РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Пловдив, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500148 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №38 от 15.01.2025г., постановено по гр.дело №135/2023г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от К. М. Г. с
ЕГН:**********, от грД., ул. Е С № против О П, иск с правна квалификация
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 40000лв. – обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от пропадане на 30.10.2022г. в необезопасена шахта, находяща се в
гр.П, кв. К“, в близост до ул.“Л, № *, и К. М. Г. с ЕГН:**********, от грД., ул.
Е С № е осъден да заплати на О П сумата от 731,60лв. – разноски по делото,
както и сумата от 540лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят К.
М. Г., който чрез пълномощника си адв.П. Б. го обжалва изцяло с конкретни
доводи за неправилност като постановено в нарушение на
1
съдопроизводствените правила, допуснати при събирането на доказателства и
заявеното изменение на иска чрез привличане на нов ответник, евентуално за
служебното му конституиране като необходим другар, както и като
противоречащо на материалноправните разпоредби на чл.49 и чл.50 във
връзка с чл.45 от ЗЗД досежно пасивната материалноправна легитимация на
ответника като собственик на съоръжението и възложител, и претендира за
неговата отмяна и уважаване на първоначално предявения иск и изменения
такъв, както и за присъждане на сторените в двете производства разходи.
Въззиваемата страна О П е депозирала чрез пълномощника юрисконсулт
Е. К. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност досежно съдържащите се в същата оплаквания, като се
поддържат и възраженията, касаещи механизма на произшествието и
причината за него, неимуществените вреди, причинно-следствената им връзка
с бездействието на ответника, размера на обезщетението и съпричиняването.
Претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Ищецът К. М. Г. твърди на 30.10.2022г., около 21,30 часа, движейки се с
приятеля си Т А пеша в гр.П, кв. К“, по ул.“Л срещу №***, в недобре осветен
район, изведнъж да е пропаднал във внезапно озовала се под краката му дупка
с остри и твърди ръбове, оказвайки се в тясно, тъмно, влажно и лишено от
кислород пространство, в което не можел да се ориентира. Изпитал остра и
прорязваща болка в дясната половина на гръдния кош. Не можел да си поеме
въздух и да движи дясната си ръка. Започнал да Ва от болка, уплах и паника,
изпитал задушаване и клаустрофобичен страх. Приятелят му се обадил отгоре,
казал му, че е пропаднал в открита шахта, на която липсва капака, след което
отишъл да потърси нещо, с което да го изтегли. Докато се върне, ищецът се
опитал да извади мобилния си телефон, за да се обади за помощ, но това било
невъзможно поради ограниченото пространство и острата болка. След време
приятелят му се появил с въже, с което с взаимни усилия бил изваден на
повърхността. Обадили се на спешния телефон 112 и бил откаран с линейка
във Втора хирургична клиника на УМБАЛ“С Г“, където бил хоспитализиран
2
за спешно оперативно лечение от 30.10.2022г. до 03.11.2022г. включително.
Вследствие пропадането му в шахтата претърпял счупване на ребро и спукан
бял дроб с вътрешен кръвоизлив. От тогава до настоящия момент претърпял
множество неимуществени щети, представляващи физически болки и
страдания, както и психически травми, изразяващи се в емоционален стрес,
внезапни нощни събуждания и кошмари от преживяното, клаустрофобична
тревожност, паника и страх от задушаване. Твърди по време на инцидента да е
бил в напълно трезво и адекватно състояние и с поведението си по никакъв
начин да не е предизВал допускането му. Шахтата, в която пропаднал, се
намирала в имот публична общинска собственост. Тя била с липсващ
предпазен капак, необезопасена, необозначена и на неосветено и
несигнализирано по никакъв начин място, за да бъдат предотвратени подобни
инциденти. В задълженията на ответната О П, респективно нейните органи, е
да се грижат за доброто състояние на улиците, тротоарите и намиращите се
върху и под тях съоръжения на техническата инфраструктура, включително В,
и за стопанисването и поддържането им в безопасно състояние, а в случая е
налице грубо бездействие и неизпълнение на същите. С оглед на така
изложените обстоятелства, ищецът формулира претитум за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение в размер на 40000лв. за претърпените от
него неимуществени вреди.
С отговора на исковата молба ответникът О П е оспорила изложената в
нея фактическа обстановка относно механизма на произшествието и мястото
на настъпването му с твърдения на посочения адрес да няма разположени на и
в близост до уличната мрежа шахти, а и дейностите по почистване и
поддържане на дъждоприемните шахти и възстановяване на решетките им на
територията на общината да са възложени с Договор №22ДГ-********г. на
изпълнителя ДЗЗД“К ****“, като със Заповед №*********г. на кмета на О П
да са определени отговорностите на директор на ОП“Чистота“ по
осъществяване на контрола и приемане на актовете за извършената работа от
изпълнителя по договора и съобразно тях през процесния период да са
изпълнявани задълженията по поддържане на шахтите по улиците и
пешеходните зони и да са положени всички усилия за привеждането им в
добро състояние, без данни за наличие на дъждоприемни шахти с нарушена
цялост или със счупени и липсващи решетки. Ответникът твърди
съпричиняване на увреждането, изразяващо се в неспазване на правилата за
3
движение по време на инцидента от страна на ищеца, който не е бил в
състояние да спазва необходимите мерки за безопасност, с оглед и на липсата
на данни доколко е бил в трезвено и адекватно състояние.
С писмена молба в съдебно заседание на 25.06.2024г. ищецът е заявил
изменение на иска чрез привличане на нов ответник – „В“ЕООД, отговарящ
солидарно с досегашния ответник О П, на основание чл.50 от ЗЗД. С
представена впоследствие нарочна искова молба вх.№22578/01.07.2024г.
ищецът е обосновал отговорността на О П като собственик на съоръжението и
възложител, допуснал посоченото в исковата молба бездействие, както и
неупражнен контрол, а на „В-Пловдив“ЕООД като изпълнител и пряко
отговорен по сключения с него договор, с който канализационния колектор,
включващ и процесната шахта като част от него, му е предоставен за
стопанисване, поддръжка и експлоатация. Със същата е заявил и искане за
присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на
образуване на делото до окончателното му изплащане, което, съгласно
чл.214,ал.2 от ГПК не съставлява увеличение на иска. С Определение №1993
от 17.07.2024г. окръжният съд е оставил без уважение искането на ищеца за
изменение на иска чрез конституиране на нов ответник по съображения, че
разпоредбата на чл.228 от ГПК дава процесуална възможност на ищеца
единствено да замени ответника, отказвайки се от първоначалния, но не и да
насочи иска си спрямо нов ответник наред с първоначалния, като по същество
предявява и напълно нов иск, претендирайки обезщетение за вреди от вещ, за
които отговарят собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор тя се
намира, което е недопустимо.
С постановеното решение първоинстанционният съд е приел въз основа
на представената епикриза, показанията на св.Т А и приетото заключение на
медицинска експертиза за установено настъпването на инцидента по начина
описан в исковата молба и претърпените вследствие на него от ищеца
травматични увреждания. Приел е въз основа на заключението на техническа
експертиза, че процесната шахта е ревизионна такава, намира се извън
уличната регулация, разположена е в ПИ №********** и е част от вътрешната
канализационна мрежа на кв.“К“, която е включена в Приложение Iа „Списък
на активите – публична държавна собственост и публична общинска
собственост“ към Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В
4
системите и съоръженията и предоставяне на В услуги, сключен между А по В
Пловдив и „В“ЕООД-Пловдив на 28.01.2016г. Въз основа на съдържанието на
така цитирания от вещото лице договор, достъпно на интернет страницата на
О. а.-П., е приел той да е в сила от 01.04.2016г. със срок на действие
петнадесет години и по силата на чл.4.2 от същия операторът се задължава да
стопанисва, експлоатира и поддържа активите, сред които и процесната
ревизионна шахта, с дължимата грижа и в съответствие с добрите инженерни
практики и плана за стопанисване, експлоатация и поддръжка. От правна
страна е прието, че на основание чл.19,ал.1,т.4,б.Б от Закона за водите
ревизионната шахта като част от канализационната мрежа в урбанизираната
територия е публична общинска собственост, чието стопанисване,
поддържане и експлоатация, обаче, се извършват, съгласно чл.198о,ал.1 от ЗВ,
от В оператори, чрез възлагането им с договор по чл.198п от ЗВ от Ата по В
чрез председателя й или общинският съвет чрез кмета на общината, според
чл.198о,ал.4 от ЗВ, какъвто е и сключеният, поради което, макар О П да е
собственик на необезопасената ревизионна шахта, от която е пострадал
ищецът, дейността по непосредственото стопанисване, поддържане и
експлоатация е предоставено по предвидения от закона ред на В дружеството,
под чийто изключителен надзор са поставени съоръженията, поради което и
отговорността за поддържане на шахтата в състояние, което не представлява
опасност за преминаващите, е негова, а не на общината.
Съдът, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира
обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.
Противно на поддържаното във въззивната жалба, дружеството
„В“ЕООД-Пловдив няма качеството на задължителен необходим другар по
чл.216,ал.2 от ГПК в първоинстанционното производство, нито във
въззивното по смисъла на чл.265,ал.2 от ГПК, за чието конституиране като
главна страна в процеса съдът да следи служебно и участието му да е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на
производството. При солидарната отговорност на ответниците, на каквато се
позовава жалбоподателят, е налице обикновено, а не необходимо другарство,
тъй като, с оглед и на разпоредбата на чл.122,ал.1 от ЗЗД, кредиторът има
възможност да насочи иска си и спрямо един от солидарните длъжници, в
който случай правата му спрямо останалите не се засягат, според чл.122,ал.2
5
от ЗЗД, и силата на пресъдено нещо на решението по предявения иск не се
разпростира и спрямо тях. Законосъобразността на постановеното от
окръжния съд определение по чл.288,ал.3 от ГПК, с което е отказал да
конституира „В“ЕООД като нов ответник наред с първоначалния О П, не
подлежи на инстанционна проверка, тъй като е извън предметния обхват по
чл.274,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК на такава – определението няма преграждащ
характер, тъй като не препятства възможността на ищеца да предяви
претенцията си спрямо искания нов ответник в отделно производство, нито
законът предвижда изрично неговата обжалваемост. С оглед на това, доводите
в жалбата относно правилността на определението не могат да бъдат
разглеждани.
От показанията на ангажирания от ищеца св.Т А се установяват
изложените в исковата молба обстоятелства относно времето, мястото и
механизма на настъпване на инцидента, при който Г. е пропаднал в
необезопасена шахта. Противно на възраженията на въззиваемата страна в
отговора на въззивната жалба, няма основание тези показания да не бъдат
кредитирани като изхождащи от заинтересовано в полза на ищеца като негов
приятел лице. Същите, съгласно чл.172 от ГПК, се преценяват с оглед на
всички други данни по делото. Освен, че изхождат от очевидец, придружавал
ищеца при инцидента, те кореспондират на останалите доказателства. Според
докладна записка на ст.полицай П, е получен около 21,30 часа сигнал от ОДЧ
на 01 РУ за паднало в шахта лице в кв.К, на ул.“Л“, какъвто сигнал свидетелят
твърди да са подали по спешния телефон 112 и на мястото на инцидента да са
пристигнали полицейски служители, които той изчакал, тъй като
междувременно приятелят му бил откаран с линейка. Според представената
епикриза от У. “С Г“ЕАД-Пловдив, ищецът е приет по спешност същия ден в
23,03 часа във Втора хирургична клиника, където свидетелят твърди да е бил
откаран с линейка. Според приетото заключение от 15.01.2024г. на СМЕ,
настъпилите при ищеца травматични увреждания – травматичен
хемопнемоторакс в дясна гръдна половина със счупване на 9 ребро вдясно,
подкожен емфизем, кръвонасядане и охлузване на кожата в областта на
гръдния кош и корема вдясно, е напълно възможно да са причинени при
падане в необезопасена шахта, в каквато свидетелят твърди Г. да е пропаднал,
като липсват данни и доказателства, поставящи под съмнение или
опровергаващи този механизъм на получаване на травмите. В тази връзка от
6
приетото заключение от 29.03.2024г. на СТЕ, изготвено и след извършен на
30.11.2023г. оглед на място, се установява, че в сочения от свидетеля участък и
към този момент е налице необезопасена ревизионна шахта, без монтиран
метален капак, на чийто отвор в надземната част са поставени изсъхнали
клони от дървесна растителност. Така събраните доказателства в своята
съвкупност и взаимовръзка еднопосочно и по категоричен начин
потвърждават описания в исковата молба механизъм на настъпване на
инцидента и претърпените вследствие на него от ищеца травматични
увреждания.
Според заключението на СТЕ, процесната ревизионна шахта е част от
канализационния колектор, находящ се на изток от ул.“Л“, част от вътрешната
канализационна мрежа на кв.К. Тя е изградена от стоманобетонени елементи
и е с проектна дълбочина 4,68м., а измерена на място от върха на пресечения
бетонен конус до нивото на водния поток на дъното е 4,50м, като вътрешната
широчина е 1000мм от дъното до основата на конуса, а на върха на пресечения
конус е 600мм. Разположена е в югоизточния край на ПИ с идентификатор
**********, западно от ул.“Л“ срещу №23, в затревен участък на имота на
2,10м южно от южния край на положената в имота настилка от трошен камък
и на 6,60м западно от западния край на асфалтовото улично платно по ул.“Л“,
съответно на 12,60м от входната врата към имота на административен адрес
гр.П, ул. Л № **. Липсват данни шахтата по някакъв начин да обслужва самия
имот, в който се намира.
При така установеното ревизионната шахта като част от
канализационния колектор и вътрешната канализационна мрежа, обслужваща
потребителите на територията на кв.“К“, гр.Пловдив, по силата на
чл.19,ал.1,т.4Б от Закона за водите е публична общинска собственост и
принадлежи на ответната О П. Общо изискване по чл.11,ал.1 от Закона за
общинската собственост е имотите и вещите – общинска собственост, да се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. Специално по отношение на
водностопанските системи е задължението по чл.141,ал.1,т.1 от ЗВ на
собственика да осигури поддържането им в техническа изправност. При това
положение в унисон с поддържаното от жалбоподателя ответната община като
собственик на вътрешната канализационна мрежа, част от която е процесната
7
ревизионна шахта, е длъжна да поддържа съоръжението в годно за
експлоатация съобразно предназначението му състояние и да предприеме
съответните на него мерки за безопасност, което в случая очевидно не е
сторено поради липсата на предпазен капак или решетка, осуетяващи
пропадането в шахтата.
По силата на чл.198о от Закона за водите е установен монопол на
дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на В системите и
съоръженията в лицето на един за дадена обособена територия В оператор въз
основа на сключен с него от Ата по В като юридическо лице по чл.198в от ЗВ
или от общинския съвет чрез кмета на общината договор по чл.198п от ЗВ,
като в случая такъв договор е сключен на 28.01.2016г. от Ата с „В“ЕООД-
Пловдив, комуто са предоставени за целта общинските активи, включващи и
процесното съоръжение, според предоставените на СТЕ данни. Според
чл.198в,ал.4,т.2 от ЗВ, Ата чрез Общото събрание приема решение за
сключване на договора от името и за сметка на собственика на В системата и
контролира неговото изпълнение.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна гаранционно-обезпечителна
на лицата, които са възложили другиму осъществяването на опредЕ. работа за
причинените при или по повод на нея вследствие виновно противоправно
поведение на натоварените с извършването й лица вреди. Възлагането на
работата може да е по трудов или друг договор, а изпълнителят може да е
както физическо, така и юридическо лице. Изпълнителят отговаря за преките и
непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят за
неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител, като
отговорността му не се променя, ако изпълнителят превъзложи работата на
свои работници или на подизпълнител. В този случай отговорността на
възложителя се обуславя не от виновно противоправно поведение на негов
служител, а от такова на служител на изпълнителя. Тя би могла да се изключи,
ако се установи, че, съгласно договора, организацията на възложената работа
и ръководството и контролът й се осъществяват изцяло от изпълнителя, но не
и ако тези действия се осъществяват от възложителя или съвместно с него, в
който последен случай двамата носят солидарна отговорност, съгласно чл.53
от ЗЗД.
В случая е налице възлагане от собственика О П чрез Ата по В на
8
дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на В системите и
съоръженията на „В“ЕООД-Пловдив като пряк техен изпълнител. Съгласно
чл.42,ал.1 и ал.3 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите
по В, Ата контролира изпълнението на задълженията на В оператора, свързани
със стопанисването, поддържането и експлоатацията на активите, като
предвидените в договора механизми за контрол трябва да бъдат съобразени с
контролните правомощия на другите компетентни органи и не може да ги
дублират, а контролни правомощия по отношение на тези дейности са
предоставени изрично с разпоредбата на чл.191,ал.1 във връзка с
чл.10в,ал.2,т.7 от ЗВ на кмета на общината. При това положение ответната О
П като възложител упражнява чрез своя орган контролни функции спрямо
изпълнителя „В“ЕООД-Пловдив по отношение стопанисването и
поддържането на предоставената му за експлоатация вътрешна
канализационна мрежа, част от която като прилежащо съоръжение е
процесната ревизионна шахта, при което е съпричастна към нейното
необезопасяване вследствие бездействието по отношение контрола на
състоянието й, което обосновава пасивната материалноправна легитимация на
същата.
Видно от представените епикриза и съдебномедицинско удостоверение
№1365 от 18.11.2022г., както и от приетото заключение на СМЕ е, че
причинените на ищеца при инцидента травматичен хемопнемоторакс в дясна
гръдна половина /наличие на кръв и въздух в дясна гръдна половина/ със
счупване на 9 ребро вдясно и наличие на подкожен емфизем са довели до
временно опасно за живота му състояние и са наложили да бъде опериран по
спешност на 31.10.2022г. Претърпял е и кръвонасядане и охлузване на кожата
в областта на гръдния кош и корема вдясно. Непосредствено след инцидента е
изпитвал от умерени по сила и интензитет физически болки и страдания до
леки, които постепенно в хода на възстановителния процес постепенно са
затихнали до пълното им изчезване след неговото приключване, на което
резонно акцентира въззиваемия. Както същият поддържа, възстановителният
процес е протекъл около 3-4 месеца, без усложнения, като естеството на
травмите не е изисквало провеждането на физиотерапия или рехабилитация.
Не се установява през време на него ищецът да е търпял неудобства по-големи
от обичайните за тези травми, които не засягат двигателната активност и
възможността за извършване на рутинните ежедневни дейности в битов план,
9
нито начинът му на живот да е претърпял негативна промяна. Не са
ангажирани от ищеца доказателства в подкрепа на твърденията му в исковата
молба за внезапни нощни събуждания и кошмари, клаустрофобична
тревожност, паника и страх от задушаване вследствие преживения инцидент,
както основателно застъпва въззиваемия в отговора на въззивната жалба.
Обстоятелствата, при които се е случил инцидента, обаче, са свързани със
значителен стрес, предвид внезапното пропадане на ищеца на около 5м под
земята във влажно, тъмно и тясно пространство, непозволяващо му да се
движи, принуден да чака ранен, докато бъде изваден. Съобразявайки всички
тези обстоятелства от значение за прилагане на принципа на справедливостта
по чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, както и икономическата обстановка страната към
датата на увреждането, настоящата инстанция намира за дължимо
обезщетение от 15000лв.
Своевременно с отговора на исковата молба ответникът е заявил
възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД. При тежест
върху му същият не е събрал доказателства за твърдяното нетрезво и
неадекватно състояние на ищеца, способствало за настъпване на инцидента.
Напротив, според ангажирания от ищеца св.А спътникът му Г. не е бил пиян, а
напълно трезвен, като състояние на опиянение не е описано и при приемането
му само около час и половина по-късно в болничното заведение при
констатиране на обективния статус, видно от епикризата, според отразеното в
която е бил адекватен за място и време. Що се касае до наведеното неспазване
на правилата за движение, от показанията на св.А и заключението на СТЕ се
установява, че ищецът се е движил не по уличното платно, а по оформен в ПИ
с идентификатор ********** път с положена настилка от трошен камък,
служещ за достъп до входа на имота, в затревената част на около 2м от този
път, където е разположена ревизионната шахта. Доколкото се касае за
неоградено общодостъпно място за преминаване, не са били налице
ограничения за движение по него, с които ищецът да е следвало да се
съобрази, нито препятствия, които той да е преодолял, за да достигне до
същото. Обстоятелството, че имотът, включващ и пространството с шахтата,
не е бил ограден, сочи единствено на създаване на предпоставки и от трето
лице за настъпване на инцидента. При това положение възражението е
неоснователно и обезщетението се дължи в пълния определен размер от
10
15000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.01.2023г., до окончателното му изплащане.
Обсъденото обосновава отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение в отхвърлителната му част за посочената сума от 15000лв. с
присъждането й ведно със законната лихва и неговото потвърждаване за
разликата над този размер до пълния предявен от 40000лв. Решението следва
да се отмени и относно присъдените в тежест на ищеца разноски за разликата
над 457,25лв. до присъдените от 731,60лв., както и юрисконсултско
възнаграждение за разликата над 337,50лв. до присъденото от 540лв. На
ищеца се дължат разноски за първоинстанционното производство, искане за
каквито изрично е заявил, съразмерно на уважената част от иска. Такива той е
заплатил за държавна такса от общо 1600лв., за адвокатско възнаграждение от
3850лв. по представен договор за правна защита и съдействие от 06.10.2023г.,
за депозити за вещи лица от общо 200лв. Към разноските, както основателно
възразява ответникът, не следва да се причисляват претендираните именно
като такива от ищеца 60лв., заплатени за освидетелстване по издаденото му
съдебномедицинско удостоверение, тъй като не се касае за дължими за
воденето и разглеждането на делото суми или за такива за събиране на
допуснати в хода на производството доказателства. Ищецът претендира за
разноски и за въззивното производство, каквито е заплатил за държавна такса
от 800лв. и за адвокатско възнаграждение от 3850лв. по представен договор за
правна защита и съдействие от 06.02.2025г. Ответната страна е заявила
своевременно пред инстанциите възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК. Същото е неоснователно
като се съобрази предмета на делото, усложнената фактическа и правна
обстановка във връзка с наведените от ответника възражения и събраните
писмени и гласни доказателства и приетите две заключения на експертизи,
включително относно преценката на пасивната материалноправна
легитимация. С оглед на това, съразмерно на уважената част от иска, на ищеца
се дължат разноски от 2118,75лв. за първоинстанционното производство и от
1743,75лв. за въззивното производство. На ответника, на основание чл.78,ал.3
във връзка с ал.8 от ГПК, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, каквото претендира за въззивното производство, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер на 300лв.
11
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №38 от 15.01.2025г., постановено по гр.дело
№135/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от К. М. Г. с ЕГН:**********, от грД., ул. Е С № против
О П, иск за заплащане на сумата от 15000лв. – обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания/ от пропадане на 30.10.2022г. в необезопасена
шахта, находяща се в гр.П, кв. К“, в близост до ул.“Л“№23, И В ЧАСТТА, с
която К. М. Г. с ЕГН:**********, от грД., ул. Е С № е осъден да заплати на О
П сума в размер над 457,25лв. до присъдения от 731,60лв. – разноски по
делото, както и сума в размер над 337,50лв. до присъдения от 540лв. –
възнаграждение за юрисконсулт, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О П да заплати на К. М. Г. с ЕГН:**********, от грД., ул. Е С
№ сумата от 15000лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания/ от пропадане на 30.10.2022г. в
необезопасена шахта, находяща се в гр.П, кв. К“, в близост до ул.“Л“№23,
ведно със законната лихва от 10.01.2023г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №38 от 15.01.2025г., постановено по гр.дело
№135/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от К. М. Г. с ЕГН:**********, от грД., ул. Е С № против
О П, иск за заплащане на сума в размер над 15000лв. до пълния предявен от
40000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от пропадане на 30.10.2022г. в необезопасена шахта, находяща се в
гр.П, кв. К“, в близост до ул.“Л“№23, И В ЧАСТТА, с която К. М. Г. с
ЕГН:**********, от грД., ул. Е С № е осъден да заплати на О П сума в размер
на 457,25лв. – разноски по делото, както и сума в размер на 337,50лв. –
възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА О П да заплати на К. М. Г. с ЕГН:**********, от грД., ул. Е С
№ сумата от 2118,75лв. /две хиляди сто и осемнадесет лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща разноски за първоинстанционното производство
по съразмерност, както и сумата от 1743,75лв. /хиляда седемстотин
12
четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
разноски за въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА К. М. Г. с ЕГН:**********, от грД., ул. Е С № да заплати на О
П сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13