Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260125
гр. Пловдив, 02.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на шести август, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Илияна Йорданова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4140/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
жалба, подадена от М.Б.К., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 20-
1030- 004275 от 28.05.2020г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“
при ОД на МВР- Пловдив, с което на М.Б.К., ЕГН **********, за нарушаване
състава на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето му са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Моли се, атакуваното наказателно постановление
да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен
процесуален представител.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното
НП е получен на 04.06.2020г., а жалбата е входирана
на 08.06.2020г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е
срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № 8121з- 825/ 19.07.2019г.
на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН,
в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу
него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от К., като последният е
посочил, че има възражения в обособената за това графа.
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Спазени са и установените в чл.
34 ЗАНН давностни срокове- твърдяното нарушение и
нарушителят са установени на 03.05.2020г., на която дата е съставен и АУАН, а
атакуваното НП е издадено на 28.05.2020г.
По фактите:
Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: на 03.05.2020г., около 00.20ч. в гр.
Пловдив, жалбоподателят К. управлявал собствения си лек автомобил, марка и
модел „Мерцедес Ц 300“, с рег. № ****. Стигайки до ул. „Бранислав Велешки“ № 146, жалбоподателят К. бил спрян за проверка от
служители при ОД на МВР- Пловдив- М. К. и А.Р.. Било установено, че спрямо К. е
издадена ЗППАМ № 20- 1030- 000916/ 2020г., с която на основание чл. 171, т. 1,
б. „д“ ЗДвП било постановено временно отнемане на СУМПС. Към дата 03.05.2020г.
посочената заповед не била връчена на жалбоподателя, съответно не е била влязла
и в законна сила. Въпреки това, К. и Р. повикали за съдействие св. Д., който
бил служител към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“. Св. Д. пристигнал на
място и съставил срещу К. АУАН бл. № 714215 от 03.05.2020г. Впоследствие, на
дата 04.05.2020г. ЗППАМ № 20- 1030- 000916/ 2020г. била връчена лично на К., за
което той положил подпис в обособената за тази цел графа.
Така описаната фактическа обстановка се установява въз
основа на показанията на св. Д. (л. 19 гръб от съд. пр.), който в проведения
разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Изложената от свидетеля
информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива, предвид
което съдът кредитира в цялост казаното от него. В подкрепа на гореизложената
фактическа обстановка са и приобщените по надлежен ред към делото писмени
доказателства- АУАН бл. № 714215 от 03.05.2020г., справка нарушител/ водач от
системата на ОД на МВР- Пловдив, касаеща М.К.,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20- 1030- 000916
от 24.04.2020г. / л. 14- л. 15/, картон на цитираната заповед /л. 18 /.
По правните
аспекти на нарушението по смисъла на чл. 104б, т. 2 ЗДвП:
При
така изяснената фактическа обстановка, неправилно административнонаказващият
орган е приел, че от субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 150а, ал.
1 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
конкретния случай, безспорно установено от обективна страна е, че със ЗППАМ №
20- 1030- 000916 от 24.04.2020г., СУМПС на К. е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1, б.“д“ ЗДвП. За да бъде осъществен съставът на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП в
процесната хипотеза обаче, не е достатъчно да бъде
издадена цитираната ЗППАМ- нужно е и тя да бъде връчена на нейния адресат. Само
при това положение, то може да се приеме, че до неговото знание е сведено
съдържанието за заповедта и жалбоподателят следва да съобрази поведението си (
в случая да не управлява МПС ). Интелектуалният момент на деянието включва
съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на
състава на процесното администратвно
нарушение и най- вече, че временно му е отнето СУМПС по административен ред до
заплащане на дължима глоба.
С
оглед гореизложените съображения, то за да се приеме, че от субективна страна е
извършено процесното нарушение, то необходимо е към
датата на извършването му ( 03.05.2020г.), ЗППАМ № 20- 1030- 000916 от
24.04.2020г. да е връчена на К.. Това действие не е реализирано, като видно от
самата заповед и приложения по делото картон на ЗППАМ, същата е връчена на 04.05.2020г.-
тоест, един ден след като е съставен процесният АУАН.
При така описаната хронология, то явно е, че към 03.05.2020г., макар и
цитираната ЗППАМ да е била издадена, то тя не е била надлежно връчена на
жалбоподателя. От това следва, че съдържанието й не му е било известно и че на
дата 03.05.2020г. К. не е управлявал МПС със субективната увереност, че е
неправоспособен, тъй като СУМПС му е временно отнето ( това разбиране е в унисон и с изложените съображения в мотивната част на ТР № 1 от 07.06.2016г. на ОСНК на ВКС).
Предвид
гореизложеното и доколкото се изяснява, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено в своята цялост. Предвид установената субективна несъставомерност
на нарушението, то безпредметно е да бъде обсъждано наложеното наказание, както
и дали процесният случай може да бъде дефиниран като
маловажен.
Разноски
не са претендирани, предвид което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 1030- 004275 от
28.05.2020г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Пловдив, с което на М.Б.К., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 150а,
ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 100 /сто/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването
му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.