Р Е Ш Е Н И Е
№…………/…………………..,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията Т. Димитрова адм. дело № 2561/2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Технически
университет - Варна, представляван от ректора проф. д-р инж. В.В., срещу Заповед № 3572 от 08.11.2021 г. на Зам.-кмета на Община
Варна, с която е разрешено на Л.С.Б. прокарване на временен път с ширина 4 м
през ПИ 10135.2555.2633 по КК на гр. Варна, 23 м.р., като от ул. „Студентска“
се завие на север и се премине през ПИ 10135.2555.26, държавна собственост, с
предоставени права на управление на Технически университет – Варна, покрай
западната граница на имота и изградените огради на УПИ ІІІ-1310 „общ. обсл.“ и
УПИ ІV-1323 „общ. обсл.“ в кв. 2, като се запазят съществуващи декоративни
дървета до оградата, общо засегната площ 394 кв.м, както е показано на скица №
520/01.11.2021 г.
С жалбата се настоява, че оспорваната
заповед е незаконосъобразна. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл.
190, ал. 1 и ал. 2, вр. с ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
т.к. Б. не е въведена във владение на реституирания имот, не е установена със
сила на присъдено нещо собствеността й по отношение на оспорващия, като
последният е във владение на имота и отказва й го предаде, поради което Б. няма
фактически и правен интерес да заявява прокарване на временен път до ПИ
10135.2555.2633 по КК на гр. Варна. Твърди се, че доколкото ПИ 10135.2555.26 е
публична държавна собственост, Технически университет – Варна няма правомощия
да дава съгласие за създаване на права на трети лица върху имота. Изтъква се,
че оспорващият не отказва на Б. пешеходен и транспортен достъп до ПИ
10135.2555.2633, предвид отменената от АдмС – Варна заповед на ректора на
университета за забраняване на достъпа до собствения й имот, но не й се
разрешава да установи фактическата власт върху собствения й имот, т.к. същият
се владее от Техническия университет – Варна. Сочи се, че фактически е наличен
транспортен достъп до ПИ ….2633 от съществуващата инфраструктура в ПИ …26 –
наличен е асфалтиран път от входа в двора на университета, непосредствено до
пароцентралата до ПИ ….2633, по който Б. не е препятствана да преминава с
транспорт, като този път не е отразен в КККР. Искането е да се отмени
оспорваната заповед.
В хода по същество, адв. В.Т. –
процесуален представител на оспорващия, поддържа изложените в жалбата доводи,
като се сочи, че в случая липсва действащ ПУП или проектоплан, в който да са
предвидени улици, а и заинтересованата страна не е предлагала на университета
вариант за път, който университетът да е отказал, респ. изключва се намесата на
кмета. Поддържа се искането за отмяна на заповедта, като се претендира и
присъждане на разноски.
Ответникът – Зам.-кметът на Община Варна,
чрез гл. юриск. Р. С., с писмена молба (л. 79 от делото) и в хода по същество
на делото изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на оспорваната заповед. Изтъква се, че в преписката има
достатъчно индиция за невъзможност за доброволно уреждане на отношенията по
предоставяне достъп. Настоява се, че предложеният от вещото лице вариант по т.
6 от заповедта е икономически нецелесъобразен, защото следва да се ползва
заедно с друго лице и да се нарушават неговите права и интереси. Искането е да
се отхвърли жалбата.
Заинтересованите страни – Л.С.Б., чрез
процесуалния си представител адв. Н.Г., настоява за неоснователност на жалбата.
С писмено становище (л. 94 от делото) се излагат доводи за собствеността на
имота на заинтересованата страна, за споровете с Технически университет – Варна
и липсата на осигурен пешеходен и транспортен достъп до ПИ 10135.2555.2633.
Изтъква се, че предложеният с жалбата от заинтересованата страна вариант е
нецелесъобразен, т.к. общият вход с жалбоподателя би поставил заинтересованата
страна в зависимост от волята и интереса на Техническия университет. В хода по
същество се отправя искане за оставяне в сила на оспорвания акт като правилен и
законосъобразен, като се поддържат изложените в писменото становище
съображения. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните в хода на настоящото съдебно
производство доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съобщението за издаването на оспорения акт
е получено от оспорващия на 10.11.2021 г. – известие за доставяне на л. 11 от
адм. пр. Жалбата, подадена на 23.11.2021 г., предвид товарителница на Спиди на
л. 5 от делото, е в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Оспорването е
направено от лице с правен интерес от обжалването. Оспорващият е с предоставено
право на управление по отношение на ПИ 10135.2555.26 – Акт за публична държавна
собственост № 10055/14.09.2020 г. – л. 70 от адм. пр., през който имот преминава
трасето на разрешения временен път. Оспорването е направено пред материално и
териториално компетентен съд и е насочено срещу индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ. С оглед на изложеното, жалбата се явява
допустима.
По основателността на жалбата:
Административното производство пред ответника е започнато на 10.10.2017 г. по
заявление на заинтересованата страна по делото – Л.С.Б.,*** за учредяване на
право на преминаване през чужд поземлен имот без път, в полза на ПИ
10135.2555.2633 (л. 100 от делото). Към искането са приложени Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № ***, том І, рег. № ****, дело *** от **.**.20** г. и скица на ПИ 10135.2555.2633 по КККР на гр. Варна,
от които се установява, че Б. е собственик на процесния имот
Искането за учредяване право на преминаване е разгледано на 29.10.2017 г. от
надлежно назначена от Кмета на Община Варна комисия за определяне на трасета за
достъп до имоти в процедури по ЗУТ за учредяване на право на преминаване и за
прокарване на временни пътища. Видно от т. 11-1 от приложения на л. 86 от адм. пр.
Протокол № 11 от 29.10.2017 г., Комисията, с цел взимане на оптимално решение,
е преценила, че следва да се извърши оглед на място, след което искането да се
докладва отново.
С писмо рег. № АУ093527ВН_005ВН/02.11.2017 г. (л.
85 от адм. пр.) на директора на Дирекция АГУП при Община Варна е уведомена Л.Б.
за взетото решение от Комисията по искането й „за прокарване на временен път до
ПИ ….2633“.
С молба от 18.12.2017 г. (л. 82 от адм. пр.) адв. Н.Г. като пълномощник на Л.Б.
моли искането й да се счита за учредяване на временен път за транспортен достъп
до ПИ …2633 и отправя искане, с оглед изработване на ПУП-ПРЗ за имота й,
процедурата по учредяване на временен път за транспортен достъп да бъде
временно спряна до влизане в сила на ПУП-ПРЗ.
Със заявление от 18.05.2021 г. (л. 81 от адм. пр.) Л.Б., чрез адв. Н.Г. ***,
на основание чл. 192 ЗУТ (която разпоредба, съдът установява, че е относима за
учредяване право на преминаване през чужди поземлени) да бъде продължена
процедурата по учредяване право на транспортен достъп до ПИ …2633.
С писмо от 26.05.2021 г. (л. 80 от адм. пр.) Директорът на Дирекция АГУП
при от Община Варна, във връзка с искането на Л.Б. за продължаване на
процедурата по учредяване право на преминаване до ПИ ….2633, я е уведомил, че
заявлението е подадено за учредяване право на преминаване, което е за
осигуряване на пешеходен достъп, а ако искането е за транспортен достъп следва Б.
да заяви процедура за прокарване на временен път на основание чл. 190 и чл. 191 ЗУТ и да представи копие от влязъл в сила ПУП-ПРЗ за имота, ако е наличен, т.к.
заявлението е спряно до изработване на ПУП. Писмото е получено от адв. Г. на
14.06.2021 г.
Не е налице акт нито за спиране, нито за възобновяване на административното
производство, като не е налице и уточнение от страна на Л.Б. дали искането й е
за учредяване на право на преминаване или за прокарване на временен път,
предвид изрично посоченото от ответника – писмо л. 78 от делото. Ответникът
заявява, че независимо от липсата на уточнение от страна на Л.Б., е счел, че
тъй като става въпрос за искане за осигуряване на „транспортен достъп“, то
такъв се осигурява със сервитута по чл. 190 ЗУТ, като този извод е израз на
разбирането, че временният път представлява правна фигура, предвидена в ЗУТ,
която е създадена с оглед осъществяването на транспортен достъп до урегулирани
поземлени имот, до които няма друг път.
На 10.06.2021 г. Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по
процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път е
взела следното решение - Решение № 5-9 по Протокол № 5
от 10.06.2021 г. (л. 77 от адм. пр.): Най-късото трасе за прокарване на
временен път е от ул. „Студентска“ да се завие на север и се премине през
терена на Технически университет – Варна, покрай изградените огради на УПИ
ІІІ-1310 „общ. обсл.“ И УПИ ІV-1323“общ. обсл.“ в кв. 2, като се запазят
съществуващи декоративни дървета до оградата. Комисията е посочила, че тъй като
искането е за транспортен достъп, се допуска процедурата за прокарване на
временен път с ширина 4м до ПИ …2633, през ПИ …..26, със засегната част от ПИ
….26 – 394 кв.м.
С писмо от 23.06.2021 г. (л. 74 от адм. пр.) са уведомени заявителката и
Технически университет – Варна за Решение № 5-9 по Протокол № 5 от 10.06.2021
г. на комисията и на основание чл. 26, ал. 1 АПК им е дадена възможност да
направят възражения, като изразят становище или представят документи и
доказателства. Писмото е съобщено на университета на 28.06.2021 г. – известие
за доставяне на л. 74, гръб от адм. пр.
На 10.07.2021 г. с Решение № 6-6 по Протокол № 6 от заседание на Комисията
(л. 51 от адм. пр.) е разгледано възражението на Технически университет – Варна
срещу процедурата за прокарване на временен път до ПИ ….2633 (л. 60 от адм.
пр.) и приложената към молбата на заявителката Заповед на МРРБ за отписване от
актовите книги на имот – държавна собственост АПДС № 3035/16.05.2000 г.(л. 54 и
сл. от адм. пр.) Комисията е взела решение да се изчака становището на Областна
администрация Варна, след което преписката да се докладва отново в комисията.
С писмо от 13.07.2021 г. Директорът на Дирекция
АГУП при Община Варна (л. 72 от адм. пр.) уведомява Областна администрация
– Варна за образуваното производство и указва възможността за възражение и
становище. С писмо от 02.08.2021 г. зам.-областният управител на област Варна
(л. 53 от адм. пр.) е препратил писмото от Община Варна за произнасяне по
компетентност на Технически университет – Варна,
предвид предоставените права за управление на университета.
С писмо от 12.08.2021 г. Директорът на Дирекция АГУП при Община Варна (л. 48
от адм. пр.) уведомява Технически университет – Варна и Л.Б. за Решение № 6-6
по Протокол № 6/10.07.2021 г. на комисията, което писмо е получено от
университета на 13.08.2021 г.
На 26.08.2021 г. Комисията повторно разглежда възражението на ТУ, като е
взето Решение № 7-6 по Протокол № 7 (л. 28 от адм. пр.), с което не се уважава
възражението на Технически университет – Варна, посочено е, че предложеното с
Решение № 5-1 по Протокол № 5/2021г. на Комисията трасе е най-икономично изгодно
и най-лесно за изпълнение на място, без да се разделя имота на Технически
университет на две части и да се възпрепятства ползването му. Взето е решение
да се изготви заповед на Кмета на Община Варна на основание чл. 190, ал. 1, ал.
2, във вр. с ал. 6 ЗУТ.
На 02.09.2021 г. в Община Варна е постъпило писмо от Областния управител
(л. 31 от адм. пр.), с което се сочат доводи за неоснователност на искането на
прокарване на временен път до ПИ ….2633, като е приложено становище на
Технически университет – Варна.
С писмо от 23.09.2021 г. (л. 22 от адм. пр.) Директорът на Дирекция АГУП
при Община Варна е изискал становище от Дирекция ПНО при Община Варна относно
издаване заповед на Кмета на Община Варна за прокарване на временен път.
С писмо от 07.10.2021 г. (л. 19 от адм. пр.) Директорът на Дирекция ПНО е
посочил, че заявителят се е легитимирал като собственик на имота и не са налице
данни за оспорване правото му на собственост, като се препоръчва извършването
на оглед на място за установяване дали действително заявителят има съществуващ
достъп до имота, като след извършване на огледа е посочено, че следва да бъде
предоставена информация за резултата от огледа за последващи действия.
С Решение № 9-3 по Протокол № 9 от 22.10.2021 г. на Комисията (л. 17 от
адм. пр.), след повторно разглеждане на възражението на Технически университет
– Варна и с оглед установеното при
извършен оглед на място (съществуващ асфалтов път, минаващ през двора на
университета, който не стига до ПИ …2633, като при това трасе дължината на пътя
е 206м, при ширина 3,50м се засяга 721кв.м от ПИ ….26 и се разделя имота на две
части, като с това се нарушава нормалното му ползване) е взето решение, че не
се уважава възражението на университета. Прието е, че предложеното с Решение №
5-1 по Протокол № 5/2021 г. на Комисията трасе за временен път е най-икономично
изгодно и най-лесно за изпълнение на място, без да се разделя имота на
университета на две части и да се възпрепятства ползването му. Посочено е и че
водените съдебни дела не са от друг характер и съгласно становището на юристите
в Община Варна не представляват пречка за изготвяне на заповед за прокарване на
временен път до ПИ ….2633.
С оспорваната заповед, на основание чл. 190, ал. 1, ал. 2, ал. 3, във вр. с
ал. 6 ЗУТ е разрешено на Л.С.Б. прокарване на временен път с ширина 4 м до ПИ
10135.2555.2633 по КК на гр. Варна, като от ул. „Студентска“ се завие на север
и се премине през ПИ 10135.2555.26, държавна собственост, с предоставени права
на управление на Технически университет – Варна, покрай западната граница на
имота и изградените огради на УПИ ІІІ-1310 „общ. обсл.“
и УПИ ІV-1323 „общ. обсл.“ В кв. 2, като се запазят съществуващите декоративни
дървета до оградата, общо засегната площ 394 кв.м. В заповедта е посочено,
че скица № 520/01.11.2021 г., където е обозначен временният път със зелени
линии, е неразделна част от заповедта, както и че временният път се прокарва
със срок – до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на улица по
влязъл в сила ПУП-ПУР за имота, и че размерът на обезщетението за годишен наем,
подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ ….26, ще
бъде определен от Комисия по чл. 210 ЗУТ.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено следното:
-заявлението от 10.10.2017 г. от Л.Б. с искане за учредяване право на
преминаване до ПИ ….2633;
- възстановяването на имота на Б. по реституция с Решение № 642 от
06.07.2007 г. на ВОС по адм. д. № 2357/2006 г.;
- попадането на имота в УПИ І-технически университет, кв. 2 по ПУП-ПРЗ за
23 м.р., гр. Варна;
- обстоятелството, че най-късото трасе за прокарване на временен път е от
ул.“Студентска“ да се завие на север и се премина през терена на Техническия
университет покрай изградените огради на УПИ ІІІ-1310 „общ. обсл.“ и УПИ
ІV-1323 „общ. обсл.“ В кв. 2, като се запазят съществуващите декоративни
дървета до оградата, общо засегната площ 394 кв.м.;
- възобновяването на „искането за продължаване на процедурата за достъп до
ПИ 10135.2555.2633“;
- трите решения на Комисията за определяне трасе за достъп до имоти по
процедури по чл. 190 и чл. 191 ЗУТ, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019 г.
на Кмета на Община Варна, а именно: Решение № 5-1 по Протокол № 5/10.06.2021
г., Решение № 6-6 по Протокол № 6-6 по Протокол № 6/10.07.2021 г. и Решение №
9-3 по Протокол № 9/22.10.2021 г., както и постъпилите възражения от Технически
университет – Варна и основанията за неуважаването им.
За установяване на фактите, релевантни към предмета на настоящото съдебно
производство съдът допусна по делото извършването на съдебно техническа
експертиза (СТЕ).
Според заключението на вещото лице и заявеното при изслушването му от съда
се установяване следното:
За имота на Л.Б. – ПИ
10135.2555.2633 не е осигурен достъп до улица, път, алея по влязла в сила
улична регулация (настояща или бъдеща), т.е. според действащия ПУП не е налице
достъп до имота на Л.Б. по проектирани нови улици, които не са открити;
Не е налице евентуално намерение за създаване на нов ПУП в процесната
урегулирана част, където са имотите на оспорващия и на заинтересованата
страна (започната е процедура за
изработване на ПУП единствено в частта на ПИ …20, която част от УПИ І няма
отношение към предмета на делото;
Трасето на предвидения временен
път по оспорената заповед не следва влязла в сила улична регулация или такава
по проектоплан;
По цялата източна граница на ПИ ….25,
в ПИ…..26 (технически университет) има налична иглолистна растителност около 18
бр. с височина около 3 метра. Същите в своята основа са с ширина от 1,5 до 2м,
което прави предвидената ивица за временен път – 4м по оспорената заповед
недостатъчна и неотговаряща на изискването за минимална ширина от 3,5м. Ако
трябва да се проведе трасето на временния път по оспорената заповед, трябва да
се отсекат дърветата. С трасето на временния път не се засягат заварени сгради
и постройки;
При оглед на място е установен
наличен асфалтов път с ширина около 3,5м, който е в ПИ ….26, с вход и КПП при
пароцентралата, но същият не достига до ПИ …2633 и по същата причина не създава
условия за неговото транспортно обслужване към настоящия момент, като е налице и
доста голям насип пред ПИ ….2633, в южната му страна;
На
въпроса дали е налице друга по-икономична и техническа възможност за прокарване
на временен път до имота на Л.Б., вещото лице предлага вариант на временен път
през ПИ ….21, илюстриран на Приложение № 3 към заключението, като посочва, че:
ПИ ….21 е с площ 3087кв.м – публична държавна собственост, в рамките на УПИ І –
за технически университет, кв. 2 и е отдаден под наем за строителна борса; ПИ
….21 има директен вход от ул. „Мир“, с метална ограда от юг, с двор, покрит с
бетонова настилка и разстояние на съществуващите складови постройки до южната
странична регулационна граница от 9,70м до 11м; Прокарването на временен път до
ПИ ….2633 в този вариант, с ширина 3,5м, дължина 43,60м и площ 15кв.м, при
положение, че се засяга едно плодно дърво и не се затруднява обслужването на
съществуващите складове, се явява по-икономичен и технически възможен
алтернативен вариант на този по оспорената заповед.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице като компетентно,
обосновано и кореспондиращо с доказателствата по делото. Ответникът оспорва
заключението в частта му по т. 4 и т. 6, но не без да сочи съображения за
неправилността му, не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.
Заинтересованата страна Л.Б. представя Протокол № 12/22.03.2022 г. при
Община Варна Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ), от които се
установява, че е взето решение по т. 14, с което се дава положително становище
за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ (л. 133 от делото). Представена е и скицата-предложение
и проект за изменението, от които се установява, че временният път по
оспорената заповед съвпада в по-голямата си част, с предвидената с изменението
на плана улица.
В рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК, съдът приема следното
от правна страна:
Разпоредбата на чл. 190, ал. 6 ЗУТ предоставя правомощието за издаване на
заповеди по ал. 1 – за прокарване на временни пътища на кмета на общината. В
случая, на основание § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ, със Заповед № 5515 от 31.12.2019 г.
Кметът на Община Варна (л. 10 от адм. пр.) е предоставил функциите за издаване
на заповеди за прокарване на временни пътища на Зам.-кмета на Община Варна – П.П..
Оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган,
на когото надлежно са му делегирани правомощия за издаване на заповеди от рода
на процесната.
Спазена е законоустановената писмена форма. От посочените фактически и
правни основания за издаване на заповедта се установяват юридическите факти, от
които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Обжалваният
акт съдържа в достатъчна степен изложение на фактическите и правните основания
за издаването му, което позволява осъществяване и на съдебния контрол за
законосъобразност. И словесно в оспорената заповед, и графично в приложената
към нея скица № 150/01.11.2021 г. е посочено трасето и конкретните размери на
временния път, чието прокарване е разрешено.
Обжалваната заповед е в съответствие с изискванията на чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК за законосъобразност.
В хода на административното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, но несъществени.
След подаване на молбата от Л.Б. от 18.12.2017 г. (л. 82 от адм. пр.), с
която е заявено, че искането е не за учредяване на право на преминаване, а за
прокарване на временен път, и че се иска спиране на административното
производство, с оглед изработване на ПУП-ПРЗ, не е издаден акт за спиране на
административното производство. Не е издаден и акт за възобновяване на
административното производство по искането на Л.Б. от 18.05.2021 г. (л. 81 от
адм. пр.).
АПК изрично регламентира както основанията за спиране на производството, така
и издаването на акт за спиране на административното производство, задължението
на органа за уведомяване на страните и възможността за обжалване на акта за
спиране – чл. 54 АПК. В случая незаконосъобразно, в нарушение на чл. 55 и чл.
4, ал. 1 и 2 АПК не е постановен акт за спиране на производството, който да е
съобщен на страните в административното производство и да е осигурена
възможност за оспорването му. Още повече, че посоченото от Л.Б. основание за
спиране на административното производство не попада в хипотезите по чл. 55, ал.
1 АПК, в които е допустимо спиране.
Незаконосъобразно и в нарушение на чл. 55 АПК не е постановен и акт за
възобновяване на административното производство, а както и административният
орган е установил искането на Л.Б. от 18.05.2021 г. за възобновяване (л. 81 от
делото), независимо че е подадено чрез адв. Н.Г. се е нуждаело от уточнение.
Искането е неясно, т.к. не е еднозначно посочено кое производство се иска да се
възобнови, дали производството по учредяване право на преминаване или
производството за прокарване на временен път. И след като от заявителя е
изискано уточнение (съобщението за необходимостта от уточнение е получено, както
се посочи от адв. Н.Г. на 14.06.2021 г.), не е представено такова.
Въпреки липсата на акт за възобновяване на административното производство,
административният орган е приел, че искането е по отношение производството за
прокарване на временен път и Комисията с Решение № 5-9 по Протокол е допуснато
започване на процедура за прокарване на временен път с ширина 4 м през ПИ
…..26.
Процесните нарушения на процесуалните правила не са съществени и не обосновават
отмяната за заповедта. Ако бе постановен изричен акт за спиране на
производството, се предполага, че административният орган, издирвайки правното
основание за спиране на производството, би съобразил невъзможността за отнасяне
на посоченото от заявителя основание за спиране към законовоопределените
основания в чл. 55, ал. 1 АПК и не би спрял производството, респ. същото би
продължило и отново би се стигнало до същото разрешение на администрацията.
Освен това в случая, не продължавайки производството административният орган е
засегнал правата на заявителя, но не и на Техническия университет, доколкото се
установява, че надлежно е съобщено за започване на административното
производство в съответствие с чл. 26 АПК на заинтересованите страни и са обсъдени
постъпилите възражения от Техническия университет – Варна.
Независимо от липсата на уточнение от заявителката – Л.Б., кое производство
иска да бъде възобновено, доколкото изрично с молбата си от 18.12.2017 г. (л.
82 от адм. пр.) Б. е посочила, че искането е за транспортен достъп, то правилно
е продължено административното производство по прокарване на временен път, а не
по учредяване право на преминаване. Въпреки изложеното, доколкото Л.Б. е била
представлявана в административното производство от адвокат, то следва да се
очаква и изисква яснота и правна обоснованост на исканията и изявленията в
производството, каквито в настоящото производство не се установяват.
Изложеното обосновава извод за липса на съществени нарушения на
процесуалните правила в процесното административно производство, които да
обосноват отмяната на обжалваната заповед.
Ответникът обаче неправилно е приложил материалния закон, което представлява
основание по смисъла на чл. 146, т. 4, във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК за отмяна
на акта като незаконосъобразен.
Административното производство е протекло по реда, разписан в Раздел І,
Глава ХІІІ, Част ІV от ЗУТ – „Временни пътища“. Производството попада в
приложното поле на чл. 190, ал. 6, предложение второ от ЗУТ, доколкото не е
налице писмен договор с нотариална заверка на подписите между заинтересуваните
собственици на поземлени имоти, при което въпросът за осигуряване на достъп до
имота се урежда чрез издаване на заповед от кмета на общината.
Несъстоятелен е доводът на оспорващия за незаконосъобразност на обжалваната
заповед, доколкото е пристъпено към издаване на заповед, при липсата на данни
за невъзможност да се постигне съгласие между заинтересованите страни за
сключване на договор за прокарване на временен път. В случая са налице данни за
дългогодишни спорове между Технически университет – Варна и Л.Б. във връзка с
владението и достъпа по отношение на ПИ …2633, а и изложеното в жалбата до съда
съдържа индиция за невъзможност за постигане на съгласие за прокарване на
временен път през имота на университета до имота на Б..
Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗУТ регламентира недвусмислено изискване - временните
пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен
план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, като временните
пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и
постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Идеята на законодателя е
прокарването на временните пътища да се изпълнява като един вид подготвителен
етап до реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР. С оглед на
това и нормата на чл. 190 (във всичките й алинеи) поставя като приоритет при
прокарване на временни пътища да се следват трасетата на улиците съобразно
влезлите в сила устройствени планове, проектоплановете и извършените
проучвания, като същевременно вариантът следва да е и най-икономически изгоден.
Действително следва да се има предвид, че става въпрос за препоръка, а не за
задължение за пълно следване на трасето на временния път на трасето на новите
улици по ПУП, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания.
Това е така предвид ползвания израз „трябва по възможност“. Според общите
принципи на административното право – чл. 6 АПК следва при разрешаването на
прокарването на временния път да се съобразява същият да е икономично
осъществим, да е с възможност за целесъобразно устройство на урегулираните
поземлени имоти, както и да не засяга права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта.
Безспорно се установява, че ПИ ….2633 (на Л.Б.), заедно с още няколко
имота, попада в УПИ І, с отреждане „за технически университет“, като имотът на
заинтересованата страна няма лице по проектирани нови улици с ПУП. Тоест няма
как да е спазено изискването временният път да следва новите улици по подробния
устройствен план, съответно улиците по проектоплана или
по извършените проучвания. Както се посочи обаче това изискване е
препоръчително, а не императивно.
Установява се, Л.Б. е поискала изменение на действащия ПУП -ПРЗ на УПИ І
„за технически университет“ със скица
предложение за изменението и искането й е разгледано от Експертния
съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при Община Варна, като е взето
решение по т. 14 от Протокол № 12/22.03.2022 г., че се дава положително
становище за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ (л. 133 от делото). Според
скицата-предложение и приложения проект за изменението, временният път, с
трасето по оспорената заповед в по-голямата си част съвпада с трасето на
предвидената с изменението на плана улица. От една страна, заинтересованата
страна по делото се позовава на новонастъпило издаването на оспорвания акт обстоятелство
– даване на положително становище от ЕСУТ за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ.
От друга страна, следва да се съобрази, че дори не е налице издадена заповед по
чл. 135, ал. 3 ЗУТ за разрешаване или отказване да се изработи проект за
изменение на плана. Едва поне след приемане от ЕСУТ на предложения от заявителя
проект за изменение на ПУП-ПРЗ, въпросният проект за изменение на плана би
могъл да се нарече „проектоплан“. Тоест представените доказателства от Л.Б. не
обосновават извод, че трасето на временния път по оспорваната заповед следва улиците
по проектоплана, доколкото понастоящем не е налице проектоплан.
В случая съдът намира, че независимо, че изрично в оспорваната заповед е
посочено, че при прокарване на временния път следва да се запазят
съществуващите декоративни дървета, то от заключението на вещото лице се
установява, че това е невъзможно и прокарването на временния път с ширина 4
метра, налага отсичането на 18 броя иглолистни дървета. Така предвиденият за
прокарване временен път с ширина 4 метра, дори при съобразяване съществуващата
иглолистна растителност, която растителност е с ширина в основата от 1,5 до 2м,
вещото лице изрично заявява, че прави предвидената ивица за временен път
недостатъчна и неотговаряща на изискването за минимална ширина от 3,5м. Такова
разрешение не следва да се приема за съответно на изискването на чл. 81, ал. 1 ЗУТ за най-малко широчина на пътя 3,5м (явяващ се задънена улица в случая),
както и на изискването на чл. 190, ал. 3 ЗУТ, според което временните пътища се
прокарват по такъв начин, че да не засягат дълготрайни декоративни дървета.
Оспорваната заповед се явява незаконосъобразна и доколкото се установява,
че административният орган не е разрешил най-благоприятния вариант за временен
път.
При изслушване на вещото лице, ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва заключението по т. 6, отнасящ се до наличието на по-икономичен
и технически възможен алтернативен вариант за временен път спрямо този по
оспорената заповед, но заявява, че няма доказателствени искания. В тази част
заинтересованата страна – Л.Б. не оспорва заключението на вещото лице.
Съдът намира, че вещото лице е извършило експертизата компетентно, а
заключението му е пълно, ясно и обосновано, като не възникват съмнения за
неговата правилност, поради което не са налице основания заключението му да не
бъде кредитирано. По предложения от вещото лице вариант прокарването на
временен път до ПИ ….2633 е през ПИ …21, който имот е също в рамките на УПИ І –
за технически университет, като ПИ …21 има лице към
ул. „Мир“ и е с двор, покрит с бетонова настилка, а постройките в този имот са
на отстояние от страничната регулационна линия по протежението на която вещото
лице е илюстрирало в Приложение № 3 към заключението си предложения от него
вариант за временен път с ширина 3,5 м, дължина 43,60 м и площ 150 кв.м.
Временният път по оспорената заповед е с площ 394 кв.м и засяга съществуващата
дълготрайна декоративна растителност в ПИ …26. При изслушването на вещото лице
от съда същото заяви, че входът в ПИ ….21 е достатъчно широк и покрай оградата
му може да се прокара този път, като в този участък имотът е асфалтиран или
бетониран и може спокойно да се минава от ул. „Мир“ и да се обслужва и
складовата база в ПИ ….21, и имотът на Л.Б., дори без да се изгражда нов вход,
а да се ползва всичко съществуващо, а може да се сложи и втора ограда.
Процесният имот вещото лице сочи, че е публична държавна собственост и е
отдаден под наем за строителна борса, което обстоятелство няма данни да
препятства прокарването на временния път.
Изложеното обосновава незаконосъобразност на оспорваната заповед като
постановена в несъответствие с материалния закон, поради което искането за
отмяната, макар и по други съображения, различни от изложените в жалбата
доводи, се явява основателно.
При този изход на спора претенцията за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя се явява основателна – чл. 143, ал. 1 АПК. Претендираните
разноски по списък са в размер на 1 100 лв., от които 350 лв. – депозит за вещо
лице и 750 лв. – адвокатко възнаграждение. Съдът установява, че заплатената от
оспорващия сума за депозит на вещото лице е 300 лева, респ. в такъв размер му
се полагат и този вид разноски. Според представения от оспорващия Договор №
286/09.07.2021 г. за правна помощ и съдействие договореното възнаграждение е в
размер на 750 лева, като за плащането на същото са представени фактура и
електронно извлечение от банковата сметка. Предмет обаче на посочения договор
освен процесуално представителство пред съда е и процесуално представителство
пред Община Варна в административното производство по искането на Л.Б. за
прокарване на процесния по настоящото дело временен път. Предвид последното,
съдът намира, че следва да се осъди ответникът да заплати на оспорващия
половината от претендираното възнаграждение за адвокат, а именно 375 лв. На
оспорващия се дължат разноски само за съдебното производство, а не и
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в административното
производство. Съдът съобрази и конкретния обем на работата по делото от
процесуалния представител на оспорващия (подаването на молба за отмяна на
определението за допускане извършването на съдебна експертиза и явяването му в
две съдебни заседания, на едно от които заседания не е даден ход на делото) ,
както и че именно съдът, а не оспорващият е формулирал задачите за съдебно-техническата
експертиза.
Съдът, на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 3572 от
08.11.2021 г. на Зам.-кмета на Община Варна, с която е разрешено на Л.С.Б.
прокарване на временен път с ширина 4 м през ПИ 10135.2555.2633 по КК на гр.
Варна, 23 м.р., като от ул. „Студентска“ се завие на север и се премине през ПИ
10135.2555.26, държавна собственост, с предоставени права на управление на
Технически университет – Варна, покрай западната граница на имота и изградените
огради на УПИ ІІІ-1310 „общ. обсл.“ И УПИ ІV-1323 „общ. обсл.“ в кв. 2, като се
запазят съществуващи декоративни дървета до оградата, общо засегната площ 394
кв.м, както е показано на скица № 520/01.11.2021 г.
ВРЪЩА преписката на Кмета на
Община Варна за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати
на Технически университет – Варна, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Студентска“ № 1, представляван от проф. д-р инж. В.В., сумата в размер на 675 (шестстотин
седемдесет и пет) лева, представляваща направени по адм. дело № 2561/2021 г. на
АдмС – Варна разноски за възнаграждение за вещо лице и за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението
за постановяването му.
СЪДИЯ: