Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 595

гр. Габрово, 23.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на осемнадесети декември ......................................... през две хиляди и деветнадесета година ........ в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 1147 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя Й.Г.И. *** е обжалвал Наказателно постановление № 19-0892-000861, издадено на 03.10.2019 г. от Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е бил санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 50 лева, наложена въз основа на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, както и с отнемане на шест контролни точки съгласно Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. ДВ, бр. 26/2018 г., в сила от 23.03.2018 г.). По съображения, които са изложени в подадената жалба, жалбоподателя е счел издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, в едно с всички законни последици, които произтичат от това.

 Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за оставяне на жалбата без уважение,  но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя  Й.И. е правоспособен водач на МПС от категориите „В” и „АМ”, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово.

На 19.08.2019 година жалбоподателя управлявал автомобил марка „Мицубиши”, модел „Каризма” с Рег. № 48-79 ВВ в град Габрово. Около 10,15 часа на тази дата, докато се движел с него по ул. „Лазурна” в посока на ул. „Търновско шосе”, в района на ул. „Лазурна” № 14 той бил спрян за проверка от полицейски екип на ОД на МВР Габрово, в състава на който влизали свид. М.С. и Е.И.. При спирането на МПС след подадения от тях  сигнал те визуално констатирали, че водачът го управлява без да използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Въз основа на това на жалбоподателя И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение от св. М.С., тъй като последният приел, че след като не е използвал този колан при управлението на колата, същият е извършил нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът е бил съставен в личното присъствие на жалбоподателя, който го подписал, след като се запознал с отразените в него фактически констатации във връзка с нарушението, но без да изложи възражения в съставеният акт по отношение на тях. На И. е било връчено и копие от този акт, съобразно предвидените изисквания в разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Въз основа на акта впоследствие от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР град Габрово е било издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

 При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Данните в разписката към приложения на л. 4 от делото екземпляр на НП сочат, че той е получен от жалбоподателя на 01.11.2019 г. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 04.11.2019 година, или в рамките на седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на самото нарушение, което се санкционира чрез него. Актът трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е съставен на 19.08.2019 г., т.е. преди изтичането на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, който съвпада с датата за извършване и документалното установяване на самото нарушение. Предвидения в ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление също се явява спазен, тъй като последното е било издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на извършеното нарушение. Същото е и установено според регламентирания в ЗАНН ред. Актът е съставен от компетентно по смисъла на указаното с чл. 189, ал. 1 от ЗДвП лице, като той и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление също се явява издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 2.12 от посочената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 7-8 от НАХД № 1147/2019 г., водят до заключение, че Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово е представлявал компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП лице, разполагащо с права да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на норми от този закон.

Фактическите констатации, въз основа на които наказващият орган е приел, че е налице осъществено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, не са предмет на спор, като се явяват категорично установени от събраните по делото доказателства. Показанията на разпитаните свидетели водят до категорично заключение, че към момента, в който управляваният от страна на И. автомобил е бил спрян за проверка на мястото, описано в акта и наказателното постановление, жалбоподателя не е ползвал обезопасителен колан, с който автомобилът е бил оборудван. Доколкото посоченото по-горе обстоятелство не е опровергано от данните в приложените материали и не се отрича от самия жалбоподател, може да се приеме, че същият действително е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение не само от обективна, но и от субективна страна, тъй като в качеството на правоспособен водач, преминал през необходимото обучение преди да придобие правоспособност за управление на МПС от категория „В”, той положително е бил запознат със законово установеното задължение да ползва обезопасителен колан при управлението на автомобила, но не се съобразил с него. От показанията на изслушаните полицейски служители, както и от писмените констатации в самия акт, е видно, че същият е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, на който впоследствие е бил връчен и препис от него. При това положение не би могло да се счита, че е налице допуснато нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Това изложено в жалбата твърдение, както и съдържащото се в последната твърдение във връзка с пристрастността на полицейския служител Е.И., вписан като свидетел при установяване на нарушението, не намират никаква опора в събраните доказателства, и се явяват напълно несъстоятелни както от фактическа, така и от правна страна.

Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на личността на нарушителя и самото осъществено нарушение, съдът намира наложеното за същото наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер. Глобата е определена въз основа на правна норма, която изрично предвижда наказания за нарушения, каквото е установено и в конкретния случай, като при предвидените в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП стойности, тя се явява наложена именно в регламентирания с нея размер. Последният е абсолютно определен, и тъй като не притежава нито минумим, нито максимум, не е налице и никаква възможност за неговото изменение чрез намаляването му до по-ниска стойност от определената такава. Отнемането на 6 контролни точки също се явява определено в съгласие със законовите изисквания, след като се предвижда изрично за налагане в чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. при наличието на извършено нарушение, санкционирано по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, или при съществуването на обстоятелства, каквито са безспорно констатирани в настоящия случай. Въз основа на тези съображения съдът счита, че няма основания, които да налагат нито изменяването, нито отмяната на обжалваното наказателно постановление и намира, че последното (като правилно, обосновано и законосъобразно) следва да се потвърди.

 Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, предложение 1-во от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0892-000861, издадено на 03.10.2019 г. от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на Й.Г.И. ***, ЕГН **********, са били наложени ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, както и ОТНЕМАНЕ на ШЕСТ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ – същото постановено в съответствие с Наредба Із-2539 от 17.12.2012 година за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................