№ 969
гр. София , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000502350 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463 ГПК, във вр. с чл.274 и сл. от с.к. и се развива по
частна жалба на „Колект БГ“АД, ЕИК *********, чрез адв.В. В. от САК насочена против
Решение № 260099/09.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 127/2021 г. по описа на ОС
София, с което е отменено разпределение от 05.11.2020 г. и от 16.11.2020 г., изготвено от
ЧСИ В. Ц. - № *** от РКЧСИ и е извършено ново разпределение на сумата от продажната
цена по изп.д. № 140/2016 г. по описа на същия ЧСИ.
В частната жалба се правят оплаквания за постановяване на атакуваното решение при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон - чл.136 ЗЗД, за които се навеждат конкретни доводи, а като правен резултат от
същите се иска отмяната му и извършване на разпределение на постъпилата по изп.дело
сума, съобразно посоченото от жалбоподателя.
Останалите страни, както и ЧСИ Ц. не са взели становище по жалбата.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като взе предвид оплакванията на
частния жалбоподател и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема че частна
жалба е процесуално допустима, като депозирани в срока по чл.275, ал.1 ГПК, във вр. с
1
чл.463, ал.2 ГПК, от надлежно процесуално легитимирано лице – кредитор в
изпълнителното производство, срещу акт, подлежащ на последващ съдебен контрол.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение настоящата инстанция
приема, че същото е валидно, но недопустимо, по следните съображения:
Видно е от данните по изп.дело № 140/2016 г. по описа на ЧСИ Ц., че след като е
уведомил редовно страните, същия е предявил изготвеното от него разпределение на
постъпилите по делото суми на 05.11.2020 г. /л.786 от изп.д./
На това предявяване представители са изпратили само взискателя „Колект БГ“АД и
взискателя Захари Бързаков.
След внимателно запознаване с приложеното към настоящето дело копие от изп.д. №
140/2016 г. по описа на ЧСИ Ц. решаващият състав констатира, че протокол /или
постановление/, респ. – какъвто и да е акт, независимо от неименованието му, от който да е
видно какво е реалното разпределение на постъпилите от принудителното изпълнение суми,
извършено по реда на чл.136 ЗЗД и предявено на страните на 05.11.2020 г., не е наличен.
По делото е наличен единствено протокол, съдържащ изчисление на дължимите,
платени и неплатени от взискателя към момента на изготвянето му такси по изп.д., изготвен
от ЧСИ Ц., но не и самия протокол за разпределение от 05.11.2020 г., предявен на страните
така, както е посочено в уведомленията, изпратени на всяка една от тях за предявяване на
разпределението.
Независимо от това срещу реално предявеното разпределение на 05.11.2020 г. жалба
е депозирал взискателя „Колект БГ“АД, чрез адв.В. Г. /присъствала лично на предявяването/
- жалбата е с вх.№ 1287/09.11.2020 година.
Преди да размени книжата по тази жалба и да изпрати същата за произнасяне на
компетентния съд, , ведно с книжата и делото и обжалвания акт, вкл. - след изтичане срока
за обжалване на предявеното разпределение /тридневният срок за това е изтекъл на
09.11.2020 г./, ЧСИ Ц. е изпратил уведомление /най-ранната дата на което е 11.11.2020 г./ до
страните, че е извършил корекция в предявеното разпределение.
Уведомил ги е, че коригираното такова ще предяви на 16.11.2020 г. в 15.00 ч. в
кантората си, което е било сторено на посочените дата и час /л.799 от изп.д./.
Срещу това разпределение, находящо се на края на приложеното като копие изп.д.
/без да е посочен номер на страниците/, жалби са подали „Колект БГ“АД, чрез адв.В. /вх.№
12983/19.11.2020 г. и З.Б., чрез адв.С. /вх.№ 13558/23.11.2020 г., с плик с пощенско клеймо
от 18.11.2020 г./.
Според мотивите на обжалваното пред настоящата инстанция решение на ОС София
2
/л.86 от първоинстанционното дело/, съдът е проверил законосъобразността на второто по
време разпределение от 16.11.2020 г., с оглед посоченото от съдебния изпълнител, че в
първото е допусната техническа грешка.
Независимо от това в мотивите си е разгледал и е отговорил на оплакванията на
жалбата с вх.№ 1287/09.11.2020 г., насочена срещу първия от актовете на ЧСИ, а в
диспозитива на постановения съдебен акт е постановил, че отменя разпределение от
05.11.2020 г. и от 16.11.2020 г., изготвено по изп.д. № 140/2016 г. по описа на ЧСИ Ц..
Софийският апелативен съд в решаващия състав приема, че действайки по
гореописания начин първоинстанционният съд е допуснал грубо нарушение на
съдопроизводствените правила, имащо за краен правен резултат недопустимост на
постановения от него съдебен акт.
Горният извод се налага по аргумент от императивната норма на чл.462 ГПК, според
първата алинея на която съдебният изпълнител /СИ/ предявява разпределението на
длъжника и всички взискатели, които се призовават за това на определен от него ден.
Съответно – ал.2 на с.чл. сочи, че ако в тридневен срок от деня на предявяване на
разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и СИ предава сумите
от разпределението.
Приложена към настоящия казус нормата предпоставя, че след като ЦСИ Ц. е
уведомил всички взискатели и длъжника, че е изготвил разпределение и ще им го предяви
на 05.11.2020 г., вкл. след като сторил това /изрично изготвен протокол за извършеното
действие от посочената дата/, то същият е изпълнил задълженията си по чл.462, ал.1 ГПК.
И т.к. срещу посоченото разпределение в срока по чл.462, ал.2 ГПК е постъпила
жалба от един от взискателите, дължимото се от него и предписано от ГПК процесуално
поведение е било да изпълни задължението си да размени същата, и след това жалбата,
ведно с приложенията към нея и делото да изпрати на ОС София, който съд е компетентен
да се произнесе по основателността й.
ГПК не е уредил правна възможност в лицето на СИ след изготвяне и предявяване на
разпределението на постъпила от действия по принудително изпълнение сума по реда на
чл.462, ал.1 ГПК, същият да може да ревизира вече издадения и предявен на страните по
делото от него акт, като го коригира по какъвто и да е начин – вкл. чрез промяна на страни,
ред на прилегии, разпределени суми и т.н.
Последното би означавало напрактика, че СИ може своеволно, без спазването на
каквито и да е процесуални правила, сам, по свои почин, във всеки един момент от
изп.процес да ревизира издадените от него актове, в частност и акта за разпределение по
чл.462, ал.1 ГПК.
3
Подобно процесуално поведение е в противоречие с изискването на чл.434, ал.1 и
ал.2 ГПК по образуваното, движението и приключването на изп.производство СИ да се
произнася с нарочен акт – разпореждане, освен ако не се изисква да се произнесе с
постановление, а всяко предприето и извършено от него действие СИ да съставя протокол.
То е в противоречие и с нормите на чл.465 ГПК и чл.463 ГПК, според които в случай
на обжалване на извършено от СИ действие и постановен от него акт, подлежащи на
последващ съдебен контрол, в какъвто в частност е и акта по разпределението, делото с
жалбата да се изпрати на окръжния съд.
Обсъдените процесуални норми изключват каквато и да е възможност след изготвяне
и предявяване на разпределение по реда на чл.462, ал.1 ГПК СИ сам, по свои почин, да
ревизира този си акт.
Действайки по гореописания начин ЧСИ Ц. грубо е нарушил установените от тях
съдопроизводствени правила - поведение, сравнимо единствено с действията на съд, който
по свои почин и в отклонение на правилата на ГПК, ревизира сам постановен от него
съдебен акт.
Това е така, защото, макар и да е несъдебен акт, актът, с който СИ се произнася по
реда на чл.462 ГПК, е акт на лице, на което са възложени определени властнически
правомощия и срещу който е предвидено упражняването на последващ съдебен контрол по
реда ГПК.
Следователно – жалбата срещу такъв акт има същите суспензивен и деволутивен
ефект, какъвто имат и жалбата срещу съдебен акт /Определение №70/12.03.2016 по дело
№1040/2016 на ВКС, ГК, I г.о./.
Като не е съобразил процесуално си поведение с последното, ЧСИ е постановил
нищожен съдебен акт - изготвеното от него последващо разпределение, предявено на
страните на 16.11.2020 г., което се явява постановено при липсата на компетентност на СИ
сам и по свои почин да ревизира постановени от него актове по изп.д., подлежащи на
последващ съдебен контрол.
Осъществявайки съдебен контрол именно по отношение на този акт,
първоинстанционният съд от своя страна е постановил недопустим съдебен акт - същият сам
е посочил, че предмет на неговото решение не е изготвеното и предявено на 05.11.2020 г.
разпределение, срещу което е насочена първата от жалбите на „Колект БГ“АД – тази,
постъпила на 09.11.2020 г., а разпределението, предявено на страните по изп.д. на
16.11.2020 г., срещу което се постъпили други жалби, приети за процесуално допустими от
него.
Т.е. – първоинстанционният съд е извършил съдебен контрол не на акта на СИ,
4
срещу който е бил редовно и надлежно сезиран от „Колект БГ“АД с жалбата от 09.11.2020
г., а срещу друг, при това – нищожен акт на СИ.
Ето защо и решението му следва да се обезсили и делото да се изпрати на друг състав
на ОС София, който да се произнесе само и единствено по жалбата на „Колект БГ“АД срещу
разпределението, изготвено от ЧСИ Ц. по изп.д. № 140/2016 г. и предявено на страните на
05.11.2020 г.
Следва да се акцентира, че това разпределение не фигурира в кориците на
приложеното от СИ копие на изп.д., поради което и е необходимо да се изиска от него, за да
може първоинстанционният съд да упражни надлежен съдебен контрол по отношение на
този акт, който контрол, с оглед предмета на производството, се изразява в пълна въззивна
проверка.
Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Софийският апелативен съд,
ТО, пети състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260099/09.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 127/2021 г. по
описа на ОС София.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по правилността и
законосъобразността на разпределение, изготвено от ЧСИ В. Ц. - № *** от РКЧСИ, с район
на действие – ОС София от 05.11.2020 г., срещу което е постъпила жалба с вх.№
1287/09.11.2020 г. на „Колект БГ“АД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5