№ 21805
гр. София, 18.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110158013 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл първо и предл. второ Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/. Ответникът е предявил насрещни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Ищцата Т. Й. Б. твърди, че на 08.09.2022 г. е сключила с ответника Договор за паричен
заем „К“ № 733067 с предмет отпускането на парична сума в заем в размер на 800 лв., която
следвало да бъде върната на три вноски от по 26, 70 лв. и на девет вноски от по 104, 37 лв.
Годишният процент на разходите /ГПР/ бил в размер на 48, 26 % общата сума за връщане
била в размер на 1 019, 43 лв. В чл. 6.6 от договора било уговорено задължение за
потребителя в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение под
формата на поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изискванията по Общите
условията на дружеството. При непредставяне на обезпечение следвало да се заплати
неустойка в размер на 1 068, 57 лв. Към датата на подаване на исковата молба ищцата била
заплатила сума в размер на 361 лв., дължима по договора. Сочи, че неустойката следвало да
бъде включена като компонента в годишния процент на разходите по кредита, поради което
липсата й нарушавала нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. При включване на
неустойката в ГПР, същият щял да надхвърли значително допустимия процент на разходите.
Счита, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водено до нищожност на целия
договор, тъй като кредиторът бил заблудил потребителя относно размера на разходите.
Счита, че клаузата, с която е уреден ГПР е незаместима, поради което нейната нищожност
водела до нищожност на целия договор. В същото време неустойката се явявала и
заобикаляща закона, тъй като с нея ответникът получавал допълнително възнаграждение,
което не му се следва.
Въз основа на изложеното ищцата иска обявяване на Договор за паричен заем „К“ №
733067/08.09.2022 г. за недействителен поради противоречие със закона и нарушаване на
добрите нрави. В условията на евентуалност иска прогласяне на клаузата на чл. 6.6 за
нищожна поради противоречието й със закона и поради заобикаляне на закона. Претендира
разноски.
Ответникът „Сити Кеш“ ООД оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква ода бъде посочен в договора математическият
алгоритъм, по който се определя ГПР. Редът за определяне на ГПР бил императивно
установен в чл. 19, ал. 2 ЗПК и страните не разполагали с правна възможност да определят
размера му по различен начин. Сочи, че не било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
тъй като годишният лихвен процент бил фиксиран с ясно изразена стойност при подписване
на договора и същият не подлежал на промяна. Несъстоятелно било твърдението на ищцата,
1
че не били посочени условията за прилагане на размера на лихвения процент. Клаузата за
неустойка не била нищожна, тъй като обезпечението на задължението било съществен
елемент при преценка на носения от кредитора риск. Именно с оглед обезпечения характер
на кредита ищецът се бил съгласил да поеме финансовия риск по неговото отпускане,
разчитайки, че ще може да се удовлетвори от учреденото обезпечение. Поради тази причина
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение било съществено за
кредитора, а потребителят могъл да избира коя от двете форми на обезпечение да
предостави. Не била налице и заблуждаваща търговска практика относно посочването на
размера на ГПР. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил насрещен иск от „Сити Кеш“ ООД, в който се
твърди, че на 08.09.2022 г. е сключил с ответницата по него Договор за паричен заем „К“ №
733067. Предоставил й в заем сума в размер на 800 лв., която следвало да бъде върната на
дванадесет месечни вноски при фиксиран лихвен процент в размер на 40, 05 % с дата на
първо плащане 10.10.2022 г. и последна вноска на 08.09.2023 г. За периода 16.10.2022 г. –
28.09.20224 г. длъжницата заплати сума в общ размер на 741, 20 лв. Задължението е изцяло
падежирало с изтичане на срока за заплащане на последната вноска – 08.09.2023 г. Общото
задължение по договора било в размер на 2 020, 18 лв., от които 800 лв. – главница; 182, 73
лв. – възнаградителна лихва и 921, 27 лв. – договрона неустойка и 106, 18 лв. – такси.
Въз основа на изложеното ищецът претендира осъждането на ответницата да му заплати
сума в размер на 58, 80 лв. /частична претенция от сума в размер на 800 лв./ на основание
неизпълнение на договора, а в случай на обявяването му за недействителен същата сума се
претендира като дадена на отпаднало основание. Главницата се претендира заедно със
законна лихва от 12.12.2024 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното плащане.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Прави искане за прихващане на съдебно-деловодните разноски.
Ответницата по насрещните искове Т. Й. Б. счита същите за допустими, но
неоснователни. Счита, че договора за кредит бил нищожен на изложените в първоначалната
искова молба основания, поради което не дължала никакви плащания по него. Сочи, че била
заплатила главницата по договора, но кредиторът неправилно я бил отнесъл в погашение на
несъществуващи вземания. Моли съдът да отхвърли насрещните искове. Претендира
разноски.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от „Сити Кеш“ ООД срещу Т. Й. Б.
насрещни искове.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.06.2025 г. от 11.20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника – с отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Й. Б. за задължаване на насрещната страна
по реда на чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Й. Б. за допускане на ССчЕ поради липсата на
необходимост от прилагането на специални знания.
По първоначалния иск в доказателствена тежест на ищцата е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба
съдържание.
2
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че клаузата на чл. 6.6 от договора е индивидуално уговорена.
Ответникът не сочи доказателства че клаузата на чл. 6.6 от договора е индивидуално
уговорена.
По насрещните искове в доказателствена тежест на ищеца „Сити Кеш“ ООД е да
докаже, сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит;
предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за
главница и договорна лихва; изпадането на кредитополучателя в забава; размера на
обезщетение за забава.
В доказателствена тежест на ответника Т. Й. Б. е да докаже изпълнение на
договорните задължения за плащане.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: 1) че на 08.09.2022 г. между тях е сключен Договор за паричен заем №
4733067за главница от 800 лева при ГПР от 48,26 %, ГЛП от 40,05% и срок на погасяване 12
месеца; 2) че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от
кредитополучателя;
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3