Решение по дело №271/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

12.07.2019г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

12.06.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Делчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

271

по описа за

2019

година.

            Производството е по чл. 45 от ЗЗД.

            Предявена е искова молба от С.С.М. и Ю.Ю.В., в която сочат , че са пострадали от престъпление , по повод на което било образувано НОХД № 952/2018г. по описа на КРС. На 22.07.2018г. по време на работа, около 19.40 часа били изпратени в кв.“Възрожденци-Прилепци“ в гр.Кърджали, във връзка с възникнал скандал. При пристигането си на место установили  ответника Р.Р.И., който въпреки , че му се легитимирали , не им се подчинил. Същият заключил вратата на двора, прибрал се в дома си и се показал на терасата на втория етаж с пряка видимост към улицата. Без никаква причина ответникът Р.И. се обърнал  към ищците със заканителни думи. Казал им , че ще ги застреля един по един ако не си тръгнат и ги напсувал. Въпреки поведението на ответника, полицейските служители се опитали да го успокоят и го приканили да дойде при тях , за да установят случилото се по-рано. Това не успокоило дееца и продължил да им крещи заканителни думи и псувни.  След това слязъл на двора, отключил входната врата с думите „какво искате бе“. Предвид демонстрираното поведение , ищеца С.М. протегнал дясната си ръка  и хванал лявата ръката на ответника, който в този момент замахнал силно със свободната дясна ръка и го ударил по дясната ръка в областта на предмишницата. В резултат на това С.М. претърпял болка и страдание.

            Предвид това обстоятелство, двамата полицейски служители се принудили да използват физическа сила спрямо ответника, за да му поставят белезници и да го задържат. В отговор ответникът оказал яростна съпротива като посегнал да извади служебното оръжие на Ю.В. , което се намирало в кобур на кръста му, но не успял. При замахванията му с ръце избил радиостанцията от джоба на униформения Ю.В., която паднала на земята. При опита да задържат ответника, ищеца Ю.В. получил охлузване на кожата на петия пръст на лявата ръка, с което му било причинено болка и страдание.

            С присъда от 14.11.2018г. по НОХД № 952/2018г. на КРС ответникът бил признат за виновен в това , че на 22.07.2018г. в гр.Кърджали извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като напсувал младши инспектор С.М.  и мл.инспектор Ю.В., и при опита им да го задържат  ударил с ръка по дясната ръка  С.М. в областта на предмишницата, избил радиостанцията от джоба на Ю.В. и посегнал да извади пистолета от кобура на кръста му, като деянието по своето съдържание се отличавало с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Със същата присъда ответникът бил оправдан за извършване на престъплението с изключителен цинизъм – престъпление по чл. 325, ал.2, предл. 1 и 3 във вр. с ал.1 от НК.

            От тези действия ищците претърпели неимуществени вреди в размер на 2 500 лева за всеки от получената болка и страдание, както и от уронване честта и достойнството им. След този инцидент  не се чувствали комфортно в присъствието на колеги и познати, които дори им се подигравали. Вследствие на това двамата станали по-затворени и необщителни, като в поведението им се забелязвала нервност и напрегнатост. Станали по-неконтакти и започнали да странят от хората, тъй като често им се струвало , че ги подиграват.  Като всеки нормален човек и те имали чест и достойнство, които били поругани от ответника на обществено място, още повече , че деянието се отличавало с изключителна дързост и било извършено по време на изпълнение на служебните им задължения. Не било допустимо полицейски служител да бъде подиграван и наричан със заканителни думи и псувни.

            С оглед на изложеното, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 2 500 лева за претърпените болки и страдания и уронване на честта и достойнството им, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 22.07.2018г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

            Ответникът Р.Р.И. оспорва исковата молба.

            Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо да се установят следните елементи от състава на непозволеното увреждане: противоправно поведение, настъпили вреди, причинна връзка между тях и вина, която съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

От приложеното НОХД №952/2018г. по описа на КРС , присъдата по която е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК се установява по безспорен начин извършване на описаното в исковата молба деяние, неговата противоправност и  виновността на ответника и по-конкретно, че на 22.07.2018г. в гр.Кърджали ответникът извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като напсувал младши инспектор С.М.  и мл.инспектор Ю.В., и при опита им да го задържат  ударил с ръка по дясната ръка  С.М. в областта на предмишницата, избил радиостанцията от джоба на Ю.В. и посегнал да извади пистолета от кобура на кръста му, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост,  за което и на основание чл. 325, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Поначало, тъй като не засягат пряко имуществената сфера на субектите, а рефлектират на личните права и интереси на лицата, неимуществените вреди не подлежат на точна парична оценка. Поради това, за да бъде определен размерът на дължимото се обезщетение, с плащането на което би се погасило напълно правото на обезвреда, следва съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, които преценени в своята съвкупност, да отговорят в най-пълна степен на критерия на справедливостта, така че всеки да получи само това, което му се следва, но всичко от него, което му се дължи.

 Ищците претендират обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер от по 2 500 лева, платими от ответника.

 Неимуществените вреди винаги са свързани с психически преживявания и морални ценности /здравето, засегната психическа сфера, душевен мир/.    

Съгласно Конституцията, КЗПЧ, Хартата на основните права на Европейския  съюз всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г. размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о.

 В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла  на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички  доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.

Предвид горното, съдът приема за доказано по безспорен начин, че ответника на 22.07.2018 год. е извършил противоправно деяние спрямо ищците и на основание чл.45 ЗЗД им дължи обезщетение за претърпените вреди.  При деликтната отговорност, деликвентът, който виновно е причинил вреди другиму, дължи на пострадалия обезщетение, което съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД следва да репарира в пълен обем всички претърпени вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Анализирайки доказателствата по делото съдът намира, че на ищците са причинени болка и страдание, както и  уронване честта и достойнството им. Полицейските служители като хора имат чест и достойнство, които са били поругани от ответника на обществено място, били са злепоставени , подигравани , заплашвани и псувани, още повече , че с присъдата е признато , че деянието се отличава с изключителна дързост. Ето защо, ответникът следва да понесе своята отговорност от това си поведение и да ги обезщетение за всички неимуществени вреди, които  поради естеството си, са неизмерими с пари, затова, размерът на следващото се за тях обезщетение се определят на принципа на справедливостта съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД

Като взе предвид съвкупността от горепосочените обстоятелства, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливо обезщетяване на претърпените от ищците  неимуществени вреди възлизат на сума в размер от по 1 500.00 лв. за всеки от тях, до който размер всеки от  исковете е основателен и доказан. В останалата част и за разликата до пълните предявени размери от по 2 500 лева , всеки от исковете се явява неоснователен и недоказан. Ищците са поискали да им се присъди и мораторната лихва за претърпените неимуществени вреди, считано от датата на увреждането  до окончателното й изплащане .

Съгласно чл.84, ал.3, вр. чл.86 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което ответникът е изпаднал в забава от деня на увреждането – 22.07.2018 година и от тази дата същият дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, която следва да се присъди.

   При този изход на делото следва ответникът да заплати на всеки от ищците направените по делото разноски  за адвокатско възнаграждение в размер от по 400.00 лева.

Ответникът следва да заплати по сметка на КРС държавна такса върху присъдените суми в размер на 200.00 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

 

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА Р.Р.И.  с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на С.С.М. с ЕГН ********** и Ю.Ю.В. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, *** чрез адв. А.Д., сумата от по 1 500.00 лева на всеки от тях, представляща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на престъпление , признато по НОХД № 952/2018г. по описа на КРС, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 22.07.2018г. до окончателното им изплащане , както и съдебни разноски на всеки от тях от по 400.00 лева за адвокатско възнаграждение, като  ОТХВЪРЛЯ  исковете в останалата им част и за разликата до пълните им предявени размери от по 2 500.00 лева ,като неоснователни и недоказани.

 

ОСЪЖДА Р.Р.И.  с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на КРС държавна такса върху присъдените суми в размер на 200.00 лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                         Районен съдия: