1 от заседание, проведено на 27.01.2023
година на Общински съвет – Благоевград, и Решение № 43 по Протокол № 2 от заседание,
проведено на 15.02.2024 година на Общински съвет – Благоевград ведно с Приложение № 6,
Раздел I „Земеделски земи от Общински поземлен фонд за отдаване под наем на
малоимотни и безимотни лица за срок една година“; Договори за наем на земеделска земя от
общински поземлен фонд № 83-2023/08.03.2023 година и № 93-2024/19.04.2024 година
процесният имот е включен в приложение № 6 „Списък на земеделските земи от Общински
поземлен фонд за отдаване под наем без търг“, Раздел I „Земеделски земи от Общински
поземлен фонд за отдаване под наем на малоимотни и безимотни лица за срок от 1 година“
към Годишната програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост
на Община Благоевград за 2023 г. и 2024 г., приета с Решение № 3 по Протокол № 1 от
заседание, проведено на 27.01.2023 г. на Общински съвет Благоевград, съответно с Решение
№ 43 по Протокол № 2 от заседание, проведено на 15.02.2024 г. на Общински съвет
Благоевград и е отдаден под наем от Община Благоевград на физическо лице с договор №
83-2023/08.03.2023 г. и договор № 93 2024/19.04.2024 г.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа експертиза,
изготвена от в.л. инж. Д. Х., неоспорено от страните се установява, че имот процесният имот
с идентификатор 27231.38.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на м.
„Сириковица“, с .Еленово от момента на отразяването му (съществуването му) в картата на
възстановената собственост (КВС) е бил земеделска земя. Не са открити данни за внасянето
на имот с идентификатор 27231.38.2 в АПК, ТКЗС, ДЗС и други подобни организации. След
посещение на Държавна агенция „Архиви“ - клон Благоевград е установено, че подобна
справка би могла да се осъществи по име, а не по идентификатор или номер на имот по
КВС. Картата на възстановената собственост за старите реални граници за землището на с.
3
Еленово е одобрена с Протокол № 41 от 07.11.1995 г. От установените данни, имот № 38002
е отразен в картата на възстановената собственост на 10.07.1998 г. с площ 2.125 дка, начин
на трайно ползване - нива. От датата на одобряване на КВС за землището на с. Еленово
(Протокол № 41 от 07.11.1995 г.) до 10.07.1998 г., процесният имот не е съществувал. В
регистъра към КВС, процесният имот фигурира от 10.07.1998 г., когато е открита партидата
за него. Имот № 38002 попада в територия за възстановяване на земеделски земи в стари
реални граници, съгласно Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от Протоколно решение № 3 от
25.07.2008 г. (стр. 26 - 27). Имотите в стари реални граници се възстановяват съгласно чл.
18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, а именно посредством решение на Общинска служба земеделие с
описани площ и категория на имота, местоположение, граници, съседи и ограничения,
придружено от заверена от ОСЗ скица. Общинска служба по земеделие изработва карта за
всяко землище, с която определя кои ще са териториите, в които се възстановява
собствеността на земите: по реда на Параграф 4 от ПЗР ЗСПЗЗ; съществуващи стари реални
граници; възстановими стари реални граници; нови реални граници с план за земеразделяне.
Процесният имот попада в територия, определена за възстановяване на земи в стари реални
граници, както е отразено и в регистъра към КВС. За имот с идентификатор 27231.38.2
(бивш имот № 38002) е налице план съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ от одобряването на
Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. със Заповед № РД-10-121 от 28.07.2008 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград. Със Заповед № РД-18-
1352/26.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастрална карта и
кадастрални регистри за землището на с. Еленово - КККР за неурбанизирани територии
(дефинирани в допълнителните разпоредби на ЗКИР, § 1, т. 21) се изготвят според
заложеното в § 33 от ЗКИР във връзка с чл. 51 от Наредба РД 02-20-5 от 15.12.2016 г. чрез
мигриране на данните от картата на възстановената собственост (КВС), одобрени и
поддържани по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т.е. имотите се преобразуват в системата на
кадастъра без изменение на техните параметри. Извършена е съпоставка на цифровите
модели (КККР и КВС), при което е установено, че имот с № 38002 от КВС в землището на с.
Еленово е мигриран в КККР като ПИ с идентификатор 27231.38.2, т.е. е налице пълна
идентичност. От набавените данни е установено, че имот № 38002 има открита партида от
10.07.1998 г., т.е. от тогава придобива номер по КВС и започва да съществува; е предаден за
стопанисване на Община Благоевград със Заповед № РД-10-121 от 28.07.2008 г. на директора
на Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград, с която се одобрява Протоколно решение
№ 3/25.07.2008 г.; е преобразуван в системата на кадастъра (КККР за неурбанизираната
територия на землището на с. Еленово) със Заповед № РД-18- 1352/26.07.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; е актуван с Акт № 12095 от 03.04.2023 г. за частна
общинска собственост. Процесният имот, описан в исковата молба, е идентичен с имота,
описан в Акт за частна общинска собственост № 12095 от 03.04.2023 г., вписан към Служба
по вписванията - гр. Благоевград под № 172, том VII, per. 1945, дело 1092. От извършената
справка в ОСЗ Благоевград е установено, че за процесния имот не е подавано искане за
възстановяването му на база влязло в сила признавателно решение в съответствие с чл. 45д,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Процесният имот не е възстановен, тъй като в общинска служба
„Земеделие“ Благоевград не е подавано искане и не е премината процедура по
възстановяването му. Към момента на огледа (31.01.2025 г.) процесният имот представлява
пасище, без строежи и насаждения. По протежение на южната граница има налични
бетонни колове без мрежа между тях. Датата на поставянето им не може да бъде определена
от инженер-геодезист. От извършените справки в МЗХ е установено наличието на цифрова
ортофотокарта (ЦОФК) от 2006 г., 2010 г., 2013 г., 2017 г., 2021 г. и 2024 г. Извършен е
анализ, при който е установено, че от: ЦОФК 2006 г. върху по-голямата част от имота има
следи от земеделска дейност (налични са редове); ЦОФК 2010 г. върху по-голямата част от
имота има следи от земеделска дейност (налични са редове); ЦОФК 2013 г. върху по-
голямата част от имота има следи от земеделска дейност (налични са редове); ЦОФК 2017 г.
4
имотът има характеристика на пасище или ливада поради наличие на еднородно оцветяване
в зелената гама; ЦОФК 2021 г. имотът има характеристика на пасище или ливада поради
наличие на еднородно оцветяване в зелената гама; ЦОФК 2024 г. имотът има характеристика
на пасище или ливада поради наличие на еднородно оцветяване в зелената гама.
В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице сочи, че имотът
има откос след коловете, след коловете е откосът и има стръмно място. В имота се влиза
свободно. Всеки може да влезе там. Имотът представлява пасища и мера - по време на
огледа. Пасищата и мерата не се обработват, те са като ливадите.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на св. В. Н. И., Л. И. Д. и Н. Ст. Цв.
Свидетелят В.а На. И. сочи, че около 1995-1996 г. живеели в Е. с мъжа й и децата,
ищцата Л. и мъжът й Ицо живеели покрай тях, всеки ден се виждали по пътя когато Л. и И.
отивали да гледат животни в имот до черквата в с. ., а св. И. и мъжът й си купували ярета от
тях до 2000 година, минали се 10 години и повече не ги е видяла, имотът е около 2-3 декара,
ограда имало от дървени колове и телена мрежа, нямало постройки в имота, а само една
малка барака за животните направена от летви. Имотът не е залепен плътно до черквата,
точно по асфалтовия път на черквата в дясната страна се пада. След смъртта на мъжа й,
ищцата стопанисвала имота сама.
Свидетелят Д. сочи, че имотът представлява дълга ивица, около декар и половина,
бил ограден с колци и тел от долната страна, а от другите страни нямало ограда, 1995
година Л. и мъжът й минавайки за имота минавали през св. Д. Ищцата и мъжът й гледали
животни, имали кобила с жребче, св. Д. водил съпруга на ищцата да кара кози на имота -
1997 година. До 2005-2006 г. ги виждал редовно двамата в имота, последно преди 5-6
години видял само ищцата на имота, който бил ливада, имало животни – кози и овце.
Свидетелят Ц.в сочи, че Б.Н. Ст. работел спорния имот - в землището на село Е. пътя
за М. при разклона за черквата, от другата страна на пътя в посока М.о от дясната страна. Б.
започнал да работи имота от около 1980 до 2012 година, садил си зеленчуци, с каруцата си
ходел до там. В имота садили зеленчуци, овощни дръвчета - джанка, круша, които никнали
сами, Богдан ги присадил. След 2012 г. ликвидирали напоителната система, спряла водата от
Струма до водоема и не можели да работят земеделие, съответно Богдан и жена му се
отказали, а и станали на възраст. Имотът станал пасище и не е обработван след това,
разградил се, покарала трева и започнали да влизат животни. Имотът бил на Ни. Ст. - баща
на Б. Б. оградил от долната страна имотът, за да не пада земята надолу, оградата била от
бодлива тел, мрежа и колчета. Като изравнил имотът с машината 1980 година, започнал да
си го облагородява, били земи на ТКЗС, Бо. го заравнил, сложил ограда от долната страна,
където насипвал земята, има скат, стръмно. Около 1995 до 2000 година не виждал да се
отглеждат животни, но кози и овце при свободно пашуване виждал, защото те си влизат там
свободно. Б. има и други подобни имоти там. Имотите не са оградени. Докато се
стопанисвал имотът животни не са минавали, след 2012 г. имотът вече не се обработвал и
животни минавали от там и влизали спокойно в имота.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правните
изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е
придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен в исковата
молба на соченото в исковата молба основание в резултат на упражнявано давностно
владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за
посочения в исковата молба период от 1995г. до предявяване на иска.
Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени в исковата молба, от които
5
черпи изгодни за себе си правни последици.
Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на
фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. Тъй като
намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл. 69 от
ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. При преценката дали е установено владение,
следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в
чл. 2 от Закона за давността /отм./: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца
съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно чл. 79, ал. 2 от
ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Когато се твърди придобиване на
собственост на основание давностно владение, то се доказва със свидетелски показания,
писмени доказателства за факта на владението или нотариален акт по обстоятелствена
проверка.
От съотнасянето на горното към установената по делото фактическа обстановка
следва извод за неоснователност на предявения иск, доколкото ищцата не доказва
предпоставките за уважаването му – че е собственик на процесния имот на соченото в
исковата молба основание – придобиване по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 4
по т.гр.д. № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, позоваването на давността не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за
защита на материалноправните й последици, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок. Приема се, че владелецът става собственик на имота от момента на изтичане
на предвидения в закона давностен срок, но при спор за собственост това негово вещно
право може да бъде зачетено, само ако той се е позовал на давността. Позоването на
давността може да стане или чрез снабдяването на нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка, или чрез предявяване на иск за собственост на основание
давностно владение, или чрез възражение за придобиване по давност по предявен срещу
владелеца собственически иск. В тази връзка следва да се отбележи, че придобивната
давност не се прилага служебно от съда, а позоваването на нея може да стане и
извънсъдебно – въз основа на снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, т.е.
тя не може да се разглежда само като процесуално средство за защита на
материалноправните последици от нейното изтичане. Позоваването на давността на
практика представлява част от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС,
тъй като не само когато владелецът изобщо не се е позовал на нея и поради това не е
придобил оригинерно собствеността на владяната от него вещ, но и когато това не е станало
своевременно към момента на изтичане на давностния срок, може да настъпи същия
резултат.
В настоящия случай се установява се, че за процесния имот няма подавани заявления
за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша собственост,
като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, няма постановявани
предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за
възстановяване правото на собственост. Към датата на въвеждане на цифровите данни на
изработената и приета КВС на с. Е, имот № 38002 е отразен в картата на възстановената
собственост на 10.07.1998 г. с площ 2.125 дка, начин на трайно ползване - нива. От датата на
одобряване на КВС за землището на с. Еленово (Протокол № 41 от 07.11.1995 г.) до
10.07.1998 г., процесният имот не е съществувал. В регистъра към КВС, процесният имот
фигурира от 10.07.1998 г., когато е открита партидата за него. При това съдът не немира за
6
доказано твърдението на ищцата, че от 1995г. владее процесния имот.
По настоящото дело не се доказа и ищцата да е владяла имота в изискуемия от закона
срок. Всички изложени в исковата молба твърдения не се доказват и се опровергават от
експертното заключение по делото. В исковата молба се твърди, че ищецът е във владение на
имота от 1995г., като същият е ограден от едната страна и се ползва като нива, както и че
през посочения период не го е изоставяла, а го е ползвала да отглежда животни. Тези
твърдения са опровергани в хода на процеса. От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че видно от цифрова
ортофотокарта за 2006 г. върху по-голямата част от имота има следи от земеделска дейност
(налични са редове); 2010 г. – също върху по-голямата част от имота има следи от
земеделска дейност (налични са редове); също и за 2013 г. върху по-голямата част от имота
има следи от земеделска дейност (налични са редове), а от 2017 г. имотът има
характеристика на пасище или ливада поради наличие на еднородно оцветяване в зелената
гама до 2024, вкл. и при огледа от вещото лице. В този смисъл са й показанията на св. Ц.,
който сочи, че след 2012 г. Б. Н. е спрял да обработва процесния имот и след това свободно
пашуващи животни влизали в него, съответно преди 2012г. там където не се обработвал
имотът също виждал животни да пащуват. От друга страна показанията на св. И. и Д.не
установяват владение на процесния имот от ищцата за сочения в исковата молба период –
установяват откъслечни и не напълно непреки впечатления от самото осъществяване на
фактическа власт по отношение на имота от страна на ищцата за периода сочен в исковата
молба – от 1995г. до момента на предявяване на исковата молба. Виждали са ищцата и
мъжът и за период от време преди 2000 година, след което виждали само нея да минава и
или чули от други хора, че ползват те имота.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение на ищеца върху претендирания имот в продължение на повече от 10 години, т. е.
не може да се приеме, че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за своене,
което да е било изразено по явен /несъмнен/ начин. В тежест на ищцовата страна беше при
условията на пълно и главно доказване да установи горепосочените елементи от
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, но по делото не беше проведено пълно и главно
доказване в тази насока.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не се
легитимира като титуляр на право на собственост върху спорния недвижим имот на
соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това предявеният
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна сторените разноски в производството – 1 100 лв. за експертиза и 300, 00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК от Л. Б. И., ЕГН
**********, с адрес гр.** срещу Община Благоевград, адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги
Измирлиев“ № 1, ЕИК *********, представлявана от Кмета на Община Благоевград – М.П.
Ба. за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът Л. Б. И.,
ЕГН **********, с адрес гр. *** е собственик на основание придобивна давност на
поземлен имот с идентификатор 27231.38.2 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно
точка, тридесет и осем точка, две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Е***, одобрени със Заповед № РД-18 1352/26.07.2018 год. на Изпълнителния директор на
7
АГКК, находящ се в с. Е***, м. „Си*”, с площ на целия имот от 2125, 00 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на
земята - 9 /девета/, номер по предходен план 038002, при граници /съседи/: 27231.53.450;
27231.38.62; 27231.38.4; 27231.20.68; 27231.38.1, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***
да заплати на Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр.Благоевград, 2700, пл.
„Георги Измирлиев Македончето“ № 1, представлявана от Кмета М. Б. сумата от 1 400 лв.
за сторени по делото разноски, от които 1100 лева за възнаграждение за вещо лице и 300, 00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8