Определение по дело №446/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  260071

 

             Пловдив 19.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

 

                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ ГАТОВ

ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

   ДЕНИЦА СТОЙНОВА       

 

                                             

  разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд №446/20г. по описа на съда. 

            

 Производството е по реда на чл. 243 ал.8 НПК.

 

С протестираното определение състав на  Окръжен съд Пловдив е отменил постановлението от 30.07.2020г. на ОП-*, с което частично е прекратено наказателното производство по ДП№ 90/12г. по описа на *, водено срещу О.М.Х. / О.К.Х./ за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК и делото е спряно до установяване на действителния автор на престъплението, като върнал делото на ОП *за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението.

          Срещу определението е постъпил протест от прокурор при О.п.*В протеста са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност, като с петитума се предлага определението да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на досъдебното производство потвърдено. Прокурорът е оспорил и изразил несъгласие с изводите на Окръжния съд, че не са анализирани в цялост реалната дейност на дружеството „ *“, позицията на обв. Х. и родствената връзка между свидетелите М. и М. М.. Оспорени са и доводите касаещи необходимост от извършване на очна ставки  между обвиняемия и свидетелите М. и Д.. В тази връзка прокурорът е посочил, че разследването по делото е обективно, всестранно и пълно и обективната истина е разкрита по несъмнен и безспорен начин. Така прокурорът е намерил, че изпълнението на дадените от Окръжния съд указания с нищо не биха променили фактическата обстановка, а от там и правните изводи.

Пловдивския апелативен съд, като прецени допустимостта на протеста и  провери в рамките на направените оплаквания и служебно правилността на протестираното определение, намира протеста на прокурора за основателен.

Това е така защото прокурорът е изградил вътрешното си убеждение, като е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Това е сторено по реда и със средствата предвидени в НПК. Всички въпроси, обхванати от разпоредбата на чл.102 НПК са изследвани обективно, всестранно и пълно.

Детайлно са обсъдени показанията на всички свидетели, в частност на А. Д., М.М. и М.М.. Анализирани са детайлно заключенията по назначените експертизи и писмените доказателства по делото.

Доказателствено обоснована и професионално поднесена от прокурора е и аргументацията, довела до крайния правен извод, че липсват доказателства за причастност на обвиняемия към процесното престъпление, насочено към умишлено затаяване на истина от него в подадените справки – декларации или използване на документи с невярно съдържание, а от там и за избягване на  установяването и неплащането на данъци по ЗДДС.

При съдебния контрол, в определението, си първоинстанционния съд е посочил, че: „ обжалвания прокурорски акт представлява лаконичен анализ само на малка част от събраните по делото доказателства, като извън обсега на мисловно – логическата дейност на държавното обвинение са останали значителен обем от събраните по делото доказателства..“

Тези съображения са довели Окръжният съд до извода, че разследването не е изчерпателно и обективно и са останали неизяснени въпроси, за които следва да се съберат доказателства.

Въззивната инстанция не споделя тези правни изводи на съда.   

Упрекът на съда към прокурора, че е дал вяра на обясненията на обвиняемия Х. в хода на досъдебното производство и не  е съобразил поведението по време на извършване на данъчната ревизия е неоснователен. Поведението му на обвиняемия пред органите на НАП по време на осъществената от тях проверка не може да игнорира или дискредитира обясненията, дадени в качеството му на обвиняем, още повече, когато същите се подкрепят от доказателствата по делото.

Неоснователно се твърди в определението, че липсва коментар за реалността на сделките и не са анализирани противоречивите доказателствени източници в тази насока. При положение, че липсват каквито и да било доказателства за съпричастност на обвиняемия към тези сделки /нито е издавал фактури по тях, нито е декларирал пред НАП в справките – декларации тези обстоятелства/, то въпросът за реалността на сделките е ирелевантен за търсене на наказателна отговорност лично от него. Нещо повече, това обстоятелство е отчетено от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемия, като е прието, че по делото са налични доказателства, подкрепящи фактите в обвинението по отношение на избягването и укриването на данъчните задължения по ЗДДС, но поради липса на доказателства това да е сторено от обвиняемия, делото е прекратено по отношение на обвинението срещу него, но пътя на наказателното производство не е преграден, като същото е спряно и издирването на извършителите на инкриминираното деяние продължава.

Неоснователно съдът е приел за резонен коментарът на жалбоподателя, че държавното обвинение не е подложило на обсъждане и фактите за съществуващите родствени връзки между лицето, подало инкриминираните справки декларации и собственика на „*“ ЕООД. Познанството на обвиняемия със свидетелите М и М.М. е коментирано в постановлението на прокурора, обсъдени са връзките помежду им, но сами по себе си тези обстоятелства са недостатъчни за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия по повдигнатото му обвинение, още повече, че от заключението по почерковата експертиза е установено с необходимата категоричност, че подписите след текста „съставил А. Д.“ не са положени нито от обвиняемия, нито от свидетелите А.Д., М.М. или М.М..

Обобщено, след като всички доказателства, свързани с обвинението на Х. са събрани, но в тях не се съдържат обстоятелства, които да доведат до ангажиране на наказателната му отговорност, законосъобразния процесуален завършек на наказателното производство, водено срещу него е прекратяването му. Точно това е сторил прокурорът и така е спазил закона.

Поради това изводът на Окръжния съд, че постановлението следва да бъде отменено и делото върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания се явява необоснован.

Всичко посочено по-горе прави определението на първоинстанционния съд, с което е отменено постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство незаконосъобразно и налага отмяната му.

При решаване на делото по същество, настоящата инстанция намира, че прокурорът е изпълнил в  пълнота процесуалните си задължения и след като разследването по делото е проведено задълбочено и съобразно процесуалните изисквания, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и крайния правен извод е основан на установената доказателствена съвкупност и съобразен със закона, то постановлението за прекратяване на досъдебното производство се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 ал.8, вр. ал.5,  т.2 НПК Апелативния съд

 

 

                           О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯВА Определение № 935/28.08.2020г. по чнд № 1591/2020г. на Окръжен съд Пловдив и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА постановлението от 30.07.2020г. на ОП-*, с което частично е прекратено наказателното производство по ДП№ 90/12г. по описа на *, водено срещу О.М.Х. / О.К.Х./ за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК и делото е спряно до установяване на действителния автор на престъплението.

 

Определението е окончателно.

 

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                   2.