№ 857
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000503378 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4910 от 21.08.2024 год., постановено по гр.д.№ 4993/2022 год. по описа на
Софийнкия градски съд, ГО, 24 състав, „Джеперали Застраховане” АД е осъдено на правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Д. В. Ш. сумата от 70 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 460 лева – имуществени
вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 10.12.2021 год. при което
е причинена смъртта на баща й В. Д. Г., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2022
год. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до
пълния размер от 250 000 лева. С решението са разпределени и разноските по делото.
С определение № 15002 от 27.09.2024 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК
съдът е оставил без уважение молбата на ответника „Дженерали Застраховане“ АД да
измени постановеното решение в частта за разноските, присъдени на процесуални
представител на ищеца за осъщественото от него безплатно процесуално представителства.
Решението е обжалвано от ищеца Д. В. Ш., чрез процесуален представител в
отхвърлителната част относно неимуществените вреди, като се излагат доводи за
неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен
преживените болки и страдания от загубата на баща й, с който били в изключително близки
отношения и живеели заедно в едно домакинство, като също така размерът на
обезщетението не е съобразен със съдебната практика по сходни случаи. Моли иска за
1
неимуществените вреди да бъде уважен в цялост.
Въззиваемият „Дженерали Застраховане“ АД оспорва жалбата, като моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Подадена е и частна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД срещу определението на съда,
постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди, че размерът на
дължимото възнаграждение е в прекомерен размер и не съответва на правната и фактическа
сложност на делото и в тази връзка моли съда да намали този размер.
Въззиваемият по частната жалба оспорва същата.
Жалбата срещу постановеното решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед
момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя,
причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС,
застраховано по риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителните му части за
сумите от 70 000 лева, представляващи неимуществени вреди и 1 460 лева – имуществени
вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска
„гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която
е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, вследствие
смъртта на нейния сродник, причинната връзка между противоправното деяние,
вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от
първоинстанционният съд механизъм на произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при
които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента
2
на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.
В настоящия случай пред първоинстанционният съд е разпитан свидетеля Пламен
Шукюрлиев, съпруг на ищцата, чийто показания съдът прецевява съобразно чл.172 от ГПК,
който установява, че приживе отношенията между Д. и баща й били много близки, винаги
били заедно и много си помагали, както и персонално бащата много е помагал. Тя е
единствено дете в семейството. Оженили се в ищцата, когато били студенти и нейните
родители отгледали първото им дете. Заедно с родителите на Д. живеят в къща в Нови Искър
и са много сплотено семейство. Посочва, че съпругата му трудно приела новината за смъртта
на баща й. Плаче и казва, че баща й я вика от банята. Това се отразило негативно и на
работата на Д..
Въззивният съд след като съобрази тези изложени обстоятелства, икономическите условия в
страната към датата на настъпване на ПТП – декември 2021 г., лимитите на отговорност,
възрастта на починалия /84 години/ и не на последно място съдебната практика за подобни
случаи, намира, че сумата от 70 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваните осъдителни части
решението е влязло в сила.
По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК съдът приема следното:
Определението е законосъобразно.
Дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство следва да се изчисли въз основа на материалния интерес по делото,
съобразно уважената и респективно отхвърлена част от предявените искове, както и да бъде
съобразен с правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия. В настоящия случай от страна на процесуалния представител на ищцовата страна
е извършено процесуално представителство в едно съдебно заседания, но предвид
обстоятелството, че същия е изготвил исковата молба и допълнителната такава, събирал е
множество доказателства за доказване на исковите претенции, поради което настоящия
състав приема, че присъденото възнаграждение в размер 3 600 лева не е прекомерно. Следва
да бъде посочено, че ответника не би дължал възнаграждение, ако бе удовлетворил, макар и
частично претенцията на ищцовата страна. В този смисъл, като е отхвърлил молбата на
ответника в производството по чл.248 от ГПК, съдът е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4910 от 21.08.2024 год., постановено по гр.д. № 4993/2022
год. по описа на Софийнкия градски съд, ГО, 24 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15002 от 27.09.2024 г. постановено по гр.д. № 47993/2022
г. на Софийски градски съд, ГО, 24 състав в производство по чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. Ш. да заплати на „Дженерали Застраховане“ юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4